Решение № 1974 от 05.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54087/2022
- Вид
- Решение № 1974
- Подписан
- 05.02.2024
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 103078 от 27.10.2022 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 118353 от 02.12.2022 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 2814 от 22.01.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Протокол № 4547 от 06.03.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 9389 от 10.03.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 31740 от 10.03.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Протокол № 9484 от 25.04.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 33442 от 25.09.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 19331 от 05.02.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 32898 от 01.03.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 37820 от 12.03.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 16562 от 17.04.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 57361 от 17.04.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 23555 от 06.06.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 117972 от 20.08.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1974 гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110154087 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. М. М., с която срещу С. Л. З. (С.) и Д. Л. З. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане от всеки ответник на следните суми:
- сума от по 2400 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, представляваща обезщетение за нарушено право на ползване на ищеца по отношение на ½ идеална част от тавански етаж /подпокривното пространство/ на двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, у.;
- сума от по 3000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищеца по отношение на ½ идеална част от съсобственото между страните дворно място, представляващо УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади – запад“, цялото с площ 303,36 кв.м., находящ се на адрес: гр.
София, у..
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на описания в исковата молба поземлен имот и построената в същия двуетажна жилищна сграда, като ищецът притежавал правото на собственост върху първи партерен етаж и 1/2 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена, както и 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата. Поддържа, че ответниците от своя страна притежават в съсобственост правото на собственост върху втория жилищен етаж, както и останалата ½ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство при равни дялове – всеки от тях по ¼ ид.ч. Поддържа, че общи за всички съсобственици са общите части на сградата в т.ч. и стълбищната клетка, водеща към подпокривното пространство. Твърди също, че след закупуването на имота през 2003 г. е бил 1 възпрепятстван от ответниците да ползва според правата си таванските помещения и дворното място, като единствената част от двора, която ползвал, е била градинка пред терасата му с площ от около 25 кв.м. Ответниците ползвали целия тавански етаж и дворното място, като заели същото със стари, непотребни вещи и боклуци, които не разрешавали да се изхвърлят или да се разположат в едната част на двора. Съобщава, че по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е разпределил ползването на дворното място и таванското помещение, но ответниците не се съобразявали със съдебния акт, влязъл в сила на 16.06.2016 г. Поканил ответниците да му заплащат обезщетение за лишаване от ползване, респ. да му осигурят възможност да ползва съсобствените части от имотите през 2013 г., 2016 г. и през м.април 2022 г., като им изпратил нотариални покани, но ответниците отказвали да му предоставят достъп до съсобствените имоти, за да ползва същите. Не му заплатили и претендираното обезщетение. Иска от съда да присъди обезщетение за лишаване от ползването на таванския етаж в размер на 80 лева месечно, а за лишаване от ползването на дворното място според правата му по 100 лева месечно. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените претенции с доводи за тяхната неоснователност. Отричат да са препятствали достъпа на ищеца до съсобствените имоти. Сочат, че с постановеното съдебно решение в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е определено кой съсобственик коя част от дворното място да ползва, като пространството около сградата е било определено за общо ползване. Твърдят, че понастоящем съществуват два входа към дворното място – вход откъм улицата, който се ползвал само от ищеца, и друг вход, пак откъм улицата, който се ползвал от ответниците. Освен това страните разполагали и с различни входове към сградата, като за да стигнат до своя вход, ответниците преминавали по цялото протежение на двора и заобикаляли сградата. Ищецът ползвал югоизточната част от двора откъм улицата с площ от около 30 кв.м. Същата била оградена с телена ограда изцяло и ответниците изобщо нямали достъп до нея. Отделно поддържат, че не са препятствали достъпа до таванското помещение, което не се заключвало, там нямало вещи на ответниците, те не го и ползвали от години. Дворът също бил свободен и ищецът можел да го ползва според правата си. Считат, че ищецът злоупотребява с права, предявявайки исковете, тъй като целял да купи дяловете на ответниците от съсобствените имоти на ниска цена.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК е отделил за безспорни в производството следните обстоятелства: че ищецът е собственик на първия етаж от жилищната сграда, построена в имота, както и на по ½ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство; че ответниците са собственици на втория жилищен етаж, както и че всеки от тях е собственик на по ¼ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство; че в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е постановено решение за разпределение на ползването на съсобствените на страните имоти според правата им в съсобствеността, както и че същото е влязло в сила преди началото на процесния период, за който ищецът претендира обезщетение; че ищецът е ползвал през процесния период необезпокоявано част от дворното място с площ между 25 - 30 кв.м., като не е спорно коя точно реална част от дворното място е ползвана само от ищеца.
С решение № I-49-52/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3431/2004 г. на СРС, I ГО, 49 с-в, влязло в сила на 16.06.2016 г., е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС 2 между страните ползването на съсобственото помежду им дворно място, като на К. М. е възложено да ползва дял I, защрихован с червен цвят в скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в това производство, неразделна част от решението на съда по чл. 32, ал. 2 ГПК, а на З.и е възложено ползването на дял II, защрихован в син цвят съгласно същата скица. Разпределено е ползването и на таванското помещение, като съдът е постановил М. да ползва лявата част от същото, а З.и – дясната.
Установено в производството от приетата нотариална покана, изпратена от ищеца до ответниците, чрез нотариус Р. Д., че ищецът е поискал от ответниците да му предоставят ползването на таванския етаж от имота и на дворното място според правата му, а ако това не бъде сторено – да му заплащат обезщетение за лишаването от ползването на съответните части от сградата и от дворното място. Поканата е връчена на ответниците на 17.04.2013 г.
