Решение № 58 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 29/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Други актове по делото
- Протокол № 40 от 11.04.2025 · Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова
- Протокол № 51 от 19.05.2025 · Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
- Протокол № 64 от 27.06.2025 · Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова
- Протокол № 85 от 12.09.2025 · Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков, Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Търговски закон
- чл.236, ал.2, т.3 · Търговски закон
- чл.236, ал.4 · Търговски закон
- чл.461 · Търговски закон
- чл.537 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000029 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 274 от 4.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 409/ 2022 г., са отхвърлени предявените от В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район Красно село, ул. ,Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.4, с адрес за връчване: гр. София, бул. „Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 адв. В. Д., против ,,Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от Н. П.
Ш., с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, стадион Лазур, административна сграда, офис 7 - адв. М. Г., и ,,Книбекс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар Калоян“ № 162, представлявано от П. Н. Ш. и Зл. П. Р. - управители, заедно и поотделно, искове за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца от авалистите по запис на заповед в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К.
Х. С., ЕГН **********, менителнично задължение по Запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, с падеж на 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на 1 главницата.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответниците К. Х. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника – Коньовица“, ул. „Троян“ № 4, ет.2, ап.2.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. Г. Д., в която се навеждат оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.
Изразява се становище, че решаващият извод на съда от първа инстанция е формиран без да бъдат обсъдени всички доказателства, твърдения и възражения на страните, като изводите са основани на индиции, изградени на базата на необосновано, немотивирано и неправилно заключение на вещото лице по съдебната комплексна експертиза.
Оспорва се заключението по приетата съдебна комплексна експертиза като неправилно и необосновано и се сочи на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допусне повторно заключение. Изтъква се, че в заключението липсват мотиви на експерта за формирания от него извод относно датата на съставяне на оспорения документ, като той не е изложил по какви критерии е възприел, че изследваният запис на заповед е изготвен в период след 2017 г.
Изтъкват се доводи, че в обжалваното решение съдът се е позовал на показанията на свидетелите на дружествата – въззиваеми, без да мотивира решението си защо ги кредитира, предвид направеното от въззивника с допълнителната искова молба и поддържано в хода на производството възражение относно недопустимостта на свидетелски показания относно обстоятелства, заявени в депозираните отговори на исковата молба. Навеждат се аргументи, че недопустими в настоящото производство се явяват релевираните от авалистите лични възражения на издателя на записа на заповед, както общи такива, така и относителни, като в тази връзка недопустимо в процеса се явява и тяхното доказване със свидетелски показания. В допълнение се сочи, че е недопустимо със свидетелски 2 показания да се доказва симулация, при липса на пълен обратен документи или поне начало на писмено доказателство.
Подчертава се, че уставът на „Бутед“ АД и към датата на подписване на процесния запис на заповед не е предвиждал правомощие на Съвета на директорите да приема решения за извършване на сделките по чл.236, ал.2 ТЗ, включително и за предоставяне на обезпечения, при условията на чл.236, ал.2, т.3 ТЗ. Изтъква се, че разпоредбата на чл.236, ал.4 ТЗ изрично предвижда, че сделка, сключена в нарушение на ал.1-3, е действителна.
Застъпва се позиция, че отразяването на вземането на поемателя или задължението на издателя в счетоводните книги е без значение за съществуването на вземането по записа на заповед, при редовен от външна страна менителничен ефект, като в още по - голяма степен това важи относно отразяване на вземането в счетоводствата на дружествата – авалисти.
Противопоставят се доводи, че изводът на съда от първа инстанция, че процесният запис на заповед е подписан от К. С., но не на посочената в него дата, би бил правилен само и единствено ако антедатирането на документа беше доказано при условията на пълно и главно доказване от въззиваемите дружества, каквото не е осъществено в настоящото производство.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Книбекс“ ООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Изтъква се, че за формиране на вътрешното си убеждение за отхвърляне на исковата претенция, решаващият състав е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, ангажирани както от въззивника, така и от въззиваемите.
Оспорват се доводите за немотивиране на изводите на експерта по съдебната комплексна експертиза.
Изтъква се, че показанията на разпитания по искане на въззивната страна свидетел пред първата инстанция са изключително общи, непоследователни и противоречиви, поради което правилно не са били кредитирани като достоверни от съда. Излагат се доводи за свързаност на свидетеля с адв. В. Д..
