Решение № 1234 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501767 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, срещу Решение №2155/11.06.2025г. по гр. дело №********г. на ВРС, 26-ти състав, с което е прието за установено по отношение на ищците Н. М. С., ЕГН**********, В. П. С., ЕГН**********, Г. Я. П., ЕГН**********, и Д. Г. В., ЕГН**********, че ответникът Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „О.п.п.“, №43, представлявана от кмета, не е собственик на 129 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор №**********, номер по предходен план: ***, при граници по същите КК и КР на Варна ПИ с идентификатори №№:

1****,******,*****,******,****,*******, с административен адрес: гр.

Варна, р-н П., ул. „*****, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, 1 незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при непълен и неточен анализ на събраните доказателства. След като за процесния имот е имало одобрен РП от 1987г., територията нямала земеделски характер. Още през 1989г. Държавата чрез нотариуса се е била противопоставила на това ищците да са били собственици на горницата над признатите им с КНА 1000кв.м. от земята до пълната му площ от около 1500кв.м., като тази разлика е била придобита от Държавата по силата на закона на осн. чл.12 от ЗСГ и чл.6 от ЗС. Липсата на данни за отчуждаване по ЗСГ не е пречка за последното, тъй като придобиването е по силата на закона.

Така към 1989г. Държавата е била собственик на 500 от всичките 1500кв.м. ид. части от терена, в т.ч. на спорните 129 кв.м. ид. части от него. След което на осн. пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ бр. 96/1999г.) те са станали общинска собственост. Липсата на реализация на предвижданията на РП и неосъществяването на регулацията не са пречка за запзване правото на собственост на общината и на осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА. Отделно спорният терен бил включен в ЖК „С.П.“, противно на приетото от ВРС и от вещите лица. Както при действието на ЗСГ, така след неговата отмяна, ищците не са могли да придобиват по давност имота поради действащия мораториум за това. Недоказано е и своителното им владение за годините от 2007г. до издаването на АЧОС през 2018г. Дори и да не е приложен ПУП-ПУР през 2012г., с факта на отреждането с него е било потвърдено, че се касае до общинска собственост за спорните 129 кв.м. ид. ч. Моли се за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. чрез молба исканията се поддържат.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на своително владение с присъединяване на същото на наследодателите, с оглед на което ответникът следва да докаже правата си на соченото от него основание. Не са налице предпоставките по пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА и по пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ 96/1999г.) в полза на Общината, за което излага аргументи. По същество моли за потвърждаване на решението за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си по спора.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на Н. М. С., ЕГН**********, В. П. С., ЕГН**********, Г.

Я. П., ЕГН**********, и Д. Г. В., ЕГН**********, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „О.п.п.“, №43, представлявана от кмета, не е собственик на 129 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР на гр.

2

Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор №**********, номер по предходен план: ***, при граници по същите КК и КР на Варна ПИ с идентификатори №№:

1****,******,*****,******,****,*******, с административен адрес: гр.

Варна, р-н П., ул. „*****.

Ищците твърдят, че са наследници на М. С. Й., починал през **** г. и са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „И.", с административен адрес: гр. Варна, ул. „С.Ш.", представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 1452 кв. метра по документ за собственост, а по скица – 1442 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: **********, номер по предходен план: ***, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори ********,*******,*******,*******,******,******, ведно с изградената в имота сграда. Преди изработването на кадастралната карта на гр. Варна действал кадастрален план на местност „Ф.Д.Д.Д.", изработен през 1973 г. По този план процесният имот бил заснет под номер ***, в квартал 40 и бил със същата площ и конфигурация. В разписния лист към този план за собственик на имота бил записан наследодателят на ищците М. С. Й.. Наследници на Й. били съпругата му Д.Н. Й.а и децата му Й. М. С. – починал и оставил за наследници П.Д. С. – съпруга и децата си С.Й. С. и Д. Й.а С.; синът на М. С. Й.

- Н. М. С., дъщеря му Н.В. С. и дъщеря му Л. М.а П.а – починала и оставила за наследници Г. Я. П. – съпруг и Д. Г. В. - дъщеря.

Твърдят още, че наследодателят е М. С. Й. „закупил“ на ****** г. от Н.

К.М. следния имот - лозе с площ от 1.500 дка, находящо се в гр. Варна, местност „М.К.", като покупко-продажбата не е била осъществена по надлежния ред, а М. С. Й. станал собственик на закупения имот по давност чрез владение, осъществявано от него в периода от ****** г. до смъртта му, след което владението върху имота продължило от неговите наследници съпругата му Д.Н. Й.а и децата му Й. М. С., Н. М. С., Н. М.а С. и Л. М.а П.а.

