Протокол № 901 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 901 гр. Варна, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА и прокурора И. К. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20263100100214 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът К. Ж. К. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява лично. Представлява се от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от прокурор И.

Б..

Вещото лице А. М. Ц., редовно призован, се явява, не е депозирал заключение в срок.

Вещото лице Х. В. Б., редовно призована, не се явява, не е депозирала заключение в срок.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовността на призоваване на всички страни в производството по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по дава ход на делото, с оглед, на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че предходно съдебно заседание е отложено с оглед необходимост от разпит на четирима свидетели на ищцовата страна.

1

Вещото лице д-р. Х. Б. влиза в съдебната зала в 10:02 часа.

Д О К Л А Д ВА препис от досие на пациент К. Ж. К. вх. № 18479/08.06.2026 г., представено от трето неучастващо по делото лице, личния лекар на ищцата д-р Б.Н., във връзка с изготвяне на комплексна съдебнопсихологична и съдебномедицинска експертиза.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят с препис от досие на пациента К. Ж. К. вх. № 18479/08.06.2026 г.

Страните заявиха, че не възразяват да се приеме по делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приеме и приложи, представеното с молба от 08.06.2026 г. от трето неучастващо по делото лице, а именно д-р Б.Н., медицинска документация, представляваща досие на пациент, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА препис от досие на пациент К. Ж. К. вх. № 18479/08.06.2026 г., представен от личния лекар на ищцата д-р Б.Н., съдържащо двадесет и седем листа.

АДВ. П.: Водим свидетелите.

Първият свидетел К. е за неимуществените вреди, свидетелят Ц. има медицинско образование, той е за общото заболяване, Г. е за медийни публикации, свидетелят Л. е за неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на воденото наказателно дело.

Разпитът на свидетелите се провежда в присъствието на вещите лица А. Ц. и д-р. Х. Б. по назначената комплексна съдебно-психологична и съдебномедицинска експертиза.

СЪДЪТ, предвид предоставената възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства, намира, че следва да допусне до разпит водените в днешно съдебно заседание свидетели, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетел , С.Ж. К., воден от ищеца.

Свидетелят С.Ж. К. влиза в съдебната зала.

2

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля и сне самоличността му:

С.Ж. К., на 49 г., българин, български гражданин, неосъждан, с родство и без дела със страните по спора - ищцата К. К. е моя сестра, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ С.Ж. К.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

На въпроси на адв. П.:

СВИДЕТЕЛЯТ С.Ж. К.: Знам сестра ми да е била обвиняема, респективно подсъдима по наказателно производство, знам за делото с М., където сестра ми и М. бяха обвиняеми, съответно оправдани. Мисля, че беше 2015 г. стартирано това дело, започна за един имот, който беше собственост на сестра ми, впоследствие беше отнет. Към днешна дата пак е неин имотът, успя да си го върне. Около 2023 г. последно вече беше делото, но то мина през много етапи, като някои бяха много стресиращи, както за сестра ми така и за цялото семейство. На два пъти имаше осъдителни присъди и то ефективни.

Присъдите се отразиха много зле на сестра ми.

На въпроси на съда:

СВИДЕТЕЛЯТ С.Ж. К.: Тя е сама майка, гледа сама единственото си дете. Там беше най-големият психически срив и физически след първата присъда. Срина се емоционално, оттам и физически беше дълго време неадекватна. Психически по скоро и оттам й се отрази физически. Имам наблюдения върху физическото й здраве. Пълен нервен срив, паники, стигна се дотам, че имаше телефонни разговори с мен и очи в очи от естеството на това, че разчита на мен, аз съм й единствен брат и вижда в мен мъжка подкрепа. Моли ме да гледам детето, казваше, че не знае дали ще издържи, че е на ръба, със седмици беше буквално на легло. Психически срив, на хапчета беше, продължи във времето това нещо, но това беше най-големият шок. За човек, който е живял по правилата и става въпрос за негов собствен имот, и в един момент да се окажеш с ефективна присъда.

Не знам какви медикаменти е употребявала.

