Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 319/2024
Вид
Решение № 155
Подписан
16.04.2025
В сила
14.07.2026
Състав
Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК 125026445, със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя Тихомир Илиев Тодоров, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище в гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., получена при първоначална липса на основание, а в евентуалност – иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен № *****, находящ се в гр. Търговище, в ПИ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане, на основание чл.86 ЗЗД, както и сторените разноски по делото, които суми са платими по банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД, с IBAN: ******.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Търговище, в ПИ ***, изграден със знанието на Електроснабдяване гр. Търговище през 1998 г. за нуждите на цех за преработка на пластмасови изделия, който заедно със съпътстващото го оборудване служи за преобразуване на 1 електроенергия от средно към ниско напрежение. Твърди се в евентуалност, че съоръжението е собственост на ищцовото дружество по силата на изтекла придобивна давност, считано от 16.09.1998 г. Излага се, че с посоченото съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца производствен обект, като ответното дружество е оператор на разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца съоръжението е обозначено с абон. № ***** и кодов № ********. Посочва се, че съгласно чл.

30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост на ел. съоръжения между страните са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника, в която точка се осъществява продажбата на ел. енергия при средно ниво на напрежение, предмет на задължението на енергийното предприятие за пренасяне на енергия до мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, мястото на измерване следва да е на страната с повисоко напрежение при собствени на клиента преобразуващи съоръжения, поради което средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ответното дружество енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. Тези правила, с оглед характера на присъединяването като перманентно фактическо и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по инициатива на носителя на нарочна лицензия за извършване на дейност в обществен интерес, като в случая това не е сторено от ответника. Излага се, че консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, при които условия се покриват технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребяваните киловати по присъединителни съоръжения на ниско напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на ниско напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като ответникът не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че съгласно практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергия, определен съобразно коректното положение, като в случая измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за претендирания период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза на 90 724,22 лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която сума подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание. Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.

Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата 2 за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.

Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението, докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.

Твърди се в евентуалност, че е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът „Електроразпределение Север“ АД писмен отговор, се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес и на предпоставките за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за наличието на които не са представени доказателства. Сочи се, че евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим на същите основания, доколкото между ищеца и ответника е налице облигационно отношение, а не предаване на имуществени блага. Излага се, че между страните са налице договорни отношения с правно основание чл. 104 от ЗЕ с предмет достъп до разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия, за което ищецът заплаща съответната цена за услуга. Развиват се доводи по приложението на чл. 104 и чл. 104а от ЗЕ, като се поддържа, че мрежовите услуги по достъп и пренос са възмездни услуги, чиито цени се регулират от КЕВР, а уредбата им е императивна. Твърди се, че за крайни клиенти, които се снабдяват с ел. енергия от свободния пазар, се прилага чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ /чл. 28 и чл. 29 в новата редакция/. Излага се съдебна практика на ВКС по приложението на чл.

55 и чл. 59 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е оспорил облигационната връзка с ответника с предмет мрежови услуги, регулирани от императивни норми, които са правното основание за заплащане на процесните суми, поради което нормите на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД в случая са неприложими. Сочи се, че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.

346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е оператор на ЕРМ за Североизточна България и собственик на ЕРМ. Твърди се, че през процесния период доставчици на ел. енергия за ищеца, като „търговски участник“ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ПТЕЕ, са били „Загора Енерджи“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД. Поддържа се, че на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ООД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД е сключен договор за достъп до електроразпределителната мрежа, уреждащ местата и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ и даващ възможност на ищеца да снабдява собствения си обект с ел. енергия от свободен пазар, като при подаване на заявление за достъп до ЕРПМ, за ищеца е посочено заварено средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за отчитане на ниско напрежение, намиращо се в ищцовия трафопост.

Сочи се, че отношенията по измерване количествата пренесена ел. енергия се 3 регулират от договор за пренос при общи условия и от нормативната уредба, като са изброени релевантните разпоредби, включително за неоснователност на твърдяното от ищеца определяне на границата и мястото на измерване.

Поддържа се, че нормативната уредба не е императивна, като условията по предоставяните услуги подлежат на промяна чрез отправено от ищеца искане, каквото в случая не е направено. Оспорва се размерът на исковата претенция, по отношение на която е налице неяснота, предвид неизпълнени от ищеца предпоставки по чл. 366 от ГПК. В евентуалност се претендира приспадане на разликата в цената за пренос на ниско напрежение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за процесните плащания. Правят се доказателствени искания и се моли за отхвърляне на предявените искове, като се представят писмени доказателства с искане за тяхното допускане.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответното дружество възражения. Сочи се във връзка с възражението за недопустимост на иска по чл. 55 от ЗЗД, че предоставянето на мрежови услуги не е включено в предмета на договорите за продажба на ел. енергия, а е предмет на договорите по чл.

104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, сключени с ответника, който е краен бенефициент на заплащането на пренос на енергия, в който смисъл се развиват правни доводи. По отношение на възражението за недопустимост на иска по чл. 59 от ЗЗД, се излага, че претенцията на ищеца не произтича от договор между страните, а от претърпяна загуба. Поддържа се, че с оглед липсата на спор относно границата на собственост, където се осъществява продажбата на ел. енергия, ответникът има договорното задължение да извършва пренос на СрН единствено до мястото на присъединяване, но тъй като ищецът е заплатил цена за пренос на ниско напрежение, тази услуга излиза извън обхвата на договора за пренос между страните и липсва правно основание за нейното заплащане. Излагат се допълнителни аргументи относно границата на собственост, която е нормативно дефинирана и от която владението на движимата вещ преминава у ищеца, който я транспонира за собствена сметка.Сочи се, че ответникът доставя енергия на ниво СрН, независимо от местоположението на СТИ, като видът на предоставяната услуга е от значение за фактурирането на услугите, а не къде се измерва енергията и какво е нейното количество. Поддържа се, че мястото на средството за търговско измерване (СТИ) не е нормативно дефинирано за разлика от нивото на напрежение с оглед нормативното изискване мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение. Излагат се допълнителни правни доводи относно лицензионното задължение на ЕРП да разположи местата за измерване в съответствие с действащото законодателство, което се прилага ex lege. Поддържа се, че поставянето на СТИ не е елемент от технологичния процес на присъединяване с оглед периода на първоначалния му монтаж, а има значение за реализирането на договорната връзка между страните, като не е необходимо изрично заявление за неговото предислоциране, за което се излагат допълнителни аргументи. Твърди се, че липсва споразумение между 4 страните за пренос на ел. енергия на НН, за което ответникът не е представил писмени доказателства. Сочи се, че мрежовата услуга за пренос на ел. енергия не подлежи на договаряне с друг правен субект или предмет, като повторно се изброяват приложимите императивни норми. Възразява се срещу претендираната от ответника компенсация с технологичните загуби от трансформацията на ел. енергия от СрН на НН, което като насрещно вземане, следва да се заяви с насрещен иск или изявление за прихващане. Правят се допълнителни доказателствени искания.

В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения и се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания. Доразвиват се доводи относно начинът на фактуриране на предоставяните мрежови услуги и облигационният характер на претендираните от ищеца суми. Сочи се, че меренето на ел. енергия, съгласно указания за ел. снабдяване, е в табло НН на МТП с трифазен електромер и токови трансформатори, съответстващи на инсталираната мощност. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба твърдения и се излагат допълнителни аргументи относно мястото на измерване на ел. енергия, като се допълва анализът на приложимата правна уредба и приложимата в случая съдебна практика на ВКС. Сочи се, че при съоръжения, които не са собственост на оператора, същият не налага едностранно технически изменения без искане от собственика на съоръженията.