Член 1
Регламент (ЕО) № 883/2004 се изменя, както следва:
1. Вмъква се следното съображение: „(2а) В членове 45 и 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се гарантира свободното движение на работниците, с което се налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, и се предвижда приемането на необходимите мерки в областта на социалната сигурност с цел гарантиране на тази свобода. Освен това, съгласно член 21 от ДФЕС всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване.“
2. Съображение 5 се заменя със следното: „(5) В рамките на тази координация е необходимо в Съюза да се гарантира равно третиране на съответните лица съгласно различните национални законодателства. (5а) При прилагане на принципа на равно третиране, предвиден в настоящия регламент, следва да се зачита съдебната практика на Съда на ЕС. Съдът на ЕС тълкува този принцип, както и връзката между настоящия регламент и, по-специално, Директива 2004/38/EО в своите решения по делата C-140/12 Brey (), C-333/13 Dano (), C-67/14 Alimanovic (), C-299/14 García-Nieto () и C-308/14 Комисията срещу Обединеното кралство (). (5б) Държавите членки следва да гарантират, че мобилните, икономически неактивни граждани на Съюза не са възпрепятствани да изпълнят условието да притежават пълно здравно осигуряване в приемащата държава членка, както е посочено в Директива 2004/38/ЕО. В съответствие с националното право и практика следва да се позволи на тези граждани да участват по пропорционален начин в схема за пълно здравно осигуряване, ако те не могат да изпълнят по друг начин съответните критерии за достъп до пълно здравно осигуряване в държавата членка, в която те обичайно пребивават.
3. Съображение 18б се заменя със следното: „(18б) В приложение III, подчаст FTL към Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията () понятието „основна база“ на членовете на полетния и кабинния екипаж се определя като местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.
4. Съображение 24 се заменя със следното: „(24) В съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, обезщетенията за дългосрочни грижи за осигурени лица и членовете на техните семейства следва принципно да продължат да се координират съгласно правилата, приложими за обезщетенията за болест. При тези правила обаче следва да се взема предвид специфичното естество на обезщетенията за дългосрочни грижи. За целта е необходимо също така да се предвидят конкретни разпоредби в случай на съвпадане на обезщетения за дългосрочни грижи в натура и на парични обезщетения. (24а) Обезщетенията за дългосрочни грижи се отнасят само за обезщетения, предназначени основно за потребностите от грижи на дадено лице, което поради увреждане, свързано например със старост, инвалидност или заболяване, се нуждае от съществена помощ от страна на други лица при извършването на основни ежедневни дейности в продължение на дълъг период от време. Освен това, обезщетенията за дългосрочни грижи се отнасят само за обезщетения, които могат да се считат за социалноосигурителни обезщетения по смисъла на настоящия регламент. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, например по дело C-433/13, Комисията срещу Словашката република (), социалноосигурителните обезщетения са обезщетения, които се предоставят без каквато и да е индивидуална или дискреционна преценка на личните нужди на бенефициерите, въз основа на определеното от закона положение. Следователно обезщетенията за дългосрочни грижи следва да се тълкуват по този начин. По-специално обезщетенията за дългосрочни грижи не следва да включват социална или медицинска помощ. Обезщетенията, отпуснати след извършване на индивидуална преценка на личните нужди на претендиращото за обезщетение лице, не се считат за обезщетения за дългосрочни грижи за целите на настоящия регламент.
5. Вмъкват се следните съображения: „(32а) Държавите членки вземат решение за това дали да удължат срока от шест месеца, предвиден в член 64, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, в съответствие със правото на Съюза, включително решение на Съда по дело C-551/16, Klein Schiphorst (). (32б) Член 45 от ДФЕС гарантира свободното движение на работниците в рамките на Съюза и забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, наред с другото, във връзка със заетостта. Съгласно Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета () пограничните работници също се ползват от тези основни права без дискриминация. Член 5 от посочения регламент предвижда, че гражданин на държава членка, който търси работа на територията на друга държава членка, получава там същата помощ като тази, която службите по заетостта на тази държавата членка предоставят на собствените си граждани, търсещи работа. (32в) С Решение № 573/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () се създава мрежа на публичните служби по заетостта (ПСЗ) на равнището на Съюза, чиято цел е да насърчава сътрудничеството между държавите членки в областта на заетостта в секторите, за които отговарят ПСЗ, включително чрез подкрепа за по-голяма доброволна географска и професионална мобилност на справедлива основа, с цел да се отговори на специфичните потребности на пазара на труда.
6. Вмъкват се следните съображения: „(35а) За целите на изчисляването на диференциращата добавка, в настоящия регламент се взема предвид решението на Съда на ЕС по дело C-347/12, Wiering (), като същевременно се предвиждат нужните уточнения и опростяване. Като се взема предвид специфичното естество на различните семейни обезщетения в държавите членки, въз основа на тяхната основна насоченост, техните цели и основанията за предоставянето им следва да се разграничават две категории семейни обезщетения. (35б) Паричните семейни обезщетения, които са насочени предимно към заместване на неполучен доход, отчасти или изцяло, или на доход, който лицето не може да получи поради гледане на малко дете, могат да се разграничат от другите семейни обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи. Тъй като подобни обезщетения могат да се разглеждат като индивидуални права, които са присъщи на родителя, спрямо който се прилага законодателството на компетентната държава членка, тези обезщетения следва да могат да се запазват само за съответния родител. Тези индивидуални обезщетения са изброени в приложение ХIII, част I към настоящия регламент. Държавата членка с вторична компетентност следва да може да не прилага правилата за предимство в случай на съвпадане на права на семейни обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава членка и на държавата членка на пребиваване за членовете на семейството за такива обезщетения. Когато държава членка не прилага правилата за предимство, тя трябва да прави това последователно по отношение на всички правоимащи лица в аналогично положение и да бъде включена в приложение XIII, част II. (35в) В настоящия регламент се взема предвид Регламент (EO) № 4/2009 () на Съвета, по целесъобразност.
7. Вмъква се следното съображение: „(39а) По отношение на обработката на лични данни в съответствие с настоящия регламент се прилагат достиженията на правото на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ().
8. Вмъкват се следните съображения: „(40а) В съответствие с принципите по член 6 от Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (), държавите членки трябва да гарантират, че работодателите или засегнатите лица, при условие че са установени съответните процедури, могат да получат достъп и да попълнят изцяло онлайн заявление за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. Тази процедура, която е изцяло онлайн, включва автоматично потвърждение за прието заявление, освен ако резултатът от процедурата не се съобщава незабавно. Процедурата следва да бъде лесна за ползване. Настоящият регламент изисква от държавите членки да подобрят постепенно начина за ползване на новите технологии за обмен на, достъп до и обработка на данните, необходими за прилагане на правилата за координация на системите за социална сигурност. Тези правила включват процедурите по членове 15, 16 и 19 от Регламент (ЕО) № 987/2009. (40б) С оглед на целта на законодателството относно координацията на системите за социална сигурност в Съюза, въпреки че държавите членки носят отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от законодателството на Съюза в областите, обхванати от настоящия регламент и от Регламент (ЕО) № 987/2009, потенциалните мерки срещу нарушенията на тези задължения не следва да възпрепятстват упражняването на свободното движение в рамките на Съюза. По-специално мерките по отношение на неизпълнението на задълженията, посочени в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, които изискват уведомяване на компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо преди започването на дейност в друга държава членка, и искането за предоставяне на атестация, посочено в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, не трябва да водят до необосновани и непропорционални ограничения за упражняването на правото на свободно движение от съответните лица. Неизпълнението на тези задължения не води автоматично до промяна на приложимото национално законодателство, което следва да се определя в съответствие с дял II от настоящия регламент. Освен това, тези задължения следва да се тълкуват и да се прилагат в съответствие с установената практика на Съда на ЕС във връзка с атестацията за приложимото законодателство, която обикновено се предоставя под формата на сертификат, наричан преносим документ A1 (PD A1), и неговия предшественик – сертификат E-101. (40в) За да се гарантира, че правилата за координация на системите за социална сигурност продължават да бъдат целесъобразни, е важно да се вземат предвид технологичният напредък и ползите от цифровизацията, по-специално при рационализирането и опростяването на обмена на информация между компетентните институции. Технологичният напредък при координацията на системите за социална сигурност, като например изцяло въведена и действаща Европейска електронна система за обмен на данни за социалната сигурност, може да допринесе за опростяване на процеса и спазване на член 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Цифровизацията на процеса за искане и получаване на атестации за социална сигурност, включително по отношение на приложимото законодателство, ще бъде друга важна стъпка за намиране на решение, позволяващо трансграничните проверки на тези атестации в реално време, което улеснява бързото потвърждаване на тяхната валидност. Комисията и държавите членки си сътрудничат тясно за постигане на напредък при цифровизацията на тези взаимодействия между физическите лица и публичните органи, например чрез инициативата „Европейски паспорт за социална сигурност“. Европейските портфейли за цифрова самоличност, създадени с Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския парламент и на Съвета (), имат потенциала да се превърнат в цифрова система, която ще улеснява лесната за ползване и сигурна трансгранична идентификация и проверка на лицата. (40г) Държавите членки следва да продължат да инвестират в цифровизацията на своите системи за социална сигурност, когато това е целесъобразно, наред с другото за да се обезпечи безпроблемното функциониране на цифровите процедури за мобилните граждани и предприятия. За целта те биха могли да използват наличните инструменти на Съюза за финансиране. Когато е приложимо, това финансиране може да се използва за подпомагане на съответните реформи на национално равнище, които са необходими за насърчаване на правилното прилагане на настоящия регламент и на Регламент (ЕО) № 987/2009, и за борба с измамите и грешките, включително чрез подобряване на събирането и докладването на данни. (40д) Целта на Европейския орган по труда (ЕОТ) е, наред с другото, да подпомага държавите членки и Комисията за ефективното прилагане и изпълнение на законодателството на Съюза във връзка с трудовата мобилност в Съюза и координацията на системите за социална сигурност в рамките на Съюза, като по този начин Органът допринася, в рамките на своя мандат, за гарантиране на справедлива трудова мобилност в целия Съюз. Съгласно Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета () ЕОТ улеснява и засилва сътрудничеството между държавите членки, включително чрез улесняване на съгласувани и съвместни инспекции, които биха могли също така да се отнасят до изпълнението на задължението за уведомяване и до откриването на злоупотреби във връзка с освобождаването от това задължение, и чрез улесняване на сътрудничеството и засилване на обмена на информация между държавите членки. ЕОТ насърчава потенциалното използване на механизми и бази данни за електронен обмен на информация между държавите членки с цел улесняване на достъпа до данни в реално време и разкриване на измами, като той може да предложи евентуални подобрения за използването на тези механизми и бази данни.
9. Добавя се следното съображение: „(46) Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, утвърдени в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.“
10. Член 1 се изменя, както следва:
а) в буква и), параграф 1 точка ii) се заменя със следното: „ii) относно обезщетенията в натура съгласно дял III, глава 1 всяко лице, определено за член на семейството или признато за член на домакинството от законодателството на държавата членка, където пребивава лицето;“ ;
б) в буква ха) точка i) се заменя със следното: „i) за целите на дял III, глава 1 по отношение на обезщетенията за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата, обезщетенията в натура, предвидени в законодателството на държава членка, които са предназначени да осигурят, предоставят, изплатят директно или възстановят разходите за медицинско обслужване и свързаните с него продукти и услуги;
iа) за целите на дял III, глава 1 по отношение на обезщетенията за дългосрочни грижи, обезщетения в натура, предвидени в законодателството на държава членка, които са предназначени да осигурят, предоставят, изплатят директно или възстановят разходите за дългосрочни грижи, както е посочено в буква хб) от настоящия член;“ ;
в) вмъква се следната буква: „хб) „обезщетения за дългосрочни грижи“ означава обезщетения в натура или парични обезщетения, чиято цел е да отговорят на потребностите от грижи на дадено лице, което поради увреждане се нуждае от съществена помощ от страна на други лица при извършването на основни ежедневни дейности в продължение на дълъг период от време за запазване на личната му независимост, включително обезщетения, предоставени за същата цел на лицето, което предоставя такава помощ;“
11. В член 3, параграф 1 буква а) се заменя със следното: „a) обезщетения за болест и за дългосрочни грижи;“.
12. В член 9 параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки уведомяват писмено Комисията за декларациите, изготвени в съответствие с член 1, буква л), за законодателството и схемите по член 3, за сключените конвенции по член 8, параграф 2, за минималните обезщетения по член 58, както и за всякакви съществени промени, направени в тази връзка. В тези уведомления се посочва датата, от която настоящият регламент ще започне да се прилага за схемите, посочени от държавите членки.“
13. Член 11 се изменя, както следва:
а-2) параграф 2 се заменя със следното: „2. За целите на настоящия дял се счита, че лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наети или самостоятелно заети лица, упражняват тази дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице, за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести, или за парични обезщетения за дългосрочни грижи, предоставяни на нуждаещото се от грижа лице.“ ;
б-2) параграф 5 се заменя със следното: „5. Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III, подчаст FTL към Регламент (ЕС) № 965/2012.“
14. Член 12 се заменя със следното: „Член 12 Специални правила
(1) За лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е изпратено от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да се прилага законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и лицето не замества друго наето лице, изпратено съгласно настоящия параграф, или самостоятелно заето лице, посочено в параграф 2.
(2) За лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да се прилага законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази дейност не превишава 24 месеца и лицето не замества друго наето лице, изпратено съгласно параграф 1, или самостоятелно заето лице, посочено в настоящия параграф.
(3) Когато наетото лице, посочено в параграф 1, или самостоятелно заетото лице, посочено в параграф 2, не завърши съответната работа или дейност в другата държава членка и бъде заместено от друго лице, за това друго лице продължава да се прилага законодателството на държавата членка, от която то е изпратено или в която обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице, при условие че общата продължителност на работата или дейността на всички засегнати лица в другата държава членка не превишава 24 месеца и са изпълнени останалите условия, предвидени в параграф 1 или 2.“
15. В член 13 параграф 5 се заменя със следното: „4а. Спрямо лице, което осъществява дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, и същевременно получава обезщетения за безработица от друга държава членка, се прилага законодателството на държавата членка, която изплаща обезщетенията за безработица.
(5) За целите на прилагането на определеното в съответствие с тези разпоредби законодателство, лицата по параграфи 1—4а се приравняват на лица, осъществяващи цялата си дейност като наети лица или като самостоятелно заети лица и получаващи целия си доход в съответната държава членка.“
16. В дял III заглавието на глава 1 се заменя със следното: „Обезщетения за болест, за дългосрочни грижи, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата“
17. В член 19 параграф 1 се заменя със следното: „1. Освен ако не е предвидено друго в параграф 2, осигуреното лице и членовете на неговото семейство, които се намират в държава членка, различна от компетентната държава членка, имат право на обезщетения в натура, които са необходими по време на престоя им по медицински причини или поради нуждата от дългосрочни грижи, като се вземат предвид естеството на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция от институцията на държавата членка на престой, в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава членка, все едно заинтересованото лице се осигурява по това законодателство.“
18. В член 20 параграф 1 се заменя със следното: „1. Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, осигуреното лице, което се придвижва до друга държава членка с цел получаване, по време на престоя му там, на обезщетения в натура по член 1, буква ха), точка i), иска разрешение от компетентната институция.“
19. Член 30 се заменя със следното: „Член 30 Вноски от пенсионери
(1-2) Институцията на държавата членка, която съгласно законодателството, което прилага, извършва удръжки на осигурителни вноски за болест, за дългосрочни грижи, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата, може да изисква и да възстановява такива удръжки, изчислени в съответствие със законодателство, което прилага, само дотолкова, доколкото разходите за обезщетенията по членове 23—26 се поемат от институция на тази държава членка.
