Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 278 от 11.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 593/2024
Вид
Определение № 278
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Николай Грънчаров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.360а · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Благоевград, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20241200100593 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от Окръжна прокуратура Благоевград, в качеството и на представител по право на Прокуратура на Република България, с искане за изменение на постановеното Решение № 436/01.08.2025г. по гр.д. № 593/2024г. по описа на ОС Благоевград,в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.

Р. Н. по реда на чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗАдв.

Изложени са доводи, че постановеното решение в частта му за разноските не е правилно, доколкото не е съобразено решението на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г. и приетото в Определение № 50015 от 16.02.2024г., постановено по т.д. №1908/2022г. по описа на ВКС, ТК, I отделение. Поддържа се с молбата от прокуратурата, че с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, оправено от Софийски районен съд е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на двокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Сочи се на съда, че Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК.

Излагат се още доводи с молбата по чл. 248 от ГПК, от прокурорът от ОП Благоевград, че 1 въведеното в чл. 38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С - 438/22 на СЕС.

По изложените съображения, поддържа се с молбата на ОП Благоевград, че нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, не следва да се прилага без анализ на всеки конкретен казус. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Поддържоа се от представителят на прокуратурата, че тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При определяне на размера на възнаграждението на адвоката следва да се държи сметка за обема и сложността на извършената от адвоката работа, не само от цената на иска.

При изложените съображения от правна страна, застъпва се становище че в конкретния случай, делото не е усложнено нито от фактическа, нито от правна страна. Извършените от адв. Р. Н. правни и процесуални действия са осъществени в три съдебни заседания. Поради това, присъдената сума за адвокатско възнаграждение за оказаната от пълномощника на ищеца безплатна правна помощ следва да бъде намален в размер, който да е разумен и пропорционален на оказаната правна помощ.

Предвид на изложеното и на основание чл.248, ал. 1 от ГПК, иска се от съда по делото да постанови определение, с което да измени Решение № 436/01.08.2025г. по гр.дело № 593/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта му за разноските, като намали присъдената сума за адвокатско възнаграждение и определи възнаграждение в размер под минималния по наредбата, който да е разумен и пропорционален на оказаната правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на депозираната молба от насрещната страна по делото– В. С. К., чрез пълномощниците му- адв. Д. Х. и адв.

Р. Н., с който се изразява становище за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по делото по реда на чл. 248 от ГПК.

Оспорват се доводите на представителят на Прокуратура на Република България, че размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно завишен, като не е съобразен с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/2022г. Поддържа се че оплакванията на прокуратурата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

2

Излагат се доводи с отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, че оценката на фактическата и правната сложност на делото не може да се свежда единствено до броя на проведените съдебни заседания. Настоящото производство е свързано с изключително продължителен и многопластов наказателен процес, по който процесуалните представители е следвало да се запознаят с обширен доказателствен материал, да изградят цялостна правна позиция и да анализират релевантната практика на ВКС и ЕСПЧ относно отговорността на държавата. Делото се характеризира и с висок обществен интерес и значителен репутационен риск за ищеца, което изисква от пълномощниците изключителна прецизност, последователност и професионална отговорност при подготовката на всеки процесуален акт и при участието им във всяко съдебно заседание.

Поддържа се с отговора на молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, че подготовката по подобен тип дела включва не само правен анализ, но и задълбочено изследване на фактическата страна, оценка на моралните и психологическите последици от действията на държавните органи, както и формулиране на убедителна аргументация за доказване на настъпилите вреди. Тези вреди по своя характер са изключително трудни за установяване, предвид проявлението им в живота на ищеца чувства на срам, безпомощност, самота, отчуждение, отчаяние, които често потърпевшите от незаконосъобразните действия на прокуратурата пазят в дълбока тайна и не желаят да споделят с никого. Трудът на процесуалните представители не се изчерпва единствено с формалното представителство в съдебната зала, а обхваща значителна аналитична дейност и добратеоретична подготовка. Ето защо възнаграждението следва да остане в рамките на минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г., които отразяват действителната професионална стойност на извършения труд и гарантират справедливото му компенсиране.

Излагат се съображения от пълномощниците на ищеца по делото, че претендираното намаляване би обезценило труда на процесуалния представител, поставяйки го под прага на разумното и справедливото възнаграждение за положения професионален труд, както и би противоречало на принципа за необходимата адекватност на адвокатския хонорар спрямо извършената процесуална защита.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

С Решение № 436/01.08.2025г. по гр.д. № 593/2024г. по описа на ОС Благоевград, съдът е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратура на Република България, да заплати на ищеца В. С. К., ЕГН **********, сумата 50 000лв., ведно със законната лихва върху определената главница, считано от 08.09.2022г., като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди над уважаната част от съда- 50 000лв., до претедираната сума от 400 000лв., като неоснователен.

С решението си съдът е осъдил Прокуратура на Република България, да заплати на В. С. К., ЕГН **********, на осн. чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение съобразно определения минимум в разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, съразмерно на уважената част от предявения иск, в размер на 4 650.00лв.

3

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК.

С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ „Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска“.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски.

Съобразно законовия текст на чл. 248 от ГПК, очертани са две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая молбата по чл. 248 от ГПК е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, като същата е депозирана пред съда в предвидения в закона- двуседмичния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от същия закон основания. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като в дискреция на съда е да прецени размера му съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Определеното от Окръжен съд Благоевград възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер 4

4 650лв. за оказаната безплатно правна помощ на ищеца по делото съдът е присъдил към минимума на разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, съразмерно на уважената част от предявения иск, не защото се е считал за обвързан от така определения минимум в цитираната наредба. Настоящият състав на ОС Благоевград е запознат с Решение от 23.11.2017г. на Съда на Европейския съюз/СЕС/, по съединени дела С-427/16 и С-428/2016г., съгласно които всеки национален съд на страните членки е длъжен да прилага ограничението на чл. 78 ал. 5 от ГПК, но само и след като установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен, дори ако възнаграждението бъде определено при приетия минимум с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, като в този случай съдът може да определи размера на дължимото възнаграждение и под приетия с цитираната наредба минимум.