Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2441 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2184/2024
Вид
Определение № 2441
Подписан
28.05.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Цвета Боянова Борисова, Красимир Тодоров Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2441 гр. Варна, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10575/11.04.2025г. от А. Р. З., чрез адв. К. М., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските на Решение № 162/18.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 2184/2024г. по описа на ВОС, като бъдат намалени присъдените в полза на П. И. И. и С. Г. И., тъй като същите са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и положените усилия от процесуалния представител на въззиваемите.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни П. И. И. и С. Г. И. не са изразили становище по молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на З. Р. З. и А. Р. З., чрез процесуалните им представители срещу Решение № 1196/08.04.2024г., постановено по гр. д.

№ 3870/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу П.

И. И. и С. Г. И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част от имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна - ***********, целият с площ 2083 кв.м., която реална част, разположена в северната част на ПИ с идентификатор **********, е защрихована в оранжево на комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част; отхвърлен е предявеният от въззивниците срещу П. И. И. иск с правно основание чл.

109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови предходното правно положение, като изгради отново разруШ.та ограда, отразена със син цвят на комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, по югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор **********, находящ се в гр. Варна ********* и останалата част на ПИ с идентификатор **********, както и да отстрани изсипания в реалната част инертен материал.

1

В настоящия случай ВОС се е произнесъл с Решение № 162/18.02.2025г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт и е осъдил З. Р. З. и А. Р. З. да заплатят на С. Г.

И. и П. И. И. сумата от 1500 лева, представляваща сторените по делото пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

При присъждането на направените по делото разноски във въззивната инстанция в полза на въззиваемите, съдът е съобразил представения списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи извършването на разноските. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е определил, че на въззиваемите следва да се присъди възнаграждение само за един адвокат. В мотивите на съдебното решение съставът на ВОС е изложил и подробни съображения за неоснователността на направеното от въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че са предявени два иска по чл. 108 и чл. 109 от ЗС с изложени множество доводи и възражения, което води до извод за наличие на голяма фактическа и правна сложност на спора. Съдът е съобразил също, че по делото са постъпили две въззивни жалби от всеки един от въззивниците, депозирани са и два отговора от процесуалните представители на въззиваемите. Последните са се явили и в открито съдебно заседание, като са пледирали по същество.

С оглед гореизложеното и като съобрази указанията на СЕС, дадени с Решение от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши самостоятелна преценка относно вида и обема на извърШ.та от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за намаляване размера на присъденото на въззиваемите страни адвокатското възнаграждение.

Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10575/11.04.2025г. от А. Р. З., чрез адв. К.

М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 162/18.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 2184/2024г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2