(2-2) Когато в случаите по член 25 придобиването на право на получаване на обезщетения за болест, за дългосрочни грижи, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата зависи от плащането на осигурителни вноски или подобни плащания съгласно законодателството на държавата членка, в която пребивава съответният пенсионер, тези осигурителни вноски не се дължат по силата на такова пребиваване.“
20. В член 32 се добавя следният параграф: „3. Когато член на семейството има производно право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка, се прилагат следните правила за предимство:
а) в случай на права, придобити на различни основания, редът на предимство е следният:
б) в случай на производни права, предоставени на едно и също основание, редът на предимство се урежда от мястото на пребиваване на члена на семейството, като допълнителен критерий;
в) при невъзможност да се установи редът на предимство въз основа на буква а) или б) се прилага най-дългият период на осигуряване на осигуреното лице по национална пенсионна схема.“
21. Вмъква се следният член: „Член 33a Обезщетения за дългосрочни грижи 1. Административната комисия, след консултация със социалните партньори, изготвя подробен списък на обезщетенията за дългосрочни грижи, които отговарят на критериите по член 1, буква хб), като посочва във всеки един случай дали става въпрос за обезщетения в натура или парични обезщетения и дали те се предоставят на лицето, получаващо грижи, или на лицето, полагащо грижи. 2. Когато обезщетенията за дългосрочни грижи, попадащи в обхвата на настоящата глава, притежават характеристиките и на обезщетения, които се координират съгласно друга глава от дял III, дадена държава членка може, чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, да координира тези обезщетения според правилата на посочената глава, при условие че общите резултати от координацията са поне толкова благоприятни за бенефициерите, колкото и ако обезщетенията бяха координирани като обезщетения за дългосрочни грижи по силата на настоящата глава, и при условие, че те са включени в списъка в приложение XII, като се посочва прилаганата глава от дял III. 3. Член 34, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент се прилагат и по отношение на обезщетенията, изброени в приложение XII.“
22. Член 34 се заменя със следното: „Член 34 Съвпадане на обезщетения за дългосрочни грижи 1. Когато дадено лице, което получава парични обезщетения за дългосрочни грижи от компетентната държава членка по член 21 или член 29 има право да претендира съгласно настоящата глава и обезщетения в натура, предназначени за същата цел, от институцията на държавата членка на пребиваване или на престой, и тези обезщетения в натура подлежат на възстановяване от институцията на компетентната държава членка съгласно член 35, се прилага член 10. За целта, ако заинтересованото лице получава тези обезщетения в натура, размерът на паричните обезщетения, отпускани от компетентната държава членка, се намалява със стойността на обезщетенията в натура. 2. Две или повече държави членки, или техните компетентни органи, могат да се споразумеят за други мерки или за допълнителни мерки, които не са по-неблагоприятни за съответните лица от принципите, установени в параграф 1. 3. Когато се предоставят парични обезщетения за дългосрочни грижи съгласно законодателството на повече от една държава членка през един и същ период и за едни и същи деца, се прилагат правилата за предимство в случай на съвпадане, предвидени в член 68, параграф 1.“
23. В член 50 параграф 2 се заменя със следното: „2. Ако към даден момент заинтересованото лице не отговаря или престане да отговаря на изискванията, установени от всички прилагани спрямо него законодателства на държавите членки, институциите, прилагащи законодателството, на чиито изисквания лицето отговаря, няма да зачитат при изчисляването по членове 52, параграф 1, буква б) периодите, завършени съгласно законодателството, на чиито изисквания лицето не отговаря или е престанало да отговаря, когато това довежда до по-малък размер на обезщетението.“
24. Вмъква се следният член: „Член 60a Специални правила за сумирането на периоди за обезщетения за безработица За целите на прилагането на член 6, когато той се прилага в контекста на настоящата глава, единствено периодите, които се вземат предвид съгласно законодателството на държавата членка, в която те са завършени за целите на придобиване и запазване на правото за получаване на обезщетения за безработица, се сумират от компетентната държава членка.“
25. Членове 61, 62 и 63 се заменят със следното: „Член 61 Специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и компетентност за изплащане на обезщетения за безработица 1. С изключение на напълно безработните лица, посочени в член 65, параграфи 2, 3 и 5, членове 6 и 60а се прилагат от държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост при условие че заинтересованото лице последно е било осигурено, наето или самостоятелно заето за непрекъснат период от поне един месец съгласно законодателството на държавата членка, по което се претендира за обезщетенията. 2. Когато безработно лице няма непрекъснат период от поне един месец на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост съгласно законодателството на държавата членка, посочена в параграф 1, това лице има право на обезщетения за безработица в съответствие със законодателството на предишната държавата членка, в която има завършен период на осигуряване, на заетост или на самостоятелна заетост, при условие че този период е бил непрекъснат период от поне един месец. Държавата членка, която става компетентна съгласно настоящия параграф, предоставя обезщетенията за безработица в съответствие със своето законодателство след прилагането на членове 6 и 60а, доколкото това е необходимо и в съответствие с член 64а. 3. Когато безработно лице не е завършило непрекъснат период от най-малко един месец на осигуряване, на заетост или на самостоятелна заетост в една от държавите членки, посочени в параграф 1 или параграф 2 от настоящия член, държавата членка на последното осигуряване, заетост или самостоятелна заетост става компетентна и предоставя обезщетения за безработица, в съответствие със своето законодателство, след прилагането на членове 6 и 60а, доколкото това е необходимо.
Член 62 Изчисляване на обезщетения
(1) Компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като наето или като самостоятелно заето лице съгласно това законодателство.
(2) Параграф 1 се прилага също така, когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение или професионалния доход, служещ като база за изчисляване на обезщетенията, и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.
(3) Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, по отношение на безработните лица, обхванати от член 65, параграф 2, първа и втора алинеи, институцията на държавата членка на пребиваване взема предвид, съгласно условията и ограниченията на законодателството, което прилага, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като наето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.
Член 63 Специални разпоредби за отмяна на правилата за пребиваване
За целите на настоящата глава член 7 се прилага само в случаите, предвидени в членове 64, 64а и 65 и в съответствие с ограниченията, предвидени в тях.“
26. Член 64 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 буква в) се заменя със следното: „в) безработното лице запазва правото си на обезщетения за срок от шест месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която то е напуснало, при положение че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка; компетентните служби или институции могат да удължат периода от шест месеца до края на периода, в рамките на който това лице има право на обезщетения;“ ;
б) параграф 3 се заменя със следното: „3. Освен ако законодателството на компетентната държава е по-благоприятно, максималният общ период на запазване на правото на безработното лице за получаване на обезщетения по параграф 1 от настоящия член и член 64a между два периода на заетост е шест месеца; компетентните служби или институции могат да удължат този период до края на периода, в рамките на който това лице има право на обезщетения.“
27. Вмъква се следният член: „Член 64a Специални правила за безработни лица, които се преместват в друга държава членка, без да са изпълнени условията, установени в член 61, параграф 1 и член 64
(1) В случая, посочен в член 61, параграф 2, държавата членка, която става компетентна, предоставя обезщетенията за безработица в съответствие със своето законодателство за срока, определен в член 64, параграф 1, буква в), ако безработното лице се регистрира в службите по заетостта в държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост и спазва условията, предвидени от законодателството на тази държава членка. Регистрацията в службите по заетостта на държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост има същите последици като регистрацията в службите по заетостта на компетентната държава членка. Член 64, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат mutatis mutandis.
(2) Ако безработното лице, посочено в параграф 1, желае да си потърси работа в друга държава членка, различна от държавата членка, компетентна за изплащането на обезщетенията за безработица, или държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост, член 64 се прилага mutatis mutandis. За тези цели се счита, че в член 64, параграф 1, буква а) се посочват службите по заетостта на държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост.“
28. Член 65 се заменя със следното: „Член 65 Безработни лица, които са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава членка
(1-2) Лице, което е безработно напълно, частично или през различни периоди и което по време на последната си дейност като наето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта на компетентната държава членка или в случай на частично или безработно през различни периоди лице, когато е приложимо, на работодателя, на когото работникът остава на разположение. Това лице получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, както ако е пребивавало в тази държава членка, и за него се прилагат правата и задълженията, установени от това законодателство. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава членка.
(2-2) Чрез дерогация от параграф 1, напълно безработно лице се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка на пребиваване , при условие че:
а) по време на последната си трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице, това лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка;
б) това лице продължава да пребивава или се е завърнало в държавата членка на пребиваване; и
в) това лице не е завършило непрекъснат период на осигуряване, на заетост или на самостоятелна заетост от 22 седмици, единствено съгласно законодателството на компетентната държава членка. Напълно безработното лице, посочено в първа алинея, получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка на пребиваване, все едно че е завършило всички периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост съгласно законодателството на тази държава членка. Тези обезщетения се предоставят от институцията на държавата членка на пребиваване. Напълно безработното лице, посочено в настоящия параграф, което би имало право на обезщетения за безработица единствено съгласно националното законодателство на компетентната държава членка, без прилагането на член 6 от настоящия регламент, като алтернатива, може да бъде на разположение на службите по заетостта в тази държава членка и той получава обезщетения в съответствие с нейното законодателство, както ако пребивава там. 3. Параграф 2 от настоящия член не се прилага за напълно безработно лице, което по време на последната си трудова дейност, преди да остане без работа, е завършило осигурителни периоди като самостоятелно заето лице или периоди на самостоятелна заетост, признати за целите на правото за получаване на обезщетения за безработица в държава членка, различна от неговата държава членка на пребиваване, и чиято държава членка на пребиваване е подала уведомление съгласно член 9, което гласи, че никоя категория самостоятелно заети лица не е обхваната от система за обезщетения за безработица на тази държава членка. 4. Ако посоченото в параграф 1, параграф 2, алинея трета или параграф 3 от настоящия член напълно безработно лице не желае да се регистрира или да остане регистрирано в службите по заетостта в компетентната държава членка, след като е било регистрирано там, и реши да си търси работа в държавата членка на пребиваване, член 64 се прилага mutatis mutandis, с изключение на параграф 1, буква а) от него.
(5) Когато напълно безработно лице, посочено в параграф 4, реши да търси работа в държавата членка на пребиваване и преди това е завършило осигурителни периоди, периоди на заетост или на самостоятелна заетост съгласно законодателството на тази държава членка, сумирани с периоди, завършени в държавата членка на последната трудова дейност и в други държави членки на други предишни дейности, след края на периода, през който лицето получава обезщетения за безработица от институцията на компетентната държава членка съгласно параграф 4, то може да претендира за обезщетения за безработица съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, все едно че е завършило всички периоди в тази държава членка. Компетентната институция на държавата членка на пребиваване предоставя обезщетения за безработица в съответствие със законодателството на тази държава членка. Периодът, през който безработното лице е получавало обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава членка, се приспада от съответния период на право за получаване на обезщетения съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване.
(6) Напълно безработното лице, посочено в настоящия член, може да се предостави на разположение на службите по заетостта на компетентната държава членка или на държавата членка на пребиваване, в допълнение към това да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която предоставя обезщетенията съгласно параграф 1 или параграф 2.“
29. Член 65a се заличава.
30. В член 68 параграф 2 се заменя със следното: „2. В случай на съвпадане на права, семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на противоречащо законодателство се спират до размера на сумата, предвидена от първото законодателство за обезщетения от същия вид, и ако е необходимо, се предоставя диференцираща добавка за сумата, надвишаваща този размер. Не съществува обаче изискване за предоставяне на такава диференцираща добавка по отношение на децата, пребиваващи в друга държава членка, когато правото за получаване на въпросните обезщетения се основава единствено на пребиваването.
(2а) За целите на изчисляването на диференциращата добавка за семейни обезщетения съгласно параграф 2 съществуват две категории обезщетения от един и същ вид:
а) парични семейни обезщетения, които са насочени основно към частично или пълно заместване на неполучен доход или на доход, който лицето не може да получи поради гледане на малко дете; както и
б) семейни обезщетения, различни от посочените в буква а).“
31. Вмъква се следният член: „Член 68б Специални разпоредби за парични семейни обезщетения, предназначени да заместят доходите по време на периоди за гледане на малко дете 1. Семейните обезщетения, посочени в член 68, параграф 2а, буква а) от настоящия регламент, които са изброени в приложение ХIII, част I от настоящия регламент, се предоставят съгласно законодателството на компетентната държава членка единствено на лицето, спрямо което се прилага това законодателство. За тези обезщетения няма производни права. Член 68а от настоящия регламент не се прилага за такива обезщетения, а компетентната институция не е длъжна да вземе предвид искане, подадено от другия родител, от настойник или от институция, която упражнява настойничество върху детето или децата съгласно член 60, параграф 1 от регламента по прилагането. 2. Чрез дерогация от член 68, параграф 2, в случай на съвпадане на права по силата на противоречащо законодателство , дадена държава членка може да отпусне на бенефициера семейното обезщетение, посочено в параграф 1 от настоящия член, в пълен размер, независимо от сумата, предвидена съгласно първото законодателство. Държавите членки, които прилагат такава дерогация, се включват в приложение XIII, част 2, като посочват семейните обезщетения, за които се отнася дерогацията.“
32. В член 72 се вмъква следната точка: „да) дава становища, ако това бъде поискано от Комисията, на началния етап от изготвянето на актовете за изпълнение, посочени в член 88б от настоящия регламент и член 86а от регламента по прилагането, и представя подходящи предложения на Комисията за преразглеждането на посочените актове за изпълнение;“
33. В „ДЯЛ V ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ“ се вмъква следният член: „Член 75a Задължения на компетентните органи 1. Компетентните органи правят необходимото, в съответствие със тяхното национално право и практика, техните съответни институции да са информирани за и да прилагат всички законодателни и други разпоредби, включително решенията на Административната комисия, в областите, обхванати от и в съответствие с настоящия регламент и регламента по прилагането. 2. С цел да се гарантира правилното определяне на приложимото законодателство, компетентните органи насърчават, когато е целесъобразно, сътрудничеството между своите институции и други съответни органи, като например инспекциите по труда, в своите държави членки.“
34. Член 86 се заличава, без да се засяга член 91, четвърта и пета алинеи.
35. В член 87а параграф 2 се заличава.
36. Вмъква се следният член: „Член 87б Преходна разпоредба, свързана с разпоредбите, посочени в член 91 от настоящия регламент и член 97 от регламента по прилагането 1. Права не се придобиват съгласно разпоредбите, посочени в член 91, трета алинея от настоящия регламент или в член 97, втора алинея от регламента по прилагането, преди съответните дати на прилагане, посочени в тях. 2. Всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава членка преди съответните дати на прилагане, посочени в член 91, трета, четвърта и пета алинеи от настоящия регламент и член 97, втора, трета и четвърта алинеи от регламента по прилагането, се зачита от съответната държава членка за определянето на правата, придобити съгласно посочените разпоредби. 3. В съответствие с параграф 1 от настоящия член, права могат да бъдат придобити съгласно разпоредбите, посочени в член 91, трета алинея от настоящия регламент и в член 97, втора алинея от регламента по прилагането, дори ако те са свързани с осигурителни случаи, настъпили преди датата на прилагане на посочените разпоредби в съответната държава членка. 4. Когато съгласно дял II от настоящия регламент за дадено лице се прилага законодателство на държава членка, различно от това, което се е прилагало преди 2 ноември 2028 година, законодателството, приложимо преди тази дата, продължава да се прилага за преходен период, който продължава дотогава, докато ситуацията не се промени. Този преходен период при всички случаи приключва на 2 ноември 2036 година. Засегнатото лице може да поиска преходният период да спре да се прилага спрямо него. Такова искане се подава до институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване. Исканията, подадени на или преди 2 януари 2029 година, се считат за подадени на 2 ноември 2028 година. Исканията, подадени след 2 януари 2029 година, се считат за подадени от първия ден на месеца, следващ датата на тяхното подаване. Настоящият параграф не се прилага за член 12. Член 12 в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за наети лица, които са изпратени в друга държава членка, или за самостоятелно заети лица, които упражняват подобна дейност в друга държава членка преди 2 ноември 2028 година. 5. Дял III, глава 1, в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за обезщетенията за дългосрочни грижи, за които са подадени заявления преди 2 ноември 2028 година. 6. Дял III, глава 6 в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за обезщетения за безработица, за които са подадени заявления преди съответната дата на прилагане, определена в член 91, трета, четвърта и пета алинеи. 7. Дял III, глава 8 , в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за семейните обезщетения за деца, родени преди 2 ноември 2028 година.“
37. Член 88 се заменя със следното: „Член 88 Делегиране на правомощия за изменение на приложенията Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 88а за периодичното изменение на приложенията към настоящия регламент и към регламента по прилагането, по искане на Административната комисия.
