Чл. 1
(1) От 1 юли 1991 г. в предприятията и организациите да започне договарянето на работната заплата.
(2) Ръководствата на предприятията и организациите да създават необходимите условия за своевременно провеждане на колективното договаряне на работната заплата с оглед то да приключи за стопанските предприятия до 1 септември 1991 г., а за бюджетните организации до 15 септември 1991 г.
(3) Ръководствата на предприятията и организациите не по-късно от 15 юли 1991 г. да започнат преговори със съответните синдикални организации за начина, целите, сроковете и взаимодействието за договаряне на работната заплата.
Чл. 2
Утвърждава от 1 юли 1991 г. минимална месечна работна заплата за страната в размер 620 лв. и минимална часова заплата в размер 3,44 лв. при нормална продължителност на законоустановеното работно време.
Чл. 3
(1)
(2) При договарянето на работната заплата за диференциране на началната месечна работна заплата по ал. 1 съобразно степента на образование се прилагат следните препоръчителни коефициенти:
1. за средно образование 1,10;
2. за средно специално образование 1,15;
3. за полувисше образование 1,25;
4. за висше образование 1,35;
(3) Коефициентите по ал. 2 се прилагат, когато за работното място (длъжност) се изисква съответната степен на образование.
Чл. 4
(1) Приема:
1. Наредба за договаряне на работната заплата (приложение № 1);
2. Наредба за допълнителните трудови и други възнаграждения (приложение № 2);
3. Таблица за коефициентите за определяне на началните месечни работни заплати по длъжностни степени в организациите и звената на бюджетна издръжка (приложение № 3);
4. Класификатор на наименованията на длъжностите по степени в организациите и звената на бюджетна издръжка (приложение № 4);
5. Класификатор на дължностите по степени, образование и равнища на управление в организациите и звената на бюджетна издръжка (приложение № 5);
6. Наредба за регулиране нарастването и образуването на средствата за работна заплата (приложение № 6).
(2) Наредбата за регулиране нарастването и образуването на средствата за работна заплата (приложение № 6) се прилага от 1 юли 1991 г.
Чл. 5
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите до 15 юли 1991 г. да внесат в Министерския съвет предложение за необходимите изменения в нормативните актове по труда и социалното осигуряване, произтичащи от договарянето на работната заплата.
Чл. 6
Министерствата, ведомствата и временните изпълнителни комитети на общинските народни съвети да съдействат на предприятията и организациите при подготовката за договаряне на работната заплата.
Чл. 7
Централното статистическо управление и неговите териториални органи да предоставят необходимата информация на министерствата, ведомствата, предприятията и организациите, сварзана с договарянето на работната заплата.
Чл. 8
От 1 юли 1991 г. до сключването на колективните трудови договори или споразумения по работната заплата:
1. на работниците и служителите с минимална месечна заплата 165 лв. се изплаща новият размер на минималната месечна работна заплата от 620 лв. Към тази минимална работна заплата не се дават компенсации;
2. на останалите работници и служители се запазват основните заплати, определени по трудовия договор, и продължават да се изплащат компенсациите по начина и реда, определени с чл. 1, ал. 2 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 1991 г.
Чл. 9
От 1 юли 1991 г. при изчисляване на парични обезщетения, помощи и доплащания по Кодекса на труда компенсациите се включват в размера на основната заплата.
Чл. 10
(1) Към размерите на пенсиите, отпуснати от 1 юли 1992 г. и изчислени по чл. 10, 17 и 20 от Закона за пенсиите, се дава добавка в размер 341 лв.
(2) Когато се получава повече от една пенсия, добавката по ал. 1 се дава само към пенсията, която се изплаща в пълен размер.
(3) За всеки месец след 1 февруари 1992 г., за който лицето (наследодателят) е получило трудово възнаграждение, договорено по условията на това постановление, и то е включено в базата за изчисляване размера на пенсията му, добавката по ал. 1 се намалява пропорционално.
(4) От 1 юли 1991 г. към пенсиите не се начисляват компенсациите по постановления № 8, 85 и 121 на Министерския съвет от 1991 г.
Чл. 11
Представителите на страните, участващи в преговорите, при необходимост ползват платен служебен отпуск съгласно чл. 161 от Кодекса на труда в размер, уговорен между страните.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Това постановление се прилага от всички предприятия и организации, които използват наемен труд, независимо от формата на собственост.
§ 2
Отменя се Постановление № 24 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (ДВ, бр. 16 от 1991 г.) от 1 юли 1991 г.
§ 3
(1) Отменят се:
1. Алинея 3 на чл. 13 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 31 от 1991 г.).