3
Навеждат се доводи, че К. С., като законен представител на „Бутед“ АД до 23.04.2012 г. и на „Книбекс“ ООД до 11.02.2015 г., не е предприел отразяването на записа на заповед като условен пасив в счетоводните и търговските книги на двете дружества, а въззивникът не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на третия авалист и е допуснал погасяването му, което е косвено доказателство, че записът на заповед е създаден в много по-късен период от посочената в него дата.
По повод оспорванията в жалбата, се сочи, че е налице възможност за авалиста да въвежда абсолютните и относителните възражения, при недобросъвестност на издателя, която недобросъвестност и злоупотреба с право е налице, когато, предявявайки правата си по ефекта, поемателят би получил плащане в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор, относими към съществуването на задължението, факти и обстоятелства, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба и от „Бутед“АД, в който се пледира за оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.
Изтъква се, че като частен диспозитивен документ, записът на заповед не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което, при оспорване на удостоверените в документа факти, последните подлежат на доказване от страната, която го представя и извлича за себе си изгодни правни последици.
Развити са съображения, че първоинстанционният съд е обусловил крайните си изводи относно датата на издаване на процесния запис на заповед въз основа на съвкупна преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира се на липсата на процесуална активност от страна на въззивника при събиране на доказателства за установяване датата на издаване на документа.
Изразява се позиция, че становището на вещото лице Р. е обсъдено от съда, заедно с останалите събрани доказателства по делото, и неоснователно е твърдението за необоснованост на заключението.
Поддържа се теза за недостоверност на показанията на свидетеля Д.
П., поради липса на житейска логика и правдивост, и поради свързаност на 4 свидетеля с процесуалния представител на въззивника, като се релевират доводи, че показанията на този свидетел противоречат на всички останали доказателства по делото.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е надлежно връчена на третото лице помагач К. Х.
С.. Същият не е подал отговор на жалбата, в предоставения от закона срок за това.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
Пред настоящата инстанция, при констатацията си за релевирано във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, което е намерено за основателно, апелативният съд е извършил ново разпределение на доказателствената тежест, като е счел, че следва да се възложи на въззиваемите тежестта да установят, че записът на заповед от 15.06.2010 г. не е създаден на сочената в документа дата, по съображения, изводими от естеството и специфичната роля на менителничния документ в търговския оборот, обосноваващи извод, че на поемателя по запис на заповед не следва да се възлага да доказва нещо повече, извън съдържанието на документа, а доколкото интерес от установяване наличието на порок във волеизявлението върху ценната книга има страната, която черпи права от оспорване на действителността му, доказателствената тежест за установяване неистинността на датата, а оттам абсолютното възражение за отсъствие на представителна власт, се носи именно от издателя (респективно в настоящия случай авалистите) – така в Решение № 100 от 6.10.2020 г. на ВКС по т.д. № 2133/ 2019 г. На страните са дадени указания и са уважени доказателствените им искания.
Пред апелативната инстанция са приети заключения на документно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Б., и съдебно – диагностична почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. А..
Разпитани са свидетели. чл.269
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното 5 първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
П р е д я в е н e бил пред първостепенния съд положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора – въззивник, против длъжниците - въззиваеми авалисти, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, за което задължение е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 6116 на 2.03.2022 г. по ч.гр.д. № 48401/ 2021 г. по описа на Районен съд София, приложено към настоящото.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Бутед“ АД, „Книбекс“ ООД, „К енд Б груп“ ЕООД и К. Х. С. да заплатят на кредитора В.
Г. Д. сумата от 1 300 000 лв. – вземане по запис на заповед от 15.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2021 г. – подаване на заявлението, до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.
Дружествата – длъжници „Бутед“АД, „Книбекс“ ООД са подали възражения против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд въззивникът в настоящия процес е поддържал доводи за възникнало в негово лице непогасено субективно материално право – притезание да получи плащане на сумата от 1 300 000 лв., представляващо част от главницата по записа на заповед от горепосочената дата, който се представя.
Въззиваемите са повдигнали в производството възражения – абсолютни и релативни, свързани с възникването на менителничното задължение.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.
Разпечатката съдържа 52 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38cc46d3-6359-4bc5-8457-81e81fbdfe08