Определение № 1038 от 24.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. Благоевград, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20241200100593 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е въз основа на предявен иск от В. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си- адв. Р. Н., срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК 121817309, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че на 15.09.2006г., ищеца е привлечен в качеството на обвиняем с още 18 лица по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ гр.Петрич за извършено престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Твърди се от ищеца, чрез неговия пълномощсик, че въз основа на обвинителен акт, съставен от районен прокурор при Районна прокуратура Петрич, срещу В. С. К. и останалите 18 лица, е било образувано НОХД № 1424/2008г. по описа на РС Петрич. С разпореждане № 1005/04.09.2008г., съдията- докладчик е прекратил делото и е върнал същото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се с ИМ, че на 15.12.2008г. прокурорът отново е внесъл обвинителен акт срещу В. С.

К., като подсъдим по НОХД № 2249/2008г. по описа на РС Петрич. С разпореждане № 88/04.03.2009г. съдията-докладчик отново е прекратил делото и го е върнал на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На 13.04.2010г., отново е внесен обвинителен акт срещу В. С. К. и срещу другите 18 лица, като е образувано НОХД № 597/2010г. по описа на РС Петрич. След отвод на всички съдебни състави в Районен съд гр. Петрич, ВКС, на основание чл. 43 т. 3 от НПК, е възложи разглеждането на делото на Районен съд гр.Кюстендил (КРС). където е било образуввано НОХД № 1629/2010г.

Сочи се с ИМ, че на 13.05.2010г., съдията докладчик на основание чл. 369 ал. 4 и чл. 288 т. 1 НПК, е прекратил наказателното производство по делото и е отменил допуснатите обезпечителни мерки на бъдещо вземане на държавата по отношение на всички подсъдими, включително и спрямо ищеца по настоящото дело. Постановеното определение е било 1 отменено от ВКС на основание чл. 420 ал.1 във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК и делото е било възобновено и върнато па РС Кюстендил, където е продължило разглеждането му, като НОХД № 630/2012г. по описа на РС Кюстендил.

Сочи се с ИМ, че след провеждането на около 44 съдебни заседания, с Присъда №15 от 16.03.2018г„ постановена по НОХД №630/2012г. по описа на КРС, В. С. К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. С Решение № 260009/08.09.2022г., постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на ОС Кюстендил, оправдателната присъда е била потвърдена и делото приключило с неподлежащо на обжалване и влязло в сила съдебно решение.

Поддържа се с ИМ че разглеждането па делото е продължило в множество съдебни заседания, проведени в периода от 2006г. до 2022г. През цялото производство прокуратурата е поддържала обвинението срещу В. С. К., като при устните прения прокурорът е поискал от съда ищеца да бъде признат за виновен и да бъде осъден на наказание лишаване от свобода.

Така, 16 години след привличането на В. С. К. като обвиняем, ищеца е бил признат за невиновен и оправдан от съда.

Исковата претенция е основана на доводи, че още от узнаване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство, В. С. К. е преживял огромен стрес и притеснения. Тъй като живее в малък град, случилото се станало достояние на обществото много бързо и се разпространило, както сред близките му, така и сред колегите, приятели, съседи. Ищецът постоянно чувал приказки зад гърба си и бил обект на коментари и подмятания по повод образуваното срещу него наказателно производство. Клюките и разговорите „зад гърба" смутили най-близките му, не можел дори да опази децата си от подигравки. Поддържа се, че ищецът преживявал много тежко бремето на наказателния процес, още повече, че съзнавал че е невинен и че не е извършил престъплението, за което бил обвинен. Всичко това преобърнало не само неговия живот, но и този на близките му. Семейството му изживяло много тежък и съкрушителен период заради случващото се с В. С. К., което още повече засилвало чувството му на вина и отчаяние от несправедливото отношение към него от страна на институция, призвана да се бори за постигане на справедливост.

Твърди се с ИМ, че по време на продължилото 16 години наказателно производство срещу В. С. К., психиката му се срина и изпаднал в безпътица и безнадеждно състояние. Станал затворен, не общувал нормално дори с най-близките ми хора - съпруга, син, дъщеря, родители. Загубихл съня си, постоянно мислел защо ми се случва всичко това, страдал и загубил всякакво желание за борба и за живот. Поддържа се че дори към момента, въпреки че е оправдан, ищеца продължава да преживява кошмара на воденото срещу него наказателно производство. Живее в постоянен страх и безпокойство, както преди, когато всеки момент очаквал налагането на тежко наказание и евентуалното му изтърпяване. Освен това непрекъснато си спомня разпитите на свидетелите, сведенията от институциите, собствените му разпити и укора в очите на роднини и приятели, че е допуснал това да се случи. Твърди се ищеца, че вече е невъзможно да възвърне предишния си начин на живот, авторитет и уважение от страна на околните, разрушени и съсипани от незаконните действия 2 на прокуратурата. Поддържа се от ищцовата страна, че в този случай не става въпрос за инцидентна грешка, допусната от прокуратурата спрямо В. С. К., а за започнато и проведено наказателно преследване в изключително продължителен период от време, нанесло на ищеца необратими неимуществени вреди.

