Определение № 463 от 23.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Варна, 23.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900213 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Изгрев“, ***, представлявано от Никола Бакалов и Ралица Богоева, чрез пълномощник Иван Сердаров - управител на „Първа инвестиционна банка" – клон Варна и юриск. Г. Д. срещу

ОТВЕТНИК: А. Х. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******* и постоянен адрес:

********, действащ чрез назначения с Определение No 255 / 15.02.2023г. особен представител - адв. Т. Р. от АК - Варна

С разпореждане № 2350/12.05.2022г., съдът е приел, че ответникът по делото имат качеството на потребител, поради което предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК, спорът подлежи на разглеждане по общия ред. Страните не са направили възражение.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси /в рамките на настоящото производство такива не са поставени изрично за разглеждане/ и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на общия исков процес.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, в качеството на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД (с предходно наименование ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД) твърди, че с ответника А. Х. Н. бил сключил Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ“ /ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2009г., Анекс № 1 от 01.06.2010г. и Анекс № 2 от 11.07.2011г. Размерът на договорения кредит бил 20 000 (двадесет хиляди) евро, която сума била изцяло усвоена на 29.10.2007г. по сметка открита на името на Кредитополучателя в Банката. Съгласно сключения между страните Договор, за ползвания кредит кредитополучателят дължал на Банката годишна фиксирана лихва в размер на 8.45 % съгласно т.6.1 от договора за първата година от срока на действие на договора, а след изтичане на едногодишния срок непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 4.17 пункта, но не по-малко от 8.45 % . С Анекс № 1 от 01.06.2010г. бил договорен гратисен период за издължаване на редовната главница по кредита - до 22.11.2010г., като за този период не се намалявала договорената лихва, дължима по кредита, а се преустановявало погасяването на главница по кредита, като просрочените и редовни лихви се изплащали на 24 броя месечни вноски по нов погасителен план. С Анекс № 2 от 11.07.2011г. (№315-143) на кредитополучателя бил предоставен нов удължен краен срок за погасяване на кредита до 22.09.2032г.

Твърди, че кредитът бил в просрочие, считано от 22.05.2012г.- общо 3 048 дни към 24.09.2020 г. включително . Именно и поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание т.6 във връзка с т.6.2 от Анекс 2 от 11.07.2011г. с изх. № 315-143 към Договора за кредит, „Първа инвестиционна банка" АД обявила задълженията по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен чрез писмо уведомление по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Ст. Янк. с per. № 719 при КЧСИ и район на действие ВОС. Тъй като Кредитополучателят не бил платил просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 11.09.2020г.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 25.09.2020г. било образувано ч.гр.дело №12015 по описа на Варненски районен съд за 2020г.. срещу 2 ответника, по което съдът разпоредил издаване на Заповед за изпълнение № 260 686/ 12.10.2020г. и изпълнителен лист № 261536 и Заповед за изпълнение № 262010/ 01.12.2020г. и изпълнителен лист № 262902, по силата на които ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 29 418.78 евро / двадесет и девет хиляди четиристотин и осемнадесет евро и седемдесет и осем евроцента ), включващо:

1 / 17 363.70 евро /седемнадесет хиляди триста шестдесет и три евро и седемдесет евроцента/, представляващи главница, дължима по Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението;

2 / 11 236.23 евро (единадесет хиляди двеста тридесет и шест евро и двадесет и три евроцента)- договорна лихва за периода от 22.05.2012г. до 11.09.2020г. ;

3 / 463.50 евро /четиристотин шестдесет и три евро и петдесет евроцента/, представляваща разсрочени договорни лихви съгласно Анекс 1 от 01.06.2010г. към Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г. за периода от 22.06.2012г. до 22.05.2013г. ;

4 / 67.53 евро /шестдесет и седем евро и петдесет и три евроцента /, представляваща законна лихва, начислена за периода 11.09.2020 г. - 24.09.2020г.;

5/ 280.86 лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ , представляваща непогасени нотариални и държавни такси за подновяване на ипотеката;

6 / 90 лв. покани;

/деветдесет лева/, представляваща непогасени разноски за връчване на 7 / 98.20 евро /деветдесет и осем евро и двадесет евроцента/, представляваща комисионни за управление на кредит, дължима за периода от 2012г. до 2016г. по договор на основание т.7.2.2 от Договора за предоставяне на юнионкредит „До ключ"/ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г.;

Доколкото заповедите са връчени на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал.5 от ГПК и на кредитора било указано да предяви установителния си иск в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК, което и кредиторът сторил с настоящата искова молба.

