Решение № 13163 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13163 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110131221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу К. Г. С. и И. Г. И., като наследници на Г И. С за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2671,50 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответниците като наследници на Г И. С, починал в хода на производството да бъдат осъдени да заплатят следните суми: К. Г. С. – ¾ от дълга или 1617,45 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 371,44 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 12.8.2021 г., 12,00 лв. главница за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2,73 лв. за периода 31.08.2018 г. – 12.08.2021 г., а спрямо И. Г.

И. 1/4 от дълга, както следва: 539,15 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 123,81 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 12.8.2021 г., 1

4,00 лв. главница за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 0,91 лв. за периода 31.08.2018 г. – 12.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответниците К. Г. С. и И. Г. И. оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Правят възражение за давност. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетата по делото Заповед № РД-41-890/18.05.1984 г. на Председателя на ИК на СНС се установява, че топлоснабденият имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Надежда ... е предоставен в обезщетение на Г И. С срещу отчужден имот. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството потребител Г И. С е имал през процесния период, като собственик на имота. Съгласно разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Видно от приложената на л.17 от ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, I II ГО, 141 състав Г И. С е починал на 27.10.2021 г., поради което с Разпореждане № 36730/15.04.2022 г. на негово място са конституирани наследниците му по закон - К. Г. С. – съпруга и И. Г. И. - син, спрямо които са предявени настоящите искове. По делото ответникът К. Г. С. не е оспорила размера на притежаваната идеална част от правото на собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че по делото няма спор, че имотът е придобит по време на брака между К. Г. С. и Г И. С.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 2 от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От постъпилата по делото молба от конституираното от съда трето лице – помагач на страната на страната на ищеца вх.№ 827421/24.03.2023 г. се установява, че „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не извършва дялово разпределение за процесния абонатен № 196577.

Макар и съдът да не е постановил изрично определение за отмяна на определението, с което „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД е конституиран като помагач на ищеца, същият няма да бъде обвързан от постановеното решение, тъй като за него не е налице правен интерес от участие в производството.

Следващият спорен по делото въпрос е дали са налице погасени по давност вземания за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число на месеца. ЕС на адрес: гр.София, ж.к. Надежда ... е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д“ ООД. През процесния период се ползва само топла вода в СЕС. За процесния период м.05.2017 г. – 30.04.2019 г. фирмата за ДР е отчитала водомерите в имота.

По време на отчетите са попълнение документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат само ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за отопление не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия за загряване на топла вода съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с 3 правилата на действащата нормативна уредба.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2156,60 лв.

Предвид изводите за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.