Решение № 922 от 18.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Пазарджик, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103014 по описа за 2024 година

В подадената искова молба от ищеца„**“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от изпълнителния директор **, чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес гр** срещу Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ** се твърди, че на 30.11.2022 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Т**“ ЕАД и „****и“ ООД, ЕИК **, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 7001000569 от дата 27.06.2019 г. между „Т**“ ЕАД и Г. Б. Л. е било прехвърлено в полза на „****и“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че от своя страна „****и“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „**“ ЕАД, ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г., както и, че Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „****и“ ООД, чрез пълномощника „**“ ЕАД, за което се сочи, че се представя известие за доставяне.

Алтернативно е формулирано искане, в случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, на ответника да бъде връчено представено към исковата молба с молба за приемане Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/7001000569 от 28.06.2024 г. Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес, поради което в извлечението на Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти, а личните данни на другите физически лица били заличени. Сочи се, че в Приложение № 1 и Договора за цесия е била заличена и търговската информация, която според ищеца също била ирелевантна за процесния случай. В исковата молба се твърди, че на 27.06.2019 г. „Т**“ ЕАД, като Заемодател и Г. Б. Л. като Заемател бил сключен договор за потребителски кредит с № 7001000569, при спазване разпоредбите на Закона за 1 задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, както и, че договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на Кредитополучателят, че бил запознат и приемал Общите условия към договора за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Твърди се още, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 7243.98 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, както и, че Кредиторът бил превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя, който от своя страна се бил задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита се твърди, че била в размер на 13272.62 лв. Така, според ищеца, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 6028.64 лв. Твърди се още, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2019 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 276.52 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 276.18 лв. Твърди се, че срокът на договора бил изтекъл на 05.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница, както и че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва за забава била 903.23 лева. Посочва се, че за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Моли се съдът, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Г. Б. Л., с ЕГН: **********, в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 7001000569 от 27.06.2019 г., дължи на „**“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, а именно: 7170.72 лв. /седем хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 6028,64 лв. / шест хиляди двадесет и осем лв. и 64 ст. / - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.08.2019 г. до 05.07.2023 г. ; 903.23 лв. /деветстотин и три лева и двадесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендира се присъждане и на сторените разноски по ч.гр.д. № 1827/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик. Сочи се, че ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на ** ЕАД: IBAN: **; BIC: UBBSBGSF ;

Обединена Българска Банка АД. Моли се съдът да присъди на ищцовото дружество и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство. Формулирани са искания. Направено е възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, като се моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от д-р Р. П. адвокат, с личен № **, в качеството на пълномощник на ответника Г. Б. Л. от гр. **, със съдебен адрес: г**, в който е изложено становище, във връзка с редовността на подадената 2 искова молба досежно претендираната лихва за забава, а по същество се поддържа, че исковата молба е неоснователна, както и, че същата се оспорва по основание и по размер.

Относно обстоятелствата, се твърди, че ответникът бил вземал на 3 пъти потребителски кредит (пкт) от „Т**“ ЕАД (Банката), като договорите (ДПКт) бил сключвал в офиса й в гр. Пазарджик и винаги бил получавал в брой и винаги по-малко от посоченото в тях, тъй като му били удържали някакви такси. Твърди се, че никога не са му били превеждани пари по негова банкова сметка, каквато се твърди, че същият имал в „ЦКБ“ АД към този момент. Твърди се, че първият ДПКт № 7000886001 бил от 2018 г., който бил погасил напълно по банков път на 09.01.2019 г., чрез рефинансиране от „Пощенска банка“ АД Пазарджик. Твърди се, че вторият ДПКт № 7000947941/26.03.2019 г. в размер на 2500лв., получена част в брой, както и че същият бил погасен напълно на 27.06.2019г. по банков път, чрез рефинансиране от самата Банка с третия ДПКт № 7001000569/27.06.2019г. в размер на 4900 лв., като част от заема се твърди, че отново е бил платен в брой в офиса в гр.

