Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3474 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42043/2023
Вид
Решение № 3474
Подписан
23.02.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110142043 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к.

„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, пълномощника й адв. Г. И. Х., АК – София, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 4, против А. А. А., ЕГН **********, с адрес в .. .

Твърди се в исковата молба, че между „Първа Инвестиционна банка“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател е сключен договор за банков кредит № 48 КР – АА – 3477 от 06.03.2007 г., по силата на който Банката е предоставила на А. А. заем в размер на 25 000 лв. Ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем парична сума и заплати договорна лихва при годишен лихвен процент от 7,5 % на анюитетни вноски в срок до 21.03.2017 г. С Анекс № 1 от 15.06.2009 г. е продължен крайния срок за погасяване на задължението – до 22.04.2019 г. и е уговорен и подписан нов погасителен план.

На 19.12.2019 г. кредиторът „Първа Инвестиционна банка“ АД е прехвърлило вземането си към А. А. на „С.Г.Груп“ ЕАД, а с договор за цесия от 11.12.2020 г. вземането е придобито от ищцовото дружество. След прехвърлянето на вземането ответникът доброволно е погасил чрез плащане сумата от 949,50 лв. Остатъкът от дължимите суми по договора за банков кредит за заплащане на главница, договорна лихва и наказателна лихва, обаче са останали непогасени.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило вземането си срещу А. А. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 72272 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед № 2676 от 24.01.2022 г. е разпоредено А. А. А., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** сумата от сумата от 26 495,36 лв. (двадесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), дължима въз основа на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 1

11.12.2020 г., от която а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 1 220,12 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 23.01.2017 г. до 21.05.2019 г. и в) 5 095,41 лв. (пет хиляди и деветдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 22.05.2019 г. 15.01.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Длъжникът (ответник в настоящето производство) е възразил в срок срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради което с разпореждане № 71085 от 08.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило иска, въз основа на която е образувано настоящето производство.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване спрямо ответника, че дължи следните суми на основание договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г., а именно: а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б ) 711,96 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки ) – договорна лихва за периода от 17.12.2018 г. до 22.04.2019 г. и в) 4 145,91 лв. (четири хиляди сто четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 23.05.2019 г. до 17.12.2021 г.

С исковата молба ищецът представя моли за приемането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Моли за поставянето на допълнителни задачи на съдебно – счетоводната експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. На първо място, твърди, че не е подписвал договор за кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД. На второ място, ответникът прави възражение за нищожност на договора за цесия, сключен между ищцовото дружество и „С.Г. Груп“ ЕАД поради липса на основен елемент на договора, а именно неговата цена. На последно място, А. А. се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че е по отношение на претендиранат главница е приложим общия петгодишен давностен срок, а по отношение на лихвата – кратката тригодишна погасителна давност.

С отговора процесуалният представител на ответника моли да бъде задължен ищеца да представи оригинала на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и Анекс № 1 към него.

В откритото съдебно заседание пълномощникът на А. А. представя писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за банков кредит № 48 КР – АА – 3477 от 06.03.2007 г., сключен между „Първа Инвестиционна банка“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател, по силата на който Банката е предоставила на А. А. заем в размер на 25 000 лв. Съгласно чл. 15 от Договора крайния срок за погасяване е 21.03.2017г. със срок на действие 120 месеца. Уговорено е заплащането на договорна лихва в размер на 7,5 %. На 15.06.2009 г. между „първа Инвестиционна банка“ 2

АД и ответника е сключен Анекс № 1 към Договор за кредит с който е удължен крайния срок за удължаване на срока на кредита до 22.04.2019 г. и е променен годишен лихвен процент на 12,79 %.

Въз основа на искане от ответника поделото са представени и приети оригиналите на договора за банко в кредит, анекс № 1 и погасителния план.

От така описаните документи съдът намира, че по делото категорично се установява, че е сключен договор за банков кредит кредит между „Първа Инвестиционна банка“ АД и А.

А. и анекса към него, както и че сумата е била реално преведена от банката на кредитополучателя на 09.03.2007 г., което обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Съдът намира за недоказано възражението на ответника за нищожност на договора за банков кредит поради липса на съгласие за сключването му от страна крадитополучателя А.

А.. По делото беше представен и оригинала на договора и видно от него, кредитополучателят е подписал договора, анекса и погасителните планове, като подписи са поставени на всяка страница от документите. Ответникът не оспори авторството на тези подписи.

На 19.12.2019 г. е сключен договор за цесия № 2 към рамков договор за цесия между „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като цедент и „С. Г. Груп“ ЕАД, като цесионер. Съгласно т. 1.1 от договора, цедентът прехвърляна цесионера взманията, посочени в приложение № 1 към договора. В приложение № 1 е описано вземане на „Първа Инвестиционна банка“ АД към А. А., произтичащо от договор за банков кредит № 48 КР – АА – 3477 от 06.03.2007 г. в обща размер от 54 787,69 лв., от които 20 179,83 лв. – главница и 34 607,86 лв. – лихви.

На 11.12.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С. Г.

Груп“ ЕАД и ищцовото дружество, въз основа на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило гореописаното вземане против ответника. Същото отново е индивидуализирано в приложение към договора за цесия.

Ищецът не представя доказателства, че длъжникът А. А. е уведомен за прехвърляне на вземането срещу него от цедентите по двата договора.

В съдебно заседание, проведено на 08.04.2025 г., е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че ответникът е внесъл за погасяване на кредита общо сума в размер от 12 657,36 лв., от които 11 707,86 лв. са платени на „Първа Инвестиционна банка“ АД и 949,50 лв. - на ЕОС Матрикс ЕООД. Плащанията в полза на Банката са отнесени за погасяване на главница в размер на 4 820,17 лв., договорна лихва в размер на 6 837,25 лв. от вноска с настъпил падеж на 21.4.2007 г. до вноска с настъпил падеж на 21.05.2010 г. и наказателна лихва в размер на 50,44 лв. за периода от 21.2.2008 г. до 21.12.2009 г.

Плащането, направено в полза на ищеца е отнесено за погасяване на лихва за забава за периода от 24.10.2019 г. - 17.12.2021 г. Според констатациите на експерта, рамерът на непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (17.12.2021 г.) са 20 179,83 лева – главница и 135,27 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018 г. до 22.04.2019 г. Експертизата дава заключение и за размера на неплатените и падежирали вноски за главница, договорна и мораторна лихва, чийто падеж е настъпил преди 17.12.2016 г. респ. преди 17.12.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените установителни искове за допустими и частично основателни, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 72272 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в 3 хода на което е уважено заявлението на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и със заповед за изпълнение на парично задължение № 2676 от 24.01.2022 г. е разпоредено длъжникът А. А. А., ЕГН **********, с адрес в .., да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, сумата от 26 495,36 лв. (двадесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), дължима въз основа на договор за банков кредит № 48РКАА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г., от която а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 1 220,12 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 23.01.2017 г. до 21.05.2019 г. и в) 5 095,41 лв. (пет хиляди и деветдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 22.05.2019 г. 15.01.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника на 17.03.2022 г. и в преклузивния едномесечен срок (на 28.03.2022 г.) А. А. депозира възражение срещу дължимостта на сумите, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане, връчено му на 28.06.2023 г. На 27.07.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира исковата молба, инициирала настоящето производство, с която моли да бъдат признати за установени вземания за следните суми: а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 711,96 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 17.12.2018 г. до 22.04.2019 г. и в) 4 145,91 лв.