Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3379 от 25.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31221/2022
Вид
Определение № 3379
Подписан
25.01.2023
В сила
25.01.2023
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3379 гр. София, 25.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110131221 по описа за 2022 година

При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът констатира:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допусната съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба. Не е необходимо за разрешаване на предмета на правния спор допускането на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Т.С.“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Искането на ищеца по чл.192 ГПК е неоснователно, тъй като ответниците не оспорват обстоятелството, че са потребители на топлинна енергия за процесния имот.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 50519/21 г. на СРС, 141 състав.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ДОПУСКА изслушване на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, като вещото лице посочи отделно и каква е дължимата сума за потребена топлинна енергия за периода месец.05.2017 г. – месец.юни.2018 г. включително , при депозит в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, на 1 осн. чл.195, ал.1 ГПК.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, тел. --УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице „Т.С.“ ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, и след представяне на доказателство за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за извършване на съдебносчетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

НАСРОЧВА о.с.з за 28.03.2023 г. – 13:30 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице помагач и препис от исковата молба, уточняващите молби и доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика.

Моли ответниците като наследници на Г.И.С., починал в хода на производството да бъдат осъдени да заплатят следните суми: К. Г. С. – ¾ от дълга или 1617,45 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 371,44 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 12.8.2021 г., 12,00 лв. главница за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2,73 лв. за периода 31.08.2018 г. – 12.08.2021 г., а спрямо И. Г. И. 1/4 от дълга, както следва: 2156,60 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 371,44 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 12.8.2021 г., 12,00 лв. главница за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2,73 лв. за периода 31.08.2018 г. – 12.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответниците К. Г. С. и И. Г. И. не оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Правят възражение за давност. Претендират разноски.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена /включително цената на 2 предоставената услуга за дялово разпределение/ в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че е налице облигационно правоотношение по между им относно доставката на топлинна енергия до процесния абонатен номер и имот.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3