Правилник за устройството и дейността на центровете за трансфузионна хематология (ПУДЦТХ)

Чл. 1

Стози правилник се уреждат устройството и дейността на Националния център по трансфузионна хематология и районните центрове за трансфузионна хематология по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, наричани по-нататък „центрове“.

Чл. 2

Центровете са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалища и териториален обхват на дейност съгласно приложение № 1.

Чл. 3

Центровете осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции.

Чл. 4

Центровете осъществяват дейността си според правилата за добра клинична, лабораторна и производствена практика, както и според изискванията на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и медицинския стандарт по трансфузионна хематология.

Чл. 5

(1) Центровете се състоят от следните функционално обособени структурни единици:

1. блок по трансфузионна хематология, състоящ се от отделения;

2. административно-стопански блок.

(2) В блока по трансфузионна хематология задължително се разкриват звена по имунохематологична диагностика, по кръводаряване, по преработка на кръв, по съхранение и експедиция и по качество на кръвта и кръвните продукти и качествен контрол.

(3) Националният център по трансфузионна хематология се състои от звено по организация на трансфузионната мрежа и информационно осигуряване.

Чл. 6

(1) В отделението могат да се разкриват диагностични кабинети, стаи без легла,, лаборатории, манипулационни зали и помощни помещения.

(2) Отделението се ръководи от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология.

(3) Лабораторията се ръководи от специалист по съответния профил.

(4) Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и други обслужващи дейността на центъра звена.

(5) Броят и видът на отделенията, на лабораториите и на останалите звена се определят от директора съобразно обема и нуждите на центъра в съответствие с медицински стандарт „Трансфузионна хематология“.

(6) Числеността на персонала на съответния център е посочена в приложение № 2.

Чл. 7

(отменен)

Клиниката е структурно звено към Националния център по хематология и трансфузиология, ръководено от хабилитирано лице – лекар, с призната специалност по клинична хематология, в която се извършва диагностично-лечебна дейност на хематологични заболявания.

Чл. 8

(отменен)

(1) Отделението е структурно звено, ръководено в районните центрове от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология, а в Националния център – от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология или клинична хематология.

(2) В отделението могат да се разкриват диагностични кабинети, стаи с легла, сектори, лаборатории, манипулационни зали и помощни помещения.

Чл. 9

(отменен)

Секторът е структурно звено, ръководено от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология или клинична хематология.

Чл. 10

(отменен)

Лабораторията и отделението без легла са структурни звена, ръководени от специалисти по съответния профил.

Чл. 11

(отменен)

Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и други обслужващи дейността на центъра звена.

Чл. 12

(1) Центърът осъществява следните дейности:

1. подбор и изследване на кръводарители;

2. вземане, събиране, съхранение и преработка на кръв;

3. диагностика и контрол на взетите кръв и кръвни съставки;

4. осигуряване на суровина за производство на биопрепарати;

5. производство, съхраняване и поддържане на запаси от кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати;

6. планиране на количеството кръв, необходимо на лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

7. промоция и организиране на кръводаряването в териториалния обхват на дейност на центъра;

8. осигуряване на кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати за лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

8а. сътрудничество с другите центрове за предоставяне на диагностициранa и преработенa кръв и кръвни съставки безвъзмездно, в случаите предвидени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането;

8б. събиране на върнати от областни многопрофилни болници за активно лечение с отделения по трансфузионна хематология диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, годни за употреба, но неприложени и непредставени на друго лечебно заведение, при достигане на 5 дни остатъчен срок на годност за резус положителни и 3 дни за резус отрицателни кръв и кръвни съставки;

9. методично ръководство и консултативна дейност в областта на трансфузионната хематология на лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра;

10. контрол относно прилагането на добрата клинична, лабораторна и производствена практика от лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра както и на медицинския стандарт по трансфузионна хематология.

11. водене на регистър по Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

(2) Националният център по трансфузионна хематология осъществява и:

1. научноизследователска и приложна дейност в областта на трансфузионната хематология;

2. дейност, свързана с разработване и провеждане на националната здравна политика по трансфузионна хематология;

3. диагностична, консултативна, експертна и контролна дейност по трансфузионна хематология

4. методично ръководство и контрол върху дейността на районните центрове и съответните болнични отделения по трансфузионна хематология;

5. клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;

6. контролни и референтни функции по осигуряване качеството, качествения контрол и въвеждането на добрата производствена практика и на медицинския стандарт по трансфузионна хематология;

7. разработване на учебни, научни и производствени програми и методични ръководства в областта на трансфузионната хематология;

8. обработка, обобщаване и предоставяне на МЗ информация за дейността на центровете.

9. водене на регистър по Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

(3) Националният център по трансфузионна хематология може да извършва съобразно съответните нормативни разпоредби обучение по трансфузионна хематология на студенти, специализанти и докторанти, както и на медицински специалисти, работещи в областта на трансфузионната хематология.

Чл. 13

(1) Центровете се управляват от директор, който е с висше образование по медицина, с призната специалност по трансфузионна хематология и с придобита квалификация по здравен мениджмънт.

(2)

(3) Директорите на центровете се назначават от министъра на здравеопазването след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда.

(4) Функциите и правомощията на директора в негово отсъствие се изпълняват от служител, който притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина и призната специалност по трансфузионна хематология, въз основа на заповед за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието.

(5)

Чл. 14

(1) Директорът:

1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на центъра;

2. отговаря за целесъобразното и законосъобразното изразходване на бюджета на центъра в съответствие с утвърдените разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

3. представлява центъра пред държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица в страната и чужбина;

4. отговаря за внедряването и поддържането на информационни технологии и системи в центъра;

5. отговаря за изработването и изпълнението на плана за дейността на центъра и за неговата икономическа ефективност;

6. отговаря за хигиенния и противоепидемичния режим на центъра;

7. утвърждава правилник за вътрешния ред на центъра, с който могат да бъдат създадени комисии и съвети според потребностите на центъра.

8. организира ефективното използване, стопанисване и опазване на имуществото на центъра;

9. предоставя в Министерството на здравеопазването ежегодно до края на януари отчет за дейността на лечебното заведение през изминалата календарна година, който съдържа и анализ на финансовите показатели на дейността на центъра.

(2) Директорът на Националния център по трансфузионна хематология координира провеждането на кампании по кръводаряване съвместно с Българския червен кръст и, планира и отчита пред министъра на здравеопазването нуждите от кръв и кръвни продукти.

Чл. 15

(1) Директорът на центъра е работодател на всички работещи в него.

(2) Структурата на центъра и щатното разписание на длъжностите се утвърждават от директора на центъра в съответствие с чл. 5 и 6 и при спазване на изискванията на медицинския стандарт по трансфузионна хематология.

(3) Трудовите договори с ръководителите на отделенията се сключват от директора на центъра за срок до три години след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда.

Чл. 15а

(1) Директорът на центъра се атестира ежегодно.

(2) Основните цели на атестирането са:

1. да се установи нивото на управленските умения на директора и на необходимата му за целта професионална квалификация;

2. да се оцени процесът на управление и резултатите от него, в т. ч. постигнатото и планирано подобряване на дейността на центъра;

3. да се оцени изпълнението на функциите и задачите, регламентирани в нормативните актове и длъжностната характеристика на директора.

(3) Атестирането се извършва в срок до два месеца след изтичане на срока от предходното атестиране.

(4) Атестирането се извършва от комисия, определена от министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай.

(5) Председателят на комисията по ал. 4 уведомява директора на лечебното заведение за деня на атестацията не по-късно от пет работни дни преди нейното провеждане.

(6) Комисията е длъжна да извърши оценяването безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и съобразно методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Чл. 15б

(1) Атестирането се извършва по следните показатели:

1. професионална квалификация и управленски умения, които включват оценяване на: планиране, координиране и контрол на дейността, реализиране на управленска програма и съответствието й с провежданата в страната политика; оперативност; умения за поставяне на цели и анализиране на резултати; умения за работа в екип; борба с корупцията; политика към външни потребители; получени сигнали и жалби, свързани с дейността на центъра; професионално развитие;

