Наредба № 31 от 2.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване

Чл. 1

(1) С наредбата се уреждат условията и редът за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък “Комисията”.

(2) С наредбата се определят и изискванията за покрит хорариум по висша математика.

(3) По реда на наредбата се признава и правоспособността на отговорен актюер в областта на застраховането, придобита извън Република България, както и правоспособността на отговорен актюер в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, придобита в държава членка.

(4) С наредбата се определят формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява съгласно изискванията на Кодекса за застраховането (КЗ).

(5) С наредбата се определят формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Чл. 2

Правоспособността на отговорния актюер може да бъде:

1. пълна - когато обхваща правоспособност едновременно в областта на застраховането, здравното осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване;

2. частична - когато обхваща правоспособност в една или няколко от областите общо застраховане, животозастраховане, здравно осигуряване и допълнително пенсионно осигуряване.

Чл. 3

(1) Лицата, които искат да им бъде призната правоспособност на отговорен актюер, полагат изпит пред изпитна комисия, определена от Комисията или пред професионална организация на актюерите.

(2) Изпитът пред Комисията се състои от базов модул и три специализирани модула – „Животозастраховане“, „Рискови модели и общо застраховане“ и „Пенсионно осигуряване“. Изпитните модули могат да бъдат положени поотделно или в комбинация един с друг – по избор на заявителя, при спазване на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(3) Изискването за успешно положен изпит по ал. 1 за признаване на правоспособност на отговорен актюер в областта на застраховането не се прилага, когато лицето има правоспособност на отговорен актюер, придобита извън Република България и призната от Комисията по реда на глава трета.

(4) Изискването за успешно положен изпит по ал. 1 за признаване на правоспособност на отговорен актюер в областта на допълнителното пенсионно осигуряване не се прилага, когато лицето има правоспособност на отговорен актюер, придобита в държава членка и призната от Комисията по реда на глава трета.

Чл. 4

(1) До изпит се допуска лице, което има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“.

(2) За допускане до изпит пред Комисията се подава заявление по образец съгласно приложение № 26.

(3) Заявлението по ал. 2 съдържа:

1. имената и единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец или дата и място на раждане) на лицето;

2. електронен адрес и адрес за кореспонденция с лицето;

3. модулите на изпита, които лицето желае да положи;

4. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“; за диплома за висше образование от чуждестранно висше училище се посочва и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация (НАЦИД).

(4) Заявителят може да посочи полагането на:

1. базов модул заедно с един или повече специализирани модули;

2. базов модул, без да полага специализиран, ако успешно е положил специализиран модул на проведен от Комисията изпит;

3. един или повече специализирани модули, без да се явява на базов модул, когато:

(5) Към заявлението по ал. 2 се прилага заверен препис от диплома за завършено висше образование в страната, ако същото е завършено преди 1.01.2012 г. Когато дипломата не е издадена от висше училище в страната и удостоверението за признаване на образованието не е вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД, към заявлението се прилага заверен препис на удостоверението за признаване.

(6) Заявления по ал. 2 се подават в едномесечен срок от датата на оповестяване на решението по чл. 9, ал. 4 на електронната страница на Комисията в интернет. Заявления, подадени извън посочения срок, не се разглеждат.

Чл. 5

Комисията може да изиска и други данни и документи, ако са необходими за вземане на решение за допускане до изпит.

Чл. 6

Комисията отказва допускането до изпит, ако установи, че:

1. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

2. не са изпълнени изискванията по чл. 4, ал. 4;

3. не са представени документи или информация по чл. 4, ал. 3 и 5.

Чл. 7

(1) Комисията се произнася по заявлението за допускане до изпит в 30-дневен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - в 14-дневен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 2.

(2) Когато е необходимо представяне на допълнителни данни и документи, Комисията изпраща съобщение и определя срок за предоставянето им, който не може да е по-кратък от 3 работни дни.

(3) При подаване на заявление за допускане до изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер, лицата заплащат съответната такса съгласно Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 51 от 2025 г.).

Чл. 8

(1) Провеждането на изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер се организира от Комисията не по-малко от веднъж на две години.

(2) Изпитът може да се провежда на части в два или повече последователни дни.

(3) Изпитът е писмен и анонимен.

(4) Право да се явят на изпит имат лицата, които са допуснати до изпита по реда на раздел I и са заплатили съответната такса съгласно Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.

Чл. 9

(1) Изпитът се провежда от изпитна комисия в състав най-малко от трима членове.

(2) Членове на изпитната комисия могат да бъдат само:

1. отговорни актюери с призната от Комисията пълна правоспособност;

2. хабилитирани преподаватели по актюерство, застраховане, статистика, икономика и инвестиции;

3. служители на Комисията с подходяща професионална квалификация и опит.

(3) Съставът на изпитната комисия и редът за работата й се определят с решение на Комисията, която го оповестява на интернет страницата си.

(4) В едномесечен срок от оповестяване на решението по ал. 3 Комисията по предложение на изпитната комисия определя с решение датата, съответно датите за провеждане на изпита и изискванията относно тематичния му обхват, реда за неговото провеждане, както и правилата за оценяване.

(5) Комисията публикува решението и информацията по ал. 4 на интернет страницата си не по-късно от 4 месеца преди датата на изпита, съответно преди първата дата на изпита – когато изпитът се провежда на части. Тези обстоятелства могат да се оповестят и по друг подходящ начин.

Чл. 10

(отменен)

(1) Комисията насрочва с решение датата, съответно датите, за провеждане на изпита.

(2) Комисията оповестява решението по ал. 1 и датата, съответно датите, за провеждане на изпита на интернет страницата си. Решението по ал. 1 и датата, съответно датите, за провеждане на изпита могат да се оповестят от Комисията и по друг подходящ начин.

Чл. 11

(отменен)

(1) Изпитът се провежда от изпитна комисия в състав най-малко от трима членове с подходящи професионална квалификация и опит. Редът за работата и съставът на изпитната комисия се определят с решение на Комисията.

(2) Изпитът е писмен и анонимен.

Чл. 12

(1) Резултатите от изпита се оформят в протокол с оценка съгласно правилата за оценяване. Протоколът се подписва от всички членове на изпитната комисия. Оценките са окончателни и не подлежат на преразглеждане.

(2) Резултатите от изпита се оповестяват по реда на чл. 9, ал. 5 в 14-дневен срок от датата на провеждане на изпита, съответно от последната дата на провеждане на изпита - когато изпитът се провежда на части.

(3) В срок до 5 работни дни от обявяването на резултатите по ал. 1 лицата, които не са преминали успешно изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер, могат да отправят до Комисията искане да се запознаят с резултатите от проверката на писмената си работа. Комисията определя график за запознаване с резултатите на подалите искане лица и ги уведомява за датата и часа на посочения в заявлението електронен адрес.

(4) Запознаването с резултатите от проверката на писмената си работа лицата извършват лично в присъствието на член на изпитната комисия и длъжностно лице от администрацията на Комисията, определено със заповед на председателя на Комисията.