Преди кадастралния план на местността „Ф.Д.Д.Д." от 1973 г. действал планът „К." от 1956 г., в който имотът бил под №**** и бил записан на праводателя на М. Й. - Н. К.М.. Тъй като М. С. Й. не притежавал документ за собственост, неговите наследници се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение №**, том XII, дело №******** г. за 1000 кв.метра ид.части от имота, представляващ пл.№***, в кв.40, целият с площ от 1500 кв.м. На 15.11.1995 г. Й. М. С. и Н. М.а С. продали своите идеални части от имота и сградата на Н. М. С., като сделката била обективирана в нотариален акт №***, том *****, дело №****** г. След това владение върху целия имот осъществявали останалите наследници на М. Й.. На 01.10.2018 г. със знанието и без противопоставянето на Л. М.а П.а, Н. М. С. и съпругата му В. П. С. се снабдили с констативен нотариален акт по давност №***, том I, 3 рег.№****, дело №****** г., вписан в Служба по вписванията - Варна акт №***, том ****, вх. рег. №************ г. за останалата част от имота - 452 кв. метра ид. части. Владението върху имота продължили да осъществяват и към настоящия момент Н. М. С., съпругата му В. П. С. и Л. М.а П.а, като последната до смъртта си на 03.10.2023г., а след това нейните наследници Г. Я.

П. и Д. Г. В..

Предвид изложеното ищците поддържат, че са съсобственици на целия недвижим имот при следните квоти: Г. Я. П. и Д. Г. В. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид.част от сградата в него при равни квоти, по наследство и давност; Н. М. С. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид. част от сградата по давност и наследство; Н. М. С. и В. П. С. в режим на СИО - на 500 кв.метра ид.части от поземления имот и 1/2 ид.част от сградата, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №***, том *****, дело №****** г.; Н. М. С. и В. П. С. - 452 кв. метра ид. части в режим на СИО по давност.

През месец февруари 2023г., след направена справка в СГКК-Варна за имота, ищците узнали, че на 29.10.2018г. Община Варна си е съставила акт за частна общинска собственост №****** за 129 кв.м. ид. части от имота им. На 20.03.2023г. ищецът Н. М. С. депозирал заявление за отписване от актовите книги за общинска собственост на тези 129 кв.м. ид.части от имота им, но получил отговор, че Община Варна не следва да предприеме действия по деактуване на имота. Ищците оспорват Община Варна да е собственик на процесиите 129 кв.м. ид.части от имота, тъй като не са били налице основанията за актуване на имота с АЧОС. В него било вписано, че той е съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, но имотът никога не бил държавен, нито общински, а винаги бил частен; никога не бил отчуждаван, нито от държавата, нито от общината; никога не бил и безстопанствен, нито някога бил стопанисван и владян от държавата или общината.

Поради изложеното ищците молят да бъдат съдебно отречени правата на Община Варна върху 129 кв. м. ид. части от собствения на ищците терен, за който части е бил издаден АЧОС от 2018г. в полза на ответника. Претендират и съдебни разноски. В о.с.з. поддържат твърденията и исканията си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не оспорва твърдяните от ищците наследствени правоприемства и сделки и издадените в полза на част от тях КНА (като факт на издаванет). Предявените искове обаче счита за неоснователни по следните съображения: Община Варна е собственик на процесните 129 кв. м. ид. част от ПИ с актуален №**** по КК и КР на гр. Варна, р-н П., ул. „****“ , на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, за което по надлежния ред бил съставен актът за частна общинска собственост през 2018г. Към 1989г., когато наследницие на М. С. Й. са се снабдили с КНА за 1000 кв.м ид. части от имота, е действало ограничението на чл.12 ЗСГ, поради което останалите 500 кв.м.

4 преминали в собственост на Държавата на осн. чл.6 от ЗС. С приемането на ЗМСМА било определено кои имоти са общинска собственост, а с чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС било уредено преминаването в собственост на общините на недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Предвид това Община Варна по силата на закона станала собственик на посочената идеална част от имота, който по кадастралния план от 1973г. съответствал на имот. пл. №***, в кв.40. Тъй като при съставяне на АЧОС през 2018 г. било установено, че в процесния имот била включена незначителна част (4кв.м) от улица, то при съставянето на акта било прието, че тази част е общинска собственост и на основание §7, ал.1, т.4 от ПЗР ЗМСМА.

Наред с това спорната част от имота е станала общинска собственост и на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ, бр.9б/1999г.), съгласно който в собственост на общините преминават и всички застроени и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. В случая от 1988 г. имотът бил включен в жилищен комплекс „С.П.“, а по плана от 1973г. имотът представлявал „двор”, отреден за жилищни нужди и като такъв станал общинска собственост в 500/1500 ид.ч. По отношение на общинските имоти действала забрана за придобиване по давност, както и бил въведен с §1, ал.1 от ЗИД на ЗС мораториум. Съгласно същия давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост - спирала да тече за периода от 31.05.2006г. до 08.03.2022г. и към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Затова ищците не можели да придобият имота въз основа на давностно владение.