Определение № 36073 от 11.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36073 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110139046 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С постановеното по делото решение на 27.03.2023 г. съдът е уважил изцяло -до пълния размер 4 545,70 лева, предявеният от ищеца „В.“ ЕООД срещу ответника „П.“ АД осъдителен иск по чл. 266 ЗЗД, като е осъдил „П.“ АД да заплати на „В.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сторените по делото разноски 181,86 лева за държавна такса, 250 лева за вещо лице и 600 лева за адвокатско възнаграждение.

По въззивна жалба на ответника „П.“ АД делото е изпратено на С. съд. С определение от 29.09.2023 г. по в. гр. д. № ./2023 г. СГС е прекратил производството и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне на обективирано във въззивната жалба искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока на обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Във въззивната си жалба ответникът възразява, че адвокатското възнаграждение на ищеца е прекомерно, както и че липсват доказателства същото да е платено.

По тези възражения съдът намира за необходимо да посочи следното:

Посочените възражения ответникът въвежда едва във въззивната си жалба /инкорпорираната в нея молба по чл. 248 ГПК/, като такива не се съдържат нито в отговора на исковата молба, нито са заявени от ответника до 1 приключване на устните състезания по делото /представител на ответника не се е явил в нито едно от проведените открити съдебни заседания, нито е депозирал писмени становища/. Претенциите за разноски по чл. 80 ГПК, в това число и възраженията срещу разноските на другата страна, може да бъдат заявени валидно от страните най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /вж.

Т./2012 г. на ОСГТК/. В този смисъл направените от ответника за първи път в въззивната жалба /инкорпорираната в нея молба по чл. 248 ГПК/ възраженията срещу присъдените в полза на ищеца разноски са преклудирани. Въпреки това пълнотата на изложението и установяването на истината в гражданския процес изискват да се посочи, че уговореното между ищеца и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено по банков път, така както е записано в договора за правна защита и съдействия на л. 2 по делото, на 15.07.2022 г., за което е представено преводно нареждане /л. 51 по делото/. Адвокатското възнаграждение е съобразено с вида и търговския характер на делото, както и с размера на претенцията, поради което не е прекомерно.

Всичко изложено налага молбата на ответника по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба от 04.05.2023 г., да бъде отхвърлена.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба от „П.“ АД, инкорпорирана във въззивна жалба вх.

№ . от 04.05.2023 г., за изменение на решение от 27.03.2023 г. в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

След влизане на определение в сила, делото да се изпрати обратно на СГС по въззивна жалба вх.№ . от 04.05.2023 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2