Член 88а Упражняване на делегирането
(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията, при спазване на предвидените в настоящия член условия.
(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 88, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 1 ноември 2026 година.
(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 88, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в настоящото решение. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
(4) Преди приемането на делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за акта.
(6) Делегиран акт, приет съгласно член 88, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца, по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“
38. Вмъкват се следните членове: „Член 88б Правомощия за приемане на актове за изпълнение
(1-2) Комисията приема актове за изпълнение за определяне на процедурата, включително, по целесъобразност, сроковете, които да бъдат спазвани, за да се осигурят еднакви условия за прилагането на дял II от настоящия регламент и на съответните процедури, посочени в регламента по прилагането. В тези актове за изпълнение се установяват стандартни процедури за:
а) издаването, формата и съдържанието на атестациите, които удостоверяват кое законодателство в областта на социалната сигурност се прилага по отношение на техния притежател, както и автоматичното потвърждение за получаване на искането за тези атестации, в което се посочват датата на издаването му и информацията, съдържаща се в искането;
б) елементите, които трябва да се проверят, преди тези атестации да бъдат издадени, отнети или поправени;
в) отнемането или поправката на атестациите от издаващата институция в съответствие с процедурата, посочена в регламента по прилагането. 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 88в, параграф 2.
Член 88в Процедура на комитет
(1) Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
(2) При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“
39. Член 91 се заменя със следното: „Член 91 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 май 2010 г. Без да се засяга втора алинея се прилагат следните дати:
1. В редакцията им, която е в сила от 1 ноември 2026 година, следните разпоредби се прилагат от същата дата:
а) член 11, параграф 5;
б) член 50, параграф 2;
в) член 72, буква да);
г) членове 75а и 86;
д) член 87а, параграф 2;
е) членове 87б, 88, 88а, 88б и 88в;
ж) приложения I, II, III, IV, VI, VIII, IX, X и XI.
2. В редакцията им, която е в сила от 1 ноември 2026 година, следните разпоредби се прилагат от 2 ноември 2028 година:
а-2) член 1, буква и), параграф 1, точка ii), член 1, буква хa), точка i), член 1, буква хa), точка ia) и член 1, буква хб);
б-2) член 3, параграф 1, буква a);
в-2) член 9, параграф 1;
г-2) член 11, параграф 2;
д-2) член 12;
е-2) член 13, параграфи 4a и 5;
ж-2) член 19, параграф 1;
з) член 20, параграф 1;
и) член 30;
й) член 32, параграф 3;
к) членове 33a, 34, 60a, 61, 62 и 63;
л) член 64, параграф 1, буква в) и член 64, параграф 3;
м) членове 64a, 65 и 65a;
н) член 68, параграфи 2 и 2a;
о) член 68б;
п) приложения XII и XIII. Независимо от трета аления от настоящия член, по отношение на лица, за които по време на последната им дейност като наето или самостоятелно заето лице Люксембург е била компетентната държава членка, членове 65, 65а и 86 в редакцията им, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, се прилагат до 2 ноември 2031 година. Люксембург може да уведоми Комисията, че е необходимо да бъде удължен срокът, посочен в четвърта алинея, до 2 ноември 2033 година. Това уведомление за удължаване се прави своевременно в разумен срок, преди края на срока, посочен в четвърта алинея. Уведомлението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.“
40. Приложенията към Регламент (ЕО) № 883/2004 се изменят в съответствие с приложение I към настоящия регламент.
Член 2
Регламент (ЕО) № 987/2009 се изменя, както следва:
1. Вмъква се следното съображение: „(12а) За целите на установяването на седалището или мястото на дейност на дадено предприятие, когато дадено лице упражнява дейност в две или повече държави членки, следва да се вземат предвид редица фактори, за да се определи къде се вземат основните решения на предприятието и къде се изпълняват функциите на централно управление. Примери за такива фактори са оборотът, местата, където се провеждат общите му събрания, и обичайното естество на упражняваната дейност. Списъкът на тези примерни фактори не е изчерпателен и може други фактори да се окажат важни за определяне на местоположението на седалището или мястото на дейност на дадено предприятие при извършването на цялостната оценка, като се преценява съответната тежест на всеки отделен фактор, в зависимост от обстоятелствата по случая.“
2. Вмъкват се следните съображения: „(13а) Когато наето или самостоятелно заето лице упражнява дейността си в държава членка, различна от компетентната държава членка съгласно член 12 от основния регламент, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, следва да бъде предварително информирана за това и следва да се изиска атестация, както е посочено в член 19, параграф 2 от настоящия регламент. Предоставянето на информация преди извършването на дейността дава възможност на компетентните институции да преценят предварително положението на съответните лица и да гарантират още от самото начало правилното определяне и прилагане на законодателството в областта на социалната сигурност, приложимо съгласно дял II от основния регламент, като по този начин се улеснява упражняването на правото на свободно движение на работниците, както и свободното предоставяне на услуги, и се повишава правната сигурност по отношение на социалноосигурителното покритие на съответното лице. Това също така дава възможност за по-добра координация между националните органи, включително планирането на контрола. Когато това е обосновано от естеството или продължителността на дейността, е целесъобразно да се предвиди, че предоставянето на тази предварителна информация, и по-специално задължението за искане на такава атестация, не следва да важи за служебни пътувания или дейности с обща продължителност до три последователни дни работа, в рамките на период от 30 последователни дни. (13б) Дейностите в строителния сектор имат специфични характеристики, които ги разграничават от дейностите в други икономически сектори. Големият брой командировани работници в строителния сектор представлява голям дял от документите PDA1, издадени съгласно член 12 от основния регламент, а наличните анализи показват, че във връзка с тези дейности често се откриват измами, нередности или злоупотреби. Наличните данни показват също така, че в строителния сектор броят на трудовите злополуки, включително злополуките с фатален изход, и честотата на трудовите злополуки са особено високи. Комбинацията от тези характеристики означава, че освобождаването на дейностите в строителния сектор от задължението за предварително информиране на компетентната институция и за искане на атестация относно приложимото законодателство в случай на дейности, продължаващи до три дни, би могло да застраши постигането на целите, преследвани с основния регламент и с настоящия регламент. Освен това, запазването на това задължение за дейностите в строителния сектор допринася за упражняването на контрол от страна на националните инспекции по труда или други компетентни органи, които ще се възползват от данните, генерирани за целите на извършването на оценки на риска и ефективното откриване на измамни практики или злоупотреби. (13в) За да се гарантира правилното прилагане на настоящия регламент, е много важно да се гарантира изпълнението на задължението за предварително информиране на компетентната институция и за изискване на атестация относно приложимото законодателство. За тази цел държавите членки, в съответствие с националното право, могат да вземат пропорционални мерки за неизпълнение на тези задължения срещу работодателя или, в случай на лице, което не упражнява дейност като наето лице, срещу съответното лице. (13г) За да се окаже подкрепа на лицата, търсещи работа, в търсенето на заетост, като се отчитат реалностите в трансграничните региони, държавите членки следва да насърчават членовете и партньорите на Европейската мрежа на службите по заетостта (EURES) да участват в специфичните структури за сътрудничество и услуги и да гарантират, че търсещите работа лица, които пребивават в държава членка, различна от компетентната държава членка, имат достъп до услуги за подпомагане, предоставени в трансграничните региони. (13д) Когато безработно лице, което получава обезщетения за безработица, реши да отиде в друга държава членка, за да си потърси работа там, държавата членка, която изплаща обезщетенията, и държавата членка, в която лицето отива да търси работа, следва да информират съответното лице за услугите за подпомагане, предоставяни от EURES, включително чрез неговия портал, и за възможността да се регистрира в EURES, за да се увеличат шансовете на лицето за намиране на работа в другата държава членка. Държавата членка, която изплаща обезщетенията, може да обмисли възможността да предостави на съответното лице насоки за регистрация в EURES.“
3. Вмъква се следното съображение: „(18а) Изискват се конкретни правила и процедури за възстановяване на разходите за обезщетения, възникнали в държава членка на пребиваване, ако съответните лица са осигурени в друга държава членка. Държавите членки, които искат да си възстановят разходи за обезщетения в натура въз основа на фиксирани суми, следва да уведомяват за средните годишни разходи на лице в рамките на определен срок, за да може възстановяването да се извърши възможно най-бързо.“
4. Съображение 19 се заменя със следното: „(19) Процедурите между институциите за взаимопомощ при събирането на вземания в областта на социалната сигурност следва да бъдат засилени, за да се гарантира по-ефективното събиране и безпроблемното функциониране на схемите за социална сигурност. Ефективното събиране е и средство за предотвратяване на злоупотреби и измами и за справяне с тях, както и за гарантиране на устойчивостта на схемите за социална сигурност. Това включва приемането на нови процедури, като се вземат за основа редица съществуващи разпоредби от Директива 2010/24/ЕС на Съвета (), по-специално чрез приемането на единен инструмент за изпълнение и приемането на стандартни процедури за искане на взаимна помощ и уведомяването относно инструментите и мерките, свързани със събирането на вземания в областта на социалната сигурност.
5. Добавят се следните съображения: „(25) Действията за борба с измамите и грешките са част от правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на настоящия регламент. Затова в интерес на правната сигурност настоящият регламент съдържа ясно правно основание, позволяващо на компетентните институции да обменят лични данни със съответните органи в другите държави членки във връзка с лица, чиито права и задължения съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и настоящия регламент вече са установени или спрямо които тези регламенти се прилагат, с цел предотвратяване или разкриване на измами и грешки, като част от текущото правилно прилагане на въпросните регламенти. Необходимо е също така да се гарантира, че този обмен се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (). В допълнение към това, за целите на борбата с измамите и грешките, както и за да се предоставят точни и ефективни услуги за мобилните граждани, Регламент (ЕО) № 883/2004 и настоящият регламент трябва да предоставят ясно правно основание, за да могат държавите членки да обменят информация помежду си, на индивидуално ниво – във връзка с конкретни случаи, или на общо равнище – при съпоставянето на данни. (26) За да се защитят правата на засегнатите лица, държавите членки следва да гарантират, че данните в заявките и отговорите трябва да са необходими и пропорционални на правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на настоящия регламент,“
6. В член 1, параграф 2 се вмъкват следните точки: „да) „измама“ означава всяко умишлено действие или умишлено бездействие с цел получаване на социалноосигурителни обезщетения или избягване на плащането на вноски за социална сигурност, в противоречие с правото на съответната държава членка, основния регламент или регламента за изпълнение;
дб) „служебно пътуване“ означава временна дейност като наето или самостоятелно заето лице, която е ограничена във времето и е свързана със стопанските интереси на работодателя или, в случай на самостоятелно заето лице, на съответното лице, с изключение на предоставянето на услуги или доставката на стоки, но включително участие в бизнес срещи, културни и научни събития, конференции и семинари, например такива, свързани с академични изследвания, или получаване на обучение;“
7. Член 2 се изменя, както следва:
а) вмъква се следният параграф: „2а. Институциите обменят също така необходимите данни за откриване на промени в обстоятелствата, свързани с правата и задълженията на лицата, спрямо които е приложим основният регламент, както и за установяване на неточности в данните, на които се основават тези права. Тези данни може да се проверят, като се сравнят с тези на институцията на другата заинтересована държава членка чрез електронни средства за обмен на данни или достъп до базата данни на другата институция. Тази проверка може да се отнася до отделни случаи или може да се използва за сравняване на данните за множество лица едновременно. Всяко искане за информация и всеки отговор на такова искане трябва да са необходими и пропорционални.“ ;
б) добавят се следните параграфи: „5. Административната комисия съставя индикативен списък на видовете данни , които се обменят съгласно параграф 2а, а Комисията осигурява необходимата гласност на този списък. 6. Обменът на данни съгласно параграф 2а е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както се предвижда и в съответствие с член 77 от основния регламент. Ако е необходимо, Административната комисия определя кои субекти имат право да извършват такъв обмен. Всяко решение, взето въз основа на данните, произтичащи от такъв обмен на данни, се основава на достатъчно доказателства и подлежи на ефективни средства за правна защита.“
8. В член 3 параграф 3 се заличава.
9. В член 5 параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното: „2. Институцията на държавата членка, която получава документа, незабавно уведомява за това издаващата институция, в случай че не е предоставена задължителна информация. Издаващата институция поправя документа възможно най-бързо или потвърждава, че условията за издаване на документа не са изпълнени. Когато липсващата задължителна информация не бъде предоставена в срок от 30 работни дни, институцията на държавата членка, която получава документа, може да процедира така, сякаш документът никога не е бил издаван. В този случай същата институция уведомява издаващата институция за това. 3. Без да се засяга член 19а, при съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които документът се основава, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя искане до издаващата институция за необходимите разяснения и когато е уместно – за отнемането или поправката на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема или поправя. 4. Когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, относно валидността на даден документ, както и относно подкрепящите доказателства или точността на фактите, на които се основава документът, съответната институция извършва, по искане на компетентната институция и доколкото това е възможно, проверка на информацията или на документа. 5. Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея. В стремежа си да съгласува различните гледни точки, Административната комисия може, съгласно член 72, буква а) от основния регламент, да приеме решение за тълкуването на съответните разпоредби на основния регламент или на регламента за прилагане. Съответните компетентни органи и институции предприемат необходимите мерки за прилагане на това решение, без да се засяга правото на съответните органи, институции и лица да прибягнат до процедурите и правораздавателните органи, предвидени в законодателството на държавите членки, в регламента по прилагането или в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.“
10. Член 14 се изменя, както следва:
а-2) параграф 1 се заменя със следното: „1. За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е изпратено от този работодател в друга държава членка“ може да бъде и лице, което е наето с цел да бъде изпратено в друга държава членка, при условие че в продължение на минимум три месеца, непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице, вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен работодателят.“
б-2) вмъква се следният параграф: „1a. След като дадено лице е осъществявало дейност като наето или самостоятелно заето лице в друга държава членка съгласно член 12, параграф 1 или параграф 2 от основния регламент за общо 24 месеца, с прекъсвания за не повече от два месеца, член 12, параграф 1 или 2 от основния регламент не се прилага за това лице по отношение на същата държава членка, докато не изтекат най-малко два месеца от края на предходния период на дейност в нея. При определени обстоятелства може да се предостави дерогация съгласно член 16, параграф 1 от основния регламент.“ ;
в) параграф 3 се заменя със следното: „3. За целите на прилагането на член 12, параграф 2 от основния регламент, думите „което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за лице, което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установено. По-специално това лице трябва да е упражнявало дейността си през период от поне три месеца преди датата, на която би искало да се възползва от разпоредбите на въпросния член, като за всеки период, в който лицето извършва временна дейност в друга държава членка, то трябва да продължи да отговаря на изискванията за осъществяване на дейността си в държавата членка, в която то е установено, за да може да я извършва след завръщането си.“ ;
г) параграф 5a се заменя със следното: „5a. С цел прилагането на дял II от основния регламент „седалище или място на дейност“ се отнася за седалище или място на дейност, където се вземат основните решения на предприятието и където се изпълняват функциите по неговото централно управление. Установяването на седалището или мястото на дейност, което е важно за определянето на приложимото законодателство, се извършва в рамките на цялостна оценка въз основа на фактори, които са от значение за случая, като се преценява съответната тежест на всеки относим фактор, в зависимост от обстоятелствата по случая. Административната комисия посочва подробните условия за определянето на седалището.“ ;
д) параграф 10 се заменя със следното: „10. Определянето на приложимото законодателство съгласно член 13 от основния регламент се прилага за максимален срок от 24 месеца, като се взема предвид прогнозната ситуация за следващите 12 календарни месеца. След изтичането на срока от 24 месеца приложимото законодателство се оценява отново, в зависимост от положението на съответното лице.“ ;
е) добавя се следният параграф: „12. За целите на прилагането на член 13 от основния регламент, когато дадено лице пребивава извън територията на Съюза и то извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице в две или повече държави членки, разпоредбите на основния регламент и на регламента по прилаганетоотносно определянето на приложимото законодателство се прилагат mutatis mutandis, при условие че за мястото на пребиваване на това лице се счита държавата членка, в която то осъществява основната част от своята дейност във връзка с работното време на територията на Съюза.“
11. Член 15 се заменя със следното: „Член 15 Процедури за прилагането на член 11, параграф 3, букви б) и г), член 11, параграф 4 и член 12 от основния регламент (относно предоставянето на информация на съответните институции)
(1) Когато съгласно член 12 от основния регламент дадено лице осъществява дейността си в държава членка, различна от държавата членка, компетентна съгласно дял II от основния регламент, работодателят или, в случай на лице, което не осъществява дейност като наето лице, засегнатото лице информира съответно компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага, преди началото на дейността и изисква атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от регламента по прилагане.
