Определение № 410 от 23.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н.й Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н.й Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501767 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 36655/15.12.2025 г. на Н. М. С., В. П. С., Г. Я. П. и Д. Г. В., чрез адв. Д. А., да бъде изменено в частта за разноските Решение № 1234/24.11.2025 г. по в. гр. д. № 1767/2025г. по описа на ВОС, чрез присъждане на пълния адв. хонорар за пълномощника от 800лв.

В молбата се твърди, че платеното от въззиваемите по делото адв. възнаграждение не е прекомерно, поради подадения изчерпателен отговор на въззивната жалба след предварително проучване и поради представителство на въззиваемите в о.с.з. пред ВОС. Освен това делото е с фактическа и правна сложност, а хонорарът е близък до минималния по Наредба №1/2004г. Моли се за изменение на решението с присъждане на 800лв. възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещн ата страна изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 1234/24.11.2025 г. въззивният съд е осъдил Община Варна да заплати в полза на Д. Г. В., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, сумата от 450 лв. – адвокатски хонорар за защита пред ВОС.

В мотивите към решението ВОС е обсъдил направеното от въззивника 1 възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Приел го е за основателно предвид водещите критерии по въпроса - фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените действия пред съответната инстанция. Съпоставил е извършените действия от адвоката пред ВОС с тези пред районния съд, като е отчел, че действията пред ВОС се изчерпват с подаване на отговор на жалбата (със сходно на защитата на страната пред ВРС съдържание) и явяване в о.с.з. без събиране на никакви доказателства и без други същински процесуални действия. Въззивният съд поддържа тези свои съображения.

Явяването в едно открито съдебно заседание само по себе си не усложнява производството, така че да обоснове пълния платен адв. хонорар.

Действията на адвоката трябва да се изследват с оглед обема на работа във въззивното производство, като усложнения в процеса от правна страна не са налице. Липсва и особена фактическа сложност на спора. Анализът на фактите и на правото е сходен със защитата на страната пред първата инстанция, като случаят не разкрива нетипично развитие на процеса или на приложението на материалното право.

Преценката дали размерът на платения от страната хонорар за адвокат съответства на минималния по Наредба №1 от 09.07.2004г. се прави към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Тогава страните са уговорили възнаграждението и е възложена работата на адвоката, поради което меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към този момент. Съобразно чл. 9, ал.

1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. (ред. към 20.10.2025г. – датата на сключване на договора за правна защита), минималният размер за адвокатско възнаграждение по делото е 551.24 лв. Този размер, обаче не е задължителен за съда, а служи по-скоро за ориентир, без да е задължителен за съдилищата, в който смисъл е и Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/ 22 на СЕС и практиката на ВКС с оглед на него ( Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС, и други).

Съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от адвоката пред ВОС, които са значимо по-малко от тези пред ВРС (подготовка и изготвяне на искова молба, която създава рамките на правния спор; подготовка и формулиране на искания за събиране на различни доказателства; ангажиране на свидетели при режим на водене; защита в две о.с.з. със събиране на писмени, гласни и експертни доказателства; изготвяне на подробна писмена защита – реално използвана и във връзка с отговора на въззивната жалба), няма как за двете инстанции да се приеме за обоснован идентичен по размер адвокатски хонорар при съществно различните усИ. за защита на страната на двете инстанции.

Оплакванията, че пред ВРС е било уговорено и платено възнаграждение, което било несъразмерно малко в сравнение с престирания труд от адвоката, е ирелевантно за преценката за дължимите разноски пред ВОС.

По изложените съображения молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

2

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36655/15.12.2025 г. на Н. М.

С., В. П. С., Г. Я. П. и Д. Г. В., чрез адв. Д. А., за измененение в частта за разноските на Решение № 1234/24.11.2025 г. по в. гр. дело № 1767/2025г. по описа на ВОС, чрез присъждане на пълния адв. хонорар за пълномощника в размер на 800лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3