Решение № 13624 от 07.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23055/2022
- Вид
- Решение № 13624
- Подписан
- 07.08.2023
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 40049 от 09.05.2022 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 22902 от 07.09.2022 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Протокол № 17708 от 07.07.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 27494 от 07.08.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 109317 от 04.09.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 119027 от 27.09.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 134897 от 30.10.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за собствеността
- чл.41 · Закон за собствеността
- чл.16 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16,ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38,ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1,т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1,т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.8,ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 13624 гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110123055 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.41 ЗС.
С исковата молба ищците - етажните собственици на общи части, принадлежащи към гаражи и паркоместа в ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ на ниво -1 в сградата, находяща се в гр.София, бул. „1111, представлявани от членовете на Управителния съвет на етажната собственост – Х.Х председател , Н.Г.в –заместник-председател и Д.Т. – член , чрез пълномощника – адвокат И. М. , са предявили установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът им дължи сумата от 417,21 лв , представляваща неплатената част от сбора от дължимите вноски за разходите за административното управление, поддържането и почистването на общите части на подземен гараж на ниво 1 в сградата-етажна собственост общо за периода от 01.11.2019г. до 30.06.2021г., дължими от ответника в качеството му на собственик на гараж № 7 в паркинга към сградата, заедно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 23.06.2021г. до окончателното й изплащане, които са част от вземанията , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№36363/ 2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищците поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 05.07.2023г. адвокат на ищците е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в депозираната на 11.07.2023г. писмена защита от адвоката на ищците.
Ответникът С. Г. С. оспорва исковете изцяло по основание и по размер според 1 изявленията на пълномощника му в представения на 05.07.2022г. отговор на исковата молба. Според ответната страна предявеният иск е недопустим поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищците и липса на представителна власт за Управителния съвет на ЕС и на упълномощения адвокат, тъй като не може да съществува етажна собственост между собственици на гаражи и паркоместа , а и в конкретния случай „самият подземен паркинг е част от сграда , намираща се в режим на етажна собственост” и не са представени доказателства за съществуване на „основание за самостоятелно третиране на сутеренната площ като обособена от останалата част от сградата” и за обособяване на „паралелна етажна собственост” в сутерена на сградата.
Обосновава се и становище , че искът е недопустим , тъй като претендираните вземания се основават на нищожни решения , взети от общо събрание и управителен съвет на несъществуваща етажна собственост. Оспорва се твърдението на ищците за плащане от ответника на сумата от 22, 20 лв на 21.07.2021г. , но се посочва , че ответникът е заплатил лично на Бонко Митев Щрегарски сумата от 80 лв за извършения от него ремонт на входна врата към гаражите и дистанционно , за което е издаден приходен касов ордер , което обосновава неоснователност на претенцията за вземането от 30 лв по решение № 2 по т.1 от протокола от 21.01.2021г. от извънредното общо събрание на ЕС. Твърди се , че поканата за доброволно плащане от 21.11.2019г. не е получена от ответника и е адресирана до адрес , който той не обитава.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 05.07.2023г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са обосновани и в представената на 10.07.2023г. писмени бележки от адвоката на ответника.
С определение , постановено в закрито заседание на 07.08.2023г. , е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата от 13.07.2023г. на адвоката на ответника за прередактиране на съдебния протокол от заседанието на 05.07.2023г. по настоящото дело.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 36363/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
По гр.д. № 36363/2021г. по описа на СРС, 68 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата от 439,41 лв , която е по-голяма от 2 претендираната с иска по чл.422 ГПК – 417,21 лв , но това не е пречка за допустимостта на предявения иск. Причината за намаляването на размера на претендираната от ищеца сума е твърдението му в исковата молба , че на 22.07.2021г. (т.е. след образуването на заповедното производство по гр.д. № 36363/2021г. – 23.06.2021г. ) ответникът е платил доброволно сумата от 22,20 лв, с което са погасени изцяло вноските за месец октомври 2019г. и частично вноските за месец ноември 2019г.
Възраженията на ответната страна за недопустимост на иска поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищците и липса на представителна власт за Управителния съвет на ЕС и на упълномощения адвокат не следва да бъдат уважени по следните причини :
Според правната доктрина и според трайната съдебна практика етажна собственост възниква когато в сграда , завършена до степен „груб строеж”, са налице самостоятелни обекти с различни собственици. В конкретния случай сградата, в която се намира притежавания от ответника гараж , е в режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС и на ЗУЕС, тъй като е безспорно, че тя се състои от множество самостоятелни обекти , които са собственост на различни субекти.
„За възникване на етажната собственост като специфичен правен режим е необходимо наличието на построена в груб строеж сграда , в която съществуват самостоятелни обекти, притежавани от различни лица ... При наличието на посочените предпоставки режимът на етажната собственост започва да се прилага по силата на самия закон (ex lege) , без да е необходим някакъв специален учредителен акт или изрично волеизявление в този смисъл от страна на етажните собственици. При осъществяването на посочените предпоставки етажната собственост възниква дори и при наличието на изрично изразената воля в противен смисъл от страна на етажните собственици. Тя има принудителен характер и прилагането й не зависи от волята на заинтересуваните лица.