2. Раздел II на Наредбата за трудовите възнаграждения в особени случаи, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 88 от 1987 г., бр. 54 от 1988 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 7, 68 и 100 от 1990 г. и бр. 31 от 1991 г.).
3. Наредбата за допълнитените трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 9 и 10 от 1987 г.; попр., бр. 33 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 54 и 81 от 1988 г., бр. 3 и 11 от 1989 г. и бр. 45 от 1991 г.).
4. Постановление № 66 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1987 г. за утвърждаване на нова система от основни заплати и за усъвършенстване организацията на работната заплата в самоуправляващите се организации (обн., ДВ, бр. 11 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 34 и 38 от 1990 г.).
5. Постановление № 10 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1988 г. за повишаване на заплатите на научните работници и творческите кадри в организациите на културата и в средствата за масова информация и за прилагане на новата система от основни заплати (ДВ, бр. 31 от 1988 г.).
6. Постановление № 20 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1988 г. за създаване на условия за въвеждането на нова система от основни заплати (ДВ, бр. 54 от 1988 г.).
7. Постановление № 50 на Министерския съвет от 1989 г. за въвеждането на новата система от основни заплати в народната просвета (ДВ, бр. 91 от 1989 г.).
8. Член 24 от Постановление № 61 на Министерския съвет от 1989 г. за преустройството на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 101 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1990 г. и бр. 27 от 1991 г.).
9. Член 6 от Постановление № 41 на Министерския съвет от 1990 г. за решаване на някои неотложни въпроси в транспорта и други отрасли и дейности (ДВ, бр. 38 от 1990 г.).
10. Постановление № 56 на Министерския съвет от 1990 г. за основните заплати за някои дейности в държавното управление (ДВ, бр. 47 от 1990 г.).
11. Постановление № 75 на Министерския съвет от 1990 г. (допълнено с Постановление № 100 на Министерския съвет от 1990 г.) за въвеждане на нови заплати в министерствата, другите ведомства и областните народни съвети (ДВ, бр. 60 от 1990 г.).
12. Постановление № 87 на Министерския съвет от 1990 г. за въвеждане на нови заплати за служителите в митниците (ДВ, бр. 64 от 1990 г.).
13. Постановление № 109 на Министерския съвет от 1990 г. за длъжностните наименования и основните заплати в правосъдието, прокуратурата и държавния арбитраж (ДВ, бр. 96 от 1990 г.).
14. Постановление № 12 на Министерския съвет от 1983 г. за подобряване условията на работа в Народния театър "Иван Вазов", Софийската народна опера и Софийската филхармония (необнародвано).
(2) Предприятията и организациите прилагат нормативните актове по ал. 1 до влизането в сила на колективните трудови договори или споразумения по работната заплата.
§ 4
Министерствата и другите ведомства съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи до 25 юли 1991 г. да внесат в Министерския съвет предложения за изменение, допълнение или отмяна на други нормативни актове, които уреждат въпроси по заплащането на труда и противоречат на това постановление.
§ 5
В Наредбата за трудовите възнаграждения в особени случаи (обн., ДВ, бр. 7 от 1987 г.; изм., бр. 88 от 1987 г., бр. 54 от 1988 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 7, 68 и 100 от 1990 г. и бр. 31 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 2 на чл. 33 се изменя така: "(2) За работниците, които преминават на работа в друга група, за която се заплаща допълнително възнаграждение в по-висок размер, при смесен трудов стаж продължителната работа се определя, като 2 години от трета група се зачитат за 1 година от втора група; 3,5 години от трета група – за 1 година от първа група, и 2 години от втора група – за 1 година от първа група, а 1,5 година като тракторист-машинист или на свръхсрочна военна служба се зачита за 1 година от първа група."
2. В ал. 3 на чл. 33 второто изречение се заличава.
3. Член 36 се изменя така: "Чл. 36. Под гарантиран размер на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда на работниците, които са изпълнили трудовите си задължения, се разбира установената за страната минимална месечна работна заплата."
4. Параграф 1 от допълнителните разпоредби се изменя така: "§ 1. Раздел V от тази наредба се прилага и по отношение на тракторист-машинистите в селското стопанство, като размерите на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определят, както следва: от 3 до 5 години – 6 на сто, от 5 до 10 години – 12 на сто, от 10 до 15 години – 16 на сто, от 15 до 20 години – 20 на сто, над 20 години – 24 на сто."
§ 6
До приемане на Класификация на професиите и длъжностите в съответствие с международните стандарти Министерството на труда и социалните грижи дава указания за длъжностните наименования, които ще се прилагат в условията на договаряне на работната заплата.
§ 7
Министерството на труда и социалните грижи дава разяснения по прилагането на това постановление. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов