Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 31.08.2026, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Административно наказателно дело 39/2026
Вид
Решение № 17
Подписан
31.08.2026
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Чепеларе, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Емилия К. Сивенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20265450200039 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ц. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*******” № **, чрез пълномощник адвокат Т. Д., против наказателно постановление № 26-0373000060 от 10.03.20206 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 102.26 евро/200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С депозираната жалба се оспорва наказателното постановление като нищожен, евентуално незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на материалния, процесуалния закон и при липса на компетентност. Твърди, че на 16.01. 2026 г. около 13:30 часа е управлявала лек автомобил Пежо ***** с рег. № ******, собственост на В. П. И., като се е движела към к.к. П., бързайки за работа, но не разбрала/възприела служители на АПИ да й подават сигнал да спре за проверка. Нямало подаден светлинен сигнал със стоп-палка с червена светлина по образец, поради което оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка като невярна. Счита, че неправилно наказващият орган е приложил чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по подробно изложени съображения. Излага доводи за допуснати нарушения на изискуемата форма на АУАН и НП, като: нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН – не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението; нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – НП не съдържа описание на нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи като основания за прогласяване нищожността на НП липсата на компетентност на длъжностните лица, разпореждането на които се твърди да не е изпълнено, липсата на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Счита, че са налице и данни за маловажен случай по смисъла на ЗАНН.

Предвид изложеното, моли обжалваното наказателно постановление да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От нейно име процесуалният й представител поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно по подробно изложени съображения, евентуално да бъде прието, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка изразява становище, че изложените в жалбата аргументи са неоснователни, необосновани и 1 недоказани.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 01.04.2026 г.

Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 08.04.2026 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на наказателното постановление е спазен, доколкото същият е връчен на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 16.01.2026 г. от 7:00 часа до 19:00 часа свидетелите В. Н. Н. и И. И. Б. – служители на Агенция "Пътна инфраструктура", сектор "Контрол и правоприлагане" - Хасково, били на работа и изпълнявали служебните си задължения, осъществявайки контрол върху заплащането на такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, съгласно Заповед № РД-11-1322/17.10.2025 г.

Същите се установили на път ІІ-86 - 83+500 км със служебен автомобил с рег. № СВ 7369 НВ, в посока на движение на моторните превозни средства от гр. Чепеларе към с. Проглед.

На същата дата – 16.01.2026 г. в 13:45 часа при изпълнение на служебните му задължения св.

В. Н. получил сигнал от контролна рамка /ENF 10772/ при път ІІ-86 81+004 км, поради което трябвало да вземе отношение по извършени две нарушения за липса на ел. винетка от МПС Пежо ****, с рег. № ***** на дати 07.12.2025 г. и 10.12.2025 г. След подаден от него ясен сигнал със стоп – палка около 13:50 часа, в присъствието на св. И. Б., водачът, която била жена на около средна възраст, с черна коса, с ясен жест му показала, че няма да спре, като размахала ръка със знак НЕ и продължила в посока с. Проглед. Св. Н. подал сигнал на тел.

112 и изготвил докладна до началника на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково при Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление. С писмо от 19.01.2026 г. до директора на ОД на МВР Смолян началникът на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково е поискал съдействие по случая.

Преписката била предадена за вземане на отношение по случая на свидетеля П. Н. Ч., на длъжност командир на отделение „Пътен контрол“ при РУ Чепеларе, който поканил жалбоподателя Ц. В. И. да се яви в РУ Чепеларе. И. се явила на 05.02.2026 г. и дала писмени обяснения, че на 16.01.2026 г. около 13:30 часа управлявала лек автомобил Пежо, с рег. № *******, собственост на баща й В. П. И., който е *****, като пътувала за П., където работела. На една и съща отбивка между гр. Чепеларе и с. Проглед имало всеки ден ТОЛ. Не разбрала дали искали да я спират, защото бързала за работа, но знаела, че в период от 15 дни са я спирали всеки ден. Първоначално мислила, че колата на баща й е с право на винетка, но след това проверила и разбрала от социалните, че не е автоматично и че се чака три дни.

Тогава си закупила винетка, за да няма проблеми, но те не спирали да я спират. Обяснила също, че работи като **** и не можело да закъснява за работа. При всяко едно спиране от ТОЛ, те я задържали около 30 мин. и закъснявала за работа, за което имала санкции.