Това тежко състояние, което описвам при първата присъда продължи поне два месеца. С наша подкрепа и с вярата, че в крайна сметка истината ще възтържествува. Тя претърпя операции впоследствие. Операции имаше на стомаха, съответно вдигна кръвно, напълня, здравословното й състояние се влоши доста.

Преди началото на процеса 2015 г. имаше наднормено тегло, но го контролираше. След началото на процеса и първата осъдителната присъда наддаде тегло, не изглеждаше като здрав човек. Тя започна да прави пристъпи, нервни кризи, да повръща, това се отрази и на родителите ми, не само на нея.

Родителите ми го възприеха много зле.

Преди този процес такива здравословни състояния при нея не съм наблюдавал, чак такива, тя правеше кризи, налагало се е след заседанието да се вика линейка в съда. Отразиха й се много зле тези неща. Претърпя операция на стомаха. Свързано е доколкото знам пак с отражение на тези нерви и този стрес. Оплаквания за стомаха преди началото на обвинението не 3 е имала, последните години се влоши. Много години продължи процесът.

Здравословното й състояние се влошаваше с течение на времето, не се подобряваше.

Тя като цяло е силен характер. Тя като родител го преживя това, детето също, имаше проблеми с отношенията, нямаше личен живот, загуби социални контакти. Удряйки едно такова клеймо на престъпник, съответно трудно се живее с това нещо.

При втората осъдителна присъда беше аналогично на първото. Една идея имаше повече вяра, че истината ще излезе наяве. Тя към днешна дата не е в по-добро състояние, отколкото е била 2015 г., това нещо я увреди трайно.

Към днешна дата е освидетелствана, има ТЕЛК, това я направи не на сто процента трудоспособна и с възможността да се грижи за себе си.

Детето към настоящия момент е на 15 г.

На въпроси на адв. П.:

СВИДЕТЕЛЯТ С.Ж. К.: През целия период на наказателното производство и преди това съм била до нея, разчиташе на мен. През целия период съм гледал да бъда до нея и да я подкрепям като неин брат.

Преди наказателното производство тя беше много комуникативна, много весел човек, душа на компанията, обичаше да се забавлява, има много контакти, много хора около себе си, но това към днешна дата, въпреки че делото свърши, даде отражение и върху това, даде отражение на социалните й контакти. Дори медийно й сложиха клеймото на престъпник, като започнем от най-близките й хора, до приятелите, когато ти дадат едно такова прозвище, независимо дали е така или не, обществото си прави някакви изводи. Имаше период, в който се чувстваше доста отхвърлена и самотна, без подкрепа.

Отразиха й се много зле тези неща.

Стана по-затворена в себе си, спря контактите със своите приятели. До ден днешен не може да го преодолее, имаше период, в който губейки вярата и виждайки отношението на хората и начинът, по който се отнасят с нея, това й се отрази доста зле. Спря да излиза, в комбинация с влошеното здравословно състояние намали социалните контакти, отдръпнаха се приятели, имаше период, в който се чувстваше доста отхвърлена и самотна.

Страхове от изхода на делото ми е споделяла. Беше нещо ужасно, дори аз го преживях много тежко. Тя не можа да повярва, че в крайна сметка излиза без да е осъждана, без да има други неща, дадоха ефективна присъда, това я срина. Тя беше сигурна, че животът й приключва, ако се стигне до затвор, че няма да издържи, че може да посегне на живота си. Имаше молби към мен да се грижа за детето. Тя беше на ръба на отчаянието, изведнъж животът й се срина. До човек, който се е трудил цял живот, правил е всичко, плащал си е данъците, била е част от обществото и изведнъж отхвърлена от това общество. Говорим за имот, който и към днешна дата е нейна собственост.

На въпроси на съда:

СВИДЕТЕЛЯТ С.Ж. К.: По скоро не е говорила с мен за самоубийство.

АДВ. П.: Споделяла ли е пред Вас чувство на унижение, че е 4 несправедливо обвинена и осъдена? Това изразявано ли е чрез плач примерно?