Определение № 1191 от 16.09.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1191 гр. Варна, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК 125026445, със седалище в гр. Т., представлявано от управителя Т. Ил. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и в евентуалност - чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище в гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 57 217,04 лева, получена при първоначална липса на основание, а в евентуалност – с която ответникът неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обект с аб. № *******, находящ се в ПИ с идентификатор ******* по КК и КР на гр. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба ищецът е направил искания за приемане на представените от него писмени доказателства, за допускане на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се изразяваща становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Обективира се искане за приемане на представените с отговора писмени доказателства и за допълване и изменяне на задачите по исканата от ищцовото дружество експертиза.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа исковите си претенции, оспорва възраженията на ответната страна и прави нови доказателствени искания.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с която се поддържа вече изразеното становище и се оспорват 1 твърденията на ищеца, представят се писмени доказателства и се обективират нови доказателствени искания.

По допустимостта на иска:

Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 104, т. 4 от ГПК, респ. - чл. 105 от ГПК.

Предявените искове обуславят извод за редовна искова молба, в която са обективирани твърдения за преминаване на блага от имуществото на едно лице към патримониума на друго при първоначална липса на основание, в евентуалност - при отпаднало основание, като предвид липсата на отрицателни процесуални предпоставки, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес поради това, че заплащането по процесните суми е осъществявано в полза на трети лица в изпълнение на облигационни отношения помежду им, а не на ответника, съдът намира за неоснователно.

Наведени са твърдения за неоснователно разместване на блага, осъществено при наличието на облигационно правоотношение. Спорът произтича от процесния договор като юридически факт, доколкото без този договор не би се извършило плащане на претендираните от ищеца суми, но претенцията на ищеца не произтича от неизпълнение на договорни задължения. Въпросът за източника на задължението за престиране на процесните суми по силата на сключения между страните договор е въпрос по съществото на спора и подлежи на доказване по основание и размер в хода на настоящото производство с всички допустими доказателствени средства. С тези си твърдения ищецът обосновава правния си интерес от привличането на ответника като процесуално легитимиран да отговаря по така предявените искове, докато преценката за материално правната му легитимация е въпрос по същество на спора.

По предварителните въпроси:

С Определение № 813/17.06.2024 г. съдът е извършил преценка, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените от страните с исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на ищеца, допълнено от ответника, за назначаване на комплексна СТЕ и ССчЕ следва да се уважи с поставените от страните въпроси за установяване на релевантни за производството обстоятелства, като отхвърля искането на ответника за преформулиране на въпроса, посочен от него като въпрос № 5.

2

СЪДЪТ намира искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на владението на ищцовото дружество върху процесния трафопост, находящ се в ПИ с идентификатор ******* по КК и КР на гр. Т., индустриална зона, (клиентски № **********) с абонатен № ******* и кодов № 32Z4400210380077R, за ненужно, предвид неоспорването от страна на ответника на правото на собственост на ищеца върху описания обект.

СЪДЪТ намира доказателственото искане на ответника за задължаване на ищцовото дружество да представи по реда на чл. 190 от ГПК намиращите се у него платежни нареждания или извлечения от банкови сметки, установяващи претендираните от ищеца плащания в полза на „Загора Енерджи“ ЕООД, за относимо и допустимо, поради което следва да се уважи.

СЪДЪТ намира искането на ищеца за допускане до разпит при условията на водене на един свидетел за установяване на обстоятелства относно процедурата по администриране на заявлението за смяна на координатор на балансираща група за неотносимо към предмета на спора, поради което същото следва да се остави без уважение.

СЪДЪТ намира, че произнасянето по искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да бъде отложено след извършване на справка в Варненски окръжен съд относно поставените въпроси.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК 125026445, със седалище в гр. Т., представлявано от управителя Т. Ил. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище в гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., получена при първоначална липса на основание, а в евентуалност – иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил, 3 представляваща разликата между заплатената от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен № *******, находящ се в гр. Т., в ПИ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане, както и сторените разноски по делото.

Сумите са платими по банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД, с IBAN: *******.

УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до датата на първо съдебно заседание по делото, да представи справка по смисъла на чл. 366 от ГПК за установяване начина на формиране на претенцията му от 57 217,04 лева, в рамките на посочения в исковата молба период от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г., чрез посочване на издадените му в този период фактури – дата на издаване и стойност на всяка една, включена в общо претендираната сума.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Т., в ПИ *******, изграден със знанието на Електроснабдяване гр. Т. през 1998 г. за нуждите на цех за преработка на пластмасови изделия, който заедно със съпътстващото го оборудване служи за преобразуване на електроенергия от средно към ниско напрежение. Твърди се в евентуалност, че съоръжението е собственост на ищцовото дружество по силата на изтекла придобивна давност, считано от ******* г. Излага се, че с посоченото съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца производствен обект, като ответното дружество е оператор на разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца съоръжението е обозначено с абон. № ******* и кодов № 32Z4400*******R.

Посочва се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост на ел. съоръжения между страните са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника, в която точка се осъществява продажбата на ел. енергия при средно ниво на напрежение, предмет на задължението на енергийното предприятие за пренасяне на енергия до мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, мястото на измерване следва да е на страната с по-високо напрежение при собствени на клиента преобразуващи съоръжения, поради което средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ответното дружество енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. Тези правила, с оглед характера на присъединяването като перманентно фактическо и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по инициатива на носителя на нарочна лицензия за извършване на дейност в обществен интерес, като в случая това не е сторено от ответника. Излага се, че консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, 4 при които условия се покриват технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребяваните киловати по присъединителни съоръжения на ниско напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на ниско напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като ответникът не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че съгласно практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергия, определен съобразно коректното положение, като в случая измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за претендирания период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза на 90 724,22 лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която сума подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.

Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.

Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.

Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението, докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.