Решение № 1009 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501407 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. А. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №26, ет.2, действащ чрез адв.И. В., против Решение №1749/08.05.2026г. постановено по гр.д.№10651/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК против ”ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на ”ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375/ със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4“, ул.“Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.“А“, ет.4, за приемане за установено, че ищецът не дължи, следни суми: 14873.33лв., представляваща главница по

Договор за кредит

”Експерсо”

№323524/19.11.2012г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; -1622.21лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.07.2015г. и -56.36лв., представляваща дължими такси и застраховка във връзка с договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда29.07.2015г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№9142/2015г. по описа на Районен съд Варна, и които са предмет на изп.дело №20257110400744 по описа на ЧСИ с рег.№711 на Камара на ЧСИ.

1

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като съдът е разгледал фактите и доказателствата по делото едностранчиво и не ги е обсъдил в цялост. Оспорват се изводите на съдът относно изтичането на давностните срокове по отношение на процесното вземане. Излага се, че представения по делото изходящ и входящ регистър от деловодната система на съдебния изпълнител, не е годен да установи дали по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, тъй като е възможна манипулация на същия. Наред с това се поддържа, че в законния срок не са съхранявани дневниците от архива, както се изисква от Наредбата за служебния архив на частните съдебни изпълнители, което е довело до представяне само справки от деловодната система. Твърди се, че в хода на процесните изпълнителни дела не са извършвани изпълнителни действия за период от повече от 5 години. Сочи се, че съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в т.д.

№2/2013г. на ОСГТК, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова. Сочи се, че съгласно т.д.

№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на тълк. решение по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това се твърди, че през март.2017г., при образувано дело на 07.03.2012г., процесното вземане е погасено по давност. Сочи се, че влязлата в законна сила заповед за незабавно изпълнение има силата на съдебно решение, поради което спрямо установените с такава заповед вземания се прилага общата 5 годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. Изложен е обстоен анализ на разпоредбата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД и на т.10 от ТР №2/26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, относно изпълнителните действия, които прекъсват погасителната давност в хода на изпълнителното производство. Също така са анализирани извършените действия по изп.дело, като се поддържа, че в хода на последното не са извършвани изпълнителни действия за период повече от 5 години, респективно, че давността по отношение на вземането, установено с изпълнителен титул издаден по ч.гр.д.№9142/2015г. на Районен съд Варна, е изтекла. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

С подадения отговор на въззивна жалба, се излага становище за нейната неоснователност, като се поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован, и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че наведените едва със въззивната жалба съображения въз връзка с представени по делото доказателства /извадки от деловодната система/, са преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК. Наред с това се излага, че са коментирани изпълнителни дела, които не са посочени пред първата инстанция и които нямат отношение със спора. Поддържа се, че принципът на концентрационното начало предполага всяка страна да реализира в необходимата степен процесуална активност и да не се ползва от собствената си небрежност. Твърди се, че във връзка с процесния изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ч.гр.дело №9142/2015г. по описа на Районен съд Варна е образувано изп.дело №530/2015г. по описа на ЧСИ Д.Я., по което са били предприети изпълнителни действия от първоначалния кредитор, като на 2

08.07.2016г. е наложен запор на МПС. Сочи се, че на 04.06.2020г. е подадена молба от “Банка ДСК“ ЕАД за образуване на ново изп.дело №443/2020г. по описа на ЧСИ Д.Я., като със същата е възложено извършването на изпълнителни действия по реда на чл.18 от ЗЧСИ.

Твърди се, че по въпросното дело са предприети множество действия, прекъсващи давността, сред които са: запор на МПС на 04.06.2020г.; запор на банкови сметки в “Банка ДСК“ ЕАД на 01.02.2021г.; молба за реализиране на изпълнителни действия от 01.10.2021г.; възбрана на 14.03.2023г. и молба за конституиране на “ЕОС Матрикс“ ЕООД от 08.01.2025г.

Наред с това, се сочи, че с молбата за образуване от 14.07.2025г. по изп.дело №744/2025г. отново са поискани изпълнителни действия, като на 05.09.2025г. е наложен запор върху МПС и възбрана върху имот на длъжника. С оглед изложеното се поддържа, че към настоящия момент не е изтекла давността за принудително събиране на процесното вземане.