(1а) При получаване на заявлението, посочено в параграф 1, компетентната институция издава атестация за законодателството, приложимо за съответното лице. Когато атестацията не се издава незабавно, институцията издава автоматично потвърждение за получаването на заявлението, което представлява доказателство, показващо, че компетентната институция е била информирана съгласно параграф 1. Компетентната институция предоставя незабавно на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, в която се осъществява дейността, съответната информация относно законодателството, приложимо за това лице, или, когато тази информация все още не е налична, информация относно потвърждението за получаване.
(1б) Параграфи 1 и 1а не се прилагат за служебни пътувания. Освен това, с изключение на дейностите в строителния сектор, определени в приложение 6, параграфи 1 и 1а не се прилагат за дейности с обща продължителност до три последователни дни работа в рамките на период от 30 последователни дни.
(1в) В случаите, попадащи в обхвата на член 12 от основния регламент, когато не е издадена атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от регламента по прилагането, работодателят или, в случая на самостоятелно заето лице, съответното лице, по искане на компетентната институция на държавата членка, в която се упражнява дейността, предоставя обратната разписка, посочена в параграф 1а от настоящия член, или доказателства, че дейността попада в обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1б от настоящия член. Работодателите продължават да носят отговорност за предоставянето на необходимите доказателства и осигуряват за лицата, осъществяващи дейност като наето лице в друга държава членка, съответните подкрепящи документи за тази цел. Тези доказателства могат да бъдат представени на хартиен носител или в електронен формат.
(1г) Когато компетентната институция на държавата членка, в която се извършва дейността, има съмнения относно информацията, предоставена от работодателя или от съответното лице, относно валидността на документ или на подкрепящи доказателства или относно точността на фактите, на които се основава документът, тази институция може да поиска от компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, да предостави допълнителна информация. Прилагат се член 19а и член 20, параграфи 3 и 4.
(2) Когато лице, попадащо в обхвата на член 11, параграф 3, буква б) или г) от основния регламент, извършва дейността си в държава членка, различна от компетентната държава членка, работодателят или — когато става въпрос за лице, което не упражнява дейност като наето лице — засегнатото лице информира съответно компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, по възможност, преди започване на дейността. Тази институция предоставя незабавно на заинтересованото лице и на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, в която се упражнява дейността, информация относно законодателството, което е приложимо спрямо съответното лице. Параграф 1б от настоящия член се прилага mutatis mutandis.
(3) Работодател по смисъла на член 11, параграф 4 от основния регламент, който е наел работник на борда на плавателен съд, плаващ под знамето на друга държава членка, информира съответно, и когато е възможно предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно член 11, параграф 4, второ изречение от основния регламент. Тази институция предоставя незабавно информация за законодателството, което се прилага спрямо съответното лице съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент, на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, под чието знаме плава плавателният съд, на борда на който наетото лице извършва дейността.“
12. Член 16 се изменя, както следва:
а) параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното: „1. Лицето, упражняващо дейност в две или повече държави членки, уведомява съответно институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване. Тази информация може да бъде предоставена и от работодателя, от името на лицето. 2. Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагането. Ако тази институция установи, че се прилага законодателството на държавата членка на пребиваване, тя уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност или в която се намира работодателят, за определеното от нея приложимо законодателство. 3. Ако определената институция по мястото на пребиваване установи, че се прилага законодателството на друга държава членка, определянето има временен характер, а институцията незабавно уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност и/или в която се намира работодателят, за това временно определяне на приложимото законодателство. Временното определяне става окончателно два месеца, след като институциите, определени от компетентните органи на съответните държави членки, бъдат информирани за него, освен ако поне една от тези институции не информира определената институция по мястото на пребиваване, до изтичането на двумесечния срок, за това, че все още не може да приеме временното определяне или че е на друго мнение по този въпрос.“ ;
б) параграф 5 се заменя със следното: „5. Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно уведомява за това определяне съответното лице и неговия работодател.“
13. Член 19 се изменя, както следва:
а-2) параграф 2 се заменя със следното: „2. По искане на съответното лице или на работодателя, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо, и където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. Атестацията се издава в стандартизиран формат.“ ;
б-2) добавя се следният параграф: „3. Когато от дадена институция е поискано да издаде атестация съгласно параграф 2, тя извършва подходяща оценка на фактите, които имат отношение към прилагането на правилата, предвидени в дял II от основния регламент, и потвърждава, че съдържащата се в атестацията информация е вярна.“ ;
14. Вмъква се следният член: „Член 19a Сътрудничество в случай на съмнение във връзка с валидността на документи, отнасящи се до приложимото законодателство 1. Независимо от разпоредбите на член 5, при съмнение във валидността на документ, удостоверяващ положението на дадено лице за целите на приложимото законодателство, или в точността на фактите, върху които се основава този документ, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя искане до издаващата институция за предоставяне на необходимите разяснения и, ако е необходимо, за отнемане или поправяне на този документ. Отправилата искането институция мотивира искането и предоставя съответната подкрепяща документация, която го обосновава. 2. При получаването на такова искане издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и в случай че бъде открита грешка, го отнема или го поправя в срок от 30 работни дни от датата на получаване на искането. Отнемането или поправката имат обратно действие. Когато обаче съществува риск от непропорционален резултат, по-специално загуба на статута на осигурено лице за целия или за част от съответния период във всички съответни държави членки, държавите членки преценяват дали да приложат член 16 от основния регламент. Когато въз основа на наличните доказателства издаващата институция сметне за безспорно, че заявителят на документа е извършил измама, тя незабавно отнема или поправя документа с обратно действие. 3. Ако при преразглеждането на основанията за издаването на документа издаващата институция не може да открие грешка, тя изпраща на институцията, отправила искането, всички налични доказателства в срок от 30 работни дни от датата на получаване на искането. При спешни случаи, когато причините за спешността са ясно посочени и обосновани в искането, доказателствата се изпращат в срок от десет работни дни от датата на получаване на искането, включително когато издаващата институция не е приключила с преценката си съгласно параграф 2. 4. Когато след получаване на наличните доказателства институцията, отправила искането, продължава да има съмнения относно валидността на даден документ, точността на фактите, на които се базират съдържащите се в него сведения, или точността на информацията, на която се основава документът, тя може да представи доказателства в този смисъл и да отправи искане за допълнителни разяснения и, по целесъобразност, за отнемането или поправянето на този документ от издаващата институция в съответствие в процедурата и сроковете, посочени в настоящия член. 5. Ако получаващата институция продължава да има съмнения и между съответните институции не бъде постигнато споразумение, се прилага член 5, параграф 5.“
15. В член 20 се добавят следните параграфи: „3. За целите на прилагането на дял II от основния регламент, институциите на държавите членки, без да се засяга член 19а от регламента по прилагането, отговарят на запитвания, получени от институциите на другите държави членки, в срок от 35 работни дни от датата на получаване на искането. 4. Когато дадено лице осъществява дейност като наето или самостоятелно заето лице в друга държава членка без атестация, както е посочено в член 19, параграф 2 от регламента по прилагането, освен ако не се изисква представянето на атестация съгласно член 15 от регламента по прилагането, съответната институция на другата държава членка може да поиска информация за законодателството, приложимо за това лице, от институцията на държавата членка, чието законодателство е prima facie приложимо. Ако получилата искането институция не отговори в рамките на 35 работни дни от датата на получаване на искането, отправилата искането институция може да процедира така, все едно не е издадена никаква атестация, и съответно информира за това получилата искането институция. Ако атестацията бъде издадена впоследствие от получилата искането институция, атестацията, по целесъобразност, има обратно действие.“
16. В дял III заглавието на глава 1 се заменя със следното: „Обезщетения за болест, за дългосрочни грижи, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата“.
17. Член 25 се изменя, както следва:
а-3) параграф 1 се заменя със следното: „1. За целите на прилагането на член 19 от основния регламент, осигуреното лице представя пред осигуряващите здравни услуги или дългосрочни грижи в държавата членка на престой документ, издаден от компетентната институция, удостоверяващ правото му на получаване на обезщетения в натура. Ако осигуреното лице не разполага с подобен документ, институцията по мястото на престой се свързва, при поискване или ако е необходимо, с компетентната институция, за да получи такъв документ.“ ;
б-3) параграф 3 се заменя със следното: „3. Обезщетенията в натура, посочени в член 19, параграф 1 от основния регламент, се отнасят за обезщетенията в натура, които са предоставяни в държавата членка на престой, в съответствие с нейното законодателство, необходимостта от които е медицински обоснована или се дължи на нуждата от дългосрочни грижи, с оглед на това да се избегне принудителното връщане на осигуреното лице в компетентната държава членка преди края на предвидената продължителност на престоя, с цел получаване на необходимото лечение или обезщетенията за дългосрочни грижи.“
18. В член 26 параграф 4 се заменя със следното: „4. Във всеки един момент по време на процедурата за издаване на разрешение компетентната институция запазва правото си да изиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар или квалифицирано лице, в съответствие с националното законодателство или практика, в държавата членка на пребиваване или престой.“
19. В член 31 параграф 2 се заменя със следното: „2. Компетентната институция също така уведомява институцията по мястото на пребиваване или престой за изплащането на парични обезщетения за дългосрочни грижи, когато законодателството, прилагано от последната институция, предвижда обезщетения в натура за дългосрочните грижи, включени в списъка по член 33а, параграф 1 от основния регламент.“
20. В член 32 параграф 1 се заменя със следното: „1. Когато дадено лице или група лица са освободени, при поискване, от задължително осигуряване за болест или дългосрочни грижи и така тези лица не са обхванати от осигурителната схема за болест или дългосрочни грижи, за която се прилага основният регламент, институцията на друга държава членка не носи отговорност, единствено поради това освобождаване, за поемането на разходите за парични обезщетения или обезщетения в натура, предоставяни на тези лица или на член от тяхното семейство съгласно дял III, глава I от основния регламент.“
21. В член 43 параграф 3 се заменя със следното: „3. Институцията на всяка държава членка изчислява съгласно прилаганото от нея законодателство дължимите суми, съответстващи на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор, по отношение на които съгласно член 53, параграф 3, буква в) от основния регламент не се прилагат правилата на друга държава членка за прекратяване, намаляване или спиране.“
22. В член 54 параграф 1 се заменя със следното: „1. Член 12, параграф 1 от регламента по прилагането се прилага mutatis mutandis спрямо член 60а от основния регламент. Без да се засягат основните задължения на ангажираните институции, съответното лице може да представи пред компетентната институция документ, издаден от институцията на държавата членка, на чието законодателство то е било подчинено във връзка със своята последна дейност като наето или самостоятелно заето лице, в който документ се посочват завършените периоди съгласно това законодателство.“
23. Вмъква се следният член: „Член 54a Процедури за прилагането на член 61, параграф 2 от основния регламент 1. В случая, посочен в член 61, параграф 2 от основния регламент, безработното лице се регистрира като търсещо работа лице в службите по заетостта в държавата членка на последния му осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост и подава искане за обезщетения в институцията на тази държава членка. Ако искането е подадено в институцията на държавата членка, посочена в член 61, параграф 2 от основния регламент, тази институция препраща незабавно искането към институцията на държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост, с цел извършване на проучване. Датата, на която е подадено първоначалното искане, се прилага за всички съответни институции. 2. След проучване на искането от страна на институцията на държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост, ако се установи, че безработното лице не отговаря на условията за сумирането, посочени в член 61, параграф 1 от основния регламент, а от наличната информация е видно, че безработното лице е завършило необходимия осигурителен период, за да има право на обезщетение съгласно член 61, параграф 2 от основния регламент, тази институция незабавно изпраща документ на институцията на държавата членка, посочена в същата разпоредба. Ако не е очевидно, че безработното лице е завършило необходимия осигурителен период, за да получи обезщетение съгласно член 61, параграф 2 от основния регламент, институцията на държавата членка на последния осигурителен период, период на заетост или на самостоятелна заетост се свързва с институцията на държавата членка, посочена в същата разпоредба, преди да изпрати документа, за да установи дали посоченият в нея период е завършен в тази държава членка. 3. Документът, посочен в параграф 2, съдържа необходимата информация за положението на безработното лице. Административната комисия определя формàта и съдържанието на документа.“
24. Член 55 се изменя, както следва:
а-4) параграф 1 се заменя със следното: „1. За да попадне в обхвата на член 64, член 64а, параграф 2 или член 65, параграф 4 от основния регламент, безработно лице, което отива в друга държава членка, уведомява компетентната институция преди заминаването си и изисква документ, който да удостоверява, че лицето запазва правото си на обезщетения при условията, предвидени в член 64, параграф 1, буква б) от основния регламент.“ ;
б-4) параграфи 4 и 5 се заменят със следното: „4. Институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице, незабавно изпраща на компетентната институция документ, в който се посочва датата, на която това лице се е регистрирало в службите по заетостта, и неговия нов адрес. Ако по време на периода, в който безработното лице запазва правото си на обезщетения, възникне каквото и да било обстоятелство, което би могло да засегне правото на получаване на обезщетения, институцията в държавата членка, където безработното лице е отишло, незабавно изпраща на компетентната институция и на съответното лице документ, съдържащ относимата информация. Институцията в държавата членка, в която се е преместило безработното лице, предоставя ежемесечно съответната информация относно последващото проследяване на положението на безработното лице, по-специално дали то все още е регистрирано в службите по заетостта и дали спазва организираните процедури за проверка, активиране или насочване за започване на работа. 5. Институцията в държавата членка, в която е отишло безработното лице, извършва или организира извършването на проверки, все едно съответното лице е безработно лице, което получава обезщетения съгласно нейното собствено законодателство. При необходимост, тя информира незабавно компетентната институция, в случай че възникнат обстоятелства, които биха могли да повлияят на правото на безработното лице за получаване на обезщетения, например възобновяване на работата.“ ;
в) параграф 7 се заменя със следното: „7. Параграфи 2—6 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis за случаите, които попадат в обхвата на член 64а, параграф 1 от основния регламент.“
25. Член 56 се изменя, както следва:
а-5) вмъква се следният параграф: „-1. Компетентната институция уведомява напълно безработните лица, както е посочено в член 65, параграф 1, член 65, параграф 2, трета алинея и в член 65, параграф 3 от основния регламент, за техните права и задължения и им предоставя документи, които включват цялата необходима информация, свързана с получаването на обезщетения за безработица, в съответствие с относимото законодателство. Съответните институции си предоставят взаимно информацията, необходима за подпомагане на дейностите по търсене на работа за безработни лица, които пребивават в държава членка, различна от компетентната държава членка, и се информират взаимно за приложимите процедури и условия за контрол, както и за службата по заетостта, на която тези лица трябва да бъдат на разположение. При поискване от компетентната институция, институцията на държавата членка на пребиваване уведомява незабавно компетентната институция за всяко обстоятелство, което ѝ е известно и което има вероятност да засегне правото на обезщетение, по-специално ако напълно безработно лице е наето на работа или извършва дейност като самостоятелно заето лице в държавата членка на пребиваване.“
б-5) параграф 1 се заменя със следното: „1. Когато съгласно член 65, параграф 6 от основния регламент безработно лице реши да бъде на разположение на службите по заетостта в държавата членка, която не предоставя обезщетенията, в допълнение към предоставящата обезщетенията държава членка, като се регистрира там като търсещо работа лице, то уведомява институцията и службите по заетостта на държавата членка, която предоставя обезщетенията. По искане на службите по заетостта на държавата членка, която не предоставя обезщетенията, службите по заетостта в предоставящата обезщетенията държава членка изпращат съответната информация относно регистрацията на безработното лице и търсенето на работа от негова страна. Освен това, при поискване от компетентната институция, службите по заетостта на държавата членка, която не предоставя обезщетенията, незабавно уведомяват компетентната институция за всяко обстоятелство, което им е известно и което има вероятност да засегне правото на обезщетение, по-специално ако напълно безработно лице е наето на работа или е станало самостоятелно заето лице в държавата членка на пребиваване.“ ;
в-2) параграф 3 се заличава;
26. Вмъква се следният член: „Член 56a Засилени мерки за подкрепа и сътрудничество за безработни лица, които са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава членка 1. Компетентните органи или компетентните институции на две или повече държави членки си сътрудничат и могат да се споразумеят за специфични процедури и срокове за последващото проследяване на положението на безработни лица, както и за други мерки за улесняване на дейностите по търсене на работа на безработни лица, които пребивават в държава членка, различна от компетентната държава членка. 2. Съответните държави членки гарантират, че безработните лица, посочени в член 65 от основния регламент, имат достъп, на всяка една от техните територии, до Европейската мрежа на службите по заетостта (EURES) и до услугите за подпомагане в трансграничните региони, когато има такива, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета ().