Твърди се с ИМ, че въпреки оправдателната присъда по случая, положението на ищеца в обществото не се подобрило особено в сравнение с времето на продължаване на наказателното производство. Малцина в малкото селище знаят, че съдът го е оправдал за престъплението, в което е бил обвинен. Несправедливото обвинение разтърсило живота на В. С. К., като нанесените вреди в личен план не могат да бъдат възстановени само чрез постановената оправдателна присъда

Правното основание на предявения иск е че с описаните действия на прокуратурата на ищеца са били нанесени множество неимуществени вреди. Повдигнатото му обвинение, досъдебното производство и съдебното производство пред две инстанции се отразили изключително негативно върху начина му на живот, семейството и работата му. Целият живот на ищеца през годините на провеждане на наказателното производство, бил подчинен на започналата наказателна репресия срещу него от страна на прокуратурата. В. С. К. бил третиран като престъпник, хората шушукали зад гърба му, той усещал промененото поведение и отношението към него от страна на неговите близки, приятели и колеги. Около ищеца се установила мрачна атмосфера на недоверие и съмнения в почтеността му като човек, защото бил обвинен в присвояване на огромни финасови средства. Много хора започнали да го приемат с недоверие. Заложени били авторитета и достойнството му като личност. Ищецът твърди че приел изключително болезнено тези последици от незаконното и несправедливо обвинение срещу него. Годините на продължилото наказателно производство срещу ищеца, представлявали изключително труден период за В. С. К., за семейството и близките ми. Прекарал немалка част от това време с близки и приятели, на които държал и се налагало да обяснява, че не е виновен, че не е извършил престъпление, че се бори да докаже правотата си, за да може да продължи да гледа хората в очите, защото за него честта и достойнството означавали много. От действията на прокуратурата ищецът бил унизен пред семейството му, приятелите му, колегите му, всички хора от социалното му обкръжение. Приех болезнено причинената му несправедливост, бил злепоставен.

Търсенето на истината, доказването на невинността му, защитата на честта и достойнството на ищеца пред семейството ми, близките, приятелите и колегите му, отнели твърде много години. До този момент тези които го познавали, винаги са го приемали като честен и добър човек, отдаден на семейството си. Твърди се че това довело В. С. К. до състояние на депресия, изживял изключително емоционално бремето на наказателния процес. През всички тези години бил обсебен от чувство за вина за нещо, което не е извършил, несъзнателно се затварял в себе си все повече. Времето на разследване, движението на делото в различните инстанции го отчайвали и създавали чувство на безсилие и безнадеждност в продължение на повче от 16 години. Въпреки безспорните доказателства за невиновността му, прокуратурата до последно поддържала обвинението срещу него и 3 настоявала за осъдителна присъда и за налагане на наказание.

Поддържа се с ИМ, че незаконосъобразните действия на прокуратурата променили изцяло живота на В. С. К., По време на цялото наказателно производство изпитвал душевни страдания, неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, стрес, напрежение, тревога, чувство на безсилие, негативни изживявания, психически страдания, множество безсънни нощи, нравствени и емоционални терзания, чувствал се унизен от загубата на доверие в околните, с накърнени чест, достойнство, добро име в обществото.

Освен причиняването на описаните неимуществени вреди, наказателното производство срещу ищеца представлявало голяма загуба на време от живота му с оглед неразумния срок от 16 години, в който се проточи. През това време ищецът бил пряко зает с наказателното производство срещу него в продължение на години.

Твърди се, че са налице множество незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата на Република България- образуване на наказателно производство срещу В. С. К., привличането му като обвиняем, внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на обвинението през целия наказателен процес, искане за постановяване на осъдителна присъда, подаване на протест срещу първоинстанционната оправдателна присъда и поддържане на искането за осъждането ми и във въззивната инстанция, дългият период на наказателното производство. Тези незаконосъобразни действия на прокуратурата спрямо ищеца са преустановени с влязлата в сила оправдателна присъда на РС Кюстендил. Налице са и причинените на В. С. К. неимуществени вреди, подробно описани в ИМ.

Навадени са доводи от ищцовата страна, за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия на прокуратурата и причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така изложените факти, поддържа се от ищцовата страна, че са налице предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата на Република България и за причинените вреди на В. С. К. от незаконосъобразните действия на прокуратурата, като следва да му бъде присъдено справедливо обезщетение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.„Витоша” № 2, да заплати на ищеца - Вадимир С. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 400 000 лв. (четиристотин хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, считано от 15.09.2006г., изразяващи се в душевни страдания и тежко психологическо бреме, от продължилия 16 години наказателен процес, неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, стрес, напрежение, тревога, чувство на безсилие, негативни изживявания, психически страдания, множество безсънни нощи, нравствени и емоционални терзания, накърнени чест, достойнство, добро име в обществото, унижение, сринато самочувствие, накърнено социално общуване, вследствие незаконно обвинение по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ Петрич. НОХД № 630/2012г. по описа на РС Кюстендил и ВНОХД № 454/2018г. по описа на 4

Окръжен съд Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по делото.