Чл. 12б

(1) За признаване на пълна или частична правоспособност след успешно положен изпит съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 2, съответно чл. 12а, ал. 2, т. 2, лицето подава заявление по образец съгласно приложение № 27.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. информацията по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2;

2. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“, с покрит хорариум по висша математика съгласно ал. 6; за диплома за висше образование от чуждестранно висше училище в страната се посочва и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документ, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, когато заявлението се подава от лице, което не е български гражданин;

2. декларация, че лицето не е било през последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

3. декларация, че лицето не е обявявано в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност;

4. декларация, че лицето не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

5. заверен препис от диплома за завършено висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“, с покрит хорариум по висша математика съгласно ал. 6; за диплома от чуждестранно висше училище се прилага и легализиран превод на дипломата на български език; за диплома от чуждестранно висше училище, за която удостоверението за признаване на образованието не е вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД, се прилага и заверен препис на удостоверението за признаване;

6. други документи по преценка на заявителя за доказване на покрития хорариум;

7. доказателства, че лицето има поне тригодишен опит като актюер в национални осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство.

(4) Когато заявителят е с призната частична правоспособност на отговорен актюер, към заявлението се прилагат само документите по ал. 3, т. 1 – 4. В този случай в заявлението се посочват номерът и датата на решението, с които е призната частична правоспособност.

(5) Комисията може да изиска и други данни и документи, ако са необходими за вземане на решение за признаване на правоспособност.

(6) Необходимият хорариум по висша математика включва:

1. не по-малко от 180 академични часа лекции и упражнения по висша математика или 8 кредита съгласно Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), или

2. не по-малко от 90 академични часа лекции и упражнения хорариум по статистика или застрахователна математика или 4 ECTS кредита, заедно или поотделно, и не по-малко от 90 академични часа лекции и упражнения по висша математика или 4 ECTS кредита.

Чл. 12в

Комисията отказва признаване на правоспособност на отговорен актюер, ако:

1. заявителят е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

2. заявителят няма завършено висше образование по чл. 122и, ал. 2, т. 5 от КСО и чл. 97, ал. 2, т. 5 от КЗ, придобитото висше образование в чуждестранно висше училище не е признато по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69 от 2000 г.) или не е покрит хорариумът по висша математика съгласно чл. 12б, ал. 6;

3. представените декларации от заявителя не удостоверяват съответните обстоятелства по чл. 12б, ал. 3, т. 2 – 4;

4. представените доказателства по чл. 12б, ал. 3, т. 7 не удостоверяват професионалния опит, изискван от закона за признаване на правоспособност на отговорен актюер;

5. установи, че заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. са изминали по-малко от 3 години от влизането в сила на решението за отнемане на правоспособност на отговорен актюер на основание чл. 122и, ал. 4 от КСО и заявителят иска признаване на частична правоспособност в областта на допълнително пенсионно осигуряване;

7. не са изпълнени изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 8 от КЗ и заявителят иска признаване на частична правоспособност в областта на общото застраховане и/или животозастраховането;

8. заявителят не е положил успешно изпита за съответните модули по чл. 3, ал. 2;

9. не са представени документи или информация по чл. 12б, ал. 2, 3 или 5.

Чл. 13

(1) Комисията признава пълна или частична правоспособност на отговорен актюер на лицата, за които са налице условията по чл. 12а, ал. 1, съответно по чл. 12а, ал. 2.

(2) Когато не са изпълнени изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 8 от КЗ, но заявителят отговаря на изискванията на чл. 122и, ал. 2, т. 1 – 6 и ал. 5 от КСО и чл. 12, ал. 2, т. 2, Комисията му признава частична правоспособност в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.

(3) Когато заявителят е поискал признаване на пълна правоспособност преди изтичането на 3 години от влизането в сила на решението за отнемане на правоспособност на отговорен актюер на основание чл. 122и, ал. 4 от КСО и отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 1 – 6 и т. 8 от КЗ и чл. 12, ал. 2, т. 2, Комисията му признава частична правоспособност в областта на общото застраховане и/или животозастраховането.

(4) Комисията се произнася по заявлението за признаване на правоспособност на отговорен актюер в едномесечен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи – в едномесечен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 3.

(5) Когато е необходимо представяне на допълнителни данни и документи, Комисията изпраща съобщение и определя срок за предоставянето им, който не може да е по-кратък от 3 работни дни.

(6) Комисията вписва служебно в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 20 ЗКФН лицата с призната правоспособност на отговорен актюер в 7-дневен срок от представянето на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата такса за издаване на сертификат съгласно тарифата – приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН, съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път.

Чл. 13а

(1) Изпит за придобиване на правоспособност на отговорен актюер в Република България по смисъла на чл. 97, ал. 2, т. 7 от Кодекса за застраховането, и чл. 122и, ал. 2, т. 7 КСО може да организира и професионална организация на актюерите, която е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в Република България и е пълноправен член на създадената през 1895 г. Международна актюерска организация, със седалище в Канада.

(2) При провеждане на изпит по ал. 1 професионалната организация на актюерите уведомява Комисията за условията, при които се провежда изпитът, вкл. за тематичния обхват на изпита, реда за неговото провеждане, както и за правилата за оценяване.

(3) Уведомяването по ал. 2 се извършва не по-късно от четири месеца преди датата на започване на изпитната програма. Комисията може в двумесечен срок от уведомяването да даде задължителни указания за извършването на промени в представените документи и условията, при които се провежда изпитът, ако прецени, че те не съответстват на тези по чл. 9, ал. 4, по отношение на:

1. тематичния обхват на изпита;

2. гаранциите за коректното провеждане на изпита;

3. критериите за оценка и минималното ниво на оценка за признаване на успешно положен изпит.

(4) В случаите по ал. 1 Комисията определя един или повече представители, които присъстват при провеждането на изпит, организиран от професионалната организация на актюерите, и съставят подробен доклад до Комисията за съответствието на изпита с документите по ал. 2 и 3. Представителите на Комисията имат право на достъп до всички документи, свързани с кандидатите, изпита и неговото провеждане.

(5) Професионалната организация на актюерите уведомява Комисията:

1. всяка година за планираните изпитни сесии през следващата година;

2. за мястото и деня на провеждане на всеки изпит и ги обявява на електронната си страница в интернет в срок не по-кратък от две седмици преди определената дата за провеждане на изпита.

(6) Професионалната организация на актюерите предоставя на Комисията списък на лицата, положили успешно изпит за придобиване на правоспособност на отговорен актюер, два пъти годишно към 30 юни и към 31 декември на съответната година.

Чл. 13б

(1) За признаване на правоспособност на отговорен актюер лицата, положили успешно изпит по реда на чл. 13а, подават в Комисията заявление по образец съгласно приложение № 28. Заявлението съдържа информацията по чл. 12б, ал. 2. Към заявлението се прилагат:

1. документите по чл. 12б, ал. 2;

2. документ, удостоверяващ успешно положен изпит пред професионална организация на актюерите по чл. 13а.

(2) Комисията може да изиска и други данни и документи, ако са необходими за вземане на решение за признаване на правоспособност на отговорен актюер.

Чл. 13в

Комисията отказва признаването на правоспособност, ако:

1. са налице основанията по чл. 12в, т. 1 – 7;

2. не е представен някой от документите по чл. 13б;

3. се установи, че професионалната организация на актюерите, издала документа по чл. 13б, ал. 1, т. 2, не отговаря на изискванията на тази наредба;

4. изпитът пред професионалната организация на актюерите не е проведен в съответствие с чл. 13а.

