Определение № 13332 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13332 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110142043 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя Р.И.М. -Т., ЕГН **********, пълномощника й адв. Г. И. Х., АК – София, със съдебен адрес в ****, против А. А. А., ЕГН **********, с адрес в **** .

С решение № 3474 от 23.02.2026 г. предявените искове са частично уважени. Със същото решение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 557,05 лв. (796,11 €).

Н а 02.03.2026 г. е входирана молба на процесуалния представител на ищцовото дружество с искане за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на А. А., като прави възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение и излага подробни съображения, че присъдения размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършения обем от работа.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК адв. И. Д. – пълномощник на ответника, депозира становище, с което оспорва молбата на ищцовото дружество, като недопустима и неоснователна. Сочи, че ищецът не е направил възражение за прекомерност преди приключване на устните състезания по делото и е недопстимо навеждането му едва с молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Излага съображения, че присъдения адвокатски хонорар, определен на база минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира молбата по чл. 248 от ГПК за допустима и основателна, предвид следните съображения:

Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване на решението. Последното е връчено на ищеца на 26.02.2026 г. Молбата за изменението му в частта за разноските е подадена на 02.03.2026 г., т.е. преди изтичането на двусемничния срок.

Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ищцовото дружество, чрез неговия пълномощник.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на възражението за прекомерност, тъй като същото е направено едва с молбата за изменение на решението в частта му за разноските. В договора за правна защита и съдействие, сключен 1 между А. А. и адв. И. Д. е регламентирано осъществянето на безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, но страните не са уговорили размер на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна би следвало да плати в случай на отхвърляне на исковите претенции. В този смисъл, за ищеца не е съществувала процесуална възможност да направи възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, чийто размер не му е бил известен.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, определеният адвокатски хонорар, който е съобразен с минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е прекомерно висок. Съобразно указанията, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22 на СЕС, Наредбата на Висшия адвокатски съвет, в който са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е задължителна за съда и същият следва да определи размера на адвокатското възнаграждение съобразно действително извършената по делото адвокатска работа, фактическата и/или правната сложност на делото, материалния му интерес и т. н. Настоящето производство не се отличава с по-висока или с по-ниска правна сложност от обичайните производства по подобни искове. Не са събирани многобройни доказателства, нито пък са провеждани голям брой открити съдебни заседания.

Производството не е и с ниска фактическа и/или правна сложност – постановяване на неприсъствено решение или решение при признтание на иска, признание на голяма част от подлежащите на доказване факти и др. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид и относително високия материален интерес на делото. Ето защо, съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представително следва да се определи на сумата от 500 €. Съразмерно на отхвърлената част от исковете адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 205,55 €.

По изложените съображения, съдът намира молбата на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД за изменение на окончателния съдебен акт в частта за разноските, за допустима и основателна, поради което и на основание чл. 248 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 3474 от 23.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 42043 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на адвокат И. Д., като ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Т.И.В. (правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя Р.И.М. -Т., ЕГН **********) да заплати на адвокат И. Г. Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 206,55 € (двеста и шест евро и петдесет и пет евроцента).

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2