Чл. 1
(1) Приема:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице по министерства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 1;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице в организациите и звената на отраслите и дейностите образование, здравеопазване, култура и социално подпомагане, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 2;
3. единна таблица на размерите на началните основни месечни работни заплати по длъжностни степени за работещите по трудово правоотношение съгласно приложение № 3;
4. таблица на длъжностните наименования и длъжностните степени, които се ползват според категорията на съответната администрация, съгласно приложение № 4;
5. таблица на длъжностните наименования и длъжностните степени за заетите в организациите, дейностите и звената на бюджетна издръжка, които не прилагат Закона за държавния служител, съгласно приложение № 5;
6. таблица на длъжностите и размерите на началните основни месечни работни заплати за заетите в науката и образованието съгласно приложение № 6;
7. таблица на длъжностните наименования и размерите на началните основни месечни работни заплати за висшия, полувисшия и средния медицински и друг персонал, зает в здравните заведения по § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве и в лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съгласно приложение № 7.
(2) За администрациите със специфичен характер, необхванати в ал. 1, т. 1 и 2, както и за финансираните от други източници министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите определят съвместно средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала по предложение на ръководителите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(3) Организациите и звената със специфичен характер, необхванати в приложенията към ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7, за специфичните длъжности прилагат длъжностни наименования и длъжностни степени, предвидени с акт на организацията, след съгласуване със съответния министър, ръководител на организация, областен управител или кмет на община. Размерите на началните основни месечни работни заплати за тези длъжности се диференцират с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата и не могат да бъдат пониски от утвърдените за съответните длъжностни степени с единната таблица за определяне размерите на началните основни месечни работни заплати по приложение № 3.
(4) За длъжности, определени с нормативен акт, се ползват специфичните длъжностни наименования и приравняването им към съответната длъжност от Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Чл. 2
(1) Годишният размер на средствата за работна заплата на организациите и дейностите на бюджетна издръжка, включително за администрациите от централната и териториалната изпълнителна власт, се формира с натрупване от началото на годината на основата на разчетената с държавния бюджет и с общинските бюджети численост на персонала и определените по реда на постановлението средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за съответния период.
(2) Средствата за работна заплата, установени по реда на ал. 1 за съответния период, се ползват за определяне и изплащане на основните работни заплати, на допълнителни и други трудови възнаграждения по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител, по друг закон или нормативен акт, с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, или с индивидуалния трудов договор.
(3) Разликата между формираните по ал. 1 средства за работна заплата и фактически начислените през годината, както и целесъобразни икономии по другите разходи се ползват за еднократно допълнително материално стимулиране в края на годината в размер до една месечна брутна работна заплата на отделно лице.
(4) Алинея 3 се прилага, доколкото с акт на Министерския съвет за организации и дейности със специфичен характер не са утвърдени други разпоредби за формирането и разходването на средствата за работна заплата.
(5) В случаите, когато в бюджетните кредити за заплати за 2002 г. са включени плащания за предходната година, за допълнително материално стимулиране може да се ползва разликата между утвърдените с бюджета за 2002 г. кредити за работна заплата и фактически начислените средства за работна заплата за годината, както и целесъобразни икономии по другите разходи.
(6) Промените в разходната част на общинския бюджет, произтичащи от прилагането на ал. 3 и 5, се извършват по решение на съответния общински съвет.
(7) Алинеи 3, 5 и 6 се прилагат в случаите, когато бюджетните организации са изпълнили всичките си задължения, включително по текущите месечни възнаграждения, както и по доставките и услугите към външните доставчици.
(8) Разпределянето на средствата за еднократно допълнително материално стимулиране и определянето на индивидуалните размери се извършват по ред и начин, установени в колективния трудов договор или с вътрешните правила за работната заплата.
(9) Паричните награди или стойността на предметните целеви награди, дадени по силата на устройствените правилници или вътрешните правила за работната заплата, се определят в рамките на средствата по ал. 2 и не се включват в максималния размер на еднократното допълнително материално стимулиране по ал. 3.
Чл. 2а
(1) На лицата, които се намират в трудови или служебни правоотношения с организации и дейности на бюджетна издръжка, финансирани чрез бюджетите на общините, да се изплати през декември еднократно допълнително възнаграждение в размер 50 на сто от месечната брутна работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване.
(2) Размерът на еднократното допълнително възнаграждение се определя пропорционално на отработените работни дни от 1 януари до 30 ноември 2002 г. в организации и дейности на бюджетна издръжка.
(3) За отработени дни по ал. 2 се считат и дните на платен отпуск независимо от неговото основание, начина и източника на заплащане. В брутната месечна работна заплата по ал. 1 се включват основното месечно възнаграждение и допълнителното месечно възнаграждение за продължителна работа (добавката за прослужено време), както и възнаграждението за научна степен, определени с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване.