Чл. 13г

(1) Комисията се произнася по заявлението за признаване на правоспособност на отговорен актюер в едномесечен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - в едномесечен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 2. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.

(2) Когато е необходимо представяне на допълнителни данни и документи, Комисията изпраща съобщение и определя срок за предоставянето им, който не може да е по-кратък от 3 работни дни.

(3) Комисията вписва служебно в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 20 ЗКФН лицата с призната правоспособност на отговорен актюер в 7-дневен срок от представянето на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата такса за издаване на сертификат съгласно тарифата – приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН, съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път.

Чл. 14

(1) Лицата с призната от Комисията правоспособност на отговорен актюер получават сертификат, издаден от Комисията. Сертификатът се издава на хартиен носител по образец съгласно приложение № 29, в 7-дневен срок от получаване на решението по чл. 13, ал. 1 – 3, чл. 13г, ал. 1 или чл. 18, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 съдържа:

1. имената и единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец или дата и място на раждане) на лицето;

2. посочване на признатата правоспособност – пълна или частична;

3. номер и дата на решението на Комисията за признаване на правоспособността;

4. нормативното основание за издаване на сертификата;

5. подпис на председателя на Комисията и печат;

6. дата на издаване и номер на сертификата.

(3) Лицата с призната от Комисията правоспособност заплащат такса за издаване на сертификат съгласно тарифата – приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН, и представят документ, удостоверяващ внасянето й, при получаването на сертификата, освен ако таксата не е платена по електронен път.

(4) Дубликат на сертификата се издава от председателя по молба на заинтересуваното лице, ако сертификатът е откраднат, загубен, повреден или унищожен. При получаване на дубликата лицето връща оригинала на сертификата, ако той е на негово разположение.

Чл. 15

(1) Лицата, които имат правоспособност на отговорен актюер в областта на общото застраховане и/или животозастраховането, придобита извън Република България, или правоспособност на отговорен актюер в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, придобита в държава членка, и удостоверена с издаден от компетентен орган или друга организация в държава извън Република България, съответно в държава членка, документ за правоспособност, диплом или друг сертификат, подават заявление за признаването й в Комисията по образец. В заявлението се посочва информацията по чл. 12б, ал. 2 и обхватът, за който лицето иска да му бъде призната правоспособност на отговорен актюер съгласно приложение № 30.

(2) Към заявлението за признаване на придобита правоспособност на отговорен актюер в държава членка се прилагат:

1. документите по чл. 12б, ал. 2;

2. заверен препис на документ за призната правоспособност, диплом или друг сертификат, който удостоверява признатата правоспособност на отговорен актюер;

3. информация за компетентния орган или организацията, издали документа, удостоверяващ призната правоспособност;

4. информация за други данни, условия или ограничения, свързани с признатата правоспособност, невключени в документа по т. 2, или декларация, че не са налице такива данни, условия или ограничения;

5. декларация за истинността на посочените от лицата данни и за това, че им е известна наказателната отговорност за представяне на неверни данни, която се носи по Наказателния кодекс на Република България.

(3) Към заявлението за признаване на придобита правоспособност на отговорен актюер в държава, която не е членка на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, се прилагат документите по ал. 2, както и информация за реда, по който на лицето му е била призната правоспособност.

(4) При подаване на заявлението лицето заплаща такса за признаване на придобита правоспособност съгласно Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 51 от 2025 г.).

Чл. 16

Комисията може да изиска и други данни и документи, ако са необходими, за вземане на решение за признаване на правоспособност на отговорен актюер.

Чл. 17

Комисията отказва признаването на правоспособност, ако:

1. са налице основанията по чл. 12в, т. 1 – 7;

2. установи съществено различие между обхвата на правоспособността, за която се иска признаване, и изискванията относно тематичния обхват на изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер;

3. установи, че органът или организацията, издали документа за признаване на правоспособността, не разполага с необходимата компетентност за признаване на тази правоспособност;

4. е налице друго условие или ограничение, поради което придобитата правоспособност не може да бъде призната.

5. не е представен някой от документите по чл. 15, ал. 2 или 3 или по чл. 16.

Чл. 18

(1) Комисията се произнася по заявлението за признаване на придобитата правоспособност в едномесечен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - в едномесечен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 2. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.

(2) Когато е необходимо представяне на допълнителни данни и документи, Комисията изпраща съобщение и определя срок за предоставянето им, който не може да е по-кратък от 3 работни дни.

(3) Комисията вписва служебно в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 20 ЗКФН лицата с призната правоспособност на отговорен актюер в 7-дневен срок от представянето на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата такса за издаване на сертификат съгласно Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 51 от 2025 г.), съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път.

Чл. 19

Лицата, на които е призната правоспособността, придобита извън Република България, съответно в държава членка, получават сертификат, издаден от председателя на Комисията. Разпоредбите по чл. 14 се прилагат съответно.

Чл. 20

Лицата, на които е било отказано признаване на правоспособност по реда на тази глава, не могат да кандидатстват повторно за признаване на правоспособност със същия обхват, освен ако не представят нови документи по чл. 15, ал. 1 – 3.

Чл. 21

(1) На основание чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 272, параграф 8 на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OB, L 12/1 от 17 януари 2015 г.) отговорният актюер представя в Комисията годишен актюерски доклад.

(2) Отговорният актюер на застраховател без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз изготвя доклада по ал. 1 с форма и съдържание съгласно приложение № 1.

(3) Отговорният актюер на застраховател с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, съответно на презастраховател, изготвя доклада по ал. 1, като следва структурата в съответствие с Европейски стандарт за актюерска практика 2 (ESAP 2) на Европейската актюерска асоциация съгласно приложение № 2.

Чл. 22

(отменен)

(1) Отговорният актюер на застрахователя, извършващ дейност по животозастраховане, изготвя и заверява следните справки:

1. годишна справка № ГЖ. 1.1: Технически резерви към 31 декември на съответната година (I част);

2. годишна справка № ГЖ. 1.2: Технически резерви към 31 декември на съответната година (II част);

3. годишна справка № ГЖ. 1.3 Б: Граница на платежоспособност към 31 декември на съответната година;

4. тримесечна справка № ТЖ. 1.1: Технически резерви към края на всяко тримесечие на съответната година (I част);

5. тримесечна справка № ТЖ. 1.2: Технически резерви към края на всяко тримесечие на съответната година (II част).

(2) Отговорният актюер на застраховател, който извършва дейност по общо застраховане, изготвя и заверява следните справки:

1. годишна справка № ГБ. 1.1: Резерв за предстоящи плащания към 31 декември на съответната година;

2. годишна справка № ГО. 1.2: Технически резерви към 31 декември на съответната година;

3. годишна справка № ГО 1.3: Граница на платежоспособност към 31 декември на съответната година;

4. тримесечна справка № ТО. 1.1: Технически резерви от 1 януари до края на всяко тримесечие на съответната година (част I).

5. тримесечна справка № ТО. 1.2: Резерв за предстоящи плащания към края на всяко тримесечие на съответната година.

(3)

1. справка “Здравноосигурителни (технически) резерви” - изготвя се към края на тримесечието и към 31 декември на съответната година;

2. годишна справка “Граница на платежоспособност” към 31 декември на съответната година.

