Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264 от 16.10.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 108/2024
Вид
Решение № 264
Подписан
16.10.2024
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000108 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 31232/20.12.2023г. на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД – гр.

Варна, ЕИК 103061301, подадена чрез юрк. М. А., и насрещна въззивна жалба вх. № 1537/19.01.2024г. на „СМАРТПРО“ ООД- гр. Варна, ЕИК 103130480, представлявана от адв. Д. Г. от АК- гр. Варна, срещу решение № 532/11.12.2023г., постановено по т. д. № 141/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено да заплати на „Смартпро“ ООД следните суми:

1./ сумата 47177.64лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като искът е отхвърлен за разликата над 47 177.64 лв. с ДДС до 57 997.10 лв. с ДДС, като погасен чрез 1 прихващане с насрещното вземане на ответника към ищеца за неустойка за забава в размер на 10 799.46 лева, уговорена в т. 2 от Раздел VII от договора, претендирана за периода 25.12.2021г. – 16.02.2022г., и 2./ сумата 3 909.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 47 177.64 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждение по договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, за периода 19.03.2022 г.

– 09.01.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над 3 909.20 лв. до 5 781.61 лв., претендирани за периода за периода 17.03.2022 г. – 09.01.2023 г., като неоснователен.

Въззивна жалба вх. № 31232/20.12.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявени от „Смартпро“ ООД срещу „Пристанище Варна“ ЕАД осъдителни искове за присъждане на сумата 47 177.64 лв., с ДДС, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, и сумата 3 909.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 47 177.64 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждение по договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, за периода 19.03.2022г.– 09.01.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД. В жалбата са релевирани оплаквания за процесуални нарушения, за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се едновременно, че е налице пълно неизпълнение на договора, че изпълненото е с недостатъци, както и че е налице забавено изпълнение, което е прието и по него е дължимо уговореното възнаграждение, но е извършено прихващане с неустойка за забава. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.

2

Отговорът на „Смартпро“ ООД- гр. Варна по жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна, е обективиран в документа с вх. № 1537/19.01.2024г., съставляващ едновременно с това и насрещна въззивна жалба срещу решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивникаищец осъдителен иск основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД срещу „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна, за разликата над 47 177.64лв. с ДДС до 57 997.10 лв. с ДДС, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за неустойка за забава в размер на 10 799.46 лв., уговорена в т. 2 от Раздел VII от договора, претендирана за периода 25.12.2021г.– 16.02.2022г. Оплакването е за неправилни фактически изводи на първоинстанционния съд относно забава на изпълнителя по процесния договор за периода от 27 дни след крайния срок за изпълнение. Иска се отмяна на решението в посочената отхвърлителна част по главния иск и уважаване на иска за присъждане на дължима незаплатена част от възнаграждение по договор за изработка изцяло в заявения размер, с присъждане на разноски за две инстанции. Становището на „Смартпро“ ООД по жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна е, че тя не съдържа оплаквания по съществото на спора, и е неоснователна.

Процесуалният представител на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна е подал отговор, в която е изразено становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими. В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Смартпро“ ООД срещу „Пристанище Варна“ ЕАД.

Ищецът, който се явява изпълнител по сключен между страните договор от 30.12.2020г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на 3 възложителя „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, основава правото си да получи дължим, незаплатен остатък от уговорено възнаграждение по договора в размер на 57 997.10лв. на твърдения за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 ЗЗД- изработване на договорения продукт, качествено и в срок, приемане на изпълнението от възложителя, без забележки, но със забава, за която изпълнителят не носи отговорност. Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от датата на изпадане в забава на възложителя- 17.03.2022 г. Допълнително, в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, се поддържа, че забавеното изпълнението се дължи освен на забава на възложителя относно приемането на изработеното, и на направени в двустранната кореспонденция между страните забележки по продукта, които са или за функционалности извън предмет на поръчката или за несъществуващи недостатъци, и не могат да се квалифицират като неизпълнение.

Ответникът „Пристанище Варна“ ЕАД признава валидното възникване на процесното правоотношение по сключения на 30.12.2020г. от страните договор за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ по поръчка № Т-19А-20, но заявява становище за неоснователност на исковете. Оспорват се твърденията на ищеца, че към 23.12.2021 г. всички дейности по договора са били изпълнени, като се сочи, че обучението на служителите на ответника е било проведено едва на 14-15.02.2022 г., а в писмо от 26.01.2022 г. ищецът е признал, че в системата са регистрирани пропуски, подлежащи на отстраняване. Поддържа се, че поради недостатъци на изработеното до момента на подаване на отговора системата не съответства на потребностите на възложителя и заложените в договора специфични цели (по т. 1-3, 9, 12-13 от техническото задание). Оспорват се твърденията за забава на кредитора в периода до 16.02.2022г. по съображения, че ищецът не е бил напълно готов да изпълни задълженията си по договора и че ответникът е откликвал винаги и своевременно при надлежно поискване на съдействие. Ответникът заявява, че е изплатил цялото дължимо по договора възнаграждение след приспадане на уговорената неустойка за забава, в размер на сумата от 57 997.10 лв. за периода 25.12.2021г. – 16.02.2022г., изчислена по т. 2 и 3 от Раздел VII от договора в размер на по 0,1% на ден до 30-тия ден, или 11 999.40 лв. и в 4 размер на по 0,5% от 31-51 ден, т.е. за 23 дни, или 45 997.70 лв., на базата на пълния размер на уговореното възнаграждение. В отговор на допълнителната искова молба се поддържат твърденията, че системата продължава да не функционира, тъй като не е изпълнено изискването за свързаност към отделни модули и експорт на данни.

За да отхвърли частично предявения главен иск с правно основание чл.

79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 266 от ЗЗД, ведно с акцесорните претенции за мораторни и законни лихви, първоинстанционният съд е направил извод за възникване на процесното главно парично вземане в предявения размер, но за частичното му погасяване чрез прихващане на дължима неустойка за забава на ищеца в качеството му на изпълнител по процесния договор за 27 дни, при твърдяна от възложителя забава от 53 дни, включени в периода от 25.12.2021г. до 16.02.2022г.

Атакуваното решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл. 265 и чл. 86 ЗЗД, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. В тази връзка, настоящият състав констатира, че очертаният от жалбите и отговорите спор в тази инстанция не е във връзка с фактите и обстоятелствата, установими от представените писмени доказателства пред първоинстанционния съд, които не са оспорени, а по повод преценката им от първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи по 5 предявените материални права и направените защитни възражения.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Не е спорно, че страните- търговски дружества, са обвързани от валидно правоотношение по делото Договор № Т-19А-20 от 30.12.2020г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „Складово-експедиционен“, за нуждите на Пристанище Варна ЕАД. По силата на договора ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил да извърши срещу заплащане, със собствени материали, техника и човешки ресурси проектиране, внедряване и гаранционно поддържане на интегрирана система за обработка на информацията в отдел „Складовоекспедиционен“ съгласно техническа спецификация на възложителя и техническо и ценово предложение към оферта, представляващи неразделна част от договора. Първоначално уговореният срок за изпълнение е 339 дни, считано от датата на подписване на договора, а уговореното възнаграждение – 399 980 лв. без ДДС, е платимо както следва: 30% авансово, а остатъкът - в срок от 30 календарни дни от датата на представена фактура. С Анекс № 1 от 17.11.2021г. към договора (лист 224) срокът за изпълнение е спрян по общо съгласие на страните за периода от 01.09.2021г. до 21.09.2021г. Тъй като последният ден на продължения с 20 календарни дни срок е 24.12.2021г.