Определение № 2746 от 21.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26626/2025
- Вид
- Определение № 2746
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 119087 от 29.07.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 150178 от 29.09.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 17732 от 06.02.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Решение № 10542 от 01.06.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 75264 от 19.06.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Определение № 34633 от 24.09.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 117112 от 29.09.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2746 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126626 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Съдът намира, че доколкото според твърденията на ищеца ответникът извънсъдебно изрично е заявил, че счита процесните вземания за дължими, като е предложил доброволно уреждане на отношенията им, включително и чрез разсрочено плащане на задълженията, то за ищеца съществува правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни искове. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признанието на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и Определение №95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №510/2018 г., IV г. о., ГК, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца да бъде изискани ч.гр.д. № 12127/2009г. на РС- Варна, 8 с-в, на ч.гр.д. №12621/2011г. на РС- Варна, 10 с-в и ч.гр.д. № 9476/2011г. на РС- Варна 18 св, е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.03.2026г. от 14:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
1
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч.гр.д. № 12127/2009г. на РС- Варна, 8 с-в, на ч.гр.д. №12621/2011г. на РС- Варна, 10 с-в и ч.гр.д. № 9476/2011г. на РС- Варна 18 с-в ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК от А. Е. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недължимост поради погасяването им по давност на следните суми, а именно:
1. 1 994 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта от 20.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 801,04 лева- договорна лихва за периода от 06.04.2009 г. до 20.06.2011г., 133,53 лева- наказателна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., държавна такса в размер на 58,57 лева и възнаграждение за защита и съдействие за един адвокат в размер на 273,43 лева, за които суми е издаден на 11.08.2011г. изпълнителен лист по гр.д. №9476/2011 на РС- град Варна,18 с-в, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г.
2. 2 083,71 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия от 30.09.2008г., сключен с „Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 721,07 лева- договорна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., 49.68 лв.- наказателна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., сумата от 327,85 лева разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, за които суми е издаден на 28.10.2011г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№12621/2011г. на РС- град Варна,18 с-в, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г.
3. 8 472,05 лева, представляваща главница по Договора за потребителски кредит от 30.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 708,10 лева- договорна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., 12,51 лева- наказателна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., сумата от 633,05 лева разноски, за които суми е издаден на 11.12.2009г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №12127/2009г. на РС- град Варна, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г.
Както и обективно кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 2 010 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта от 06.07.2005г., сключен с „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД, вземанията по който са цедирани 04.03.2013г. на ответното дружество.
Ищецът твърди, че след справка в ЦКР към БНБ установил, че ответното дружество е подало информация за четири негови задължения. Сочи, че за три от вземанията са водени заповедни производства и образувани изпълнителни дела, а именно: 1. за събиране на вземанията по ч.гр.д.№12127/2009г. на РС- Варна, 8 с-в:
8 472,05 лева, представляваща главница, произтичаща от Договора за потребителски кредит от 20.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, 708,10 лева- договорна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., 12,51 лева- наказателна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., сумата от 633,05 лева разноски, е образувано изп.д. №596/2010 г. по описа на ЧСИ С., рег. №*, 2. за събиране на вземанията по ч.гр.д.№9476/2011г. на РС- Варна, 18 с-в: 1 994 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта от 20.12.2007г., сключен с 2
„Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 801,04 лева- договорна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., 133,53 лева- наказателна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., държавна такса 58,57 лева и възнаграждение за защита и съдействие за един адвокат в размер на 27,43 лева, е образувано изп.д. №1700/2011г. по описа на ЧСИ С., рег. №*, и 3. за събиране на следните вземания по ч.гр.д.
№12621/2011г. на РС- Варна, 10 с-в: 2 083,71 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия от 30.09.2008 г., сключен с „Обединена българска банка“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане 721,07 лева- договорна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., 49.68 лв.- наказателна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., сумата от 327,85 лева разноски, е образувано изп.д. № 2173/2011 г. по описа на ЧСИ С., рег. №*. Твърди, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК гореописаните изпълнителни дела са прекратени, като счита, че вземанията, за събирането на които са били образувани са погасени по давност. Сочи, че в отговор на изпратено по имейл писмо ответното дружество е посочило, че освен горепосочените суми, същият му дължи и сумата от 2 010 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта от 06.07.2005г., сключен с „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД.
Счита, че по отношение и на нея е изтекъл срокът за погасяване по давност, поради което не дължи нейното заплащане. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът излага подробни съображения относно недопустимостта на предявените искове. На първо място, твърди, че претенциите по отношение на акцесорните вземания за лихви са недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване по давност на главниците, се погасяват и те. На следващо място, предвид обстоятелството, че след прекратяване на изпълнителните производства дружеството не е предприело действия по образуване на нови изпълнителни дела, то счита, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия процес. В случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, заявява, че признава същите, като заявява, че възможността за тяхното принудително изпълнение е погасена по давност. С оглед на изложеното се отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност- за уважаване на исковете с оглед направеното признание.
Обосновава недължимост на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност прави възражение за тяхната прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4