На същата дата жалбоподателят и баща й подали и декларации по реда на чл. 188 от ЗДвП, в което посочили, че на 16.01.2026 г. И. е управлявала МПС с рег. № ***** Въз основа на събраните по преписката материали св. П. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 60 от 12.02.2026 г. в присъствието на свидетелите В. Н. Н. и И. И. Б., за съставянето на който била поканена Ц. И.. В съставения АУАН актосъставителят описал като нарушение обстоятелствата, че на 16.01.2026 г. около 13:50 часа на път II-86-83+500 км с посока на движение от гр. Чепеларе към с. Проглед Ц. В. И. е управлявала лек автомобил 2

Пежо ***** с ДКН *****, собственост на В. П. И., с ЕГН ********** от гр. Ч., с направление на горепосоченото МПС по път II – 86 при 83+500 км и не спира на подаден ясен и своевременен сигнал със стоп палка по образец, подаден от В. Н. Н., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково, който осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, съгласно заповед № РД-11-1322/17.10.2025 г., със служебен автомобил с ДКН СВ 7369 НВ и не спира плавно в най – дясната част на платното за движение, а продължава движението си в посока с. Проглед – к.к. Пампорово, с което виновно е нарушила чл. 103 от ЗДвП. Отбелязал е, че свидетел очевидец е И. И. Б. – инспектор сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково, че нарушението е установено при разглеждане на преписка № 345000-612 от 19.01.2026 г. на ОДМВР Смолян и че на собственика е предоставена декларация, в която е посочена г-жа И. за водач. Актът е предявен и е подписан без възражения от И., като препис от същия й е връчен на датата на съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подала възражение, поради което и въз основа на акта е издадено атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации в АУАН. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършила: не спира плавно на посоченото място или в най дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране на контролен орган, с което виновно е нарушила чл. 103 от ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложил административно наказание глоба в размер на 102. 26 евро/200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

От представената справка за собственост на МПС е видно, че лек автомобил Пежо **** с рег. № ***** е собственост на В. П. И., ЕГН **********.

Съгласно писмо от АПИ, Национално ТОЛ управление, в Електронната система за събиране на пътни такси е налична информация за годишна електронна винетка на рег. № ***** с валидност от 15.12.2025 г. до 15.12.2026 г.

От представеното поименно разписание на длъжностите в АПИ, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково към дата 16.01.2026 г., е видно, че В. Н. Н. и И. И. Б. заемат длъжността „инспектор НТУ“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково.

Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заемащите длъжност командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и техните териториални структурни звена са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения за нарушения по ЗДвП, а началниците на РУ при ОДМВР – да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

По делото като веществено доказателство е приобщен 1 бр. диск с надпис „11-00-5748“, приложен към писмо с вх. № 2712/16.06.2026 г., изпратено от Агенция „Пътна инфраструктура“, от извършения оглед на който се установява, че същият съдържа запис на таблица с име „Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4“. В тази таблица са подредени по хронологичен ред, с оглед времето на преминаване на съответните ППС през контролна точка СКТ 10771 на дата 16.01.2026 г., включително е отразено времето на преминаване на лек автомобил с рег. № ***** в 13:45 часа в посока Чепеларе – Соколовци, както и автомобилът, преминал 20 сек. преди него.

По делото са разпитани свидетелите: П. Н. Ч., В. Н. Н. и И. И. Б..

В показанията си св. Ч. сочи, че не е очевидец, а е съставил акта въз основа на възложената му преписка. Уточнява, че мястото, където се установяват контролните органи от ТОЛ управлението, посочено в акта, е над бензиностанция „Круиз“, преди с. Проглед. Вдясно имало отбивка, където те спирали. Отбивката се намирала в посока на движение от гр.

Чепеларе към с. Проглед. Заявява, че други обстоятелства не знае.

В показанията си св. Н., сочи че на 16.01.20206 г. в 13:45 часа, във връзка с изпълнение на служебните им задължения, им бил подаден сигнал от ENF 10772 на път II-86 при километър 81+004, който бил километражът на рамката. Контролната рамка се намирала 3 преди бензиностанция „Круиз“, в посока от гр. Чепеларе към с. Проглед и подавала сигнал на контролните органи по електронен път, в случая те гледали на лаптоп. Той бил позициониран със служебен автомобил рег. № СВ 7369 НВ на път II-86 при км. 83+500 в посока гр. Чепеларе – с. Проглед, като мястото била от дясната страна на бензиностанция „Круиз“, на уширението преди с. Проглед. Служебният автомобил се намирал на два метра от преминаващия автомобил. Времето било ясно. Твърди, че преди автомобила на жалбоподателя не са се движили други автомобили, а след него имало пет коли. Контролната рамка дала информация, че за процесния автомобил няма платена винетна такса и натрупани две нарушения за стари дати – 07.12.2025 г. и 10.12.2025 г. Трябвало да вземе отношение по вече натрупани две нарушения от водача на автомобил Пежо ** с рег. № ***** за липса на електронна винетка. Твърди, че след подаден от него сигнал със стоп палка по образец (който свидетелят подробно описва) около 13:50 часа, който сигнал подал, когато автомобилът излязъл от завоя – при над 20 м. между автомобила и контролните органи, като през цялото време ръката му била вдигната със стоп палка, водачът на автомобила, жена на средна възраст, не спряла. Същата с ясен жест му показала, че няма да спре, като размахала ръката си в знак „не“. Тя пътувала в посока към с. Проглед. Целта на спирането била да предложат плащане на глоби за посочените две дати, за които се водела компенсаторна такса. Тогава свидетелят подал сигнал на тел. 112. Автомобилът не бил установен.