(4) Справките по ал. 1 и 2 се изготвят и представят в комисията съгласно изискванията на Наредба №53 от 2016г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (ДВ, бр. 6 от 2017 г.).

Чл. 23

(1) Актюерската заверка се полага в долния край на страницата, съдържаща съответната справка, под формата на изрично писмено и собственоръчно подписано изявление на отговорния актюер, в което се посочва, че образуваните технически резерви са достатъчни, съответно, че границата на платежоспособност е правилно изчислена.

(2) Когато съобразно изискванията за коректно използване на актюерските методи в практиката отговорният актюер счита, че образуваните технически резерви не са достатъчни или че границата на платежоспособност не е коректно изчислена, той е длъжен да завери съответната справка с резерви, като даде мотиви за даденото становище и посочи точните размери на техническите резерви, съответно на границата на платежоспособност.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Компетентен орган на държава извън Република България, съответно на държава членка” е държавен орган или организация, признати съгласно законодателството на съответната държава или от държавни органи, изрично оправомощени за тази цел с нормативен акт. Такива органи не могат да бъдат застрахователи, презастрахователи, здравноосигурителни или пенсионноосигурителни дружества.

2. “Организация в държава извън Република България, съответно в държава членка” е юридическо лице, оправомощено с нормативен акт или с международен договор да издава дипломи, сертификати или други документи за правоспособност на отговорен актюер.

3. “Общо застраховане” обхваща класовете застраховки по раздел II от приложение № 1 към КЗ.

4. “Животозастраховане” обхваща класовете застраховки по раздел I от приложение № 1 към КЗ.

§ 2

(1) Заявленията за допускане до изпит по чл. 4, ал. 1 и за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, по чл. 15, ал. 1 се попълват на български език.

(2) Документите, които се изискват по реда на наредбата и които са издадени на език, различен от българския, трябва да бъдат преведени на български език и легализирани в съответствие с изискванията на действащото законодателство. При несъответствие между текстовете за верни се приемат данните в превода на български език.

§ 3

Заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, и заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, могат да изготвят образци на декларации и други стандартизирани документи във връзка с прилагането на наредбата.

§ 4

Първият изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер се провежда в срок 6 месеца от влизането в сила на тази наредба.

§ 5

Наредба № 14 от 2004 г. за реда и начина за лицензиране на актюери на пенсионносигурителни дружества и на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване (ДВ, бр. 46 от 2004 г.) се отменя.

§ 6

Наредбата се приема на основание чл. 97, ал. 2, т. 5 и ал. 4 и чл. 100, ал. 4 от Кодекса за застраховането, чл. 97а, ал. 2, т. 5 и ал. 3 и чл. 97в, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване и чл. 122и, ал. 2, т. 5 и ал. 3 и чл. 123, ал. 2 КСО и е приета с решение № 62-Н от 2.VIII.2006 г. на Комисията за финансов надзор.

§ 7

Комисията за финансов надзор дава указания по прилагането на наредбата. Председател: Ап. Апостолов

Приложение 1 Форма и съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ на застрахователите без право на достъп до единния пазар

Приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 Форма и съдържание на актюерския доклад по чл. 100, ал. 2, т. 2 КЗ ГОДИШЕН АКТЮЕРСКИ ДОКЛАД Раздел I Анализ и структура на застрахователния портфейл към края на отчетната година

1. В аналитичен разрез (графичен или табличен вид) се посочват основните характеристики на застрахователния портфейл по класове застраховки и измененията през последните три отчетни години.

2. В графичен вид се представя структурата на застрахователния портфейл на база премиен приход по класове застраховки, за които застрахователят има издадено разрешение съгласно приложение № 1 към КЗ.

3. Оповестява се оперативният програмен продукт, от който са извлечени данните. Раздел ІІ Анализ и структура на премиите по класове застраховки Анализира се размерът на премийния приход за последните три години по класове застраховки, като се изследват тенденциите по отношение на: – стойността на инкасовия коефициент (отношението на дължими и получени премии) и периода на просрочване на плащането на премиите от страна на застрахованите лица; – вземанията от застрахователни брокери, застрахователни агенти и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и периода на тяхното просрочване; – съотношението между индивидуални и групови договори; – премийния приход по канали на продажба; – броя на застрахователните договори и застрахованите обекти; – срока на договорите; – предсрочно прекратените договори и върнатите премии. Раздел ІІІ Анализ и структура на разходите за изплатени претенции по класове застраховки

1-dup. По класове застраховки се анализират размерът и структурата на предявените искове и платените обезщетения и суми.

2-dup. Разглеждат се развитието на щетите във времето (датата на настъпване на застрахователното събитие, на предявяване на претенцията и на нейното изплащане), както и тенденциите в броя и размера на щетите.

3-dup. Анализират се плащанията по класове застраховки, като се разглеждат честотата и тежестта на щетите.

4. Разглеждат се плащанията във връзка с поетите лимити на отговорност, като се анализират прехвърлените рискове на презастрахователи и възстановените обезщетения от презастрахователи с оглед вида на презастрахователните договори.

5. Сравняват се плащанията с калкулираните разходи за покриване на риска в застрахователно-техническите планове. Отчитат се резултатите от развитието на риска.

6. Дава се преценка на предприетите и необходимите мерки за прогнозиране и избягване на неблагоприятното развитие на рисковете. Раздел IV Анализ и структура на аквизиционните и административните разходи

1-dup2. Посочват се размерът и начинът на разпределение на разходите по класове застраховки.

2-dup2. Анализира се размерът на начислените, реално изплатени и отсрочени комисиони. Сравнява се размерът на изплатените аквизиционни и инкасови комисиони по класове застраховки с предвидения в застрахователно-техническия план размер, като при разлики се анализират причините. Посочва се относителният дял на изплатените комисиони спрямо премийния приход по класове застраховки с оглед структурата на премийния приход по канали на продажба. При дългосрочни застраховки „Живот“ се анализират размерът на първогодишните, второгодишните и еднократните комисиони, теглото на всеки вид комисиона в общата сума и относителният дял на всеки вид комисиона спрямо премийния приход. Раздел V Технически резерви

1-dup3. Анализ на образуваните към края на отчетната година технически резерви. Размер на брутните резерви и дял на презастрахователите в тях с оглед вида и условията на презастрахователните договори.

2-dup3. Подробно описание на използваните методи за образуване на отделните видове технически резерви в съответствие с глава осма, раздел II от КЗ и Наредба № 53 от 2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (ДВ, бр. 6 от 2017 г.) (Наредба № 53). Описанието на методите съдържа: – особености и модификации; – използвани базисни параметри и формули; – информацията, въз основа на която са направени изчисленията; – обосновка на направени експертни допускания и преценки; – достатъчност на резервите – оценка на възможните неблагоприятни отклонения от образуваните технически резерви.

3-dup2. Изменения в размера на брутните технически резерви и дела на презастрахователите в тях с оглед промяна в обема на дейността на застрахователя, размера на отстъпените премии на презастрахователи, развитието на плащанията.

4-dup. Сравнителен анализ на размерите на техническите резерви, определени по всеки отделен метод, посочен в Наредба № 53, в случаите, когато се предвижда възможност за прилагане на повече от един метод, и аргументирана обосновка за избор на прилагания метод.

