Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3887 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1407/2026
Вид
Определение № 3887
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3887 гр. Варна, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501407 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. А. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.В., бул.“М. Л.“ №**, ет.*, действащ чрез адв.И. В., против Решение №1749/08.05.2026г. постановено по гр.д.№10651/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК против ”ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на ”ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375/ със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4“, ул.“Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.“А“, ет.4, за приемане за установено, че ищецът не дължи, следни суми: -14873.33лв., представляваща главница по Договор за кредит ”Експерсо” №******/19.11.2012г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; -1622.21лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.07.2015г. и -56.36лв., представляваща дължими такси и застраховка във връзка с договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.07.2015г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№9142/2015г. по описа на Районен съд Варна, и които са предмет на изп.дело №20257110400744 по описа на ЧСИ с рег.№711 на Камара на ЧСИ.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е разгледал фактите и доказателствата по делото едностранчиво и не ги е обсъдил в цялост. Оспорват се изводите на съдът относно изтичането на давностните срокове по отношение на процесното вземане. Излага се, че представения по делото изходящ и входящ регистър от деловодната система на съдебния изпълнител, не е 1 годен да установи дали по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, тъй като е възможна манипулация на същия. Наред с това поддържа, че в законния срок не са съхранявани дневниците от архива, както се изисква от Наредбата за служебния архив на частните съдебни изпълнители, което е довело до представяне само справки от деловодната система. Твърди се, че в хода на процесните изпълнителни дела не са извършвани изпълнителни действия за период повече от 5 години. Сочи се, че съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в т.д.№2/2013г. на ОСГТК, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова. Сочи се, че съгласно т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на тълк. решение по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това се твърди, че през март.2017г., при образувано дело на 07.03.2012г., процесното вземане е погасено по давност. Сочи се, че влязлата в законна сила заповед за незабавно изпълнение има силата на съдебно решение, поради което спрямо установените с такава заповед вземания се прилага общата 5 годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. Изложен е обстоен анализ на разпоредбата на чл.116, б.„б“ от ЗЗД и на т.10 от ТР №2/26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, относно изпълнителните действия, които прекъсват погасителната давност в хода на изпълнителното производство. Също така са анализирани извършените изпълнителни действия по изп.дело, като се поддържа, че в хода на последното не са извършвани изпълнителни действия за период повече от 5 години, респективно, че давността по отношение на вземането установено с изпълнителен титул издаден по ч.гр.д.№9142/2015г. на Районен съд Варна, е изтекла. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

С подадения отговор на въззивна жалба, се излага становище за нейната неоснователност, като се поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, постановен при липса на допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че наведените едва със въззивната жалба съображения въз връзка с представени по делото доказателства /извадки от деловодната система/, са преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК. Наред се излага, че са коментирани изпълнителни дела, които не са посочени пред първата инстанция и които нямат отношение със спора. Поддържа се, че принципът на концентрационното начало предполага всяка страна да реализира в необходимата степен процесуална активност и да не се ползва от собствената си небрежност. Твърди се, че във връзка с процесния изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ч.гр.дело №9142/2015г. по описа на Районен съд Варна е образувано изп.дело №530/2015г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова, по което са били предприети изпълнителни действия от първоначалния кредитор, като на 08.07.2016г. е наложен запор на МПС. Сочи се, че нa 04.06.2020г. е подадена молба от “Банка ДСК“ ЕАД за образуване на ново изп.дело №443/2020г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова, като със същата е възложено извършването на изпълнителни действия по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Твърди се, че по въпросното дело са предприети множество действия, прекъсващи давността, сред които са: запор на МПС на 04.06.2020г.; запор на банкови сметки в “Банка ДСК“ ЕАД на 01.02.2021г.; молба за реализиране на изпълнителни действия 2 от 01.10.2021г.; възбрана на 14.03.2023г. и молба за конституиране на “ЕОС Матрикс“ ЕООД от 08.01.2025г. Наред с това, се сочи, че с молбата за образуване от 14.07.2025г. по изп.дело №744/2025г. отново са поискани изпълнителни действия, като на 05.09.2025г. е наложен запор върху МПС и възбрана върху имот на длъжника. С оглед на изложеното поддържа, че към настоящия момент не е изтекла давността за принудително събиране на процесното вземане. Сочи се, че съгласно тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, като новата започва от датата на която е поискано или е предприето последното валидно такова. Сочи се, че за прекъсването на давността е от значение отправянето на редовно искане, а не резултатът от него, като подадената от взискателя молба е редовна всякога, когато в нея е посочен изпълнителен способ. Поддържа се, че всички молби по процесните изпълнителни дела са именно такива, като без правно значение дали съдебният изпълнител е предприел съответното изпълнително действие или не, тъй като релевантно за давността е единствено поведението на кредитора. Твърди се, че дори по изпълнителното дело да е настъпила перемпцията, то съдебният изпълнител, е подчинен на изпълнителния лист и следва да образува ново дело и да приложи поискания изпълнителен способ. В допълнение се сочи, че при изчислението на давността, следва да бъде съобразен и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. По изложените съображения се моли за оставане без уважение на подадената въззивна жалба, както и за присъждане на сторените разноски.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от Н. А. Н., с ЕГН **********, против Решение №1749/08.05.2026г. постановено по гр.д.№10651/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК против ”ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на ”ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375/ за приемане за установено, че ищецът не дължи, следни суми: -14873.33лв., представляваща главница по Договор за кредит ”Експерсо” №******/19.11.2012г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; -1622.21лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.07.2015г. и -56.36лв., представляваща дължими такси и застраховка във връзка с договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.07.2015г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№9142/2015г. по описа на Районен съд Варна, и които са предмет на изп.дело №20257110400744 по описа на ЧСИ с рег.№711 на Камара на ЧСИ НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4