Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4734 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39046/2022
Вид
Решение № 4734
Подписан
27.03.2023
Състав
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110139046 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск по 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата 4 546,40 лв., представляваща остатък от неизплатена цена за поддръжка и доставка на консумативи на басейни по три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 20.07.2022 г. до изплащане на вземането и разноските по делото.

Ищецът твърди да е в трайни търговски отношения с ответника, свързани с поддръжка на негови басейни, както и на доставка на консумативи за тях.

Твърди във връзка с тази дейност да е издал три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г. на обща стойност 8 546,40 лв., от които ответникът заплатил частично 4 000 лв., като останал задължен за остатъка 4 546,40 лв.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича между страните да съществува облигационно отношение, въз основа на което същият да дължи заплащане на претендираната сума. В случай че бъде установено облигационно отношение твърди, че дължимите парични задължения са своевременно погасени с приложените от ищеца банкови нареждания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по договор за изработка.

За основателността му в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор с твърдяното съдържание през исковия период, изпълнение в срок собствените си задължения по договора, 1 съответно че е предал надлежно изработеното и че ответникът го е приел.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявения иск за основателен.

По делото са представени три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г. на обща стойност 8 546,40 лв., по които ответникът е заплатил частично 4 000 лв. Извършеното частично плащане не се оспорва от ответната страна. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените авизо преводи на 03.08, 09.08., 12.08. и 18.08.2021 г. Преводите са на обща стойност 4 400 лв. Първите три са по 1 000 лв. с посочено основание фактури от 2019 г. в полза на П.т.к.. Последният превод от 18.08.2021 г. е на обща стойност 1 400 лв. с посочено основание фактура ../17.08.2021 г. и част фактури 2019 г. в полза на П.т.к.. Фактура № ********** от 17.08.2021 г. също е представена по делото от страна на ищеца.

Същата е на стойност 426 лв. Към фактурата е представен превод от 18.08.2021 г. за доплащане по нея в размер на 26 лв.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От същата се установява, че с 4 000 лв. от посочените преводи е погасено частично задължението по фактури: № .. от 12.08.2019 г. до размера 1 076 лв.

Задълженията по фактура № .. от 09.09.2019 г. е 2 185,20, а по фактура № .. от 14.06.2021 г. – 1 285,20 лв., или общият размер на задължението е 4 546,40 лв.

Първите две фактури са включени в дневника за покупки на ответното дружество, включени са в подадените справки – декларации и по тях е ползван данъчен кредит през 2019 г. Фактура № .. от 14.06.2021 г. не е включена в дневника за покупки на ответното дружество, нито в подадените справки – декларации и по нея е ползван данъчен кредит през 2021 и 2022 г.

В решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, I т.о., е прието, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита частичното плащане по фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Отразяването на фактурите в ДДС дневниците на купувача, както и ползването на данъчен кредит от получателя, са обстоятелства, релевантни за установяване възникването на продажбено правоотношение и предаване на стоките, предмет на същото /вж. решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., решение № 20/25.03.2013г. по т.д.№ 206/2012г. на ВКС, І т.о., решение № 228/07.01.2015г. по т.д.№ 3597/2013г. на ВКС, І т.о. и др./.

2

Следователно при така събраните доказателства по делото и с оглед константната практика на ВКС следва да се приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване на факта за съществуването на валидна договорна връзка за предоставяне на услуги по поддръжка на басейни. Страните са били в трайни търговски отношения в периода 2019 г. – 2021 г., като за всяка извършвана услуга по поддръжката на басейни на ответника, ищецът е издавал фактури. Съдът цени доказателствената стойност на процесните фактури заедно с останалия доказателствен материал по делото, счетоводната експертиза, извършването на плащане на част от сумите по тях, включително и на задължението по фактура № ********** от 17.08.2021 г., която е издадена след процесните. Останалата непогасена част от задължението по процесните фактури е в общ размер на 4 546,40 лв. съгласно експертизата.

Ответникът не доказа плащане, ето защо главният иск следва да бъде уважен изцяло.

На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски съобразно представения списък в размер на 181,86 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.т.к.“ АД, ЕИК .. да заплати на „В.И.“ ЕООД, ЕИК .. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД сумата 4 546,40 лв., представляваща остатък от неизплатена цена за поддръжка и доставка на консумативи на басейни по три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 031,86 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3