27. В член 57 заглавието се заменя със следното: „Разпоредби за прилагането на членове 60а, 61, 62, 64 и 65 от основния регламент по отношение на лица, обхванати от специална схема за държавни служители“.
28. В член 64, параграф 1 първото тире се заменя със следното: „— индексът (i = 1, 2, 3 и 4) представлява четирите възрастови групи, използвани за изчисляване на фиксираните суми: — i = 1: лица на възраст под 65 години, — i = 2: лица на възраст от 65 до 74 години, — i = 3: лица на възраст от 75 до 84 години, — i = 4: лица на възраст 85 години и повече,“
29. Член 65 се заменя със следното: „Член 65 Уведомяване за средните годишни разходи 1. Одиторският съвет се уведомява за средните годишни разходи за едно лице във всяка възрастова група за конкретна година не по-късно от края на втората година след въпросната година. 2. Средните годишни разходи, за които е изпратено уведомление съгласно параграф 1, се публикуват ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз, след одобрение от Административната комисия. 3. Когато дадена държава членка не е в състояние да изпрати уведомление за средните годишни разходи за конкретна година до крайния срок, посочен в параграф 1, тя трябва в същия срок да поиска от Административната комисия и oдиторския съвет разрешение да използва средните годишни разходи за тази държава членка, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в годината, предхождаща тази, за която не е подадено уведомление. При искане на такова разрешение държавата членка обяснява причините, поради които тя не е в състояние да изпрати уведомление за средните годишни разходи за въпросната година. Ако Административната комисия, след като разгледа становището на oдиторския съвет, одобри искането на държава членка, средните годишни разходи за годината, предхождаща тази, за която не е подадено уведомление, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. 4. Разрешението по параграф 3 не се предоставя за две поредни години.“
30. В член 66 параграф 2 се заменя със следното: „2. Възстановяването на суми между институциите на държавите членки, предвидени в членове 35 и 41 от основния регламент, се извършва чрез органа за връзка. Може да се определи отделен орган за връзка за възстановяванията на суми по членове 35 и 41 от основния регламент. Насрещните вземания може да се прихващат между органите за връзка.“
31. Член 67 се изменя, както следва:
а-6) параграф 3 се заменя със следното: „3. По отношение на член 6, параграф 5, втора алинея и на член 73, параграф 2 от регламента по прилагането, срокът, установен в параграфи 1 и 2 от настоящия член, не започва да тече, преди да се определи компетентната институция.“ ;
б-6) параграф 7 се заменя със следното: „7. Одиторският съвет съдейства за окончателното уреждане на сметките в случаите, когато не може да се постигне споразумение в рамките на срока, посочен в параграф 6, и при мотивирано искане на една от страните, дава становище по спора в деветмесечен срок след месеца, през който въпросът е бил отнесен до него.“
32. В член 68 параграф 2 се заменя със следното: „2. Тази лихва се изчислява на базата на референтния лихвен процент, прилаган от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, плюс два процентни пункта. Приложимият референтен лихвен процент е този, който е в сила в първия ден от месеца, през който е дължимо плащането.“
33. Член 70 се заличава.
34. В член 72 параграф 1 се заменя със следното: „1. Освен ако в член 73 от регламента по прилагането не е предвидено друго, ако институция на държава членка е платила недължими обезщетения на дадено лице, тази институция може, при условията и ограниченията в прилаганото от нея законодателство, да поиска от институцията на всяка друга държава членка, отговорна за изплащането на обезщетения на съответното лице, да приспадне недължимата сума от просрочени или текущи плащания, дължими на съответното лице, независимо от клона на институцията за социално осигуряване, чрез който се изплаща обезщетението. Институцията на тази държава членка приспада съответната сума, като спазва условията и ограниченията, приложими за този вид процедура на прихващане в съответствие с прилаганото от нея законодателство, по същия начин, както ако самата тя беше извършила надплащането, и превежда прихванатата сума на институцията, която е извършила недължимото плащане.“
35. Член 73 се заменя със следното: „Член 73 Уреждане на недължими парични обезщетения и обезщетения в натура, както и вноски при промяна с обратно действие на приложимото законодателство или други случаи, които не са от компетентността на институцията 1. В случай на промяна с обратно действие на приложимото законодателство, в т.ч. случаи по член 6, параграфи 4 и 5 от регламента по прилагането, както и в други случаи, когато дадена институция, която не е била компетентна, е изплатила или предоставила обезщетения неправомерно или е получила вноски неправомерно, тази институция съставя отчет за изплатената или получената сума и го изпраща на институцията, която е определена за компетентна за целите на възстановяването, в рамките на шест месеца от момента на установяване на промяната в приложимото законодателство или на определяне на институцията, която е отговорна за предоставяне на обезщетенията или за получаване на вноските. 2. Обезщетенията в натура се възстановяват от институцията, определена за компетентна в съответствие с членове 66, 67 и 68 от регламента по прилагането. 3. Институцията, определена за компетентна за изплащането на паричните обезщетения, приспада дължимата сума на институцията, която не е била компетентна или е била компетентна само временно, от просрочените суми по съответните обезщетения, които дължи на въпросното лице, и незабавно превежда приспаднатата сума на последната институция. Ако сумата на неправомерно изплатените обезщетения надхвърля просрочените суми, дължими от институцията, определена като компетентна, или ако такива просрочени суми не съществуват, определената за компетентна институция приспада тази сума от текущите плащания при спазване на условията и ограниченията съгласно законодателството, прилагано от нея, и незабавно превежда приспаднатата сума на институцията, която неправомерно е изплатила паричните обезщетения, с цел възстановяването на тези обезщетения. 4. Институция, която неправомерно е получила вноски от физическо или юридическо лице, не възстановява въпросните суми на лицето, което ги е платило, докато тази институция не получи от институцията, посочена за компетентна, потвърждение за въпросните суми. По искане на институцията, определена за компетентна, което се отправя най-късно три месеца, след като тя получи отчета за изплатената или получената сума, институцията, която неправомерно е получила вноски, превежда тези вноски на институцията, посочена за компетентна за същия период, с цел да бъде уредено положението по отношение на вноските, дължими от физическото или юридическото лице. Преведените вноски се считат за платени със задна дата на институцията, определена за компетентна. Ако сумата на неправомерно получените вноски надхвърля сумата, която физическото или юридическото лице дължи на институцията, определена за компетентна, неправомерно получилата вноските институция възстановява надплатената сума на съответното физическо или юридическо лице, изчислена съгласно националното законодателство. 5. Наличието на срокове съгласно националното законодателство не е основателна причина за отказ за уреждането на искове между институциите съгласно настоящия член. 6. В случай на процедура по член 5, параграф 5 или член 6, параграф 3 от регламента по прилагането, настоящият член не се прилага за искове, по-стари от 36 месеца към датата на започване на процедурата . 7. Две или повече държави членки могат да се споразумеят относно специфични разпоредби и процедури, различни от предвидените в параграфи 1—6 от настоящия член, и могат да прилагат член 35, параграф 3 от основния регламент по отношение на обезщетенията в натура, при условие че тези разпоредби и процедури не са в ущърб на съответните лица.
(8) Административната комисия определя подробните условия за прилагането на този член.“
36. Член 75 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 се добавя следното тире: „— „дата, на която е дължимо вземането“ означава датата, на която дългът следва да бъде изплатен съгласно законодателството на държавата членка на органа заявител.“ ;
б) параграф 3 се заличава;
в) добавя се следният параграф: „4. Когато възстановяването на вноски за социално осигуряване се отнася до лице, което пребивава или се намира в друга държава членка, държавата членка, която следва да направи възстановяването, може, в съответствие с член 2, параграф 2 от регламента по прилагането, да информира държавата членка на пребиваване или престой за предстоящото възстановяване, без да е получила предварително искане за това.“
37. Член 77 се заменя със следното: „Член 77 Уведомяване 1. По искане на органа заявител, органът, получил искането, уведомява адресата в съответствие с действащите правила относно уведомяването за подобни правни инструменти или решения в своята държава членка, за всички правни инструменти и решения, включително от съдебно естество, произхождащи от държавата членка на органа заявител и свързани с вземане или с неговото събиране. 2. Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа най-малко следната информация, и инструмента или решението, което се нотифицира:
а-2) името, адреса и другите данни, които са от значение за идентифицирането на адресата;
б-2) цел на уведомяването и срок, в рамките на който следва да се извърши уведомяването;
в-2) описание на инструмента или решението, което се нотифицира, както и на естеството и размера на съответното вземане;
г) наименованието, адреса и другите данни за контакт относно:
38. Член 78 се изменя, както следва:
а-3) параграф 1 се заменя със следното: „1. По желание на органа заявител органът, получил искането, събира вземания, които са предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител. Всяко искане за събиране на вземания се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането.“ ;
б-3) в параграф 2, буква б) се заличава;
в-3) параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. Преди органът заявител да поиска събиране на вземане, се прилагат съответните процедури по събиране на вземания, съществуващи в законодателството на неговата държавата членка, освен при следните случаи:
а-4) когато е очевидно, че в държавата членка на органа заявител не съществуват активи за покриване на вземането или че тези процедури няма да доведат до цялостно плащане на вземането, и когато органът заявител разполага с конкретна информация, че съответното лице разполага с активи в държавата членка на органа, получил искането;
б-4) когато прибягването до такава процедура в държавата членка на органа заявител би довело до прекомерни трудности. Когато даден орган получи искане за събиране на вземане от орган заявител, органът заявител, по искане на органа, получил искането, предоставя всякаква допълнителна информация, която би била необходима за органа, получил искането, за събиране на вземането. Органът заявител не е длъжен да предостави информацията, посочена в член 76, параграф 3 от регламента по прилагането. 4. Искането за събиране на вземания съдържа също декларация от органа заявител, с която се потвърждава, че са изпълнени предвидените в параграфи 2 и 3 условия.“ ;
г-2) добавя се следният параграф: „6. Към искането за събиране на вземане може да се приложат и други документи, свързани с вземането, издадени в държавата членка на органа заявител.“
39. Членове 79—82 се заменят със следното: „Член 79 Правен инструмент, позволяващ събирането на вземания 1. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането, отразява съдържанието по същество на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и представлява единственото основание за мерките за събиране на вземания и защитните мерки, предприети в държавата членка на органа, получил искането. Не е необходим никакъв акт за неговото признаване, допълване или заместване в тази държава членка. 2. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки включва:
а-5) име, адрес и всяка друга полезна информация, свързана с установяването на самоличността на съответното физическо или юридическо лице или на трета страна, държаща активите му;
б-5) име, адрес и всяка друга информация, имаща отношение към службата, която е отговорна за оценка на вземането, и, в случай че е различна, службата, в която може да бъде получена по-подробна информация относно вземането или относно възможностите за обжалване на задължението за плащане;
в-4) информация за определянето на правния инструмент, позволяващ изпълнението, издаден в държавата членка на органа заявител;
г-3) описание на вземането, включително неговото естество, обхванатия от него период, датата на падежа на вземането и други имащи отношение с изпълнителния процес дати, както и дължимата сума, в т.ч. главницата, всички лихви, глоби, административни санкции и всякакви други дължими такси и разходи, посочени в паричните единици на държавите членки на органите, отправили и получили искането;
д) датата на уведомяване на адресата за правния инструмент от органа заявител или органа, получил искането;
е) началната дата и срока, в който е възможно изпълнението по силата на действащото законодателство в държавата членка на органа заявител;
ж) всяка друга имаща отношение информация.
Член 80 Ред и срокове за плащане
(1) Вземанията се събират в паричната единица на държавата членка на органа, получил искането. При спазване на член 85, параграф 1а, органът, получил искането, предава цялата сума по събираното от него вземане на органа заявител. При предаването на сумата по вземането на органа заявител органът, получил искането, предоставя и съответната информация във връзка с установяването на самоличността на съответното физическо или юридическо лице съгласно член 79, параграф 2 от регламента по прилагането.
(2) Когато действащите законови, подзаконови или административни разпоредби в неговата държава членка го позволяват, органът, получил искането, може да даде на длъжника допълнителен срок за плащане или да разреши разсрочено плащане. Лихвите, начислени от органа, получил искането, за така удължения срок за плащане, също се превеждат на органа заявител. Органът, получил искането, уведомява впоследствие органа заявител за всяко подобно решение. Считано от датата на получаване на искането за събиране на вземане, органът, получил искането, начислява лихва за забавено плащане в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в неговата държава членка.
Член 81 Оспорване на вземането или на правния инструмент, позволяващ изпълнението на събирането, и оспорване на мерките за изпълнение
(1) Ако в хода на процедурата по събиране заинтересована страна оспори вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането, или пък валидността на уведомяването, извършено от компетентен орган в държавата членка на органа заявител, тази заинтересована страна отнася въпроса до компетентните органи в държавата членка на органа заявител, в съответствие с действащото в тази държава членка законодателство. Органът заявител уведомява незабавно органа, получил искането, за това действие. Заинтересованата страна също може да уведоми органа, получил искането, за това действие.
