Решение № 162 от 18.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502184 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на З. Р. З. чрез пълномощника й адвокат Д. Й. и на А. Р. З. чрез пълномощника му адвокат К. М. против решение № 1196 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3870 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу П. И. И. и С. Г. И. иск с правно основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/ за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част от имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, находящ се в град Варна – селищно образувание /СО/ „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Лафолу“, целият с площ 2 083 кв.м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, която реална част, разположена в северната част на ПИ с идентификатор ***, е защрихована в оранжево на комбинирана скица № 2 от съдебнотехническата експертиза /СТЕ/, находяща се на лист 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, *** и останалата част на ПИ с идентификатор ***, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част; отхвърлен е предявения от въззивниците срещу П. И. И. иск с правно основание член 109 о т ЗС за осъждане на ответника да възстанови предходното правно положение, като изгради отново разруШ.та ограда, отразена със син цвят на комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се 1 на лист 140 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, по югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в град Варна - СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Лафолу“, при граници на реалната част: ПИ с 1 идентификатори ***, *** и останалата част на ПИ с идентификатор ***, както и да отстрани изсипания в реалната част интертен материал; осъдени са въззивниците на основание член 78, алинея 3 о т ГПК да заплатят на П. И. И. и С. Г. И. сумата от 3 005 лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Във въззивните жалби се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че нормата на член 200 от ЗУТ се прилага за урегулирани имоти, какъвто не е имотът на въззивниците. Също така безспорно е доказано, че въззивниците са осъществили всички предпоставки на закона за придобиването по давност на процесната реална част. Иска се да бъде отменено решението изцяло и да се уважат предявените искове с правно основание член 108 и член 109 от ЗС.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като се излагат подробни аргументи. Желае се потвърждаване на решението.

Оспорва се направеното доказателствено искане като неотносимо към предмета на спора на първо място, а на второ – като преклудирано.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата молба са, че през 1980 г. бащата на ищците Р. З. получил въз основа на Постановление № 76 на МС недвижим имот, находящ се в местност „Лафолу“ с планоснимачен номер 1130 /сега с идентификатор ***/ и площ 920 кв.м, че от този момент имотът е предаден във владение на баща им, който го оградил с метална оградна мрежа и бетонни колове. Сочат, че с НА за собственост на недвижим имот № 10, том XLIII, дело № 20046 от 30.12.1994 г., Р. З. е признат за собственик на 600 кв.м идеални части от ПИ с пл. № 1130, целият с площ 920 кв.м, ведно с изградената в него сезонна постройка, приращения и насаждения, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Заявяват, че имотът е придобит по време на брака на бащата на ищците с майка им Р. З. и попада в режим на СИО. След смъртта на Р. З., починал на 29.01.2016 г., квотите в собствеността се разпределили по следния начин: по 1/6 идеална част за З. и А. З. и 4/6 идеални части за Р. З.. Заявяват, че 4/6 идеални части от имота З. З. е придобила по силата на НА за покупко-продажба, вписан в АВ вх.рег.№ 17779, акт 60, том XLIV, дело № 9441 от 06.07.2018 г., и към настоящия момент последната притежава 5/6 идеални части от имота, а останалата 1/6 идеална част притежава нейният брат А. З.. През 2008 г. бил публикуван ПНИ в процесната местност, влязъл в сила през 2010 г., като със същия 320 кв.м от имота на ищците били придадени към съседен новообразуван имот с идентификатор ***.

Сочат, че родителите на ищците са установили владение върху процесната реална част от 320 кв.м от 30.05.2010 г., присъединили са я към имот с идентификатор *** и цялото място е било оградено с метална ограда. Твърдят, че до 18.01.2023 г. имотът се ползвал така, както е ограден, като оградата била същата по отразяване на помощния план и не е променяна. Твърдят, че останала част /извън процесните 320 кв.м/ от ПИ с идентификатор *** е собственост на ответниците. Излагат, че на 18.01.2023 г. ответникът П. И. предявил претенции по отношение на част от имота на ищците, за което била сезирана Районна прокуратура - Варна. На 08.03.2023 г. чрез използване на тежка 2 механизирана техника ответникът е разрушил 40 метра ограда и бетонни колове, с които е бил ограден имотът; били изсипани и четири камиона инертни материали, вследствие на което били унищожени лозе, овошки и посеви, отглеждани с години в имота. Твърдят, че по гореописания начин ответникът е отнел владението върху имота. Сочат, че с уведомление, изпратено чрез ЧСИ Людмил Станев, ответникът е поканен да възстанови предходното положение, като изгради отново разруШ.та ограда, прибере изсипания инертен материал и обезщети ищците за нанесените вреди, но той отказал да получи поканата. Заявяват, че към настоящия момент имотът е разграден, с разрушени колове и ограда. В обобщение ищците твърдят, че са придобили процесната реална част от 320 кв.м въз основа на давностно владение през периода от 21.11.1979 г. до 08.03.2023 г., като присъединяват владението на родителите си към тяхното владение. В условията на евентуалност твърдят, че са собственици на процесната реална част въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност през периода от 30.05.2010 г. до 08.03.2023 г.