5-dup. Подробно описание на тенденциите в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето предвид избора на статистически методи за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции. Аргументирана обосновка на използваните методи за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по класове застраховки с оглед развитието на щетите по класове застраховки за достатъчно продължителен период от време.

6-dup. Описание на валутата, в която са образувани техническите резерви, с оглед валутата, в която са задълженията по застрахователните и презастрахователните договори, валутата, в която е договорена премията, и държавата, в която е разположен рискът.

7. Данни за размера на приходите и разходите при инвестиране на техническите резерви и реализираната доходност. Използваната в животозастраховането схема за разпределение на дохода от инвестиции на активите между застрахователя и застрахованите лица. Данни за използваната техническа лихва и разпределения през отчетната година доход по партидите на притежателите на полици.

8. Размер на техническия резултат по класове застраховки и частта от него, заделяна за образуване на запасен фонд. Анализ на използването на средствата от запасния фонд.

9. Коментар относно сигурността на данните и възможността за допускане на грешки и необходимостта от промяна на системата за събиране на данни за застрахователната статистика.

10. Необходимост от промяна на методите за образуване на техническите резерви. Раздел VI Анализ и проявление на рисковете

1-dup4. Анализират се рисковете по класове застраховки и отражението им върху плащанията и застрахователните резерви.

2-dup4. Отчитат се презастрахователните рискове и влиянието им върху портфейла.

3-dup3. Определя се общият ефект от въздействие на рисковете (печалба или загуба) по класове застраховки, като се анализират брутният резултат, резултатът за презастрахователя и участието на застрахователя в него.

4-dup2. Анализират се тенденциите в развитието на коефициента на щетимост, коефициента на разходи и комбинирания коефициент (сбора от предходните два) по класове застраховки.

5-dup2. Отразяват се приетите мерки за предпазване от техническите рискове.

6-dup2. Изразяват се мотиви за промяна на методите за оценка на рисковете, на общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове, както и на презастрахователната политика. Раздел VII Анализ на платежоспособността на застрахователите без право на достъп до единния пазар Описват се съставните елементи на фактическата платежоспособност (собствени средства, намалени с нематериалните активи, отчетени по баланса) и необходимата платежоспособност, изчислена по методите, определени с Наредба № 51 от 2016 г. за собствените средства и за изискванията за платежоспособност на застрахователите, презастрахователите и групите застрахователи и презастрахователи, като се анализира резултатът, получен по различните методи. Раздел VIII Независима оценка на активите и пасивите и финансовото състояние на застрахователя Прави се преглед и актюерска оценка на съответните позиции от баланса на застрахователя и се отчита тяхното влияние върху финансовото състояние и промените му през отчетната година.

11. Информация относно размера на претенциите по чл. 90, ал. 10 и 11 от Наредба № 53 от 2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, както и информацията по чл. 90, ал. 14 от същата наредба.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 21, ал. 2 Форма и съдържание на актюерския доклад по чл. 97в, ал. 2, т. 2 ЗЗО

(отменен)

1. В аналитичен разрез (графичен или табличен вид) се посочват основните характеристики на здравноосигурителния портфейл по видове здравноосигурителни пакети и измененията през последните три отчетни години.

2. В графичен вид се представя структурата на здравноосигурителния портфейл на база премиен приход по видове действащи здравноосигурителни пакети, за които здравноосигурителното дружество има издадено разрешение (лицензия). Когато се предлагат здравни услуги и стоки, които са комбинация от няколко пакета, данните се посочват и анализът се изготвя по видове пакети.

3. Оповестява се оперативният програмен продукт, от който са извлечени данните.

4. Анализира се състоянието на портфейла и се изготвя прогноза за следващата година. Раздел II Анализ и структура на премиите по видове здравноосигурителни пакети Анализира се размерът на премийния приход за последните три години по видове здравноосигурителни пакети, като се изследват тенденциите по отношение на: - стойността на инкасовия коефициент (отношението на дължими и получени премии) и периода на просрочване на плащането на премиите от страна на здравноосигурените лица; - вземанията от здравноосигурителни посредници и периода на тяхното просрочване; - съотношението между индивидуални и групови договори; - премийния приход по канали на продажба; - броя на здравноосигурителните договори и здравноосигурените лица; - срока на договорите; - предсрочно прекратените договори и върнатите премии. Раздел III Анализ и структура на разходите за изплатени претенции по видове здравноосигурителнипакети

1-dup. По видове здравноосигурителни пакети се анализират размерът и структурата на предявените искове и платените обезщетения.

2-dup. Разглеждат се развитието на щетите във времето (датата на настъпване на здравноосигурителното събитие, на предявяване на претенцията и на нейното изплащане), както и тенденциите в броя и размера на щетите.

3-dup. Анализират се поетите лимити на отговорност и плащанията по видове рискове, като се разглеждат честотата и тежестта на щетите.

4-dup. Сравняват се плащанията с калкулираните разходи за покриване на риска в техническите планове. Отчитат се резултатите от развитието на риска.

4.1. Актюерският доклад трябва да включва преглед на контролите по отношение на използваните данни при изчислението на техническите резерви, както и обосновка от отговорния актюер за уместността, точността, надеждността и пълнотата на използваните данни.

4.2. Актюерският доклад трябва да съдържа идентификация на всякакви съществени несигурности или ограничения в данните и да опише подхода, възприет към тях, в контекста на изчисляването на техническите резерви. Ограниченията може да включват, но не само, тяхната пригодност за целта, последователност във времето, навременност, информационни системи и софтуер, наличност на исторически данни, на данни за претенциите или на данни за отделните полици.

4.3. Актюерският доклад следва да съдържа преглед на бизнеса, покрит от техническите резерви, разпределението на данните в хомогенни рискови групи и според какви критерии подобно разпределение е оценено като уместно, като се вземат под внимание основните рискове, поемани от застрахователя, съответно от презастрахователя.

4.4. В актюерския доклад се обръща внимание на съответната информация, налична на финансовите пазари, и общодостъпните данни по отношение на подписваческите рискове и се обосновава как те присъстват в оценката на техническите резерви.

5. Дава се преценка на предприетите и необходимите мерки за прогнозиране и избягване на неблагоприятното развитие на рисковете. Раздел IV Анализ и структура на аквизиционните и административните разходи

1-dup2. Посочват се размерът и начинът на разпределение на разходите по видове здравноосигурителни пакети.

1.2. Актюерският доклад трябва ясно да посочва заключенията на отговорния актюер от анализа за адекватност и надеждност на техническите резерви. Заключенията следва да включват всички опасения в тази връзка, както и да установяват евентуалните съществени слабости или недостатъци, с препоръки за тяхното отстраняване.

1.3. Актюерският доклад следва да включва резултатите от оценка дали техническите резерви са изчислени в съответствие с чл. 120, 121, 122, 152 – 163 от Кодекса за застраховането и с регламентите по прилагане на чл. 86 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2009 г.) и становище дали са необходими промени с цел да се постигне по-пълно съответствие.

1.4. Актюерският доклад трябва ясно да посочва източниците и степента на несигурност, оценени от отговорния актюер по отношение на оценките, направени при изчисляването на техническите резерви. Актюерският доклад следва да поясни потенциалните източници на несигурност и където е уместно, да илюстрира подобни несигурности чрез позоваване на възможни сценарии.

