Решение № 10542 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10542 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126626 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от А. Е. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД искова молба.

Ищецът твърди, че след справка в ЦКР към БНБ установил, че ответното дружество е подало информация за четири негови задължения. Сочи, че за три от вземанията са водени заповедни производства и образувани изпълнителни дела, както следва: 1. за събиране на вземанията по ч.гр.д.№12127/2009г. на РС- Варна, 8 с-в, а именно- 8 472,05 лева, представляваща главница, произтичаща от Договора за потребителски кредит от 20.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, 708,10 лева- договорна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., 12,51 лева- наказателна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., 633,05 лева- разноски, е образувано изп.д. №596/2010г. по описа на ЧСИ С.Д., рег.

№718, 2. за събиране на вземанията по ч.гр.д.№9476/2011г. на РС- Варна, 18 с-в, а именно: 1 994 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта от 20.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 801,04 лева договорна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., 133,53 леванаказателна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., държавна такса в размер на 58,57 лева и възнаграждение за защита и съдействие за един адвокат в размер на 273,43 лева, е образувано изп.д. №1700/2011г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. №718 и 3. за събиране на следните вземания по ч.гр.д.№12621/2011г. на РС- Варна, 10 с-в, а именно: 2 083,71 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия от 1

30.09.2008г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане 721,07 лева договорна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., 49,68 лв.наказателна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., сумата от 327,85 лева разноски, е образувано изп.д. № 2173/2011г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. №718. Твърди, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК гореописаните изпълнителни дела са прекратени, като счита, че вземанията, за събирането на които са били образувани са погасени по давност. Сочи, че в отговор на изпратено по имейл писмо ответното дружество е посочило, че освен горепосочените суми, същият му дължи и сумата от 2 010 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта от 06.07.2005г., сключен с „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД. Счита, че по отношение и на нея е изтекъл срокът за погасяване по давност, поради което не дължи нейното заплащане. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът излага подробни съображения относно недопустимостта на предявените искове. На първо място, твърди, че претенциите по отношение на акцесорните вземания за лихви са недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване по давност на главниците, се погасяват и те. На следващо място, предвид обстоятелството, че след прекратяване на изпълнителните производства дружеството не е предприело действия по образуване на нови изпълнителни дела, счита, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия процес. В случай че съдът намери исковете за допустими, заявява, че признава същите, като потвърждава, че възможността за тяхното принудително изпълнение е погасена по давност. С оглед на изложеното отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност- за уважаване на исковете с оглед направеното признание.

Обосновава недължимост на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност- прави възражение за тяхната прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от А. Е. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост поради погасяването им по давност на следните суми, а именно: 1. 1 994 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта от 20.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 801,04 лева- договорна лихва за периода от 06.04.2009 г. до 20.06.2011г., 133,53 лева2 наказателна лихва за периода от 06.04.2009г. до 20.06.2011г., държавна такса в размер на 58,57 лева и възнаграждение за защита и съдействие за един адвокат в размер на 273,43 лева, за които суми е издаден на 11.08.2011г. изпълнителен лист по гр.д.

№9476/2011 на РС- град Варна,18 с-в, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г. 2. 2 083,71 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия от 30.09.2008г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 721,07 лева- договорна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., 49.68 лв.наказателна лихва за периода от 21.04.2009г. до 22.08.2011г., сумата от 327,85 лева разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, за които суми е издаден на 28.10.2011г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №12621/2011г. на РС- град Варна,18 с-в, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г. 3. 8 472,05 лева, представляваща главница по Договора за потребителски кредит от 30.12.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, 708,10 лева- договорна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., 12,51 леванаказателна лихва за периода от 15.04.2009г. до 10.11.2009г., сумата от 633,05 лева разноски, за които суми е издаден на 11.12.2009г. изпълнителен лист по ч.гр.д.

№12127/2009г. на РС- град Варна, прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2008г., както и обективно кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 2 010 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта от 06.07.2005г., сключен с „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД, вземанията по който са цедирани 04.03.2013г. на ответното дружество.

За да бъдат същите допустими, следва да бъде установен правният интерес на ищеца от тяхното поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняеми права, интересът му е обусловен от наличието на скрепени с изпълнителна сила вземания, независимо дали същите се изпълняват или не към датата на предявяване на иска, поради което възраженията на ответника в тази връзка се явяват неоснователни. Следва да бъде посочено също, че предвид твърденията на ищеца, съгласно които дружеството извънсъдебно изрично е заявило, че счита процесните вземания за дължими, като е предложило доброволно уреждане на отношенията между страните, включително и чрез разсрочено плащане на задълженията, то за ищеца съществува правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни искове. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признанието на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно, тъй като ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и 3 процесуалното си поведение.

При установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство, в тежест на ответното дружество, с оглед наведено основание за погасяване на задълженията, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на приложимата спрямо тях погасителната давност.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно преобладаващата съдебната практика /Решение №118 от 7.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС, III Г. О., Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №1528/2018г., IV Г. О., Определение №60818 от 15.12.2021г. по гр. д. №2482/2021г. на ВКС, IV Г. О. и др./ разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която установените със съдебно решение вземания се погасяват с петгодишна давност, намира приложение и по отношение на вземанията, чиято дължимост е установена в заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Петгодишният срок се прилага независимо от естеството на установените вземания, в това число и по отношение на периодични плащания, които поначало се погасяват с тригодишна давност. Следователно по отношение на процесните суми, за които има издадени изпълнителни листа през 2011г. след развило се пред Районен съд- град Варна заповедно производство приложение намира именно петгодишния давностен срок. По отношение на вземането за непогасена главница по Договор за кредитна карта от 06.07.2005г., сключен с „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД, за което няма данни да е съдебно установено, приложение намира общото правило на чл.110 ЗЗД, съгласно същото отново се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. В случая ответното дружество не ангажира доказателства за наличие на основания за спиране и прекъсване на давностните срокове по отношение на процесните вземания, поради което и предвид изричното му заявление, че същите са изтекли към датата на предявяване на исковата молба, съдът намира, че претенциите на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.

Релевираното от ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл.78, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването на вземанията по давност, е станал причина за завеждане на иска.

Съгласно установената съдебна практика „повод за завеждане на делото“ по смисъла на чл.78 ал.2 ГПК представлява всяко извънпроцесуално поведение на ответника, което обективно е създало за ищеца правна несигурност и е породило необходимост от 4 съдебна защита за установяване на неговите права. В конкретния случай по делото е безспорно, че ответникът е придобил процесните вземания по силата на договор за цесия, с което е придобил и правото да поддържа принудително изпълнение въз основа на издадените изпълнителни листа. В същото време от приложения към исковата молба отговор на постъпило в деловодството на ответното дружество заявление се установява, че дружеството продължава да търси изпълнение на процесните вземания, като изрично е приканило ищеца към сключване на споразумение за доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията им с възможност за разсрочване на тяхното изпълнение, като недвусмислено е заявило, че въпросът за извършване на преценка относно погасяването им по давност е от компетентността на гражданския съд. Предвид посоченото, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, което обстоятелство изключва приложимостта на чл.78, ал.2 ГПК.

На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 679,44 лева /347,39 евро/, които следва да му бъдат изцяло присъдени. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие №077186/05.05.2025г., ищецът и процесуалният му представител са уговорили възнаграждение в размер на общо 3 300 лева, за заплащането на което по делото са представени платежни нареждания и разписка. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за неговата прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът намира за основателно, като счита за съобразен с тях адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева /511,29 евро/.