Сочи се, че съгласно тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, като новата започва от датата на която е поискано или е предприето последното валидно такова. Сочи се още, че за прекъсването на давността е от значение отправянето на редовно искане, а не резултатът от него, като подадената от взискателя молба е редовна всякога, когато в нея е посочен изпълнителен способ. Поддържа се, че всички молби по процесните изпълнителни дела са именно такива, като без правно значение е дали съдебният изпълнител е предприел съответното изпълнително действие или не, тъй като релевантно за прекъсване на давността е единствено поведението на кредитора. Твърди се, че дори по изпълнителното дело да е настъпила перемпцията, то съдебният изпълнител, е подчинен на изпълнителния лист и следва да образува ново дело и да приложи поискания от взискателя изпълнителен способ. В допълнение се сочи, че при изчислението на давността, следва да бъде съобразен и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. По изложените съображения се моли за оставане без уважение на подадената въззивна жалба, както и за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез подадена писмена молба от процесуалният му представител, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването , ведно с присъждане на разноски. Депозирани са писмени бележи, с които се развиват защитни съображения.

Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Н. А. Н., против ”ЕОС Матрикс“ ЕАД, в качеството на универсален правоприемник на ”ЕОС Матрикс“ ЕООД, с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника, поради по погасяването вземанията по давност на сумите от: -14873.33лв., представляващи главница по Договор за кредит ”Експерсо” №323524/19.11.2012г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; -1622.21лв., представляващи договорна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.07.2015г. и -56.36лв., представляващи дължими такси и застраховка във връзка с договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.07.2015г., до окончателното изплащане на задължението, за които 3 суми са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№9142/2015г. по описа на Районен съд Варна и които са предмет на изп.дело №20257110400744 по описа на ЧСИ с рег.№711 на Камара на ЧСИ.

В исковата и уточняващи молби се сочи, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.11.2015г. по ч.гр.д.№9142/2015г. по описа за на Районен съд Варна, ищецът е съден да заплати на ответника процесните суми, чиято недължимост се иска да бъде установена със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че по молба на ответника е образувано изпълнително дело №744/2025г. на ЧСИ вписан в КЧСИ под рег.№711, като ищецът не е получавал както Заповедта по чл.410 от ГПК, издадена по частното гражданско дело на РС Варна, така и поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на ЧСИ, а единствено съобщение за наложена възбрана на 05.09.2025г. Излага се, че вземанията на ответното дружество са погасени с изтичането на петгодишния давностен срок, който е започнал да тече на 16.11.2015г., когато е бил издаден изпълнителния лист и към 16.11.2024г. давността е изтекла. Поддържа се, че в посоченият период от взискателя не са поискани и предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което е настъпило погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист, съответно е настъпила пълната давност на вземането. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

С постъпилият от отговор на исковата молба, се излага становище за неоснователност на иска, като се поддържа, че на 14.11.2012г. ищецът е сключил Договор за кредит “Експресо“ със “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като поради неизпълнение на длъжника, банката е инициирала заповедно производство-ч.гр.д.№9142/2015г. по описа на PC Варна, което е приключило с издаването на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е образувано изп.дело №530/2015г. по описа на ЧСИ с рег.№711, в границите на което от първоначалния кредитор са били предприети изпълнителни действия, а в последствие след прекратяване на въпросното дело са образуван изп.дело №443/2020г. и изп.дело №744/2025г. по описа на ЧСИ с рег.№711. Излага се, че на 07.11.2024г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между цедент “Банка ДСК“ ЕАД, като правоприемник на “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и цесионер “ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че с Молба от 08.01.2025г. “ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да се конституира като взискател по изп.дело №443/2020г. и е изискало от съдебния изпълнител връщане на изпълнителния лист, като са приложени необходимите документи за доказване на извършената цесия. Сочи се още, че е образувано и новото изп.дело №744/2025г., което е активно към настоящия момент.

Поддържа се, че на 04.06.2020г. е подадена молба от “Банка ДСК“ ЕАД за образуване на изп.дело №443/2020г. по описа на ЧСИ с рег.№711, като със същата е възложено извършването на изпълнителни действия от ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Освен това по делото са предприети множество действия, прекъсващи давността, а именно: на 01.02.2021г. е наложен запор на банкови сметки в “Банка ДСК“ ЕАД; на 01.10.2021г. взискателят подал молба с искане за предприемане на изпълнителни действия; на 14.03.2023г. е наложена 4 възбрана. На следващо място се сочи, че с молбата за образуване от 14.07.2025г. по изп.дело №744/2025г. отново са поискани изпълнителни действия, като на 05.09.2025г. са наложен запор върху МПС и вписана възбрана върху имот на длъжника. Ето защо се твърди, че към настоящия момент не е изтекла давността за принудително събиране на вземането, тъй като същата е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие. В допълнение се сочи, че за правилно изчисляване на процесният давностен срок, следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., според който закон давностните срокове са спрени до 20 май 2020г. Моли се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на деловодни разноски.