1.5. Отговорният актюер следва да гарантира, че в актюерския доклад са разяснени факторите, оказващи съществено влияние по отношение на техническите резерви, включително причините (факторите) за риска и използваните допускания, като обърне внимание на съществени преценки, направени при изчисляване на техническите резерви.

2-dup2. Анализира се размерът на начислените, реално изплатени и отсрочени комисиони. Сравнява се размерът на изплатените аквизиционни и инкасови комисиони по видове здравноосигурителни пакети с предвидения в застрахователно-техническия план размер, като при разлики се анализират причините. Посочва се относителният дял на изплатените комисиони спрямо премийния приход по видове здравноосигурителни пакети, предвид структурата на премийния приход по канали на продажба. При дългосрочните здравноосигурителни договори се анализират размерът на първогодишните, второгодишните и еднократните комисиони, теглото на всеки вид комисиона в общата сума и относителният дял на всеки вид комисиона спрямо инкасирания премиен приход. Раздел V Технически резерви

1-dup3. Анализ на образуваните към края на отчетната година здравноосигурителни резерви.

2-dup3. Подробно описание на използваните методи за образуване на отделните видове здравноосигурителни резерви в съответствие с чл. 90в ЗЗО и Наредба № 27. Описанието на методите съдържа: - особености и модификации; - използвани базисни параметри и формули; - информацията, въз основа на която са направени изчисленията; - обосновка на направени експертни допускания и преценки; - достатъчност на резервите; - оценка на възможните неблагоприятни отклонения от образуваните здравноосигурителни резерви.

3-dup2. Изменения в размера на здравноосигурителните резерви с оглед промяна в обема на дейността на здравноосигурителното дружество, развитието на плащанията и на рисковете.

4-dup2. Сравнителен анализ на размерите на здравноосигурителните резерви, определени по всеки отделен метод, посочен в Наредба № 27, и аргументирана обосновка за избор на прилагания метод.

4.1. Достатъчност на премиите Актюерският доклад трябва да съдържа заключение дали ценообразуването по застрахователните продукти съответства на подписваческата политика и дали се очаква премиите да бъдат достатъчни в контекста на действие на цялостната подписваческа политика.Оценката трябва да взема под внимание влиянието на всички рискове (включително подписваческите рискове), на които е изложен застрахователят, съответно презастрахователят, и ефекта на опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори, върху достатъчността на премиите.

4.2. Основни рискови фактори

4.3. Корекции на премиите За продукти, при които премиите могат да бъдат коригирани в зависимост от практическите резултати, в актюерския доклад трябва да се коментира ефектът на системите за корекция на премии, които притежателите на полици плащат, в зависимост от историята на заведените от тях претенции (системи „бонус-малус“) или подобни системи, имплементирани в специфични хомогенни рискови групи.

4.4. Антиселекция Актюерският доклад следва да включва заключенията на отговорния актюер по отношение на риска от антиселекция в портфейла от договори на застрахователя, съответно презастрахователя, ако тези рискове може да имат неблагоприятно въздействие върху техническите резерви или достатъчността на премиите. Актюерският доклад следва да представи препоръките на отговорния актюер за подобрение на подписваческата политика, които може да намалят рисковете.

4.5. Връзки с други вътрешни правила, политики и процедури

5-dup. Подробно описание на тенденциите в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето с оглед избора на статистически методи за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции. Аргументирана обосновка на използваните методи за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по видове здравноосигурителни пакети с оглед развитието на щетите за достатъчно продължителен период от време.

5.1. Актюерският доклад трябва да съдържа преглед как е оценена адекватността на използваните при изчислението на техническите резерви методи и модели спрямо основните причини (фактори) за риска, линиите бизнес на застрахователя, съответно на презастрахователя, и спрямо начина на управление на дейността.

5.2. В актюерския доклад се обръща внимание на случаите, когато при изчислението на техническите резерви се използват необичайни или нестандартни методи, извън обикновено прилаганите на пазара, включително и се обосновават съображенията за употребата на съответния метод.

5.3. Актюерският доклад следва да включва, където е уместно, преглед на използваните методи при изчислението на техническите резерви по отношение на договори, при които недостатъчност на данните е възпрепятствала употребата на надежден актюерски метод, и по-конкретно в случаите по чл. 162 от Кодекса за застраховането. Актюерският доклад следва да включва оценка на уместността на приблизителните стойности, използвани при изчислението на техническите резерви за подобни договори.

5.4. Актюерският доклад трябва да включва оценка на уместността на методите и моделите, използвани при изчислението на опциите и гаранциите, включени в застрахователни или презастрахователни договори.

5.5. Актюерският доклад следва да съдържа оповестяване на преценката на отговорния актюер за информационните системи, използвани при изчислението на техническите резерви, и дали подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистически процедури.

5.6. Когато изчислението на техническите резерви зависи от множество методи и модели, актюерският доклад следва да съдържа описание на всички съществени разлики между резултатите според тях, както и разликите, които са приети за допустими.

5.7. Актюерският доклад следва да съдържа оповестяване и обосновка на всякакви съществени промени в методите спрямо използваните в предходния актюерски доклад и да даде количествена оценка на ефекта от тези промени върху техническите резерви.

6. Мотивирана обосновка на решението да не се заделя резерв за възникнали, но непредявени претенции по даден пакет, в случай че дружеството не образува такъв резерв по съответния пакет.

7. Анализ на резултата за образуване на резерв за неизтекли рискове, определен съгласно Наредба № 27, на необходимостта от образуване на резерва и на достатъчността на премиите.

7.1. В актюерския доклад следва да се включи преглед на процеса на съпоставка между най-добрата прогнозна оценка (НПОЗ) и действителните практически резултати, както и да се обърне внимание на всякакви забележки на отговорния актюер по отношение на ефективността на процеса.

7.2. В актюерския доклад следва да се представят резултатите от прегледа на отговорния актюер относно качеството на предходните НПОЗ и съответните изводи относно уместността на използваните при изчисляването на техническите резерви данни, методи и допускания. При огледа на качеството на предходни оценки следва да се обръща внимание на тези области, които при практическите резултати са се отклонили съществено от допусканията, и следва да се представи коментар по въпроса. Целесъобразно е при коментара да се прави разграничение между отклонения, преценени като резултат от колебания в практическите резултати, и отклонения, разглеждани като относими към пригодността на използваните данни, методи и допускания. Когато се прави такова разграничение, актюерският доклад следва да оповестява съществените преценки за неговото извършване.

8. Размер на техническия резултат по видове здравноосигурителни пакети и частта от него, заделяна за образуване на запасен фонд. Представяне на мотивирана обосновка, в случай че не се образува запасен фонд по даден вид здравноосигурителен пакет, съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 27. Анализ на използването на средствата от запасния фонд.

9. Описание на валутата, в която са образувани здравноосигурителните резерви с оглед валутата, в която са определени задълженията по здравноосигурителните договори, и валутата, в която е договорена премията.

10. Коментар относно сигурността на данните и възможността за допускане на грешки и необходимостта от промяна на системата за събиране на здравноосигурителни статистически данни.