С уточнителна молба вх. No 10710 /04.05.2022г. ищецът пояснява, че претендира сума в размер на 11 236,23 евро, представляваща просрочена непогасена договорена лихва, дължима съгласно Раздел III, т. 6.1 от договора за кредит, начислена за периода 22.05.2012 г.

- 11.09.2020 г. (вкл.), като това задължение напълно съответствало на подписания между страните погасителен план, неразделна част от Договора и анексите към него и сочи, че начислената лихва за целия период е в размер на 8,45 %. Уточнява, че дължимостта на сума в размер на 90 лева се установявала от представените доказателства за реално извършени разноски за връчване на Покани за предсрочна изискуемост на ответника чрез ЧСИ.

В полза на банката била вписана първа по ред договорна ипотека за обезпечаване на вземането на банката от ответника, произтичащо от процесния договор, обективирана в Нотариален 3 акт за учредяване на договорна ипотека, вписан под Акт № 153, том XXIV, н.д.24924/2007, вх. per. № 32072/26.10.2007 г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, подновена с Молба №252, том VIII, Вх. Per. № 24758 от 13.09.2017г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна. Съгласно разпоредбата на т. 9.2 от Раздел IV -„Обезпечаване на кредита" от процесния договор: „Държавните такси, както и всички останали необходими разноски за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя." Представя доказателства за заплатени дължими нотариални такси в размер на 261.26 лева, платени с преводно нареждане за кредитен превод от 29.08.2017г., а държавната такса за вписване на молбата за подновяване на ипотека била в размер на 19.60 лева, платена с преводно нареждане от 29.08.2017г. по сметка на АВп. Общият размер на платените разноски за подновяване на ипотека бил 280.86 лева. Претендираната от Банката сума в размер на сумата от 98.20 евро, представлява комисионни за управление били дължими на основание т.7.2, 7.2.1 и 7.2.2 от Договора. Договореният между страните комисион представлявал цена за извършена от банката услуга, за размера на която цена страните са постигнали изрично съгласие със сключване на договора. Непогасената комисионна за управление за периода 2012г. - 2016г. била общо в размер на 98.20 евро.

Същите били начислени и осчетоводени в съответствие с т. 7.2.2 от Договора в размер на 0.25 % върху прогнозния остатък от главницата по кредита при редовното му погасяването, съгласно погасителния план, като представя и изчисления в табличен вид към уточнителната си молба.

Отправя се искане и за присъждане на разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ОТВЕТНИКА, чрез назначения особен представител адв. Т. Р., е постъпил отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Не оспорва, че между страните е валидно сключен Договор за предоставяне на юнионкредит „До ключ“ /ипотечен банков кредит за строителство/ № 2267-ИП/ 24.10.2007г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2009г., Анекс № 1 от 01.06.2010г. и Анекс № 2 от 11.07.2011г. , по който ответникът, отговарял солидарно със съпругата си.

Твърди, че към 23.07.2012г., т.е. 61 дни след просрочието, което ищецът сочи да е считано от 22.05.2012г., МКБ Юнионбанк АД била уведомила длъжника за просрочието и за уговорките подписани от страните в Анекс №2 от 11.07.2011 г., че кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем при неплащане, на което и да е парично задължение, считано от 61-вия ден на забавата, съобразно т. 1.5 от анекса. В тази връзка прави възражение за погасяване по давност на вземането за главница и лихви с изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.07.2012г. В евентуалност, твърди, че към датата на обявената първоначално предсрочна изискуемест 23.07.2012г. дългът не бил възлизал на 4 търсената към настояшия момент сума. Увеличаването на задължението се дължало на бездействието на банката и обстоятелството, че упражнила за втори път правото си да обяви дългът за повторно предсрочно изискуем на 11.09.2020г., т.е. осем години по-късно, което било в нарушение на добрите нрави. Поради това счита, че изявлениего на банката от септември 2020г. било нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване на предсрочна изискуемост били налице още към юли 2012г., като банката следвало да осчетоводи размера на задължението към този момент. В евентуалност, твърди, че погасено било по давност не само вземането по кредитния договор, но и правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото на обявяване на предсрочната изискуемост било погасено по давност към 23.07.2017г. Обявената повторно предсрочна изискуемост не пораждала никакво правно действие предвид погасяване на задължението към този момент по давност.

Отново в евентуалност, оспорва размера на всяко едно от перата по претенцията -главница, договорна и законна лихва, такса за промяна на лихвата, разноски за подновяване на ипотеката, такси за заповедното производство и разноски.