Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 46341 от 14.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39553/2021
Вид
Определение № 46341
Подписан
14.11.2024
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46341 гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110139553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение № *** от 05. 07. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение е постъпило искане на ищеца С. Ц. У. за изменение на решението в частта за разноските. Според ищеца първостепенният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците в размер на 2 100 лева. Поддържа възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Излага доводи, че така присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Изтъква, че съдът не е обвързан и от установения със съответната наредба минимум. Иска от съда да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на 680 лева, който приема за справедлив размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от ответниците етажните собственици от сградата – етажна собственост, находяща се в град С. "Адрес". Оспорват искането като неоснователно. Излагат доводи, че уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид броя на проведените открити съдебни заседания, броя на предявените неоценяеми искове и фактическата и правна сложност на делото. Иска от съда да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи следните изводи.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.

Първостепенният съд е бил сезиран с преобразуващ иск за отменяването на две решения на общото събрание на съответната етажна собственост с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Независимо от броя на атакуваните решения на общото събрание на етажната собственост, става въпрос за един неоценяем иск, в какъвто смисъл е съдебната практика – определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. дело № 4046/2014 г., IV гр.о. на ВКС. От друга страна, с ответниците с отговора на исковата молба, а ищецът в първото открито съдебно заседание своевременно оспориха истинността на представени по делото писмени документи, поради което съдът откри производство по чл. 193, ал. 1 ГПК. По същество оспорванията на документи по чл. 193, ал.

1 ГПК съставляват предявяване на инцидентни установителни искове – решение № 66 от 1

25.04.2013 г. на ВКС по гр. дело № 807/2012 г., I г. о., и анализираната в него съдебна практика. При това положение следва да бъде прието, че предмет на делото са били един първоначален неоценяем иск и два последващо съединени инцидентни установителни иска.

В хода на първоинстанционното производство е проведено пълноценно съдебно дирене, при което са били събрани множество писмени, гласни и експертни доказателства.

Делото е протекло в рамките на осем открити съдебни заседания във връзка със събирането на доказателствата. При това положение минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 и предвид относимата към момента на сключването на договора на л. 277 редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) възлиза на 1 800 лева за трите предявени иска. Предвид обстоятелството, че делото е било разгледано в осем открити съдебни заседания, в седем от които се е явявал процесуален представител на ответниците, то трябва да бъде добавено и минимално адвокатско възнаграждение по съответната редакция на чл. 7, ал. 9 от Наредбата в размер на 500 лева (5 броя заседания умножени по 100 лева). Тоест минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 300 лева. Разбира се, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени от Висшия адвокатски съвет. В разглеждания случай обаче делото се характеризира с фактическа и правна сложност, която надхвърля обичайните за такъв тип дела, поради което този минимален размер на адвокатско възнаграждение от 2 300 лева според настоящия съдебен състав не е прекомерен. Уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение размер на общо 2 300 лева следователно не надхвърля установения с Наредбата минимум и съдът няма основание да присъди по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца С. Ц. У. за изменение на решение № ***, постановено на 05. 07. 2024 г. от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по гр. дело № 20211110139553 по описа за 2021 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2