(4) Алинея 1 не се прилага за:
1. лицата, назначени по Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (обн., ДВ, бр. 29 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 76 и 92 от 1997 г., бр. 5 от 1999 г. и бр. 53 от 2000 г.);
2. лицата, назначени по Постановление № 351 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на Наредба за организацията и поддържането на системата за военновременно управление на държавната и местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време (ДВ, бр. 85 от 1997 г.);
3. лицата, назначени по Постановление № 212 на Министерския съвет от 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии (обн., ДВ, бр. 98 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1994 г., бр. 29 от 1996 г. и бр. 18 от 1998 г.);
4. лицата, работещи в лечебни заведения, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
5. субсидираната численост в читалищата;
6. друг персонал, назначен извън утвърдената с бюджета численост на персонала.
(5) Определените средни месечни брутни работни заплати на бюджетните организации и дейности по ал. 1 през 2002 г. не се увеличават с размера на изплатеното еднократно допълнително възнаграждение.
Чл. 3
В съответствие със Закона за висшето образование и Закона за Българската академия на науките ръководствата на гражданските държавни висши училища и на Българската академия на науките самостоятелно определят числеността на персонала и средните месечни брутни работни заплати на едно лице, като:
1. се ръководят от предоставените им субсидии от държавния бюджет;
2. използват собствени средства, набрани по самостоятелните им бюджети;
3. спазват размерите на началните заплати, определени по длъжности в приложение № 6.
Чл. 4
В съответствие със Закона за радиото и телевизията управителните съвети на Българското национално радио и на Българската национална телевизия самостоятелно определят числеността на персонала, средните месечни брутни работни заплати на едно лице и средствата за работна заплата.
Чл. 5
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, без кметовете на общините, в рамките на утвърдените средства и средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за съответните системи, отрасли и дейности определят съобразно структурата и квалификацията на персонала конкретните размери на средната месечна брутна работна заплата на едно лице от персонала по второстепенни и от по-ниски степени разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 30 и 40 от 1993 г.).
Чл. 6
(1) Общинските съвети по предложение на кметовете на общините в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация утвърждават средствата за работна заплата и средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за работещите в общинската администрация и в звената към нея по реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата.
(2) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на образованието и науката, министърът на културата и министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите диференцират средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за заетите съответно в здравеопазването, включително за персонала на лечебните заведения, преобразувани по Закона за лечебните заведения, в образованието, в културата и в социалното подпомагане съгласно приложение № 2 по общини съобразно квалификационния състав и образователната структура на персонала.
(3) Общинските съвети определят средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала и средствата за работна заплата на организациите, дейностите и заведенията, финансирани от общинските бюджети, като спазват разчетената средна месечна брутна работна заплата по реда на ал. 2.
Чл. 7
(1) Конкретните размери на индивидуалните месечни работни заплати на работещите по трудово правоотношение се договарят и определят с индивидуалните трудови договори в рамките на средствата за работна заплата, установени по реда на чл. 2, ал. 1 и 2, както следва:
1. на персонала в органите на държавната власт, на местното самоуправление и местната администрация и в техните структури и звена – по ред и начин, установени с колективния трудов договор и/или с вътрешните правила за работната заплата;
2. на персонала в средното образование – по ред и начин, утвърдени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите, при условията и по реда на постановлението, както и с отраслово (браншово) споразумение;
3. на персонала в здравните заведения по смисъла на § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве и в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – по ред и начин, утвърдени с отраслово (браншово) споразумение и/или с колективни трудови договори и с вътрешни правила за работната заплата;
4. за останалия персонал, необхванат в т. 2 и 3 – по длъжности и длъжностни степени, утвърдени с отраслови (браншови) споразумения и/или с колективни трудови договори и вътрешни правила за работната заплата.
(2) Индивидуалните размери на основните месечни работни заплати при пълно работно време не могат да бъдат по-ниски от началните основни месечни работни заплати за съответната длъжност и степен.
(3) Основните месечни работни заплати на заетите в бюджетните организации и дейности се определят в рамките на утвърдените средни месечни брутни работни заплати на едно лице и средствата за работна заплата, формирани по реда на чл. 2, ал. 1 и 2.
(4) Възнаграждението на главния инспектор, инспекторите, ревизорите и експертите в инспектората по чл. 35 от Закона за съдебната власт към Министерството на правосъдието се определя съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт.
Чл. 8
(1) Администрациите от изпълнителната власт разработват разписание на длъжностите, което да съответства на утвърдената им численост на персонала, по образец съгласно приложение № 8. Разписанието на длъжностите се утвърждава от ръководителя на съответната администрация.
(2) Трудовите или служебните правоотношения се сключват въз основа на разписание ята по ал. 1 и се отразяват в поименни разписания на длъжностите по образец съгласно приложение № 9.
(3) За незаетите длъжности се резервират средства за работни заплати в размер, както следва:
1. за работещите по служебни правоотношения – не по-малък от най-ниския размер на основното месечно възнаграждение за длъжността и 10 на сто за други установени добавки;
2. за работещите по трудови правоотношения – не по-малък от началната основна месечна работна заплата за длъжността и 10 на сто за допълнителни и други трудови възнаграждения.