С оглед на изложеното предявяват иск против П. И. И. и С. Г. И. за приемане на установено по отношение на двамата, че ищците са собственици, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на реална част от 320 кв.м от имот, находящ се в град Варна – СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Лафолу“, представляващ ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 2 083 кв.м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***, която реална част, разположена в северната част на ПИ с идентификатор ***, и е защрихована в оранжево на комбинирана скица № 2 от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, находяща се на лист 140 от първоинстанционното дело, при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, *** и останалата част на ПИ с идентификатор

***, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част; както и иск за осъждане на ответника П. И. И. да възстанови предходното положение, като изгради отново разруШ.та ограда, отразена със син цвят на комбинирана скица № 2 от СТЕ, както и да прибере изсипания в реалната част инертен материал.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК, ответниците П. и С. И.и застъпват становище за неоснователност на предявените претенции.

Оспорват, че на основание ПМС № 79 и решение № 1419 от 21.11.1979 г. е предоставено право на ползване на недвижим имот 1130 с площ 920 кв.м на Р. и Р. З.. Оспорват твърденията, че Р. и Р. З. са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имот с оградена площ 920 кв.м, както и че последните са установили владение върху реална част от 320 кв.м – присъединена към ПИ 1130 чрез ограждането й с метална ограда.

Оспорват, че материализираните граници в новообразувания имот с идентификатор *** към имот с идентификатор *** никога не са били променяни.

Оспорват ответникът П. И. на 08.03.2023 г. да е извършил неоснователни въздействия в имот - собственост на ищците -, които да им пречат да упражняват правата си. Застъпват, че З. и А. З. не са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част с цел своене, като евентуално упражняваната от тях фактическа власт представлява държане и е продължение на тази, осъществявана от праводателите им преди влизане в сила на ПНИ, без да е променено намерението им и без то да е демонстрирано пред собствениците – наследници на Г.Б.. Излагат, че на 28.12.2010 г. на основание § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗПСЗЗ е издадена заповед № 1009 на кмета на район „Приморски“, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Б. върху ПИ с идентификатор *** с площ 2 083 кв.м, като заповедта е влязла в сила на 02.02.2011 г. На 13.02.2013 г. е издадена заповед на кмета на район „Приморски“, с която е определена оценката на подобренията, извършени в частта от имот № 1130, попадаща в ПИ с идентификатор ***, която е влязла в 3 сила на 27.08.2013 г. Определената стойност на подобренията в размер на 626,60 лева, е внесена от името на лицата - адресати на заповедта по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на 26.11.2013 г. по специална извънбюджетна сметка на Община Варна, определена за обезщетяване на ползватели. На 12.08.2014 г. с протокол № 90 възстановените собственици са въведени във владение на имот ***. На 22.03.2018 г. по заявление на наследниците на Р. З. на основание § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена заповед № 138 за придобиване правото на собственост от тях на новообразуван имот с идентификатор *** с площ 600 кв.м. На 16.04.2018 г. е съставен протокол № 18, удостоверяващ въвода им в имота. След издаване на заповедта ищците са предприели процедура по изменение на КККР и въз основа на заповедта и на 06.06.2018 г. Р. З. е вписан като собственик на имот с идентификатор *** с площ 600 кв.м в регистъра на собствениците на имоти към КК. Поддържат, че ищците са имали знанието, че процесната реална част принадлежи на други конкретно установени лица - наследници на бивш собственик – и упражняваната фактическа власт представлява държане по смисъла на член 68, алинея 2 от ЗС. След 2019 г. ищците не са извършвали действия, с които да демонстрират промяна на намерението си. Излагат още, че след закупуването на ПИ с идентификатор *** от ответниците, З. З. и П. И. са провеждали разговори относно желанието на същата да закупи 320 кв.м от горепосочения имот, като И. е изразявал категорично несъгласието си. Сочат, че на 09.01.2023 г. последният е предприел действия по трасирането на закупения имот. По време на трасирането пристигнали служители на Пето РУ на МВР – Варна и след представени документи за собственост от страна на ответника, по настояване на служителите, П. И. и З. подписали декларация, че няма да влизат в конфликт при изясняване правата на собственост. На 18.01.2023 г. И. оградил имота съобразно трасираните на 09.01.2023 г. граници. По сигнал на З. отново пристигнали полицейски служители, които по нейно настояване казали на И., че трябва да даде писмени обяснения на място в районното управление. След като изпълнил горното, по-късно вечерта И. посетил имота и установил, че поставената през деня ограда е била премахната от З., която от своя страна заградила част от неговия имот, били поставени знаци, че заградената част се охранява от охранителна фирма „СОД Сила“. На следващия ден И. подал жалба. На 08.03.2023 г. И., заедно с наети от него лица, посетил имота си, за да го почисти и изравни чрез изсипване на пясък. Премахнал поставената от З. през месец януари ограда в частта от неговия имот. На място пристигнали охранители от „СОД Сила“, пристигнала и З. З., придружавана от мъж, който заявил, че в спорната част е поставил самоделни бомби. По сигнал на И. служители на специализирано звено на МВР пристигнали на място, констатирали, че няма бомби, и си тръгнали. Заявяват, че след 08.03.2023 г. до датата на подаване на настоящия отговор действия в процесната реална част не са извършвани от никоя от страните по делото.