11. Необходимост от промяна на методите за образуване на здравноосигурителните резерви. Раздел VI Анализ и проявление на рисковете

1-dup4. Анализират се рисковете по видове здравноосигурителни пакети и отражението им върху плащанията и здравноосигурителните резерви.

1.1. съответствието на презастрахователните договори на застрахователя, съответно на презастрахователя, с рисковата му стратегия и с подписваческата му политика;

1.2. ефекта на презастраховането върху определянето на техническите резерви след приспадане на презастраховането;

1.3. ефективността на презастрахователните договори на застрахователя, съответно на презастрахователя, за намаляване на променливостта на неговите собствени средства;

1.4. оценка на кредитното състояние на презастрахователните му съконтрагенти.

2-dup4. Определя се общият ефект от въздействие на рисковете (печалба или загуба) по видове здравноосигурителни пакети.

3-dup3. Анализират се тенденциите в развитието на коефициента на щетимост, коефициента на разходи и комбинирания коефициент (сбора от предходните два) по видове здравноосигурителни пакети.

4-dup3. Отразяват се приетите мерки за предпазване от техническите рискове.

5-dup2. Изразяват се мотиви за промяна на методите за оценка на рисковете, на общите условия, тарифите и техническите планове. Раздел VII Анализ на платежоспособността Описват се съставните елементи на фактическата платежоспособност (собствени средства, намалени с нематериалните активи, отчетени по баланса) и необходимата платежоспособност, изчислена по методите, определени с Наредба № 21 от 2005 г. за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества (ДВ, бр. 29 от 2005 г.), като се анализира резултатът, получен по различните методи. Раздел VIII Независима оценка на активите и пасивите и финансовото състояние на здравноосигурителното дружество Прави се преглед и актюерска оценка на отделните позиции от баланса на здравноосигурителното дружество и се отчита финансовото състояние и промените му през отчетната година. Раздел IX Прогноза за принципната необходимост от промяна на общите условия и тарифи, здравноосигурителните технически планове и здравно-осигурителните резерви Прави се прогноза по посочените показатели по преценка на отговорния актюер, ако съответните изменения се налагат в резултат от анализа по предходните раздели.

1. Постоянно съблюдаване на задълженията според Кодекса за застраховането, подзаконовите актове по неговото прилагане и пряко приложимото право на Европейския съюз.

2. Актюерското обслужване трябва да бъде извършвано по начин, съответстващ на естеството, обхвата и сложността на присъщите за застрахователя, съответно за презастрахователя, рискове (принцип на пропорционалност).

3. Актюерското обслужване следва да е според нуждите на целевите потребители, в частност управителния или контролния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, определен съгласно чл. 77, ал. 1 от Кодекса за застраховането („компетентния орган на застрахователя, съответно презастрахователя“). Раздел ІІ Подходящи практики

1-dup. В актюерския доклад се описват в основни линии всички основни дейности, извършени от отговорния актюер, както и резултатите от тях.

2-dup. Актюерският доклад следва да съдържа информация относно възникнали конфликти на интереси и да опише как те са били управлявани, включително всякакви потенциално възможни конфликти на интереси между предприятието и група, към която то принадлежи.

3-dup. Отговорният актюер следва да оповести всяка съществена зависимост от резултатите от дейността на други функции, звена или лица и начина, по който се е уверил в надеждността на тези резултати.

4. С актюерския доклад се установява всеки възможен недостатък, както и се дава препоръка как той следва да бъдат преодолян, като се вземат предвид принципите за същественост и пропорционалност.

5. Актюерският доклад следва да включва детайлна информация и анализ на всеки обхванат аспект, така че да позволява на компетентния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, да преценява неговите последици.

6. Актюерският доклад следва да съдържа обобщение на ключовите данни, използвани при формулировката на изразените мнения, и следва да обърне внимание на съществените сфери на несигурност и техните първоизточници, както и на съществените професионални преценки, направени при оценката от страна на отговорния актюер. Раздел ІІI Съдържание на актюерския доклад Подраздел първи Технически резерви

1-dup2. Заключения по отношение адекватността и надеждността на техническите резерви

2-dup2. Оповестяване на техническите резерви в началото и в края на периода В актюерския доклад следва да се оповестят техническите резерви в началото и в края на периода, за който се отнася докладът, разделени според възможностите на най-добра оценка и добавка за риск. Следва да бъде предоставен коментар относно въздействието на изменението на основните елементи на техническите резерви върху собствените средства.

3-dup2. Координация на процеса Актюерският доклад следва да включва широкообхватен преглед на цялостния процес, приложен по отношение изчисляването на техническите резерви.

4-dup. Достатъчност и качество на данните

5-dup. Методи и модели

6-dup. Допускания

6.1. Актюерският доклад трябва да включва описание по какъв начин е била извършена оценката за уместност на данните и методите, използвани при определянето на допусканията, върху които се основават изчисленията на техническите резерви.

6.2. Актюерският доклад следва да съдържа информация за основните допускания, на база на които се изчисляват техническите резерви, и да обясни тяхната адекватност спрямо основните причини (фактори) за риска, които е вероятно да повлияят на застрахователните или презастрахователните задължения на застрахователя (презастрахователя).

6.3. Актюерският доклад следва да съдържа информация за всякакви съществени промени на използваните допускания в сравнение с предходния доклад.

6.4. Актюерският доклад следва да съдържа оценка по отношение на уместността на съществените преценки, взети при определянето на допусканията. Те могат да включват, но не са ограничени до предположения или интерпретации, направени по отношение на:

7. Съпоставяне на най-добрата прогнозна оценка и практическите резултати

8. Анализ за чувствителността В актюерския доклад трябва да се докладват резултатите от извършен анализ на чувствителността на техническите резерви спрямо всеки от основните рискове, асоциирани със задълженията, покрити от техническите резерви. Подраздел втори Становище по отношение на подписваческата политика

1-dup3. В актюерския доклад трябва да се включи становище спрямо цялостната подписваческа политика на застрахователя, съответно презастрахователя, заедно с обосновка за начина, по който е формирано становището.

2-dup3. В актюерския доклад се включва изясняване на всички опасения, които отговорният актюер може да има спрямо уместността на цялостната подписваческа политика.

3-dup3. Актюерският доклад следва да съдържа препоръки за справяне с недостатъците, установени от отговорния актюер спрямо цялостната подписваческа политика, като се вземат под внимание принципите на същественост и пропорционалност.

4-dup2. Становището относно подписваческата политика следва да включва най-малко следните сфери:

1-dup4. В актюерския доклад трябва да се включи становище относно адекватността и ефективността на презастрахователните споразумения, като отговорният актюер следва да обсъди и следните въпроси:

2-dup4. В становището относно адекватността на презастрахователните договори отговорният актюер следва да включи оценка на това, как презастрахователното покритие, в това число покритие от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, може да реагира в поредица от стрес сценарии, като експозиция на портфейла към щетимост в резултат на катастрофични събития, към натрупване на риск, към неплатежоспособност на презастрахователи или към изчерпване на презастрахователното покритие.

3-dup4. Ако отговорният актюер идентифицира недостатъци по отношение адекватността на презастрахователните споразумения, в актюерския доклад трябва да се опишат препоръки за подобряване на презастрахователните договори, включително действия, които биха могли да доведат до:

3.1. премахване на несъответствия в презастрахователното покритие;

3.2. намаляване на риска от неизпълнение от страна на презастрахователни контрагенти;

3.3. разширяване на презастрахователното покритие по отношение на съществени рискове.