Законовите правила, които я уреждат, имат императивен характер и не могат да бъдат дерогирани по волята на етажните собственици. До възникване на етажната собственост следва да се стига и в случаите, когато сградата е построена под повърхността на земята. Етажността на сградата е без значение – самостоятелните обекти могат да бъдат разположени както един над друг , така и един до друг” (изрично в този смисъл : Стоян Ставру, „Въпроси на етажната собственост” , изд. 2009г. , стр. 46 и 47 и цитираните там от него : Александър Джеров, „Жилищно –строителни кооперации и етажна собственост”, 2001г,стр. 84; Любен Велинов, „Етажна собственост. Правен режим”,2003г. , стр. 75; Н. Христов, „Етажната собственост по българското гражданско право”, 1962,г. стр.18; Вл. Петров и М. Марков, „Вещно право – помагало” , 2008г., стр.110;
А. Запрянов, „Фикцията хоризонтална етажна собственост” , „Собственост и право” , 2006г. , № 8, стр.5 – б.с.).
За възникването и съществуването на етажната собственост е без значение видът на самостоятелните обекти – „сградата може да се състои само от жилища , канцеларии, магазини , вилни помещения , гаражи”, като може да има и „сгради с 3 различен вид обекти” , които при това са „разположени само на един етаж” или са „част от него” , но са собственост на различни лица (изрично в този смисъл - Любен Велинов, „Етажна собственост. Правен режим”,1992г. , стр. 7 – б.с.). Това означава , че чл.8,ал.2 ЗУЕС е приложим и за паркинги, в които има гаражи и паркоместа , които са собственост на различни лица, както е в разглеждания случай.
Следователно според правната теория и според съдебната практика е допустимо съществуването на етажна собственост в сгради или части от сгради (подземни паркинги), в които самостоятелните обекти са гаражи и паркоместа, щом тези обекти принадлежат на различни лица , както е в конкретната хипотеза.
Вещноправният статут на гаражите и на паркоместата касае сделки с вещнопрехвърлително действие относно тези обекти , но не и правната легитимация по искове по чл.41 ЗС за събиране на вземания за разходи за поддържане на общите части в сградите , в които се намират тези обекти. Същото се отнася и за техническите характеристики на сградата , в която се намират самостоятелните обекти, и по-конкретното за техническите достъпи до тези обекти.
Предмет на иска по чл.41 ЗС (какъвто е предявеният по настоящото дело иск- б.с.) не е архитектурното устройство на сградата , в която се намират гаражите и паркоместата , нито тяхната инженерна обособеност от останалите видове обекти в същата сграда , нито вещно-правния режим на гаражите и на паркоместата , а наличието на предпоставките по чл.37 ЗС и на чл.8 ЗУЕС относно прилагането на режима на етажната собственост за обекта , притежаван от ответника , и възникването на задълженията му за участие в разходите за общите части на етажната собственост , както са удостоверени със съответни протоколи по чл.16 ЗУЕС от заседания на общото събрание на етажните собственици.
НЕДОПУСТИМО е по облигационен иск по чл.41 ЗС да се изследва вещноправния статут и архитуктурното устойство на сграда , в която има стотици самостоятелни обекти, включително и чрез съдебно-технически експертизи , каквото е искането на ответната страна , и то след като ответникът лично е участвал в събранието за избор на управителните органи на етажната собственост и няма представени доказателства да е оспорвал решенията по реда на чл.40 ЗУЕС или протоколите от събранията по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС.
Като писмено доказателство по настоящото исково дело е приет Протокол от 30.05.2019г. на Общото събрание на етажните собственици на паркоместа и гаражи (според текста на протокола) в поздемния гараж на ниво -1 в сградата, находяща се в град София, бул. 1111 (приложен и към зявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36363/2021г.б.с.), удостоверяващ решение № 2 за избиране на Управителен съвет на етажните собственици на обектите на кутерен ниво -1 на сградата : председател – Х.Х ; заместникпредседател Д.Т. и член Н.Г.в.
Видно от посоченото в протокола от 30.05.2019г. и от приложения към него присъствен списък ответникът С. С. е присъствал лично на това събрание (подписал се е лично в присъствения списък) и е гласувал за избирането на лицата – членове на
4
Управителния съвет (решението е взето единодушно според вписаното в протокола ).
По настоящото дело няма представени доказателства за оспорване на това решение на общото събрание на етажните собственици по реда на чл.40 ЗУЕС, нито на протокола на заседанието на общото събрание на ЕС по реда на чл.16,ал.9 ЗУЕС, който притежава изискуемото съдържание на чл.16,ал.5 ЗУЕС. Приложеният към отговора на исковата молба „Сравнителен анализ между офертите на фирми „Кос България” и „AB QUALITY SERVICES” не е нито иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на ЕС , нито искане по чл.16,ал.9 ЗУЕС за поправка на протокола от заседание на общото събрание на ЕС, а и освен това не е подписан и не е подпечетан , поради което изобщо не може да бъде писмено доказателство.
В производство по иск по чл.41 ЗС съдът няма правомощия инцидентно да проверява законосъобразността на решенията на общото събрание на етажните собственици.
Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f4be8f4-8d0b-4b84-848b-fbe5adcdb0f0