С друга покана, изпратена на 30.08.2016 г. (след постановяване на решението в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС), ищецът е поискал от ответниците да се съобразят с постановеното от съда разпределение на ползването и да му предоставят достъп и до таванското помещение, като почистят дела, определен за ползване на ищеца, да го освободят от вещите си и да го предадат на М.. Удостоверено е връчването на поканата на ответниците в кантората на нотариуса на 15.09.2016 г.
Между страните е постановено влязло в сила решение, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на ½ част от таванското помещение и ½ част от дворното място за периода 17.04.2013 г. – 16.06.2016 г.
Ищецът е изпратил до ответниците и покана чрез ЧСИ .ен Бъзински със съдържание, сходно на това по предходно изпратената покана, а от страна на съдебния изпълнител е удостоверено връчването на книжата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответниците.
Представен в производството е констативен протокол, съставен от нотариус И.
Н. по молба на ищеца, съгласно който нотариусът е посетил имота на 26.06.2018 г., като в 18:50 ч. ищецът е поискал да влезе на втори и трети етаж на жилищната сграда, като вратата, водеща до тези етажи е била заключена, а след почукване никой не я е отключил.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Г., Д. Ц., Л. Т. и Е. Д.. Въз основа на показанията им съдът приема за установено следното:
Свидетелят Г., приятел на сина на ищеца от много години, живеещ близо до процесния имот, знае за спорове между страните. Познава имота добре, посещавал го е много пъти, като от показанията му става ясно, че семейството на ищеца влизат в имота си през порта от ул. „Б.“. От дворното място ползвали около 30 кв. – оградено пространство с метална ограда. Освен входът, ползван от семейството на М., имало и друг вход към имота, пак от същата улица, представляващ порта, през която може да се влезе и с кола. Страните ползвали различните входове. К. и семейството му не ползвали другия вход, през който влизали само ответниците. Съгласно показанията, в частта от двора откъм другия вход имало трева, клони, изпопадали дървета, боклуци.
Свидетелят е влизал около 10 метра навътре в този двор и описва мястото като „джунгла“, „сметище“. Определя площта на дворното място около 300-350 кв. Заявява, че не е влизал навътре в имота, но дворът назад бил дълъг. От улицата нямало поглед, 3 нищо не се виждало освен клони. От показанията става ясно, че синът на ищеца преди около две години си купил кола, която искал да паркира в двора. Тогава се опитали да изчистят това пространство, за да си прибира колата. Ответниците ги спрели и ги предупредили, че ще викнат полиция и тогава спрели да чистят. През вратата, ползвана от ищеца, не можел да влиза автомобил, защото била по-малка портата, обаче през другия вход това било възможно. Свидетелства, че З.и са правили ремонт на покрива преди пандемията, но като цяло покривът бил в лошо състояние и към момента на депозиране на показанията имало течове в сградата, вкл. и в жилището на ищеца.
Свидетелят не е влизал на таванския етаж, виждал е снимки, изготвени от вещи лица.
Ищецът искал да ремонтира покрива, но ответниците не го допуснали до таванския етаж. На свидетеля не му е известно ищецът да живее на ул. „Булаир“. От показанията на Г. става ясно, че той е присъствал веднъж на препятстване на достъпа от страна на ответниците – когато синът на ищеца си купил кола, която искал да паркира в двора с оглед трудното паркиране в квартала. Бил купил и врата, която искал да сложи, тъй като порталната врата, от където в имота можело да се влезе с автомобил, не се отваряла. При предявяване на свидетеля Г. на скицата, неразделна част от решението, с което ползването на дворното място е разпределено между страните, свидетелят е заявил, че розовото на скицата пред сградата се ползва от семейството на ищеца.
Заявил е, че през частта, оцветена в синьо, са се опитвали да влязат, тази част се опитали да изчистят, за да се постави вратата, купена от Мирослав, но са били възпрепятствани от ответника З..
От показанията на свидетеля Ц., съсед на ищеца от бл. 18 в кв. „Бъкстон“, където М. живеел преди да се премести в къщата на ул. „Б.“, се установява, че е виждал ответниците на адреса и са му известни споровете, които има ищецът с тях. М. ползвал само малка част от двора около 20 кв. м. точно пред входната врата на етажа му.
Страните ползвали различни входове за влизане към имота си. М. ползвал входа, който е срещу входа на жилището му. Там било и заграденото дворчето, оградено с отделна ограда. Останалата част от двора свидетелят определя като „джунгла“ – обрасла с храсти, дървета, не се поддържала. За тази част от двора се влизало от друго място, от другия край на двора, от същата улица, но през друга врата. К. М. правил опит да влезе в тази част на двора, но възникнал конфликт със З.и - не разрешили да се влезе през двора, тйй като бил тяхна собственост. Това му е известно от ищеца. Свидетелят не е влизал в другата част от двора, нито се е качвал на тавана, но отвън се виждало лошото му състояние, вкл. и това на покрива – имало счупени стъкла и керемиди. Известно му е, че за тавана се влиза през входа на комшиите. Спомня си за случай, при който заедно със сина на ищеца отишли да чистят двора. Той взел нова врата и искал да смени входната врата, през която влизат ответниците, за да си вкарва колата в двора. Тогава имало разправии – ответникът З. излязъл и започнал да се кара с тях. Оставили вратата в двора, не я монтирали. Свидетелят знае, че на ищеца се препятства достъпът от самия М. и от сина му. На свидетеля не е известно частта при портала да е предоставена за ползване на ответниците. Знае, че за таванския етаж се влиза от задния вход. Съгласно показанията ответниците словесно препятствали достъпа до тавана, но не е бил пряк свидетел на такъв случай.
Разпечатката съдържа 29 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18517ad4-8693-4d1a-a873-df6dc429ce5b