2. процеса на управление и резултатите от него, които включват оценяване на: дейност – обем, качество и ефективност на дейността на центъра, натурални и други показатели, конкретен брой случаи по отделните видове дейности и др.; ефективност на взаимодействието с държавни органи и организации, имащи отношение към дейността на центъра; ефективност на взаимодействието с други лечебни заведения, работещи в областта на трансфузионната хематология; своевременност, точност и изчерпателност на отчетите до Министерството на здравеопазването; предприети конкретни инициативи в посока подобряване дейността на центъра, нововъведения с цел по-добро обслужване в сравнение с предходния атестиран период;

3. изпълнение на функциите и задачите, което включва оценяване на: познаване и ползване на нормативните актове и практическото им прилагане; състояние на човешките ресурси; състояние на информационната инфраструктура; умения по ефективно текущо поддържане и стопанисване на имуществото; финансова политика.

(2) Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите, посочени в ал. 1, атестацията може да бъде:

1. отрицателна;

2. неудовлетворителна;

3. добра;

4. много добра.

(3) Оценките по отделните показатели и крайната оценка се вписват в атестационна карта, която се подписва от членовете на комисията и оценявания директор.

Чл. 15в

(1) Директорът, който не е съгласен с определената оценка, има право да подаде писмено възражение, като в него посочи мотивите за своето несъгласие.

(2) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в тридневен срок от датата, на която директорът е подписал атестационната карта.

(3) Министърът на здравеопазването се произнася по възражението в десетдневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно.

(4) Министърът на здравеопазването може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.

(5) Когато министърът на здравеопазването приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение.

(6) Попълнените и подписани атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора на центъра.

Чл. 15г

(1) Министърът на здравеопазването може да прекрати с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с директор на център, получил крайна оценка 1 „отрицателна“.

(2)

Чл. 16

(1) При осъществяване управлението на центъра директорът се подпомага от медицински съвет, който е консултативен орган и включва задължително ръководителите на отделенията, и лабораториите.

(2) Медицинският съвет се председателства от директора на центъра, който има право на съвещателен глас.

Чл. 16а

(1) Директорът на центъра определя лице от персонала, което организира, контролира и носи отговорност за:

1. вземането, диагностиката, преработката, етикетирането, съхраняването и разпределението на кръвта и кръвните съставки;

2. провеждането на обучението на персонала;

3. спазването на изискванията за добра лабораторна и производствена практика;

4. воденето на документацията и регистрирането на информацията;

5. възможността за проследяване на кръвта или кръвните съставки от донора до реципиента и обратно;

6. съобщаването на сериозните нежелани реакции и сериозни инциденти.

(2) Лицето по ал. 1 трябва да има призната специалност трансфузионна хематология и не по- малко от две години стаж в център по трансфузионна хематология.

(3) Центровете в 7-дневен срок уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за името, образованието и продължителността на стажа на лицето по ал. 1, както и при заместването му, за лицето, което го замества, неговата квалификация, началната дата и срока на заместването.

Чл. 17

Центърът се финансира от:

1. държавния бюджет;

2. приходи от дейности, свързани с производството на кръвни съставки и биопрепарати;

3. дарителска дейност на местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. други източници.

§ 1

Този правилник се издава на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Правилника за устройството и дейността на районните центрове по трансфузионна хематология и Правилника за устройството и дейността на Националния център по трансфузионна хематология.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2

1. Център за трансфузионна хематология със седалище – Пловдив, и териториален обхват на дейност – области Пловдив, Хасково, Смолян, Пазарджик и Кърджали.

2. Център за трансфузионна хематология със седалище – Варна, и териториален обхват на дейност – области Варна, Силистра, Добрич, Търговище и Шумен.

3. Център за трансфузионна хематология със седалище – Плевен, и териториален обхват на дейност – области Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Ловеч и Габрово.

4. Център за трансфузионна хематология със седалище – Стара Загора, и териториален обхват на дейност – области Стара Загора, Сливен и Ямбол.

4а. Център за трансфузионна хематология със седалище – Бургас, и териториален обхват на дейност – област Бургас.

5. Национален център по трансфузионна хематология със седалище – София, и териториален обхват на дейност – области Софийска, София, Благоевград, Перник, Кюстендил, Враца, Видин и Монтана. 63227 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (ДВ, бр. 12 от 1990 г.) § 1. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. По реда на наредбата може да извършват аборт български гражданки, чужди гражданки или жени без гражданство.“

§ 2

Член 3 се отменя.

