Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 25.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 213/2022
Вид
Решение № 292
Подписан
25.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Ралица Цанкова Райкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.9,ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18 ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 25.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900213 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Изгрев“, бул. "Драган Цанков" № 37, представлявано от Н.Б. и Р.Б., срещу А. Х. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************* и постоянен адрес: ***************, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1, т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, всички дължими по Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ“ /ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267ИП/ 24.10.2007г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2009г., Анекс № 1 от 01.06.2010г. и Анекс № 2 от 11.07.2011г., сключен между страните, както следва:

1/ 17 363.70 евро /седемнадесет хиляди триста шестдесет и три евро и седемдесет евроцента/, представляващи главница, дължима по Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението;

2/ 11 236.23 евро /единадесет хиляди двеста тридесет и шест евро и двадесет и три евроцента/- договорна лихва за периода от 22.05.2012г. до 11.09.2020г. ;

3/ 463.50 евро /четиристотин шестдесет и три евро и петдесет евроцента/, представляваща разсрочени договорни лихви съгласно Анекс 1 от 01.06.2010г. към Договор 1 за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г. за периода от 22.06.2012г. до 22.05.2013г. ;

4/ 67.53 евро /шестдесет и седем евро и петдесет и три евроцента/, представляваща законна лихва, начислена за периода 11.09.2020 г. - 24.09.2020г.;

5/ 280.86 лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ , представляваща непогасени нотариални и държавни такси за подновяване на ипотеката;

6/ 90 лв. покани;

/деветдесет лева/, представляваща непогасени разноски за връчване на 7/ 98.20 евро /деветдесет и осем евро и двадесет евроцента/, представляваща комисионни за управление на кредит, дължима за периода от 2012г. до 2016г. по договор на основание т.7.2.2 от Договора за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение № 260 686/ 12.10.2020г. и изпълнителен лист № 261536 и Заповед за изпълнение № 262010/ 01.12.2020г. по ч.гр.д. № 12015 по описа за 2020 г. на Районен съд – гр. Варна.

Отправя се искане и за произнасяне по дължимостта на разноските, както в настоящото, така и в заповедното производство.

ИЩЕЦЪТ „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, в качеството на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД (с предходно наименование ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД) твърди, че с ответника А. Х. Н. бил сключил Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ“ /ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2009г., Анекс № 1 от 01.06.2010г. и Анекс № 2 от 11.07.2011г. Размерът на договорения кредит бил 20 000 (двадесет хиляди) евро, която сума била изцяло усвоена на 29.10.2007г. по сметка открита на името на Кредитополучателя в Банката. Съгласно сключения между страните Договор, за ползвания кредит кредитополучателят дължал на Банката годишна фиксирана лихва в размер на 8.45 % съгласно т.6.1 от договора за първата година от срока на действие на договора, а след изтичане на едногодишния срок непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 4.17 пункта, но не по-малко от 8.45 % . С Анекс № 1 от 01.06.2010г. бил договорен гратисен период за издължаване на редовната главница по кредита - до 22.11.2010г., като за този период не се намалявала договорената лихва, дължима по кредита, а се преустановявало погасяването на главница по кредита, като просрочените и редовни лихви се изплащали на 24 броя месечни вноски по нов погасителен план. С Анекс № 2 от 11.07.2011г. (№315-143) на кредитополучателя бил предоставен нов удължен краен срок за погасяване на кредита до 22.09.2032г. Твърди, че кредитът бил в просрочие, считано от 22.05.2012г.- общо 3 048 дни към 24.09.2020 г. включително. Именно и поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание т.6 във връзка с т.6.2 от Анекс 2 от 11.07.2011г. с изх. № 315-143 към Договора за кредит, „Първа инвестиционна банка" АД обявила задълженията по кредита за изцяло и 2 предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен чрез писмо уведомление по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ С.Я. с per. № 719 при КЧСИ и район на действие ВОС. Тъй като Кредитополучателят не бил платил просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 11.09.2020г.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 25.09.2020г. било образувано ч.гр.дело №12015 по описа на Варненски районен съд за 2020г. срещу ответника, по което съдът разпоредил издаване на Заповед за изпълнение № 260 686/ 12.10.2020г. и изпълнителен лист № 261536 и Заповед за изпълнение № 262010/ 01.12.2020г. и изпълнителен лист № 262902, по силата на които ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 29 418.78 евро / двадесет и девет хиляди четиристотин и осемнадесет евро и седемдесет и осем евроцента ), включващо:

1/ 17 363.70 евро /седемнадесет хиляди триста шестдесет и три евро и седемдесет евроцента/, представляващи главница, дължима по Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението;

2/ 11 236.23 евро (единадесет хиляди двеста тридесет и шест евро и двадесет и три евроцента)- договорна лихва за периода от 22.05.2012г. до 11.09.2020г. ;

3/ 463.50 евро /четиристотин шестдесет и три евро и петдесет евроцента/, представляваща разсрочени договорни лихви съгласно Анекс 1 от 01.06.2010г. към Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г. за периода от 22.06.2012г. до 22.05.2013г. ;

4/ 67.53 евро /шестдесет и седем евро и петдесет и три евроцента/, представляваща законна лихва, начислена за периода от 11.09.2020г. до 24.09.2020г.;

5/ 280.86 лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ , представляваща непогасени нотариални и държавни такси за подновяване на ипотеката;

6/ 90 лв. покани;

/деветдесет лева/, представляваща непогасени разноски за връчване на 7/ 98.20 евро /деветдесет и осем евро и двадесет евроцента/, представляваща комисионни за управление на кредит, дължима за периода от 2012г. до 2016г. по договор на основание т.7.2.2 от Договора за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г.;

Доколкото заповедите са връчени на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал.5 от ГПК и на кредитора било указано да предяви установителния си иск в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК, което и кредиторът сторил с настоящата искова молба.

