Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1836 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 214/2026
Вид
Определение № 1836
Подписан
16.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Михаил Михайлов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1836 гр. Варна, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20263100100214 по описа за 2026 година

Производството по делото се развива по предявен иск от К. Ж. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:

Производството по делото се развива по предявен иск от К. Ж. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26 000 евро за причинени й неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3 предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 НК, за което е оправдана с присъда №66/18.10.2019г. постановена по НОХД № 733/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение № 81/26.07.2024г. постановено по ВНОХД № 155/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас, последното потвърдено с решение № 132/18.03.2025г. постановено по наказателно дело № 1131/2024г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.03.2025г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 18.05.2015г. ищцата е била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление, за което обстоятелство е образувано ДП № 135/2014г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, за престъпление по 1 чл. 213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3 предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 НК. По така образуваното досъдебно производство на ищцата е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“. Въз основа на обвинителен акт по пр. преписка № 4279/2014г. на ВОП е образувано НОХД № 733/2017г. по описана ВОС. Твърди се, че в рамките на образуваното наказателно производство е наложена принудителна административна мярка досежно забрана за напускане пределите на страната, което е обусловило и невъзможност тя да проведе лечени в чужбина /Турция/.

При първоначалното разглеждане на делото след внасяне на обвинителния акт в съда е постановена оправдателна присъда №66/18.10.2019г., срещу който първоинстанционен съдебен акт е постъпил протест от прокуратурата, така и от гражданския ищец и частен обвинител, в резултат на което е образувано ВНОХД № 74/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна. По така образуваното въззивно съдебно производство е постановена присъда № 260000/14.09.2020г., с която К. е призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.

По повод депозирани жалби срещу така постановената осъдителна присъда е образувано наказателно дело № 180/2021г. по описа на ВКС, по което е постановено решение №95/12.08.2021г., с което е отменена осъдителна присъда № 260000/14.09.2020г. по ВНОХД № 74/2020г. описа на Апелативен съд – Варна, а делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.

При повторно разглеждане на делото след връщане от ВКС е образувано ВНОХД № 271/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което е постановена присъда № 2/10.03.2022г., с която първоинстанционната оправдателна присъда е отменена, а ищцата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

След обжалване на така постановената въззивна осъдителна присъда е образувано наказателно дело № 178/2023г. по описа на ВКС, по което е постановено решение № 203/01.06.2023г., с което е отменена присъда №2/10.03.2022г. постановена по ВНОХД № 271/2021г. на Апелативен съд – Варна, а делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.

След връщане на делото на делото с решение на ВКС за ново разглеждане от Апелативен съд - Варна и с оглед отвод на съдии от състава на съда, с определение постановено по ч.н.д. № 603/2023г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на Апелативен съд – Бургас.

Образувано е ВНОХД № 155/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по което е постановено решение № 81/26.07.2024г., с което първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена, а с решение № 132/18.03.2025г. постановено по наказателно дело № 1131/2024г. по описа на ВКС е оставен в сила съдебният акт на въззивния съд.

В рамките на образуваното досъдебно производство и образуваното съдебно 2 производство след внасяне на обвинителен акт в съда, ищцата е участвала в множество процесуално – следствени действия, съответно взела е участие и при проведените открити съдебни заседания във всички съдебни инстанции, доколкото явяването й в заседание е било задължително с оглед повдигнатото й обвинение за тежко умишлено престъпление.

В исковата молба се излагат твърдения, че най – тежките моменти във връзка с образуваното наказателно производства са свързани с постановяване на два пъти на осъдителни присъди по повдигнатото обвинение и налагане на съответното ефективно наказание по вид „лишаване от свобода“.

Вследствие образуваното наказателно производство психическото, емоционалното и здравословното състояние на К. се влошило. У ищцата се появили суицидни мисли. Приятели на ищцата престанали да общуват с нея, от своя страна тя се затворила в себе си, станала раздразнителна, изпаднала в депресивно състояние, което повлияло на отношенията й с детето й, така и с нейните близки.

Наказателното производство обусловило настъпване на здравословни проблеми /извън твърденията за причинената психологична травма/, които проблеми засегнали общото й здраве. По време на процеса получила няколко припадъка, приемала е силни медикаменти за овладяване на възниквалите при нея пристъпи. Появили се мигренозни пристъпи продължаващи с дни. Твърди се, че с оглед действията на ответника във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, при нея са се отключили множество хронични заболявания, чиито проявни форми повлияли на работоспособността й. Вследствие влошаване на общото й здраве с решение от м.

12/2023г. на ТЕЛК на същата е определена 50 % неработоспособност, въз основа на хроничните й заболявания – астма, диабет и високо кръвно налагане.

Излагат се твърдения, че по време на съдебната фаза на наказателното производство, на ищцата й се е наложило да проведе оперативно лечение на заболяване на стомаха в чужбина /Истанбул, Турция/, но по искане на представител на ответника, което искане било уважено и от съда била лишена от възможността да напуска територията на страната, вследствие на което операцията била отложена, а К. пропуснала възможността да проведе своевременно лечение на заболяването си.