§ 3

Член 5 се отменя.

§ 4

Член 6 се изменя така: „Чл. 6. Лечебните заведения, към които са насочени жените за аборт, осигуряват хоспитализирането им в дневен или друг стационар съобразно състоянието им въз основа на представеното направление или решение за извършване на аборт. При изписване на жената лекуващият лекар задължително дава указания за ефективно предпазване от последваща нежелана бременност.“

§ 5

В чл. 8 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „женската консултация по местоживеене или по неин избор“ се заменят с „личния (семеен) лекар или специалист акушергинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин избор“.

2. В ал. 2 думите „женската консултация“ се заменят с „лекарят по ал. 1“, а думите „съответното здравно заведение по местоживеене или по неин избор с направление (уч. форма №119 на МНЗСГ)“ се заменят с „лечебно заведение по реда и условията, посочени в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) с направление“.

§ 6

В чл. 9 думите „женската консултация“ се заменят с думите „лекарят по чл. 8, ал. 1“.

§ 7

Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Аборт по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение. (2) Аборт по желание по ал. 1 може да се извършва и в лечебните заведения на Министерския съвет, Министерство на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.“

§ 8

Член 13 се изменя така: „Чл. 13. Бременната жена със заболяване, посочено в списъка по приложение № 2, се явява при личния (семеен) лекар. Той осигурява незабавно извършването на необходимите клинични и параклинични изследвания и консултации и я насочва към съответната специална медицинска комисия с направление, придружено с резултатите от изследванията, извършените консултации и други медицински документи, даващи основание за аборт по медицински показания.“

§ 9

В чл. 14 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Аборт по медицински показания по чл. 12 се извършва в специализирани акушеро-гинекологични болници и в областните, междуобластните и националните многопрофилни болници при наличие на акушеро-гинекологична (гинекологична) клиника или отделение.“

2. В ал. 2, т. 1 думата „завеждащ“ се заменя с „началник на“ и думите „здравното заведение“ се заменят с „лечебното заведение“.

3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. За заболявания, по които в лечебното заведение няма специалисти, в комисията се включват специалисти от други лечебни заведения по договор. В случаите на прекъсване на бременност поради наличие на вродени аномалии на плода задължително се включва специалист по генетика.“

4. В ал. 4 думата „здравното“ се заменя с думата „лечебното“.

5. В ал. 5 „МНЗСГ“ се заменя с „МЗ“.

§ 10

В чл. 15, ал. 1 думите „министъра на народното здраве и социалните грижи“ се заменят с „министъра на здравеопазването“, думите „Научния институт по акушерство и гинекология при Медицинска академия“ се заменят със „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“, а думата „института“ се заменя с думата „болницата“.

§ 11

В чл. 16 думата „здравното“ се заменя с „лечебното“.

§ 12

В чл. 18 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „работници“ се заменя със „специалисти“.

2. В ал. 2 думите „средния медицински работник“ се заменят със „специалиста по здравни грижи“.

§ 13

В чл. 19 „дежурният лекар“ се заменя с „лекарят, който го е диагностицирал“ и думите „главния лекар“ се заменя с думата „ръководителя“.

§ 14

Член 20 се отменя.

§ 15

В допълнителните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В § 1 думата „здравните“ се заменя с „лечебните“, думите „центъра (отделенията) по информационни, здравни и организационни технологии“ се заменят с „Районния център по здравеопазване“ и думите „Главния информационен изчислителен център при Медицинска академия, съгласувано с МНЗСГ“ се заменят с „Националния център по здравна информация“.

2. Параграф 3 се изменя така: „§ 3. Контролът върху дейността на лечебните заведения по изпълнение на наредбата се възлага на ръководителите на лечебните заведения и дирекция „Лечебно-профилактична помощ“ в Министерството на здравеопазването.“

3. В § 4 изразът „§ 2 от Закона за народното здраве“ се заменя с „§ 11 от Закона за народното здраве“.

4. Създава се § 5: „§ 5. „Личен (семеен) лекар“ по смисъла на тази наредба е лекар от амбулатория за първична медицинска помощ, избран по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ.“

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 6 Численост на персонала в центровете за трансфузионна хематология