Пазарджик. Твърди се, че му бил даден само абонатен № 1218705, но не му били дадени други документи и така, по твърдения на ответника, било останало да дължи само по последния ДПКт от 27.06.2019 г. Твърди се още ,че към момента на сключване на ДПКт ответникът бил в трудово правоотношение , след което от 20.05.2020г. до 24.11.2021г. бил останал без работа, като от 24.11.2021г. до 22.08.2022г. отново бил в трудово правоотношение, но след тази дата и до момента бил безработен, а на 23.09.2022г. бил пострадал при ПТП злополука (като пешеходец бил блъснат от МПС), от което и до момента не можел да се възстанови и е бил инвалидизиран/нетрудоспособен на 100% - пенсионер по инвалидност, с пенсия от 495лв. Твърди, че чрез сестра си (*** Л.а) се бил свързал с обявения му телефонен номер *** (г-жа **), която била уточнила, че следвало да се плаща по абонатен номер. Твърди се още, че междувременно бил получавал съобщения от различни фирми и от различни градове («Хит Инкасо» ЕООД. «Макроадванс Дат Мениджмънт» ЕООД) за дължимост на различни суми. Твърди се, че поради оставането му без работа и ПТП злополука, ответникът (лично или чрез сестра си) бил връщал заема спорадично, като били запазени документи, че в периода 21.04.2021 г.- 02.08.2023г. бил погасил 5833.20лв. и по пощата получил писмо изх.№ УАСВ- 23-01833-1/ 09.08.2023г.. че по този ДПКт всичко било погасено и нямал задължения. Твърди се че с него бил уведомен, че задължението му към Банката било прехвърлено към «**» ЕАД /АСВ-ЕАД/. С оглед изложеното, ответникът считал, че не дължи суми към Банката или която и да било друга финансова институция, независимо дали и кога е било прехвърлено вземането. Изложено е становище, че не се спори, че ответникът е подписал: ДПКт № 7001000569/27.06.2019г., Застрахователна полица № 81001NLB2011 от 27.06.2019г. за застраховка „Живот/Нежелана безработица/Хоспитализация“ с „Уника“ АД; Потвърждение за приемане и съгласие по Застрахователна полица № 81001NLB2011 от 27.06.2019г. за застраховка „Живот/Нежелана безработица/Хоспитализация“; Заявление за рефинансиране на задължение по ДПКт № 7000925912 - 2362.15лв. от 27.06.2019г. в офис № 9970 на Банката; Известие за доставяне на 24.11. 2023г., както и, че е получил на 19.08.2024г. приложеното към ИМ уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ТБИ/7001000569 от 28.06.2024 г, но е заявено, че се спори, че дължи 3 по ДПКт № 7001000569/27.06.2019г. общо 16527.83 лева, от които 7170.72лв.-главница, 8453.88лв.-договорна /възнаградителна/лихва и 903.23лв.-лихва /обезщетение/за забава и другите акцесорни вземания, съгласно ИМ. Спори се също така, че ищецът АСВ-ЕАД е правоприемник и носител на материалното право на вземане по ДБКт от 27.06.2019г. от Банката, чрез договор за цесия (ДЦ) от 30.10.2023г., както и се спори, че ответникът информирано е бил уведомен за свободното право да избере дали да сключи свързани договори за застраховки (живот, безработица, хоспитализация) със свързани финансови субекти (банка и застраховател), както и да са му били връчвани екземпляри от тях, за да ги ползва при евентуално настъпване на застрахователен риск. Оспорва се също така от ответника, че са били осъществени всички останали факти и обстоятелства, посочени в ИМ.

Изложени са възражения, че Банката не били уведомявали ответника за цедиране на вземането си по ДБКт № 7001000569/27.06.2019г., на „****и“ ООД /ИФ-ООД/ съгласно ДЦ от 30.11.2022г., което от своя страна било цедирало вземането на ищеца АСВ ЕАД с ДЦ от 30.10.2023г., също без да се уведоми ответника, т.е твърди се неизпълнение на чл.25.5 и чл.25.6 от ДПКт от 27.06.20219г.. Твърди се, че по делото няма приложени уведомления по чл. 99 от ЗЗД и доказателства за връчването им от трите финансови институции за двете цесии. Твърди се, че приложената обратна разписка от 24.11.2023 г. нямала връзка с уведомление в тази насока. На следващо място се твърди, че АСВ ЕАД не била носител на материалното право (вземането) и нямало основание да предяви заявлението по чл. 410 от ГПК и иска по чл. 422 от ГПК, тъй като нямала ДЦ, с който ИФ ООД да му е цедирало вече цедираното вземане по ДПКт. Твърди се още, че след 30.11.2022г. Банката не можела и нямала какво повторно да цедира на 30.10.2023г. на АСВ ЕАД, защото вече била цедирала вземането на 30.11.2022 г. на ИФ ООД. Твърди се още, че към ИМ нямало приложени Общи условия (ОУ), потвърждение за съгласие за приемането им, Рамков договор по чл.14.1 от ДБКт от 27.06.2019г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по чл.25.13.1 от ДПКт от 27.06.2019г. и Пълномощно от представляващите Банката към 27.06.2019г. за К.Николова да сключва ДПКт., т.е, според ответника, последният бил относително недействителен, с които ответникът да се бил запознал и подписал. Твърди се още, че нямало приложено искане-декларация за отпускане на ПКт към 27.06.2023г., а само заявление за рефинансиране на задължение на ДПКт № 7000925912 за 2362.15лв.. какъвто се твърди, че ответникът не бил сключвал. Формулирано е искане, на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи цялото кредитно досие по ДПКт № 7000925912 за 2362.15лв., за да се установяло дали изобщо съществува и дали е бил подписан от ответника Л., респ. има ли и каква връзка с ДПКт от 27.06. 2019г.