Определение № 2441 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2184/2024
- Вид
- Определение № 2441
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Цвета Боянова Борисова, Красимир Тодоров Василев
Други актове по делото
- Определение № 4977 от 14.11.2024 · Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
- Протокол № 121 от 29.01.2025 · Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
- Разпореждане № 525 от 30.01.2025 · Светла Величкова Пенева
- Решение № 162 от 18.02.2025 · Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
- Разпореждане № 1318 от 10.03.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 1977 от 09.04.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 2036 от 11.04.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 2063 от 14.04.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 2148 от 16.04.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 2439 от 02.05.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 2639 от 12.05.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 3489 от 18.06.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 4133 от 14.07.2025 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 4503 от 30.07.2025 · Светла Величкова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2441 гр. Варна, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502184 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10575/11.04.2025г. от А. Р. З., чрез адв. К. М., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските на Решение № 162/18.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 2184/2024г. по описа на ВОС, като бъдат намалени присъдените в полза на П. И. И. и С. Г. И., тъй като същите са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и положените усилия от процесуалния представител на въззиваемите.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни П. И. И. и С. Г. И. не са изразили становище по молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на З. Р. З. и А. Р. З., чрез процесуалните им представители срещу Решение № 1196/08.04.2024г., постановено по гр. д.
№ 3870/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу П.
И. И. и С. Г. И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част от имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна - ***********, целият с площ 2083 кв.м., която реална част, разположена в северната част на ПИ с идентификатор **********, е защрихована в оранжево на комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част; отхвърлен е предявеният от въззивниците срещу П. И. И. иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови предходното правно положение, като изгради отново разруШ.та ограда, отразена със син цвят на комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, по югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна ********* и останалата част на ПИ с идентификатор **********, както и да отстрани изсипания в реалната част инертен материал.
1
В настоящия случай ВОС се е произнесъл с Решение № 162/18.02.2025г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт и е осъдил З. Р. З. и А. Р. З. да заплатят на С. Г.
И. и П. И. И. сумата от 1500 лева, представляваща сторените по делото пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При присъждането на направените по делото разноски във въззивната инстанция в полза на въззиваемите, съдът е съобразил представения списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи извършването на разноските. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е определил, че на въззиваемите следва да се присъди възнаграждение само за един адвокат. В мотивите на съдебното решение съставът на ВОС е изложил и подробни съображения за неоснователността на направеното от въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че са предявени два иска по чл. 108 и чл. 109 от ЗС с изложени множество доводи и възражения, което води до извод за наличие на голяма фактическа и правна сложност на спора. Съдът е съобразил също, че по делото са постъпили две въззивни жалби от всеки един от въззивниците, депозирани са и два отговора от процесуалните представители на въззиваемите. Последните са се явили и в открито съдебно заседание, като са пледирали по същество.
С оглед гореизложеното и като съобрази указанията на СЕС, дадени с Решение от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши самостоятелна преценка относно вида и обема на извърШ.та от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за намаляване размера на присъденото на въззиваемите страни адвокатското възнаграждение.
Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10575/11.04.2025г. от А. Р. З., чрез адв. К.
М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 162/18.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 2184/2024г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2