С уточнителна молба вх. No 10710 /04.05.2022г. ищецът пояснява, че претендира сума в размер на 11 236,23 евро, представляваща просрочена непогасена договорена лихва, 3 дължима съгласно Раздел III, т. 6.1 от договора за кредит, начислена за периода 22.05.2012 г.

- 11.09.2020 г. (вкл.), като това задължение напълно съответствало на подписания между страните погасителен план, неразделна част от Договора и анексите към него и сочи, че начислената лихва за целия период е в размер на 8,45 %. Уточнява, че дължимостта на сума в размер на 90 лева се установявала от представените доказателства за реално извършени разноски за връчване на Покани за предсрочна изискуемост на ответника чрез ЧСИ.

В полза на банката била вписана първа по ред договорна ипотека за обезпечаване на вземането на банката от ответника, произтичащо от процесния договор, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан под Акт № 153, том XXIV, н.д.24924/2007, вх. per. № 32072/26.10.2007 г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, подновена с Молба №252, том VIII, Вх. Per. № 24758 от 13.09.2017г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна. Съгласно разпоредбата на т. 9.2 от Раздел IV -„Обезпечаване на кредита" от процесния договор: „Държавните такси, както и всички останали необходими разноски за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя." Представя доказателства за заплатени дължими нотариални такси в размер на 261.26 лева, платени с преводно нареждане за кредитен превод от 29.08.2017г., а държавната такса за вписване на молбата за подновяване на ипотека била в размер на 19.60 лева, платена с преводно нареждане от 29.08.2017г. по сметка на АВп. Общият размер на платените разноски за подновяване на ипотека бил 280.86 лева. Претендираната от Банката сума в размер на сумата от 98.20 евро, представлява комисионни за управление били дължими на основание т.7.2, 7.2.1 и 7.2.2 от Договора. Договореният между страните комисион представлявал цена за извършена от банката услуга, за размера на която цена страните са постигнали изрично съгласие със сключване на договора. Непогасената комисионна за управление за периода 2012г. - 2016г. била общо в размер на 98.20 евро.

Същите били начислени и осчетоводени в съответствие с т. 7.2.2 от Договора в размер на 0.25 % върху прогнозния остатък от главницата по кредита при редовното му погасяването, съгласно погасителния план, като представя и изчисления в табличен вид към уточнителната си молба.

Отправя се искане и за присъждане на разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ОТВЕТНИКА, чрез назначения особен представител адв. Т. Райчева, е постъпил отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е валидно сключен Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ“ /ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2009г., Анекс № 1 от 01.06.2010г. и Анекс № 2 от 11.07.2011г., по който ответникът, отговарял солидарно със съпругата си.Твърди, че към 23.07.2012г., т.е. 61 дни след просрочието, което ищецът сочи да е считано от 22.05.2012г., МКБ Юнионбанк АД била уведомила длъжника за просрочието и за уговорките подписани от страните в Анекс №2 от 11.07.2011 г., че кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем при неплащане, 4 на което и да е парично задължение, считано от 61-вия ден на забавата, съобразно т. 1.5 от анекса. В тази връзка прави възражение за погасяване по давност на вземането за главница и лихви с изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.07.2012г. В евентуалност, твърди, че към датата на обявената първоначално предсрочна изискуемест 23.07.2012г. дългът не бил възлизал на търсената към настояшия момент сума. Увеличаването на задължението се дължало на бездействието на банката и обстоятелството, че упражнила за втори път правото си да обяви дългът за повторно предсрочно изискуем на 11.09.2020г., т.е. осем години покъсно, което било в нарушение на добрите нрави. Поради това счита, че изявлениего на банката от септември 2020г. било нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване на предсрочна изискуемост били налице още към юли 2012г., като банката следвало да осчетоводи размера на задължението към този момент. В евентуалност, твърди, че погасено било по давност не само вземането по кредитния договор, но и правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото на обявяване на предсрочната изискуемост било погасено по давност към 23.07.2017г. Обявената повторно предсрочна изискуемост не пораждала никакво правно действие предвид погасяване на задължението към този момент по давност. Отново в евентуалност, оспорва размера на всяко едно от перата по претенцията -главница, договорна и законна лихва, такса за промяна на лихвата, разноски за подновяване на ипотеката, такси за заповедното производство и разноски. Обобщава, че поради изтичане на петгодишния срок, считано от 23.07.2012г., до заявяването по чл.417 ГПК, вземането на банката било погасено по давност, като изрично сочи, че давността тече, считано от всяка анюитетна вноска. Поради погасяване на главното вземане, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане. Счита за неоснователни като недоказани и претенциите за нотариални разноски за подновяване на ипотеката и разноските за връчване на покани чрез ЧСИ. Счита всички съединени установителни искове спрямо длъжника за неоснователни, поради което същите следвало да бъдат отхвърлени.