Протокол № 637 от 09.04.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3014/2024
- Вид
- Протокол № 637
- Подписан
- 09.04.2025
- В сила
- 09.04.2025
- Състав
- Николинка Николова Попова
Други актове по делото
- Протоколно определение № 164 от 29.01.2025 · Николинка Николова Попова
- Протокол № 1383 от 16.07.2025 · Николинка Николова Попова
- Решение № 922 от 18.07.2025 · Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 637 гр. Пазарджик, 09.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103014 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът ** ** ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх. № 9153/28.03.2025 г., от ищцовото дружество, с която се моли да се даде ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Изразено е становище, че се поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея, както и, че се поддържат и становищата, изложени в депозираните молби. Моли, в случай, че ответникът се яви в днешното съдебно заседание, представи доказателства или направи доказателствени искания или изрази становище по основателността на предявените искове, да му бъде дадена възможност да се запознае със същите, да вземе становище, както и да направи нови доказателствени искания.
Излагат се доводи по съществото на спора. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Г. Б. Л., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Р. П., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.
Явява се вещото лице М. Л..
АДВ. П.: - Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. П.: - Поддържам писмения отговор, искам само да добавя, че на основание тълкувателно решение № 1 от 2022 година по търговско дело 1 от 2020 година, съдът е длъжен служебно да следи за неравноправните клаузи и нищожни, така, както сме изложили в отговора си. Освен тях, бих желал да добавя, че приложените документи и по-точно потвърждение за вземане на съгласие, и всички други документи касаещи приложението на договора са в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с шрифт много по-малък от 12. Това е в допълнение на твърдението ми, че на доверителя ми са връчени, на практика, един куп документи да ги подписва, и той не е давал съгласие за сключване на всичките тези допълнителни договори за застраховка за живот, за безработица, с дружество свързано със застрахователно с банката. Нарушен е и чл. 10а, ал. 2, като твърдим, че в годишният процент на разходите (ГПР) – не е в съответствие с Приложение №1 на договора – в него не са включени всичките тези такси и допълнителни суми, които са за заплащане премиите по различните видове застраховки. Останалото го поддържам. Ще имам въпроси към вещото лице.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, както и във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В подадената искова молба от ищеца„** **“ ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от изпълнителния директор Зорница Сергеева Банкина, чрез юрисконсулт К. Г., пълномощник на „** **“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК – ** срещу Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: обл. Пазарджик, общ. **, с цена на иска:
16527,83 лв. /шестнадесет хиляди петстотин двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, се твърди, че на 30.11.2022 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „**к“ ЕАД и „Инов**, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ** от дата 27.06.2019 г. между „**к“ ЕАД и Г. Б. Л. е било прехвърлено в полза на „**и“ ООД изцяло с всички 2 привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че от своя страна „**и“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „** **“ ЕАД, ЕИК ** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г., както и, че Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „**и“ ООД, чрез пълномощника „** **“ ЕАД, за което се сочи, че се представя известие за доставяне. Алтернативно е формулирано искане, в случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, на ответника да бъде връчено представено към исковата молба с молба за приемане Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/** от 28.06.2024 г. Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес, поради което в извлечението на Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти, а личните данни на другите физически лица били заличени. Сочи се, че в Приложение № 1 и Договора за цесия е била заличена и търговската информация, която според ищеца също била ирелевантна за процесния случай. Моли се, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, ищецът да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда. В исковата молба се твърди, че на 27.06.2019 г. „**к“ ЕАД, като Заемодател и Г. Б. Л. като Заемател бил сключен договор за потребителски кредит с № **, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, както и, че договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на
Кредитополучателят, че бил запознат и приемал Общите условия към договора за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Твърди се още, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на 3
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 7243.98 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, както и, че Кредиторът бил превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя, който от своя страна се бил задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита се твърди, че била в размер на 13272.62 лв. Така, според ищеца, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 6028.64 лв. Твърди се още, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2019 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 276.52 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 276.18 лв. Твърди се, че срокът на договора бил изтекъл на 05.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница, както и че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва за забава била 903.23 лева. Посочва се, че за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Моли се съдът, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Г. Б. Л., с ЕГН: **********, в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № ** от 27.06.2019 г., дължи на „** **“ ЕАД, с ЕИК **, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, а именно: 7170.72 лв. /седем хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 8453.88 лв. /осем хиляди четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 27.06.2019 г. до 05.08.2019 г.; 903.23 лв. /деветстотин и три лева и 4 двадесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд; с уточнението, че за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Претендира се присъждане и на сторените разноски по ч.гр.д. № 1827/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик. Сочи се, че ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на ** ** ЕАД: IBAN: ** ; Обединена Българска Банка АД. Моли се съдът да присъди на ищцовото дружество и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
Формулирани са искания. Направено е възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, като се моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. В случай че съдът осъди ** ** ЕАД да заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдем равнопоставени в съдебното производство, се моли съдът да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото. Сочи доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
Постъпила е и допълнителна молба от ищеца с вх. № 4315/12.02.2025г., чрез юрисконсулт Б** пълномощник „** **“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал.1 от ГПК гр. ** 4, подадена във връзка с отстраняване на нередовност, като във връзка с указанията на съда е направено уточнение, че в исковата молба е допусната грешка при посочване на размера на договорната лихва, като се моли съдът да приеме, че се претендира договорна лихва в размер на 6028,64 лв. (шест хиляди и двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) за периода от 05.08.2019 г. до 05.07.2023 г., както била посочена в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1827/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
5
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от д-р Р.
П. - адвокат, с личен № 1100021044, в качеството на пълномощник на ответника Г. Б. Л. от гр. Септември, със съдебен адрес: ** в който е изложено становище, че исковата молба относно установителния иск по чл.422 от ГПК е, на първо място, допустима за сумите 7170.72лв. (неизплатена главница по договор за заем), заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ПIK в съда (02.05. 2024г.) до окончателното погасяване на дълга) и 903.23лв. (лихва /обезщетение/ за забава за периода от 27.06.2019г. до 02.05.2024г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/), но на следващо място, недопустима за разликата над 6028.64лв. до 8453.88 лева (неизплатена договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 27.06.2019г. до 05.08.2019г.). т.е за 2425.24лева, тъй като с установителният иск не можело да се претендира различна сума (в случая поголяма) от тази по Заповед № 1109/16.05.2024г., както и за различен период.
Разпечатката съдържа 32 от 174 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a81e469-8f7b-4d6d-8093-3de289ea7889