Определение № 6839 от 20.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15847/2022
- Вид
- Определение № 6839
- Подписан
- 20.02.2023
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 27654 от 29.03.2022 · МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА
- Разпореждане № 44843 от 20.05.2022 · МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА
- Разпореждане № 56588 от 23.06.2022 · КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
- Разпореждане № 67944 от 26.07.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 28397 от 26.10.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 102128 от 26.10.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Протокол № 7331 от 30.03.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 13300 от 08.04.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 15005 от 25.04.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Протокол № 14103 от 08.06.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 152364 от 04.12.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Решение № 2312 от 09.02.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 93186 от 01.07.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 58315 от 08.04.2025 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 165 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6839 гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110115847 по описа за 2022 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:
Предявени са от С. Д. П. срещу ........ обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната община сумата от 2 361,29 лева, представляваща стойност на местни данъци и такси, за която е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК и за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № 20217890400441 по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването и по давност.
Ищецът С. Д. П. твърди, че въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 ДОПК № 419602-1/2018 г. на ........, район Студентски срещу него било образувано изпълнително дело № 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ с район на действие СГС. Излага, че такъв акт не му е връчван, а за съществуването му узнал с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 04.03.2022 г., с приложено към същата искане за образуване на изпълнително производство. Поддържа, че издаденият акт за установяване на публични задължения обективирал дължими суми за главница за местни данъци и такси и начислени лихви върху същите. Намира, че една част от тях – в размер на сумата от 2 361,29 лева, представляваща сбор от следните местни данъци и такси и начислени лихви върху тях, а именно: 24 лева – такса куче по партида 7223D38714 за 2015 г. и 16,02 лева лихва върху нея; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н12505 за 2013 г. в размер 37,91 лева и 31,40 лева – лихва върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н12505 за 2014 г. в размер на 37,91 лева и 27,55 лева – лихва върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н12505 за 2015 г. в размер на 37,91 лева и 23,68 лева – лихви върху него; такса битови отпадъци по партида 7223Н12505 за 2013 г. в размер на 32,35 лева и 26,93 лева – лихва върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н12505 за 2014 г. в размер на 32,35 лева и 23,64 лева и лихви върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н12505 за 2015 г. в размер на 32,35 лв. и 20,35 лева – лихва върху нея; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н1753 за 2013 г. в размер на 46,29 лева и 38,33 лева – лихви върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н1753 за 2014 г. в размер на 45.96 лева и 33.40 лева – лихва върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н1753 за 2015 г. в размер на 45,63 лева и 28,50 лева – лихви върху него; такса битови отпадъци по партида 7223Н1753 за 2013 г. в размер на 39,50 лева и 32,88 лева – лихви върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н1753 за 2014 г. в размер на 39,22 лева и 28,65 1 лева- лихви върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н1753 за 2015 г. в размер на 38,94 лева и 24,50 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н30737 за 2013 г. в размер на 8,98 лева и 7,43 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н30737 за 2014 г. в размер на 8,98 лева и 6,53 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н30737 за 2015 г. в размер на 8,98 лева и 5,64 лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2013 г. в размер на 7,66 лева и 6,37 лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2014 г в размер на 4,79 лева и 3,49 лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2015 г. в размер на 7,67 лева и 4,82 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н5267 за 2013 г. в размер на 46,81 лева и 28,82 лева– лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н5267 за 2014 г. в размер на 46,48 лева и 28,82 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н5267 за 2015 г. в размер на 46,14 лева и 28,82 лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н5267 за 2013 г. в размер на 79,89 лева и 66,50 лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н5267 за 2014 г. в размер на 79,32 лева и 57,96 лева – лихва; такса битови отпадъци по партида 7223Н5267 за 2015 г. в размер на 78,76 лева и 49,56 лева – лихва; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за 2013 г. в размер на 96,03 лева и 79,56 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за 2014 г. в размер на 96,03 лева и 69,78 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за 2015 г. в размер на 96,03 лева и 59,98 лева – лихви; такса битов отпадък по партида 7223Н6830 за 2013 г. в размер на 81,95 лева и 68,21 лева – лихви; такса битов отпадък по партида 7223Н6830 за 2015 г. в размер на 81,95 лева и 51,56 лева – лихви, поради погасяването им по давност към момента на образуване на изпълнителното дело. В исковата молба се поддържа, че спрямо така посочените притезания, представляващи по своя характер публични общински вземания, е приложима установената в разпоредбата на чл.
