Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
Този закон определя условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г.
Чл. 2
Чл. 2 (1) Граждани с доказани жилищни нужди с оглед придобиване на жилища са тези, които отговарят едновременно на следните условия: 1. не притежават в страната и в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване, или ако притежават такива, то тяхната стойност заедно със стойността на имуществото по т. 4 не надхвърля 150 хил. лв.; 2. картотекирани са в общините по реда на Закона за наемните отношения с жилищни нужди по чл. 11, ал. 1, т. 1 — 5 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища и в Министерството на вътрешните работи — по ведомствената наредба за разпределяне и продажба на жилища; 3. не са прехвърляли жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г. с изключение на освобождаване или ликвидиране на собственост; 4. не притежават имущество на обща стойност, по-голяма от 150 хил. лв. в налични парични средства по влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуството, нумизматика, филателия, моторни превозни средства, селскостопански земи, фабрики, магазини, ателиета и други основни и оборотни фондове и средства по цени, определени по ред и условия, установени от правилника за прилагане на закона. (2) Условията по точки 1, 3 и 4 на ал. 1 се доказват с декларации от гражданите, а по т. 2 на ал. 1 — с удостоверение от съответната община. (3) Граждани с доказани жилищни нужди са и тези, които са изпълнили задълженията си по Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта и не са получили жилища.
Чл. 3
(1) Гражданите по чл. 2, притежаващи жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., се подреждат в групи по време на престояване на жилищно-спестовните им влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г., както следва:
1. първа група — с влогове, престояли 20 и над 20 години;
2. втора група — с влогове, престояли от 15 до 20 години;
3. трета група — с влогове, престояли от 10 до 15 години;
4. четвърта група — с влогове, престояли от 5 до 10 години.
(2)
(3) Подреждането във всяка група по ал. 1 се извършва чрез еднократно тиражиране от Държавна спестовна каса според спестовните числа, с което се отчита времето на престояване и размерът на сумата по влога към 31 декември 1990 г.
(4) Всяка предходна група до своето изчерпване изключва следващата.
Чл. 4
(1) Списъците по чл. 3 се съставят по общини.
(2) Списъците се обявяват публично и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 4а
(1) Притежателите на жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., могат да ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена - до втора степен включително.
(2) Лицата по ал. 1 сключват договор за прехвърляне на жилищно-спестовния влог с нотариална заверка на подписите и подават заявление до съответната местна комисия по чл. 8, ал. 2 заедно с необходимите документи по чл. 2, ал. 2.
(3) Местните комисии разглеждат исканията в едномесечен срок от постъпването им. При наличие на условията за това новите титуляри на жилищно-спестовни влогове се включват в списъците по чл. 4.
Глава 2. НАЦИОНАЛЕН КОМПЕНСАЦИОНЕН ЖИЛИЩЕН ФОНД
Чл. 5
(1) Създава се Национален компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет.
(2) Националният компенсационен жилищен фонд има за цел да организира набирането, управлението и използването на имущество по фонда за компенсиране на разликите в цените на жилищата, предоставяни на правоимащи граждани по този закон.
Чл. 6
(1) Имуществото по фонда до изчерпване на правоимащите по смисъла на този закон се набира от следните източници:
1. 50 на сто от постъпленията по фонд "Жилищно строителство" на бюджетните учреждения и организации;
2.
3. 50 на сто от приходите от данъка върху сгради по Закона за местните данъци и такси;
4. субсидии в размер до 1 на сто от приходите на държавния бюджет;
5. постъпления от дарения и помощи от български и чуждестранни лица;
6. постъпления от продажба на жилища и вили, отнети в полза на държавата със съдебен акт.
(2) Средствата по фонда се централизират и съхраняват в “Банка ДСК” - ЕАД.
Чл. 7
(1) Средствата по фонда се изразходват за финансово компенсиране на жилищно-спестовните влогове чрез левова индексация на определените към 31 декември 1990 г. спестовни числа.
(2) Размерът на левовия индекс за едно спестовно число се определя от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, като се вземат предвид инфлационните процеси, пазарните цени на жилищата и наличните средства по фонда.
(3) Парични компенсации по ал. 1 се ползват само от гражданите, които придобиват или започват изграждането на жилища след 3 август 1992 г.
(4) Дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища.
(5) Условието за изплащане на финансовата компенсация по ал. 3 е налице и когато жилището попада в режим на съпружеска имуществена общност.