(2) Веднага след като органът, получил искането, получи уведомлението или информацията, посочени в параграф 1, от органа заявител или от заинтересованата страна, той спира процедурата по изпълнение до вземане на решение от компетентния по този въпрос орган, освен ако органът заявител не внесе искане за събиране на вземането в съответствие с втора алинея на настоящия параграф. Без да се засяга член 84 от регламента по прилагането, органът, получил искането, може да предприеме защитни мерки, за да осигури събирането на вземането, доколкото действащите законови или подзаконови разпоредби в неговата държава членка разрешават такова действие при подобни вземания. Независимо от първа алинея, органът заявител може, в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни практики в неговата държава членка, да подаде обосновано искане до органа, получил искането, за събиране на оспорено вземане, доколкото съответните действащи законови, подзаконови и административни практики в държавата членка на органа, получил искането, предвиждат такова действие. Ако впоследствие резултатът от оспорването е благоприятен за длъжника, органът заявител носи отговорност за възстановяването на всички събрани суми, заедно с дължимото обезщетение, в съответствие с действащото законодателство в държавата членка на органа, получил искането.
(3) Когато спорът се отнася до изпълнителни мерки, предприети в държавата членка на органа, получил искането, или до валидността на уведомлението, направено от този орган, въпросът се отнася до компетентния орган на тази държава членка в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.
Член 81а Оттегляне и изменения
(1) Органът заявител незабавно информира органа, получил искането, за всяко последващо изменение на искането си за събиране на вземане или за оттеглянето на това си искане, посочвайки причините за такова изменение или оттегляне.
(2) Ако искането е изменено въз основа на решение на компетентния орган, посочен в член 81, параграф 1, органът заявител представя на органа, получил искането, решението, заедно с преработен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането. Органът, получил искането, предприема допълнителни мерки за събиране на вземането въз основа на преработения инструмент. Прилагането на мерките за събиране на вземането или на защитните мерки, които вече са предприети въз основа на първоначалния единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането, може да продължи въз основа на преработения инструмент, освен ако искането бъде променено в резултат на недействителност на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител или на първоначалния единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа, получил искането. Членове 79 и 81 се прилагат във връзка с преработения инструмент.
(3) Ако искането е променено по причина, различна от тази, посочена в параграф 2, и тази промяна включва намаляване на размера на вземането, органът, получил искането, продължава всяко събиране на вземането или вече предприетите защитни мерки, които се ограничават до сумата на все още несъбраното вземане.
Член 82 Ограничения по отношение на съдействието
(1) Без да се засяга компетентността за оказване на съдействие, органът, получил искането, не е длъжен:
а) да оказва съдействието, предвидено в членове 78—81 от регламента по прилагането, ако поради положението на длъжника събирането на вземането може да предизвика сериозни икономически или социални затруднения в държавата членка на органа, получил искането, доколкото действащите законови, подзаконови или административни практики в държавата членка на органа, получил искането, позволяват такова действие при подобни национални вземания;
б) да оказва съдействието, предвидено в членове 76—81 от регламента по прилагането, ако първоначалното искане по член 76, 77 или 78 от регламента по прилагането се отнася до вземания, които са по-стари от пет години, считано от датата на падежа на вземането в държавата членка на органа заявител до датата на първоначалното искане за съдействие. Във връзка с буква б), ако искането или първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител бъдат оспорени, петгодишният период започва да тече от датата, на която не е повече възможно да се оспорва искането или инструментът, позволяващ събирането. Освен това, когато компетентните органи на държавата членка на органа заявител са приели отсрочено или разсрочено плащане, се счита, че петгодишният период започва да тече от датата, на която изтича пълният срок за плащане. В тези случаи обаче органът, получил искането, не е длъжен да предостави съдействие във връзка с вземания, чиято давност надвишава десет години, считано от датата на падежа на вземането в държавата членка на органа заявител.
(2) Органът, получил искането, уведомява органа заявител за мотивите за отказ на искането за предоставяне на съдействие.“
40. Член 84 се заменя със следното: „Член 84 Защитни мерки
(1-2) При обосновано искане на органа заявител органът, получил искането, предприема обезпечителни мерки, в съответствие с националното му право и административните практики в сила в неговата държава членка, за да осигури събирането, когато вземане или инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител е обжалван(о) към момента на отправяне на искането, или когато вземането все още не е предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата членка на органа заявител, доколкото съгласно националното право и административните практики на държавата членка на органа заявител в подобна ситуация са възможни и обезпечителни мерки. Документът, позволяващ налагане на защитни мерки в държавата членка на органа заявител и отнасящ се до вземането, за събирането на което е отправено искане за взаимна помощ, ако има такъв, се прилага към искането за защитни мерки в държавата членка на органа, получил искането. Не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в държавата членка на органа, получил искането.
(2-2) Към искането за защитни мерки може да се приложат и други документи, свързани с вземането, издадени в държавата членка на органа заявител.
(3) За целите на прилагането на параграф 1 от настоящия член условията и процедурите, установени в членове 78, 79, 81 и 82 от регламента по прилагане, се прилагат mutatis mutandis.“
41. В член 85 параграф 1 се заменя със следното: „1. Органът, получил искането, събира от съответното физическо или юридическо лице и удържа всички разходи, произтичащи от събирането, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби, приложими към такива вземания в държавата членка на органа, получил искането.
(1а) Когато разходите, свързани със събирането, не могат да бъдат събрани от длъжника, в допълнение към сумата по вземането, тези разходи се приспадат от действително събраната сума или, когато това не е възможно, биват възстановени от органа заявител. Органът заявител и органът, получил искането, могат да се споразумеят за специфично за конкретния случай възстановяване или могат да се споразумеят за отказ от възстановяване на тези разходи.“
42. Вмъква се следният член: „Член 85a Присъствие в административни служби и участие в административни разследвания
(1-3) С оглед насърчаване на взаимната помощ, предвидена в настоящия раздел, по споразумение между органа заявител и органа, получил искането, и в съответствие с условията, посочени от органа, получил искането, длъжностни лица, които са упълномощени от органа заявител, могат:
а) да присъстват в службите, в които административните органи на държавата членка на органа, получил искането, изпълняват своите задължения;
б) да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на държавата членка на органа, получил искането;
в) да подпомагат компетентните длъжностни лица на държавата членка на органа, получил искането, по време на съдебни процедури в тази държава членка. 2. При условие че това е разрешено съгласно действащото законодателство в държавата членка на органа, получил искането, споразумението, посочено в параграф 1, може да предвижда длъжностни лица от държавата членка на органа заявител да разпитват физически лица и да разглеждат досиета. 3. Когато действат съгласно параграфи 1 и 2, длъжностни лица, оправомощени от органа заявител, разполагат с оправомощаващ ги писмен документ, удостоверяващ тяхната самоличност и качеството им на длъжностни лица.“
43. Член 86 се заличава.
44. Вмъква се следният член: „Член 86a Правомощия за приемане на актове за изпълнение 1. Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява допълнително процедурата по събиране на вземания. В тези актове за изпълнение се определят:
а-2) практическите мерки, необходими за прилагането на настоящия раздел, във връзка с изпращането на информация и документи или решения по електронен път на заинтересованото лице, в съответствие с член 4;
б-2) форматът за единния инструмент, посочен в член 79;
в-2) информацията, която трябва да се предостави от органа, получил искането, на органа заявител, относно развитието на процедурата или резултатите, свързани с искането, и приложимия срок в това отношение;
г) мерките, които съответните институции трябва да вземат при промяна или оттегляне на искането за вземане, което е предмет на отправеното искане за събиране;
д) допълнителните подробни правила, необходими за прилагането на член 75, параграф 2, членове 76, 77, 78, 79, 80 и 81, член 82, параграф 1, член 83, параграф 1, втора алинея и членове 84, 85 и 85а; както и
е) определянето на минимален праг за сумите, за които може да се отправя искане за събиране. 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 88в, параграф 2 от основния регламент.“
45. Член 87 се изменя, както следва:
а-3) параграф 4 се заменя със следното: „4. Параграфи 2 и 3 се прилагат също за определяне или проверяване на състоянието на зависимост на лице, получаващо или претендиращо за обезщетения за дългосрочни грижи, посочени в член 1, буква хб) от основния регламент.“ ;
б-3) параграф 6 се заменя със следното: „6. По изключение от принципа за безплатна административна взаимопомощ по член 76, параграф 2 от основния регламент, действителният размер на разходите за проверките, посочени в параграфи 1—5 от настоящия член, се възстановява на институцията, към която е било отправено искане да ги извърши, от институцията длъжник, поискала проверките. Въпреки това, ако институцията, от която е било поискано да извърши проверката, също използва заключенията за предоставяне за своя сметка на обезщетения на съответното лице съгласно прилаганото от нея законодателство, тя не може да иска възстановяването на разходите, посочени в предходното изречение.“
46. Вмъква се следният член: „Член 87а Оценка До 2 ноември 2031 година Комисията извършва оценка за спазването на сроковете, посочени в дял II от регламента по прилагането, и за прилагането на правилата, посочени в член 14, параграф 5а от посочения регламент. В оценката си Комисията също така оценява дали е целесъобразно да се разшири обхватът на обезщетенията за дългосрочни грижи съгласно основния регламент, така че да се включат и обезщетенията, свързани с работата. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад, в който са посочени резултатите от тази оценка. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.“
47. В член 89 параграф 3 се заличава.
48. Член 92 се заличава.
49. Член 93 се заменя със следното: „Член 93 Преходни разпоредби Членове 87, 87а и 87б от основния регламент се прилагат в случаите, обхванати от регламента по прилагане.“
50. Вмъква се следният член: „Член 94a Преходни разпоредби, свързани с обезщетенията за безработица 1. Членове 56 и 70 и приложение 5, в редакцията им, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължават да се прилагат за обезщетения за безработица, за които са подадени заявления преди съответните дати на прилагане, определени в член 97, втора алинея, точка 2 и трета и четвърта алинеи. 2. Член 73, в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за уреждането на искания, започнали преди 2 ноември 2028 година. 3. Дял IV, глава III, раздел 3, в редакцията му, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, продължава да се прилага за искания и оспорвания, направени преди 2 ноември 2028 година.“
51. Член 96 се изменя, както следва:
а-4) в параграф 1, втора алинея уводният текст се заменя със следното: „Независимо от това, с изключение на член 107, Регламент (ЕИО) № 574/72 остава в сила и продължава да има правно действие за целите на:“ ;
б-4) вмъква се следният параграф: „1а За целите на законодателството, посочено в параграф 1 от настоящия член, правилата за конвертиране на валути се уреждат от член 90.“
52. Член 97 се заменя със следното: „Член 97 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Той влиза в сила на 1 май 2010 г. Независимо от първа алинея, се прилагат следните дати:
1. Следните разпоредби, в редакцията им, която е в сила от 1 ноември 2026 година, се прилагат от същата дата:
а-5) член 1, параграф 2;
б-5) член 2, параграфи 2а, 5 и 6;
в-3) член 3, параграф 3;
г-2) член 19, параграфи 2и 3;
д-2) член 26, параграф 4;
е-2) член 43, параграф 3;
ж) член 65;
з) член 66, параграф 2;
и) член 68, параграф 2;
й) член 75, параграфи 1, 3 и 4;
к) членове 85a, 86 и 86a;
л) член 87, параграфи 4 и 6;
м) член 87а;
н) член 89, параграф 3;
о) членове 92, 93 и 94а;
п) член 96, параграфи 1 и 1а;
р) приложение 1.
2. Следните разпоредби, в редакцията им, която е в сила от 1 ноември 2026 година, се прилагат от 2 ноември 2028 година:
а-6) член 5, параграфи 2—5;
б-6) член 14, параграфи 1, 1а, 3, 5а, 10 и 12;
в-4) член 15;
г-3) член 16, параграфи 1, 2, 3 и 5;
д-3) член 19а;
е-3) член 20, параграфи 3 и 4;
ж-2) член 25, параграфи 1 и 3;
з-2) член 31, параграф 2;
и-2) член 32, параграф 1;
й-2) член 54, параграф 1;
к-2) член 54а;
л-2) член 55, параграфи 1, 4, 5 и 7;
м-2) член 56, параграфи -1, 1 и 3;
н-2) член 56а;
о-2) член 67, параграфи 3 и 7;
п-2) членове 70;
р-2) член 72, параграф 1;
с) членове 73 и 77;
т) член 78, параграфи 1—4 и член 78, параграф 6;
у) членове 79–82 и член 84;
ф) член 85, параграфи 1 и 1а;
х) приложения 5 и 6.
3. Член 64, в редакцията му, която е в сила от 1 ноември 2026 година, се прилага от 1 януари 1 януари 2027 година. Независимо от втора алинея, точки 1 и 2 от настоящия член, по отношение на лица, за които по време на последната им дейност като наето или самостоятелно заето лице Люксембург е била компетентната държава членка, членове 56 и 70 и приложение 5, в редакцията им, която е в сила преди 1 ноември 2026 година, се прилагат до 2 ноември 2031 година. По време на този срок член 56а не се прилага за Люксембург. Люксембург може да уведоми Комисията, че е необходимо срокът, посочен в трета алинея, да бъде удължен до 2 ноември 2033 година. Това уведомление за удължаване се прави в разумен срок преди края на срока, посочен в трета алинея. Уведомлението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.“
53. Приложенията към Регламент (ЕО) № 987/2009 се изменят в съответствие с приложение II към настоящия регламент.