171, ал. 1 ДОПК петгодишна погасителна давност, започнала да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Наред с това, приложение следва да намери и установената в чл. 171, ал. 2 ДОПК десетгодишна абсолютна давност. Ищецът С. П. твърди, че доколкото изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на кредитора не е достатъчно, за да се приложат последиците за погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение, а е необходимо изрично волеизявление на длъжника, с което да се позове ва изтеклата давност, то същият предявява настоящата искова претенция за признаване недължимостта на сумата в общ размер от 2361,29 лева, представляваща сбор от главница за местни данъци и такси и начислени лихви върху тях , удостоверени в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 419602-1/2018 г. на ......... С тези съображения обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната ........, чрез пълномощника си гл. юрк. Н.К.Г., оспорва иска като процесуално недопустим, с довод, че искането за признаване за установено, че спрямо претендираните от ищеца публични задължения, е изтекла погасителна давност, поради което и същите не подлежат на принудително изпълнение, е подведомствено на общинската администрация, който следва да разгледа това искане като такова за отписване на задълженията по реда на чл. 173 ДОПК.
Наред с това поддържа, че в случая не са налице обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, тъй като процесният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 419602/27.09.2018 г. е бил връчен на ищеца на 27.09.2018 г. и с оглед липсата на извършено от него оспорване по административен ред в законоустановения срок, актът е влязъл в сила на 12.10.2018 г., с което действието му е стабилизирано окончателно. Счита, че С. П. е имал възможността да направи възраженията си в производство по оспорване на акта по административен/съдебен ред, което същият не е направил. С оспорването на вземанията, като недължими единствено на факти, настъпили 2 преди влизане в сила на процесния акт, а с това и преди приключване на производството по издаването на изпълнителното основание – в случая по чл. 165 ДОПК, ищецът предявява недопустим иск. По същество ответната ........ оспорва давностният срок за процесните вземания, да е изтекъл, посочвайки, изпълнителното производство е образувано в рамките на петгодишния давностен срок, който е започнал да тече от 27.09.2018 г. – датата на издаване на акта. Допълва, че давността за задълженията от 2013 г., обективирани в акта и явяващи се и най-старите, започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., като Актът за установяване на задължение е издаден преди изтичане на петгодишния давностен срок за тези вземания – на 27.09.2018 г. Излага, че след образуване на производството по изпълнително дело № 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К., били предприети конкретни действия, които на собствено основание довели до прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията, а именно: налагане на възбрана върху недвижим имот с постановление с изх. № 972/22.02.2022 г. на ЧСИ, налагане на запор върху парични вземания на длъжника със запорно съобщение с изх. № 964/22.02.2022 г., налагане на запор върху МПС със запорно съобщение с изх. № 965/22.02.2022 г. до СДВР. Поддържа, че считано от последното действие е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл. В отговора на исковата молба се твърди, че с постановление от 02.09.2022 г. по изп. дело № 441/2021 г. на ЧСИ Ковачева изпълнителното производство било спряно въз основа на издадената по искане на длъжника и ищец в настоящото производство обезпечителната заповед № 592 от 23.06.2022 г. С това е спряла да тече и абсолютната десетгодишна погасителна давност спрямо процесните вземания на основание чл. 171, ал. 2, вр. чл. 172, ал. , т. 5 ДОПК. С тези възражения ответната страна отправя искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, при извършената служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, намира, че в настоящия случай е надлежно сезиран с предявени обективно съединени установителни искове за признаване недължимостта на конкретни вземания, удостоверени в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, представляващ годно изпълнително основание, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело № 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, намира за необходимо да отбележи, че при съобразяване с изложените в исковата молба твърдения и отправено искане следва, че в случая волята на ищеца С. Д. П. е за съдебна защита на имуществени права по см. на чл. 2 ГПК чрез признаване за установено със силата на пресъдено нещо, че процесните вземания, представляващи местни данъци и такси, удостоверени в акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, са недължими от него поради погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение. В случая от ищеца не е отправено искане за отписване на задълженията като погасени по давност на основание чл. 173 ДОПК, при което компетентна да се произнесе по него да е съответната общинска администрация, а искане за признаване в отношенията между страните, че същият не дължи на ответната Община процесните вземания. Ето защо, така предявеното искане за защита се явява подведомствено на гражданския съд и не следва да бъде преквалифицирано от съда като искане за отписване на задължение, съответно служебно да бъде препратено за разглеждане от административен орган. В случая, безспорно ясно е, че волята на ищеца П. не е за отписване на вземанията като погасени по давност от страна на кредитора, а за получаване на съответната защита по съдебен ред. Наред с това, съдът, съобразявайки, че въз основа на процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК и за събиране на удостоверените в същия вземания е образувано изпълнително делото с длъжник ищеца С. П. и взискател ........, счита, че за ищеца е налице правен интерес от търсената защита. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на 3 факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен и с него ищецът цели да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. Процесните искови претенции са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните вземания поради новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на акта за установяване на процесните вземания и изтекла към момента на подаване на исковата молба, а с това и на нови факти по см. на чл. 439 ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, искането на ответника за прекратяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Разпечатката съдържа 12 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/354908d7-2484-4395-a8d6-ca30f6362b07