Решение № 13605 от 07.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46445/2022
- Вид
- Решение № 13605
- Подписан
- 07.08.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 91553 от 30.09.2022 · НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
- Определение № 31170 от 18.11.2022 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 118048 от 01.12.2022 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 12476 от 03.04.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Протокол № 10845 от 09.05.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Протокол № 14542 от 12.06.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Протокол № 17635 от 07.07.2023 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13605 гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110146445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** против П. К. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 15, находящ се в гр. С.............., аб. № 366066, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответникът като ползвател на имота има качеството на битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена и е изпаднал в забава. Ищецът сочи, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Б.“ ООД, поради което се дължи и възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 311,52 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 40,78 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2022 г.; 36,33 лв. - главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното 1 изплащане; 7,47 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Претендира разноски.
С определение № 31170 от 18.11.2022 г. производството по делото е прекратено по отношение на първоначалния ответник М. Д. Н. с оглед на това, че същата е починала преди подаване на исковата молба, като доколкото сумите са претендирани в условията на солидарност заедно с ответника П. К. Н., то същият е легитимиран да отговаря изцяло по заявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. Н..
В открито съдебно заседание ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, както и извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност исковата сума, но излага доводи за извършено плащане на исковите суми, за което ангажира и доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже плащане на дълга.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Относно качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди съдът приема следното:
2
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество /ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС/.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата 3 топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ответникът не оспорва, че има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на цитираните разпоредби – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството си на вещен ползвател на имота, като в тази връзка са и приетите писмени доказателства – Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти № 185, том I, рег. № 4523, дело № 174 от 21.12.2007 г. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни за исковия период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., съответно ответникът дължи заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото между страните няма спор, а и се установява от представените от третото лице – помагач с молба от 20.04.2023 г. писмени доказателства – индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет на уредите за дялово 4 разпределение на ТЕ, че дяловото разпределение е извършвано от „Б.“ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, че за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода в претендираното от ищеца количество и на стойност исковата сума - 311,52 лв., която стойност не се оспорва от ответника.
От страна на ответника е въведено възражение за плащане, за което е представена и приета разписка от 07.03.2023 г. от Изипей. От изслушаното и прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че процесните суми не са заплатени, а платежното нареждане касае плащания извън процесния период – платени са задължения по изравнявания към м.
Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0024f146-581e-4c04-bcb0-375bbe790838