Член 3 Влизане в сила и дата на прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 7 октомври 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател T. BYRNE
Приложение I
Изменения към приложенията на Регламент (ЕО) № 883/2004 Приложенията към Регламент (ЕО) № 883/2004 се изменят, както следва: 1) Приложение I се изменя, както следва: a) част I се изменя, както следва: i) след раздела „БЪЛГАРИЯ“ се вмъква следният раздел: „ЧЕШКА РЕПУБЛИКА Авансови плащания за издръжка съгласно Закона за авансови плащания за издръжка (№ 588/2020 Сб.)“; ii) разделът „ЕСТОНИЯ“ се заменя със следното: „ЕСТОНИЯ Издръжка съгласно Закона за семейните обезщетения от 1 януари 2017 г.“; iii) разделът „СЛОВАКИЯ“ се заменя със следното: „СЛОВАКИЯ Временна издръжка, предвидена в Закон № 201/2008 Сб. Изменен.“; iv) разделът „ШВЕЦИЯ“ се заменя със следното: „ШВЕЦИЯ Финансова помощ (членове 17—19 от Кодекса за социално осигуряване) (2010:110).“; б) част II се изменя, както следва: i) разделът „ЛИТВА“ се заменя със следното: „ЛИТВА Плащания за издръжка на деца съгласно Закона за плащанията за издръжка на деца.“; ii) разделът „УНГАРИЯ“ се заличава; iii) разделът „ПОЛША“ се заменя със следното: „ПОЛША Еднократна помощ за раждане на дете (Закон за семейните обезщетения). Еднократна помощ за раждане на дете, което е диагностицирано като страдащо от тежко и необратимо увреждане или нелечимо животозастрашаващо заболяване, възникнало през периода на пренаталното развитие на детето или по време на раждането.“; iv) разделът „РУМЪНИЯ“ се заличава; v) разделът „СЛОВАКИЯ“ се заменя със следното: „СЛОВАКИЯ Помощ за раждане.“; vi) разделът „ФИНЛАНДИЯ“ се заменя със следното: „ФИНЛАНДИЯ Пакет майчинство, еднократна помощ за майчинство и подпомагане под формата на еднократна парична помощ за компенсиране на разходите за международно осиновяване съгласно Закона за помощите за майчинство (477/1993).“; vii) добавя се следният раздел: „ШВЕЦИЯ Помощ за осиновяване (член 21 от Кодекса за социално осигуряване (2010:110)).“ 2) Приложение II се изменя, както следва: a) разделите „ДАНИЯ – ФИНЛАНДИЯ“ и „ДАНИЯ – ШВЕЦИЯ“ се заличават; б) разделът „ГЕРМАНИЯ – АВСТРИЯ“ се заменя със следното: „ГЕРМАНИЯ – АВСТРИЯ Член 14, параграф 2, букви ж), з), и) и й) от Спогодбата за социална сигурност от 4 октомври 1995 г. (определяне на областите на компетентност между двете държави по отношение на предишни осигурителни досиета и придобити осигурителни периоди); прилагането на тази разпоредба продължава да бъде ограничено до лицата, за които се отнася.“; в) разделите „ИСПАНИЯ – ПОРТУГАЛИЯ“ и „ФИНЛАНДИЯ – ШВЕЦИЯ“ се заличават; 3) В приложение III разделите „ЕСТОНИЯ“, „ИСПАНИЯ“, „ХЪРВАТИЯ“, „ИТАЛИЯ“, „ЛИТВА“, „УНГАРИЯ“, „НИДЕРЛАНДИЯ“, „ФИНЛАНДИЯ“ и „ШВЕЦИЯ“ се заличават. 4) Приложение IV се изменя, както следва: a) разделът „ЕСТОНИЯ“ се вмъква след раздела „ГЕРМАНИЯ“; б) разделът „ЛАТВИЯ“ се вмъква след раздела „КИПЪР“; в) разделът „ЛИТВА“ се вмъква след раздела „ЛАТВИЯ“; г) разделът „МАЛТА“ се вмъква след раздела „УНГАРИЯ“; д) разделът „ПОРТУГАЛИЯ“ се вмъква след раздела „ПОЛША“; е) разделът „РУМЪНИЯ“ се вмъква след раздела „ПОРТУГАЛИЯ“; ж) разделът „СЛОВАКИЯ“ се вмъква след раздела „СЛОВЕНИЯ“; з) разделът „ФИНЛАНДИЯ“ се вмъква след раздела „СЛОВАКИЯ“; и) разделът „ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО“ се добавя след раздела „ШВЕЦИЯ“; 5) В приложение VI разделът „ФИНЛАНДИЯ“ се заличава; 6) Приложение VIII, част I се изменя, както следва: а) разделът „ЛИТВА“ се заменя със следното: „ЛИТВА Всички заявления за пенсии за преживяла вдовица/вдовец от социалното осигуряване, изчислени на базата на основната сума на пенсията на вдовицата/вдовеца (Закон за пенсиите от държавното социално осигуряване).“; б) в раздела „АВСТРИЯ“ буква ж) се заменя със следното: „ж) всички заявления за обезщетения съгласно Федералния закон от 22 декември 2018 г. за пенсионното осигуряване на австрийските нотариуси – NVG 2020; з) бонус за ранно започване на дейност съгласно членове 262a и 286a от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (ASVG) (Общ закон за социалното осигуряване) от 9 септември 1955 г., член 144a от gewerbliches Sozialversicherungsgesetz (GSVG) (Закон за социално осигуряване за лица, извършващи търговска дейност) от 11 октомври 1978 г. и член 135a от Bauern-Sozialversicherungsgesetz (BSVG) (Закон за социалното осигуряване на земеделските стопани) от 11 октомври 1978 г.“; 7) Приложение IX се изменя, както следва: a) част I се изменя, както следва: i) след раздела „ДАНИЯ“ се добавя следният раздел: „ЕСТОНИЯ Обезщетение за неработоспособност, отпуснато съгласно Закона за обезщетенията за неработоспособност.“; ii) разделът „ФИНЛАНДИЯ“ се заменя със следното: „ФИНЛАНДИЯ Пенсии на съпруга или съпругата, определени в съответствие с преходните правила и отпуснати преди 1 януари 1994 г. (Закон за прилагане на Закона за националните пенсии, 569/2007). Допълнителният размер на пенсионните помощи за деца при изчисляването на самостоятелното обезщетение в съответствие със Закона за националните пенсии (Закон за националните пенсии, 568/2007).“; б) в част II разделът „ЛИТВА“ се заменя със следното: „ЛИТВА a) Пенсии за неработоспособност от социалното осигуряване, изплащани съгласно Закона за социалното пенсионно осигуряване б) Пенсии за преживяла вдовица/вдовец и пенсии за сираци от социалното осигуряване, изчислени въз основа на пенсията за неработоспособност на починалото лице съгласно Закона за държавното социално пенсионно осигуряване“; в) в част III третата алинея се заменя със следното: „Скандинавска конвенция за социално осигуряване от 12 юни 2012 г.“ 8) Приложение X се изменя, както следва: a) разделът „ЧЕШКА РЕПУБЛИКА“ се заличава; б) в раздела „ГЕРМАНИЯ“ буква б) се заменя със следното: „б) Bürgergeld, основна разпоредба за търсещите работа в съответствие с том II от Социалния кодекс.“; в) разделът „ЕСТОНИЯ“ се изменя, както следва: i) буква а) се заличава; ii) добавя се следната буква: „в) Надбавка за издръжка на самотен пенсионер (Закон за социалното подпомагане от 6 септември 2016 г.).“; г) разделът „ЛИТВА“ се заменя със следното: „ЛИТВА a) Пенсия за социално подпомагане за старост и инвалидност (Закон за пенсиите за социално подпомагане от 2005 г., членове 5 и 6); б) Обезщетение за социално подпомагане (Закон за пенсиите за социално подпомагане от 2005 г., член 12); в) Компенсация за транспортни разходи за лица с двигателни увреждания, предоставена преди 2019 г. съгласно Закона за компенсиране на транспортни разходи).“; д) в раздела „УНГАРИЯ“ буква в) се заличава. е) разделът „АВСТРИЯ“ се заменя със следното: „АВСТРИЯ a) Компенсационна добавка (Федерален закон от 9 септември 1955 г. за общата социална сигурност (ASVG), Федерален закон от 11 октомври 1978 г. за социалната сигурност на лицата, работещи в сферата на търговията (GSVG), и Федерален закон от 11 октомври 1978 г. за социалната сигурност на земеделските стопани (BSVG); б) Допълнителна надбавка (Федерален закон от 18 ноември 1965 г. относно пенсионните права на федералните служители, преживелите ги лица и лицата на тяхна издръжка – Pensionsgesetz 1965 (PG 1965); Федерален закон за пенсионните обезщетения на длъжностните лица от австрийските федерални железници – Bundesbahn-Pensionsgesetz (BB-PG); Федерален закон от 9 юли 1958 г. за пенсиите и пенсионните обезщетения на федералните театрални служители (Bundestheaterpensionsgesetz (BThPG)).“; ж) разделът „ПОЛША“ се заменя със следното: „ПОЛША a) Социална пенсия (Закон от 27 юни 2003 г. за социалните пенсии); б) Допълнително обезщетение за отглеждане на дете (Закон от 31 януари 2019 г. за допълнителното обезщетение за отглеждане на дете); в) Допълнително обезщетение за лица, които не могат да живеят самостоятелно (Закон от 31 юли 2019 г. за допълнителното обезщетение за лица, които не могат да живеят самостоятелно).“; з) разделът „ПОРТУГАЛИЯ“ се изменя, както следва: i) буква а) се заменя със следното: „а) Държавна пенсия за старост, независеща от плащането на вноски (Декрет-закон № 464/80 от 13 октомври 1980 г.).“; ii) добавя се следната буква: „г) Основният компонент и допълнението към социалните обезщетения за приобщаване (Декрет-закон № 126-A/2017 от 6 октомври 2017 г., изменен).“; и) след раздела „ПОРТУГАЛИЯ“ се вмъква следният раздел: „РУМЪНИЯ Социална помощ за пенсионери (Извънредна правителствена наредба № 6/2009 за установяване на минималната гарантирана социална пенсия, одобрена със Закон № 196/2009) .“; й) разделът „СЛОВЕНИЯ“ се заличава; к) в раздела „ФИНЛАНДИЯ“ буква в) се заличава; л) разделът „ШВЕЦИЯ“ се заменя със следното: „ШВЕЦИЯ a) Добавки за жилищните разходи на лица, получаващи пенсия (глави 99 – 103 от Кодекса за социално осигуряване) (2010:110); б) Финансова помощ за възрастни лица (член 74 от Кодекса за социално осигуряване [2010:110]).“; м) в раздела „ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО“ се добавят следните букви: „е) Компонент „Мобилност“ на плащането за лична независимост (в британското законодателство част 4 от Закона за реформа на социалното подпомагане от 2012 г. и в законодателството на Северна Ирландия част 5 от постановлението от 2015 г. относно реформата на социалното подпомагане (Северна Ирландия) (S.I. 2015/2006 (N.I. 1); ж) Плащане за храна за най-добър старт (Постановления за храните за социално подпомагане (Храни за най-добър старт) (Шотландия) от 2019 г. (SSI 2019/193); з) Безвъзмездни средства за най-добър старт (безвъзмездни средства за бременност и раждане, безвъзмездни средства за ранно обучение, безвъзмездни средства за деца в училищна възраст) (Постановления за подпомагане на деца в ранните им години (Безвъзмездни средства за най-добър старт) (Шотландия) от 2018 г. (SSI 2018/370); и) Погребално подпомагане (Постановления за подпомагане за покриването на погребални разходи (Шотландия) от 2019 г. (SSI 2019/292); й) Надбавка за дете в Шотландия (Постановления за надбавки за дете от 2020 г., Шотландия (SSI 2020/XX)). к) Надбавки за дете с увреждания, компонент „Мобилност“ (Постановления за помощи за деца и млади хора (Шотландия) от 2021 г. (SSI 2021/174)); л) Компонент „Мобилност“ на надбавките за възрастни хора с увреждания (Закон за социалната сигурност (Шотландия) от 2018 г. („SS(S)A“) и Постановления от 2022 г. за помощи за хора в трудоспособна възраст (Шотландия); м) Надбавка за отопление през зимата за хора в пенсионна възраст (Постановления за изменение на Закона за подпомагане за отопление през зимата (за хора в пенсионна възраст) (Шотландия) от 2025 г.); н) Надбавка за гориво през зимата (Постановления на Социалния фонд за надбавки за гориво през зимата от 2025 г.).“ 9) Приложение ХI се изменя, както следва: a) разделът „ЧЕШКА РЕПУБЛИКА“ се заменя със следното: „ЧЕШКА РЕПУБЛИКА 1. За целите на определянето на членовете на семейството в съответствие с член 1, буква и), понятието „съпруг/съпруга“ също включва и регистрираните партньори, съгласно определението в чешкия Закон № 115/2006 Сб. относно регистрираните партньори. 2. Независимо от членове 5 и 6 от настоящия регламент, за целите на отпускане на допълнителното обезщетение за осигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на бившата Чешка и Словашка федеративна република, само осигурителни периоди, завършени съгласно чешкото законодателство, могат да бъдат взети предвид за спазването на минималното изискване от поне една година на чешко пенсионно осигуряване в рамките на определения период след датата на разпадането на федерацията (член 106а, параграф 1, буква б) от Закон № 155/1995 Сб. за пенсионното осигуряване).“; б) в раздела „ГЕРМАНИЯ“ точка 3 се заменя със следното: „3. За целите на отпускане на парични обезщетения по силата на член 47, параграф 1 от SGB V, член 47, параграф 1, от SGB VII и член 24i от SGB V на осигурени лица, живеещи в друга държава членка, по германските осигурителни схеми се изчислява нетно заплащане, което се използва за определяне на обезщетенията така, както ако осигуреното лице е живяло в Германия, освен ако осигуреното лице не поиска определянето да се извърши на базата на нетното заплащане, което то получава в действителност. За целите на отпускане на обезщетение за отглеждане на дете съгласно Федералния закон за родителските надбавки и обезщетенията за отглеждане на дете (BEEG) на лица, които живеят в друга държава членка, компетентната институция по отношение на германското обезщетение за отглеждане на дете изчислява средните месечни доходи по смисъла на членове 2в – 2е от закона, които се използват за определяне на обезщетенията, така, както ако лицето е живяло в Германия. По този начин, ако доходният интервал IV е приложим съгласно член 2e, параграф 3, второ изречение от BEEG, тъй като бенефициерът не е бил класиран в никой германски доходен интервал през референтния период, той може да поиска обезщетението за отглеждане на дете да бъде определено въз основа на действителния му нетен доход, обложен с данък, в държавата членка на пребиваване.“; в) разделът „ЕСТОНИЯ“ се заменя със следното: „ЕСТОНИЯ 1. За целите на изчисляване на родителските обезщетения се счита, че периодите на заетост в държави членки, различни от Естония, се базират на същия осреднен размер на социалния данък, който се е плащал през периодите на заетост в Естония, с които те се събират. Ако през референтната година лицето е било заето само в други държави членки, се счита, че изчислението на обезщетенията се основава на осреднения размер на социалния данък, платен в Естония между референтната година и отпуска по майчинство. 2. За целите на изчисляване на пропорционалното обезщетение за неработоспособност в съответствие с член 52, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, периодите на пребиваване в Естония ще се вземат предвид, считано от навършването на 16-годишна възраст до възникване на осигурителния случай.“; г) разделът „КИПЪР“ се заменя със следното: „КИПЪР За целите на прилагане на разпоредбите на членове 6, 51 и 60а от настоящия регламент, за всеки период, започващ на или след 6 октомври 1980 г., осигурителната седмица съгласно законодателството на Република Кипър се определя, като общият осигурителен доход за съответния период се раздели на седмичния размер на основния осигурителен доход за съответната осигурителна година, при условие че така определеният брой седмици не надхвърля броя на календарните седмици за съответния период.“; д) в разделът „МАЛТА“ буква а) се заменя със следното: „a) Единствено за целите на прилагането на членове 49 и 60 от настоящия регламент, лицата, заети в съответствие със Закона за въоръжените сили на Малта (член 220 от законите на Малта), Закона за полицията (член 164 от законите на Малта), Закона за затворите (член 260 от законите на Малта) и Закона за гражданската защита (член 411 от законите на Малта) се разглеждат като държавни служители.“; е) в раздела „НИДЕРЛАНДИЯ“ точка 1 се заменя със следното: „1. Здравно осигуряване a) По отношение на правото на обезщетения в натура съгласно нидерландското законодателство, за целите на прилагането на дял III, глави 1 и 2 от настоящия регламент, лицата, имащи право на обезщетения в натура, са: i) лицата, които са задължени да се осигуряват при здравноосигурително дружество съгласно Zorgverzekeringswet (Закон за здравното осигуряване); както и ii) доколкото не са включени в точка i), лицата, които пребивават в друга държава членка, и които съгласно настоящия регламент имат право на здравно осигуряване в държавата на пребиваването им, като разходите се поемат от Нидерландия; б) лицата, посочени в точка 1, буква а), точка i), трябва, в съответствие с разпоредбите на Zorgverzekeringswet (Закон за здравното осигуряване), да се осигуряват при здравноосигурително дружество; и лицата, посочени в точка 1, буква а), точка ii), трябва да се регистрират в CAK; в) Разпоредбите на Zorgverzekeringswet (Закон за здравното осигуряване) и Wet langdurige zorg (Закон за дългосрочните грижи) относно отговорността за плащането на осигурителни вноски се прилагат за лицата, посочени в буква а), и членовете на техните семейства. По отношение на членовете на семейството, вноските се начисляват на лицето, от което произтича правото на достъп до медицински грижи; г) лицата, които по силата на законодателството на държава членка, различна от Нидерландия, имат право на обезщетения в натура и пребивават или временно се намират в Нидерландия, имат право на обезщетения в натура съгласно политиката по отношение на осигурените лица в Нидерландия, прилагана от институцията по място на пребиваване или престой, като се вземат предвид член 11, параграфи 1, 2 и 3 от Zorgverzekeringswet (Закон за здравното осигуряване), както и право на обезщетения в натура съгласно Wet langdurige zorg (Закон за дългосрочните грижи); д) точка 1, буква е), в редакцията и в сила преди 1 ноември 2026 година продължава да се прилага за лицата, които към тази дата са получавали обезщетението, посочено в същата разпоредба, и които са се регистрирали в САК.