Излагат се твърдения, че в различи медии за масово осведомяване била отразена информация във връзка с образуваното срещу ищцата наказателно производство, като такива медии посочва, както следва: интернет страниците на „Факти.Бг“., „Пресцентър.ком“,

„Булнюз.Бг“,

„Вести.Бг.“,

„Рекошет.Орг.“,

„Труд.Бг.“,

„Блиц.Бг.“,“Новини. Бг.“, така и във вестник „Шоу“. В медийната среда името на ищцата било свързано с лице – рекетьор и изнудвач, което променило и отношението на обществото към нея заклеймявайки я като престъпник.

Релевира искане да й бъде присъдено обезщетение за причинените й 3 неимуществени вреди вследствие неоснователно повдигнато й обвинение, за което е оправдана, ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от момента на окончателното й оправдаване.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с която предявения иск се оспорва по своята допустимост и основателност. Не се оспорва, че К. е привлечена в качеството й на обвиняем на 18.05.2015г. по ДП № 135/2014г. по описа на ОСлО- Варна, като след внасяне с обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 733/2017г. на ВОС.

В качеството си на обвиняема по цитираното ДП е била разпитана на 18.05.2015г., след което и материалите по воденото наказателно производство са й били предявени. Посочва, че досъдебното производство е приключило в кратки срокове, при което от същото тя не е претърпяла вреди.

Излагат се възражения срещу иска, като се посочва, че в рамките на образуваното досъдебно производство срещу К. е била взета МНО – „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, като в хода на съдебното производство същата не е инициирала искане за нейната промяна. Така наложената и МНО не е причинила неудобство или затруднения в ежедневието й. С определение № 468/26.05.2020г. постановено по ЧНД № 676/2015г. Окръжен съд – Варна е отменил постановление на ВОП от 18.05.2015г. постановено по ДП № 135/2014г., с което на К. е била наложена забрана за напускане територията на страната. При тези възражения намира за неоснователни изложените в исковата молба твърдения, че с действията си ответника е възпрепятствал възможността й да пътува в чужбина, в това число и да осъществи планувано лечение. Поддържа се, че нито към момента на привличането си в качество на обвиняем по досъдебното производство, а в последствие и в съдебната фаза на наказателното производство, ищцата не е уведомила съответния ръководно – решаващ орган за влошеното си здравословно състояние и необходимост от провеждане на оперативно лечение.

С оглед изложените твърдения за публикации в медиите за масово осведомяване излага, че прокуратурата не е източник на информация във връзка с образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство.

Оспорват се твърденията, че образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство е засегнало нейното психологично и общо здравословно състояние.

Намира размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за завишен по размер. Счита, че не са претърпени вреди в размер над обичайните такива, при което намира, че в случай, че й бъде определено обезщетение, то същото следва да бъде в по-нисък от поискания размер.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

4

В тежест на ищецата е да докаже, че е привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление от общ характер, че за същото й е повдигнато обвинение за извършено престъпление, образувано е наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда. В нейна тежест е да докаже, че са й причинени неимуществени вреди, като обстоятелствата относно причиняването на същите са в пряка и непосредствена последица от наказателното производство, по което е оправдана, като и размера на причинените неимуществени вреди. В нейна тежест е да докаже твърденията си, че образуваното и водено срещу нея наказателно производство е обусловило отключване на заболявания - астма, диабет и високо кръвно налагане, както и че в хода на воденото срещу нея производство е възникнала необходимостта от оперативно лечение, което да се проведе в чужбина /Истанбул, Турция/, за която необходимост да пътува тя е уведомила съответния ръководно – решаващ орган в съответната фаза на наказателния процес. Нейна е тежестта да докаже, че в посочените в исковата молба /уточнителна молба от 20.02.2026г./ медии за масово осведомяване публично е изнесена информация във връзка с воденото срещу нея производство.

Съдът на основание чл.145, ал.2 ГПК УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба по делото с препис за ответника, да конкретизира твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба в частта досежно продължителността на наказателното производство, като посочи дали претендира обезщетение за неимуществени вреди и от неразумния срок, в рамките на който е приключило производството срещу нея /отделно от претендираното обезщетение за повдигнато й обвинение, за което е оправдана/ или твърденията изложени в тази насока в исковата молба за продължителността на производството са наведени с оглед множеството процесуално – следствени действия извършвани с нейно участие през време на същото и отражението им върху здравословното състояние на ищцата и близките й.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема на 18.05.2015г. по ДП № 135/2014г. по описа на ОСлО- Варна, като след внасяне с обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 733/2017г. на ВОС, по което е постановена оправдателна присъда №66/18.10.2019г. по НОХД № 733/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна във връзка с повдигнато й обвинение по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3 предл. 2 и предл.