Протокол № 671 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 671 гр. Варна, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900319 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ТИС“ ЕООД, редовно призовано, представлява се от адвокат П. М., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО

ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призовано, представлява се от адвокат А. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 23619/24.09.2024 г., подадена от процесуалния представител на ищцовата страна, адвокат П. М., в частта, в която по делото е депозирана справка по чл. 366 ГПК.

АДВ. М.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.

АДВ. Т.: Поддържам отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Поддържам оспорванията, които са заявени с отговора. Запозната съм с доклада по делото и нямам възражения по него.

АДВ. М.: Моля, да се уточнят конкретно възражения, които има ответното дружество, тъй като в самия отговор на исковата молба не е оспорено изрично фактът на плащането на сумите от страна на търговците към „ЕРП Север“ АД, съответно дали се оспорва това обстоятелство и по отношение възражението за давността, дали се оспорва факта на изпращане на съответния e-mail със съответното съдържание на 11 юни или само правните последици от същото.

АДВ. Т.: Ответникът оспорва факта, че плащането е получено от търговеца „Загора Енерджи“ по простата причина, че не сме имали тежест да го проверяваме. Така, че нека да го установим чрез експертиза, както в други сходни случаи е направено.

По отношение на е-mail-а, аз не считам, че справката, която е издадена от системния администратор на Окръжен съд – Варна, доказва, че на 11 юни искова молба е била изпратена от електронната поща на ищеца към Окръжен съд – Варна. Това, което видях в тази справка е уточнение какъв е пропусквателният капацитет на електронната поща на съда. Така, че за мен остава недоказано обстоятелството, че на 11 юни 2024 г. е бил направен опит да бъде изпратена до системата на Окръжен съд – Варна, понеже това не е 2 удостоверено като обстоятелство.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 1191/16.09.2024 година, както следва:

Производството е образувано по искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК 125026445, със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя Т.И.Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1во от ЗЗД и в евентуалност - чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище в гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 57 217,04 лева, получена при първоначална липса на основание, а в евентуалност – с която ответникът неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обект с аб. № 210380771, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Търговище, в ПИ ***, изграден със знанието на Електроснабдяване гр. Търговище през 1998 г. за нуждите на цех за преработка на пластмасови изделия, който заедно със съпътстващото го оборудване служи за преобразуване на електроенергия от средно към ниско напрежение. Твърди се в евентуалност, че съоръжението е собственост на ищцовото дружество по силата на изтекла придобивна давност, считано от 16.09.1998 г. Излага се, че с посоченото съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца производствен обект, като ответното дружество е оператор на разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца съоръжението е обозначено с абон. № 21038077 и кодов № 32Z440021038077R. Посочва се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост на ел. съоръжения между страните са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника, в която точка се осъществява 3 продажбата на ел. енергия при средно ниво на напрежение, предмет на задължението на енергийното предприятие за пренасяне на енергия до мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, мястото на измерване следва да е на страната с по-високо напрежение при собствени на клиента преобразуващи съоръжения, поради което средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ответното дружество енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. Тези правила, с оглед характера на присъединяването като перманентно фактическо и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по инициатива на носителя на нарочна лицензия за извършване на дейност в обществен интерес, като в случая това не е сторено от ответника. Излага се, че консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, при които условия се покриват технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребяваните киловати по присъединителни съоръжения на ниско напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на ниско напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като ответникът не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че съгласно практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергия, определен съобразно коректното положение, като в случая измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за претендирания период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза на 90 724,22 лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която сума подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.

Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.

Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата 4 за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.

Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението, докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.

Твърди се в евентуалност, че е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и в евентуалност – чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С подадения от ответника „Електроразпределение Север“ АД писмен отговор, се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес и на предпоставките за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за наличието на които не са представени доказателства. Сочи се, че евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим на същите основания, доколкото между ищеца и ответника е налице облигационно отношение, а не предаване на имуществени блага. Излага се, че между страните са налице договорни отношения с правно основание чл. 104 от ЗЕ с предмет достъп до разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия, за което ищецът заплаща съответната цена за услуга. Развиват се доводи по приложението на чл. 104 и чл. 104а от ЗЕ, като се поддържа, че мрежовите услуги по достъп и пренос са възмездни услуги, чиито цени се регулират от КЕВР, а уредбата им е императивна. Твърди се, че за крайни клиенти, които се снабдяват с ел. енергия от свободния пазар, се прилага чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ /чл. 28 и чл. 29 в новата редакция/. Излага се съдебна практика на ВКС по приложението на чл.

55 и чл. 59 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е оспорил облигационната връзка с ответника с предмет мрежови услуги, регулирани от императивни норми, които са правното основание за заплащане на процесните суми, поради което нормите на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД в случая са неприложими. Сочи се, че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.

346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е оператор на ЕРМ за Североизточна България и собственик на ЕРМ. Твърди се, че през процесния период 5 доставчици на ел. енергия за ищеца, като „търговски участник“ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ПТЕЕ, са били „Загора Енерджи“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД. Поддържа се, че на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ООД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД е сключен договор за достъп до електроразпределителната мрежа, уреждащ местата и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ и даващ възможност на ищеца да снабдява собствения си обект с ел. енергия от свободен пазар, като при подаване на заявление за достъп до ЕРПМ, за ищеца е посочено заварено средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за отчитане на ниско напрежение, намиращо се в ищцовия трафопост.

Сочи се, че отношенията по измерване количествата пренесена ел. енергия се регулират от договор за пренос при общи условия и от нормативната уредба, като са изброени релевантните разпоредби, включително за неоснователност на твърдяното от ищеца определяне на границата и мястото на измерване.

Поддържа се, че нормативната уредба не е императивна, като условията по предоставяните услуги подлежат на промяна чрез отправено от ищеца искане, каквото в случая не е направено. Оспорва се размерът на исковата претенция, по отношение на която е налице неяснота, предвид неизпълнени от ищеца предпоставки по чл. 366 от ГПК. В евентуалност се претендира приспадане на разликата в цената за пренос на ниско напрежение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за процесните плащания. Правят се доказателствени искания и се моли за отхвърляне на предявените искове, като се представят писмени доказателства с искане за тяхното допускане.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответното дружество възражения. Сочи се във връзка с възражението за недопустимост на иска по чл. 55 от ЗЗД, че предоставянето на мрежови услуги не е включено в предмета на договорите за продажба на ел. енергия, а е предмет на договорите по чл.