Чл. 8
(1) Ръководен орган на жилищния фонд е Управителният съвет, който се състои от 7 членове, назначени от председателя на Министерския съвет за срок от 5 години, които избират помежду си председател на съвета.
(2) В населени места по утвърден от Управителния съвет списък се създават местни комисии към общините от представители на общинските съвети и организациите, представляващи гражданите с жилищни нужди. Управителният съвет по предложение на общинските съвети утвърждава състава на местните комисии и техния мандат.
Чл. 9
(1) Управителният съвет:
1. управлява имуществото на фонда;
2. разработва и приема правила за предоставяне на компенсациите и определя размера им в отделните случаи;
3.
4. контролира дейността на местните комисии.
(2) Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от състава на своите членове.
(3) За оперативната работа по управлението на фонда към Управителния съвет се създава постоянно действащ изпълнителен огран по ред и условия, определени от Министерския съвет.
(4) Управителният съвет се отчита ежегодно пред Министерския съвет, който обнародва в "Държавен вестник" приетия отчет.
Допълнителни разпоредби
§ 1
(1) Предоставят се на правоимащите по този закон в срок до шест месеца от влизане в сила на това изменение жилища, собственост на държавата и общините, които не са заети, в които са се самонастанили граждани и които не се използват за жилищни нужди, с изключение на оборотните, ведомствените и използваните за социални, здравни и просветни нужди жилища.
(2) По реда на ал. 1 се предоставят за продажба и жилища, собственост на държавата и общините, временно заети от чуждестранни специалисти и работници, след освобождаването им.
(3) Местните комисии по чл. 8, ал. 2 инвентаризират жилищата по предходните алинеи и предприемат мерки за тяхното освобождаване и продажба.
§ 2
(отменен)
Наличните средства по фонд "Жилищно строителство" се определят към 1 януари всяка година.
§ 3
(1) Жилищата от наличния жилищен фонд по § 1 се предоставят на правоимащите по този закон за закупуване по фактическата им стойност, но не по-ниска от цената, определена по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
(2) Изградените от общините жилища при условията и по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство се продават по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, когато жилищата са завършени изцяло или строителството им е започнато до 4 март 1991 г. включително, и за тях до тази дата са били определени купувачи по установения ред.
(3) Гражданите, които са определени като купувачи и са сключили договор за покупко-продажба на жилища до 4 март 1991 г. включително, но строителството на жилищата е започнато след тази дата, закупуват жилищата по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти.
(4) Жилищата, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за които към 4 март 1991 г. не са определени граждани-купувачи, се продават по фактическата им стойност, но не по-ниска от цената, определена по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
(5)
(6) Разликата между стойността на жилищата, придобити по ал. 2 и 3, и фактическата им стойност е за сметка на фонд „Жилищно строителство“ на общините. Компенсациите по чл. 7 за жилищата, придобити по ал. 1 и 4, са за сметка на Националния компенсационен жилищен фонд.
§ 4
(1) Ведомствата с изключение на Министерството на отбраната и Войските на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта с решения на ръководствата им, взети след 4 март 1991 г., до шест месеца от влизане в сила на това изменение и допълнение на закона продават наличните жилища на своите работници и служители при следните условия:
1. работниците и служителите, които са подали молби за закупуване на ведомствени жилища до 4 март 1991 г. включително или са били наематели на такива жилища преди тази дата и отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, точки 1, 3 и 4 от закона, закупуват жилищата по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти;
2. работниците и служителите, на които са били издадени настанителни заповеди след 4 март 1991 г., до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона и към датата на издаване на настанителната заповед отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, точки 1, 3 и 4, закупуват жилищата по цени, определени по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
(2) Разликата между стойността на жилищата, придобити по ал. 1, и фактическата им стойност е за сметка на ведомството.
§ 5
Общинските съвети ежегодно осигуряват общински жилища и урегулирани поземлени имоти за жилищно строителство и определят продажната им цена за закупуването им от лицата по чл. 1.
§ 6
В Закона за данък върху оборота и акцизите (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 62 от 1956 г., бр. 76 и 91 от 1957 г., бр. 12 от 1958 г., бр. 11 от 1960 г.; ДВ, бр. 98 от 1963 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 19 от 1991 г.) се създава нов член 16а, както следва: "16а. Оборотите от продажба на строителни материали и жилищни сгради се облагат с данък върху оборота в размер 2 на сто."
§ 7
В двумесечен срок от влизане в сила на това изменение на закона Министерският съвет да приеме правилник за неговото прилагане.