Чл. 9
(1) Обезщетенията по чл. 220, 222 и 224 от Кодекса на труда и по чл. 61, чл. 104, ал. 2, 3 и 4, чл. 105, ал. 3 и чл. 106, ал. 2, 3 и 4 от Закона за държавния служител на лицата, работили съответно по трудово или по служебно правоотношение и освободени от съответните администрации, се осигуряват от бюджетите на министерствата и ведомствата, от самостоятелните бюджети на висшите училища, на общините и на другите бюджетни организации и звена, като се изплащат и отчитат по разходен § „Други възнаграждения и плащания за персонала“ от Единната бюджетна класификация за 2002 г.
(2) Обезщетенията по § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) могат да се изплащат в рамките на текущите разходи по съответните бюджети и се отчитат по § „Други възнаграждения и плащания за персонала“ от Единната бюджетна класификация за 2002 г.
Допълнителна разпоредба
§ 1
Бюджетни организации и дейности по смисъла на постановлението са:
1. органите на държавното управление, на местното самоуправление и местната администрация и техните структурни звена независимо от формата и източника на финансиране;
2. другите държавни и общински организации и звена, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет или от общинските бюджети;
3. специализираните организации и звена, които работят на извънбюджетна сметка, както и фондовете, създадени със закон или с друг нормативен акт, независимо от източниците на финансиране, доколкото друго не е указано в постановлението, в закон или в друг нормативен акт.
Заключителни разпоредби
§ 2
Приложения № 4, 5, 6 и 6а съответно към чл. 17, ал. 2, 3 и 4 и чл. 17а от Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр., бр. 47 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 62 и 89 от 2000 г.; попр., бр. 90 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 28, 35, 54 и 108 от 2001 г.), се изменят, както следва: „Приложение № 4 към чл. 17, ал. 2 Таблица на основните заплати за длъжност по категории администрации (лв.) № по ред Видове длъжности Категория администрация A1 A2 A3 A4 B1 B2 B3 B4 B1 B2 B3 B4 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 А. Ръководни длъжности 8. Главен секретар; административен секретар 635 445 381 369 362 343 337 331 229 216 204 9. Директор (главен директор) 508 381 350 343 324 318 312 305 Б. Експертни длъжности I. Експертни длъжности с ръководни функции 483 305 299 267 261 254 249 242 10. Началник на отдел 361 267 261 254 242 235 229 223 216 210 II. Експертни длъжности с изпълнителски функции 458 12. Съветник 381 292 274 13. Държавен експерт; държавен инспектор 331 229 223 216 210 14. Главен експерт; главен инспектор 311 216 210 204 15. Старши експерт; старши инспектор 216 216 210 204 16. Младши експерт; младши инспектор 187 187 187 187 187 187 187 187 187 187 Приложение № 5 към чл. 17, ал. 3 Таблица за определяне размера на добавката за ранг № по ред Ранг Добавка за ранг (лв.) 1. I старши 254 2. II старши 229 3. III старши 204 4. IV старши 177 5. V старши 152 6. VI старши 127 7. VII старши 102 8. I младши 64 9. II младши 50 10. III младши 38 11. IV младши 25 12. V младши 13 Приложение № 6 към чл. 17, ал. 4 Таблица за определяне размера на добавките за категория администрация № по ред Категория администрация Добавка за категория администрация (лв.) 1. A1 229 2. A2 77 3. A3 70 4. A4 64 5. B1 58 6. B2 50 7. B3 45 8. B4 38 9. B1 25 10. B2 20 11. B3 13 12. B4 7 Приложение № 6 към чл. 17. Таблица за максималните размери на заплатите за ранг в МВР № по ред Ранг Заплата за ранг (лв.) 1. I старши 508 2. II старши 496 3. III старши 483 4. IV старши 470 5. V старши 458 6. VI старши 445 7. VII старши 432 8. I младши 419 9. II младши 406 10. III младши 356 11. IV младши 305 12. V младши 267 Забележки: 1. Максималните размери на заплатите за ранг на държавните служители – граждански лица в МВР, със средно образование са: за V младши – 173 лв.; за IV младши – 185 лв.; за III младши – 196 лв. 2. Минималните размери на заплатите за ранг са в размер 99 лв. – за лицата със средно образование, и 217 лв. – за лицата с по-висока степен на образование.“
§ 3
(1) Необходимите средства за прилагане на постановлението се осигуряват в рамките на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. средства по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, трансфера от републиканския бюджет по самостоятелните им бюджети и извънбюджетни сметки, от собствени приходи на общините и в изпълнение на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Средствата, включително тези за осигурителни вноски, необходими за прилагането на чл. 2а, се осигуряват от икономии на разходите и/или преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2002 г.
(3) Неусвоените в края на годината средства за възнаграждения и осигурителни вноски по ал. 2 се възстановяват по сметката, от която са получени.
(4) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 2 промени по адресните бюджети и бюджетните взаимоотношения с общините за 2002 г. по реда на чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 4
Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указания по изпълнението на постановлението и решават в рамките на определените им компетенции възникнали специфични въпроси по прилагането му.
§ 5
Постановлението влиза в сила от 1 януари 2002 г.