“; ж) след раздела „АВСТРИЯ“ се вмъква следният раздел: „СЛОВАКИЯ Независимо от разпоредбите на членове 5 и 6 от настоящия регламент, за целите на отпускане на допълнителното обезщетение за осигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на бившата Чешка и Словашка федеративна република, само осигурителните периоди, завършени съгласно словашкото законодателство, могат да бъдат взети предвид за спазването на минималното изискване от поне една година на словашко пенсионно осигуряване в рамките на определения период след датата на разпадането на федерацията (член 66а, параграф 1, буква б) от Закон № 461/2003 Сб. за пенсионното осигуряване).“; з) в раздела „ФРАНЦИЯ“ точка 1 се заличава; и) разделът „ШВЕЦИЯ“ се изменя, както следва: i) точки 1 и 2 се заличават; ii) точка 3 се заменя със следното: „3. Разпоредбите на настоящия регламент относно сумирането на осигурителни периоди и периоди на пребиваване не се прилагат към преходните разпоредби на шведското законодателство относно правото на гарантирана пенсия за лица, родени през или преди 1937 г., които са пребивавали в Швеция за определен период от време, преди да подадат заявление за пенсия (глава 6 от Закона (2010:111) за прилагане на Кодекса за социално осигуряване относно членове 53—74).“; iii) точка 4 се изменя, както следва: — уводният текст се заменя със следното: „4. За изчисляване на дохода при определяне на свързаното с дохода условно обезщетение при болест и свързаното с дохода условно обезщетение при безработица съгласно член 34 от Кодекса за социално осигуряване (2010:110) се прилага следното:“; — параграф б) се заменя със следното: „б) когато обезщетенията са изчислени по силата на член 46 от настоящия регламент и дадени лица не са осигурени в Швеция, изискуемият осигурителен период се определя в съответствие с глава 34, раздели 3, 10 и 11 от горепосочения закон така, както ако съответното лице е било осигурено в Швеция. Ако през този период заинтересованото лице няма доход, който дава основание за пенсия съгласно член 59 от Кодекса за социално осигуряване (2010:110), отчитането на референтния период може да започне от по-ранен период във времето, когато осигуреното лице е получавало доход от доходоносна дейност в Швеция;“; iv) в точка 5 буква а) се заменя със следното: „5 a) За изчисляване на условни пенсионни доходи за свързана с дохода пенсия на преживяло лице (глава 82 от Кодекса за социално осигуряване) (2010:110), ако не са удовлетворени изискванията за право на пенсия съгласно шведското законодателство по отношение на най-малко три от петте календарни години, непосредствено предхождащи смъртта на осигуреното лице (изискуем осигурителен период), се вземат предвид и осигурителните периоди, завършени в други държави членки така, както ако са били завършени в Швеция. Осигурителните периоди в други държави членки се считат за базирани върху средната пенсионна основа в Швеция. Ако съответното лице има само една година с пенсионна основа в Швеция, всеки осигурителен период в друга държава членка се счита за период със същата основа.“; й) в раздела „ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО“: i) точки 1 и 2 се заменят със следното: „1. Когато, в съответствие със законодателството на Обединеното кралство, дадено лице, достигнало пенсионна възраст преди 6 април 2016 г., може да има право на пенсия за прослужено време и старост, ако: a) осигурителните вноски, направени от бившия съпруг(а) или бившия регистриран партньор на лицето, се зачитат като осигурителни вноски, направени от самото лице; или б) съответните изисквания за осигурителните вноски са изпълнени от съпруга(ата), регистрирания партньор, бившия съпруг(а) или бившия регистриран партньор на съответното лице, се прилагат разпоредбите на дял III, глава 5 от настоящия регламент с цел да се установят правата съгласно законодателството на Обединеното кралство, при условие че съпругът(ата), регистрираният партньор, бившият съпруг(а) или бившият регистриран партньор упражняват или са упражнявали дейност като наето или самостоятелно заето лице и са били подчинени на законодателството на две или повече държави членки,. В този случай позоваването на „осигурителни периоди“ в глава 5 се тълкува като позоваване на осигурителни периоди, завършени от: i) съпруг(а), регистриран партньор, бивш съпруг(а) или бивш регистриран партньор, когато искът се подава от: — сключило брак лице или регистриран партньор, или — лице, чийто брак или регистрирано партньорство е приключил(о) поради причина, различна от смъртта на съпруга/ата или на регистрирания партньор; или ii) бивш(а) съпруг(а) или бивш регистриран партньор, когато искането е предявено от: — вдовица, вдовец или регистриран партньор, който непосредствено преди пенсионна възраст няма право на надбавки за овдовял родител; или — вдовица, чийто съпруг е починал преди 9 април 2001 г., която непосредствено преди пенсионна възраст е нямала право на надбавки за овдовяла майка, овдовял родител или пенсия за вдовица, или която има право единствено на свързана с възрастта пенсия за вдовица, изчислена съгласно член 52, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, като за целта „свързана с възрастта пенсия за вдовица“ означава пенсия за вдовица, платима в намален размер съгласно раздел 39(4) от Закона за вноските и обезщетенията за социална сигурност от 1992 г. Тази точка не се прилага за лицата, които достигат пенсионна възраст на 6 април 2016 г. или след тази дата. 2. За целите на прилагането на член 6 от настоящия регламент към разпоредбите относно правото на помощи за придружител, помощи за лица, полагащи грижи за лица с увреждания, помощи за издръжка на лица с увреждания и плащане за лична независимост, завършени периоди на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване на територията на държава членка, различна от Обединеното кралство, се вземат предвид дотолкова, доколкото това е необходимо за удовлетворяване на изискванията за присъствие в Обединеното кралство преди деня, в който възниква правото на такова обезщетение.“; ii) в точка 4 първа алинея се заменя със следното: „4. В случаите, когато се прилага член 46 от настоящия регламент, ако заинтересованото лице е неработоспособно, което води до инвалидност, докато то е било подчинено на законодателството на друга държава членка, Обединеното кралство, за целите на член 30А, параграф 5 от Закона за вноските и обезщетенията за социална сигурност от 1992 г., на част 1 от закона от 2007 г. за реформа на социалното подпомагане (Welfare Reform Act 2007) или съответните разпоредби от законодателството на Северна Ирландия, взема предвид всички периоди, през които поради неработоспособност заинтересованото лице е получавало: a) парични обезщетения за болест или възнаграждение или заплата вместо тях; или б) обезщетения по смисъла на дял III, глави 4 и 5 от настоящия регламент, предоставени във връзка с последвалата неработоспособността инвалидност съгласно законодателството на другата държава членка, така, сякаш, в зависимост от случая, това са периоди на обезщетения за временна неработоспособност съгласно член 30А, параграфи 1—4 от Закона за вноските и обезщетенията за социална сигурност от 1992 г., на помощ за заетост и подкрепа (етап на оценяване), изплатени в съответствие с част 1 от закона от 2007 г. за реформа на социалното подпомагане (Welfare Reform Act 2007) или съответните разпоредби от законодателството на Северна Ирландия.“; 10) Добавят се следните приложения: „ПРИЛОЖЕНИЕ XII ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ГРИЖИ ЧРЕЗ ДЕРОГАЦИЯ ОТ ЧЛЕН 33А, ПАРАГРАФ 2 (Член 33a, параграф 2) АВСТРИЯ Паричното обезщетение за дългосрочни грижи (Федерален закон за обезщетенията за дългосрочни грижи, BGBI. I № 110/1993, с изменения), предоставяно в резултат на трудови злополуки или професионални болести, се координира съгласно дял III, глава 2 „Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести“. ФРАНЦИЯ a) Надбавката за постоянни грижи (Кодекс за социално осигуряване, член L.355-1) се координира съгласно дял III, глава 4 „Обезщетения за инвалидност“ или дял III, глава 5 „Обезщетения за старост“, в зависимост от обезщетението, в допълнение на което се изплаща надбавката за грижи; б) Допълнителното обезщетение за постоянни грижи (Кодекс за социално осигуряване, член L.434-2) се координира съгласно дял III, глава 2 „Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести“. ГЕРМАНИЯ Обезщетенията за дългосрочни грижи по отношение на трудови злополуки и професионални болести (Германски социален кодекс, книга VII, точка 44) се координират съгласно дял III, глава 2 „Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести“. ПОЛША Добавката за грижи (Закон от 17 декември 1998 г. за обезщетенията за старост и инвалидност от Фонда за социално осигуряване) се координира съгласно дял III, глава 4 „Обезщетения за инвалидност“ или дял III, глава 5 „Обезщетения за старост“, в зависимост от обезщетението, за което е предназначена добавката за грижи.
Приложение XIII
ПАРИЧНИ СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ЗАМЕСТЯТ ДОХОДИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЕРИОДИ НА ГЛЕДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ (Член 68б) Част I Парични семейни обезщетения, предназначени да заместят доходите по време на периоди на гледане на малко дете (Член 68б, параграф 1) АВСТРИЯ a) Фиксирана надбавка за отглеждане на дете (Закон за надбавката за отглеждане на дете, 2001/103); б) Надбавка за отглеждане на дете, като заместител на доходи от упражняването на доходоносна дейност (Закон за надбавката за отглеждане на дете, 2001/103); в) Бонус за партньора (Закон за надбавката за отглеждане на дете, 2001/103). БЕЛГИЯ Право на отпуск за отглеждане на дете при прекъсването на професионалната кариера (Кралски указ от 29.10.1997 г. за въвеждането на отпуск за отглеждане на дете в рамките на прекъсването на професионалната кариера). БЪЛГАРИЯ a) Парично обезщетение за бременност и раждане (Кодекс за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.), след навършване на шест месечна възраст на детето; б) Парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (Кодекс за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.); в) Парично обезщетение за отглеждане на малко дете (Кодекс за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.). ЧЕШКА РЕПУБЛИКА Надбавка за родители (Закон № 117/1995 Сб. за държавното социално подпомагане, с изменения). ДАНИЯ a) Възстановяване на заплата (Закон за изравнителната схема в случай на майчинство за частния сектор), считано от 15-ата седмица след раждането; б) Парични обезщетения за майчинство и за гледане на малко дете от бащата (Закон за консолидация на правата на отпуск и обезщетения при раждане на дете), считано от 15-ата седмица след раждането. ЕСТОНИЯ Обезщетение за родители (Закон от 15 юни 2016 г. за семейните обезщетения). ФИНЛАНДИЯ Надбавка за родители (Закон за здравното осигуряване, 1224/2004). ФРАНЦИЯ a) Приложима добавка за свободен избор на дейност (за деца, родени/осиновени преди 1 януари 2015 г.) (член 60-II от Закона за финансирането на социалното осигуряване за 2004 г.) б) Споделено обезщетение за отглеждане на дете (PREPARE) (за деца, родени след 1 януари 2015 г.) (член 8-I-7 от Закон № 2014-873 от 4 август 2014 г. за реално равенство между жените и мъжете). ГЕРМАНИЯ Надбавка за родители (Закон за надбавката за родители и отпуск за отглеждане на дете). УНГАРИЯ Възнаграждение за отглеждане на дете (Закон LXXXIII от 1997 г. за услугите на задължителната здравноосигурителна система). ИТАЛИЯ Надбавка за отпуск за отглеждане на дете (Законодателен указ № 151 от 26 март 2001 г.). ЛАТВИЯ Обезщетение за родители (Закон от 6.11.1995 г. за осигуряването в случай на майчинство и болест). ЛИТВА Обезщетение за отглеждане на дете (Закон на Република Литва № IX-110 от 21 декември 2000 г. за социалното осигуряване в случай на болест и майчинство, изменен). ЛЮКСЕМБУРГ Заместващ доход при отпуск за отглеждане на дете (Закон от 3 ноември 2016 г. за реформа на отпуска за отглеждане на дете). ПОЛША a) Добавка към семейните надбавки за отглеждане на дете по време на отпуск за отглеждане на дете (Закон от 28 ноември 2003 г. за семейните обезщетения); б) Обезщетение за родители (Закон от 28 ноември 2003 г. за семейните обезщетения). ПОРТУГАЛИЯ a) Надбавка за родители (Указ-закон № 89/2009 от 9 април 2009 г. и указ-закон № 91/2009 от 9 април 2009 г.), считано от 7-ата седмица след раждането на детето; б) Разширена надбавка за родители (Указ-закон № 89/2009 от 9 април 2009 г. и указ-закон № 91/2009 от 9 април 2009 г.); в) Надбавка при осиновяване (Указ-закон № 89/2009 от 9 април 2009 г. и указ-закон № 91/2009 от 9 април 2009 г.). РУМЪНИЯ Месечно обезщетение за отглеждане на дете (Извънредна наредба на правителството № 111 от 8 декември 2010 г. за отпуска за отглеждане на дете и месечното обезщетение за отглеждане на дете, с последващи изменения и допълнения). СЛОВАКИЯ Надбавка за родители (Закон № 571/2009 за надбавката за родители, изменен). СЛОВЕНИЯ a) Обезщетение за родители (Закон за закрила на родителите и за семейните обезщетения, Държавен вестник № 26/14 и 15/90, ZSDP-1); б) Надбавка за родители (Закон за закрила на родителите и за семейните обезщетения, Държавен вестник № 26/14 и 15/90, ZSDP-1). ШВЕЦИЯ Обезщетение за родители (глава 12 от Кодекса за социално осигуряване (2010:110)). Част II Държави членки, които отпускат в пълна степен семейните обезщетения, посочени в член 68б (Член 68б, параграф 2). ЕСТОНИЯ ФИНЛАНДИЯ ЛИТВА ЛЮКСЕМБУРГ ШВЕЦИЯ“.
Приложение II
Изменения на приложенията към Регламент (ЕО) № 987/2009 Приложенията към Регламент (ЕО) № 987/2009 се изменят, както следва: 1) Приложение 1 се изменя, както следва: a) разделът „БЕЛГИЯ – ГЕРМАНИЯ“ се заличава; б) в раздела „БЕЛГИЯ – ФРАНЦИЯ“ буква е) се заменя със следното: „е) Размяната на писма от 21 ноември 1994 г. и 8 февруари 1995 г. относно процедурите за уреждане на взаимни искания съгласно членове 93, 94, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72, във версията, изменена с размяната на писма от 2 април 2021 г. и 21 ноември 2022 г.“; в) в разделите „ДАНИЯ – ФИНЛАНДИЯ“ и „ДАНИЯ – ШВЕЦИЯ“ текстът се заменя във всеки случай със следното: „Административната договореност за прилагане на Скандинавската конвенция за социално осигуряване от 12 юни 2012 г.“; г) разделът „ГЕРМАНИЯ – ФРАНЦИЯ“ се заличава; д) в раздела „ГЕРМАНИЯ – ЛЮКСЕМБУРГ“ букви а) и б) се заличават; е) в раздела „ФИНЛАНДИЯ – ШВЕЦИЯ“ текстът се заменя със следното: „Административната договореност за прилагане на Скандинавската конвенция за социално осигуряване от 12 юни 2012 г.“ 2) Приложение 5 се заличава. 3) Добавя се следното приложение: „ПРИЛОЖЕНИЕ 6 (член 15, параграф 1б) Строителен сектор Строителният сектор по смисъла на член 15 включва всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, поддръжката, изменението или разрушаването на сгради, и в частност следните работи: 1) изкопни работи; 2) преместване на земни маси; 3) фактически строителни работи; 4) сглобяване или разглобяване на панелни елементи; 5) довършителни работи или инсталиране; 6) промени; 7) обновяване; 8) ремонт; 9) разглобяване; 10) разрушаване; 11) поддръжка; 12) поддържане, бояджийски работи и почистване; 13) подобрения.“ Комисията направи изявление относно контрола, активирането и насочването за започване на работа във връзка с настоящия регламент, което може да бъде намерено на адрес OВ C, C/2026/5549, 27.10.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/5549/oj. Комисията направи изявление относно сезонните работници във връзка с настоящия регламент, което може да бъде намерено на адрес OВ C, C/2026/5553, 27.10.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/5553/oj. ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2026/2359/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)