4-dup3. Становището следва да съдържа обосновка за начина, по който е формирано. Подраздел четвърти Подпомагане на управлението на риска

1-dup5. В актюерския доклад следва да се опишат сферите, в които отговорният актюер е имал съществен принос по отношение на управление на риска:

1.1. моделиране на риска в основата на изчисляването на капиталовите изисквания;

1.2. разпознаване на съществени отклонения в рисковия профил на застрахователя или съответно презастрахователя спрямо допусканията, стоящи в основата на стандартната формула;

1.3. процесът на собствена оценка на риска и платежоспособността, включително мнението по отношение на използваните стрес сценарии;

1.4. ролята на отговорния актюер и приносът му по отношение на вътрешния модел.

2-dup5. Актюерският доклад може да съдържа обобщение на основните резултати от гореспоменатите действия, като в подобни случаи следва да се предоставят уместни препратки към доклада на функцията по управление на риска.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 22, ал. 4 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

(отменен)

Чл. 24

(1) Годишният актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 КСО се изготвя в писмена форма за всеки от управляваните от пенсионноосигурителното дружество фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания и се състои от основна част и приложения.

(2) Основната част на доклада за всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване се изготвя със съдържание съгласно приложение № 4.

(3) Към основната част на доклада за всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване се изготвят следните приложения със съдържание съгласно приложения № 5 – 13:

1. Актюерски баланс към 31 декември на отчетната година.

2. Брой на участниците в съответния фонд или подфонд.

3. Нетна стойност на активите и доход от инвестиции към 31 декември на отчетната година и прогноза за техния размер към 31 декември на следващата година.

4. Размер на пенсионния резерв към 31 декември на отчетната година и прогноза за него към 31 декември на следващата година – за доброволен пенсионен фонд.

5.

6.

7. Осигурени лица, съответно осигурени по ПЕПП лица, по пол и възраст.

8. Пенсионери по пол и възраст – за професионален, доброволен и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми, съответно бенефициери на ПЕПП – за всеки подфонд по чл. 214а от КСО.

9. Изплатени пенсии и извършени актуализации – за професионален, доброволен и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми.

10. изплатени анюитети и извършени актуализации – за всеки подфонд по чл. 214а от КСО.

(4) В края на приложението по ал. 3, т. 4 се прави актюерска заверка под формата на изрично изявление, подписано от отговорния актюер, в което посочва, че образуваният пенсионен резерв е достатъчен.

(5) Когато съобразно изискванията за коректно използване на актюерските методи в практиката отговорният актюер счита, че образуваният пенсионен резерв не е достатъчен, той е длъжен да завери съответното приложение, като мотивира своето становище и посочи точния размер, който следва да има резервът.

(6) Основната част на доклада на фонда за изплащане на пожизнени пенсии се изготвя със съдържание съгласно приложение № 14.

(7) Към основната част на доклада на фонда за изплащане на пожизнени пенсии се изготвят следните приложения със съдържание съгласно приложения № 15 – 19:

1. Актюерски баланс към 31 декември на отчетната година.

2. Разпределение на новите пенсионери по пол и възраст.

3. Разпределение на пенсионерите по пол и възраст.

4. Изплатени пенсии и извършени актуализации по месеци.

5. Прогноза за развитието на фонда за изплащане на пожизнени пенсии.

(8) Основната част на доклада на фонда за разсрочени плащания се изготвя със съдържание съгласно приложение № 20.

(9) Към основната част на доклада на фонда за разсрочени плащания се изготвят следните приложения със съдържание съгласно приложения № 21 – 25:

1. Актюерски баланс към 31 декември на отчетната година.

2. Разпределение на лицата с новоотпуснати разсрочени плащания по пол и възраст.

3. Разпределение на лицата с разсрочени плащания по пол и възраст.

4. Изплатени разсрочени плащания и извършени актуализации по месеци.

5. Прогноза за развитието на фонда за разсрочени плащания.

(10) В актюерските доклади на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и фонда за разсрочени плащания се извършва актюерска заверка под формата на изрично изявление, подписано от отговорния актюер, с което заверява изчисленията на задълженията към пенсионерите, лицата с разсрочени плащания и техните наследници, както и на изискуемия размер на средствата, необходими за тяхното покриване.

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 24, ал. 2 Съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 КСО

1. Наименование на пенсионноосигурителното дружество, дата, към която е изготвен актюерският доклад, трите имена и подпис на отговорния актюер, трите имена и подписи на управляващите и представляващите дружеството.

2. Кратко описание на пенсионните схеми и описание на използваната методология и допусканията за създаване на актюерския модел.

3. Описание на икономическите, демографските и политическите характеристики на средата, в която фондът осъществява дейност.

4. Актюерски анализ на структурата на активите на фонда.

4.1. Анализ на активите на фонда към края на отчетната година по източници на средства – от осигурителни вноски, доходност, прехвърлени средства от или в други фондове (фондове за допълнително пенсионно осигуряване, фондове за извършване на плащания, Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване). Увеличение/намаление на активите на фонда през отчетната година по източници на средства.

4.2. Абсолютно и относително (процентно) разпределение на средствата от осигурителни вноски във фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за отчетната година по видове осигурителни договори – договори с лични вноски, договори с осигурител, договори с друг осигурител.

4.3. Абсолютно и относително (процентно) разпределение на средствата от осигурителни вноски във фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за отчетната година по видове осигурителни вноски – от предприятия осигурители и от физически лица.

4.4.

5. Структурен анализ и актюерска оценка на контингента от участници в съответния фонд и всеки подфонд по т. 4.

5.1. Структурен анализ съгласно приложение № 11 на действителното състояние на контингента от осигурени лица по пол и възраст в сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година. Посочва се броят и относителното тегло на осигурените лица, прекратили участието си във фонда по причини: прехвърляне в други фондове за допълнително пенсионно осигуряване, промяна на осигуряването по чл. 4б или чл. 4в КСО, прехвърляне на средствата по чл. 69б, ал. 8 КСО, пенсиониране, разсрочено изплащане на средства по реда на чл. 167а КСО, смърт, еднократно или разсрочено изплащане на дължимите средства.

5.2. Структурен анализ съгласно приложение № 11 на контингента на новоосигурените лица по пол и възраст през отчетната година и сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година.

5.3. Структурен анализ на броя на новоосигурените лица, които са се прехвърлили от други фондове за допълнително пенсионно осигуряване през отчетната година и сравнение с броя на прекратилите участието си във фонда поради прехвърляне в други фондове, както и анализ на лицата, променили осигуряването си по реда на чл. 4б или чл. 4в КСО и възобновили осигуряването си по чл. 124а КСО.

5.4. Структурен анализ съгласно приложение № 12 на контингента на пенсионерите в професионален, доброволен и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми по пол и възраст и по видове пенсии и на броя на новоотпуснатите през отчетната година пенсии в сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година. Посочва се броят и относителното тегло на пенсионерите по пол, прекратили участието си във фонда по видове причини: поради изтичане срока на пенсията или поради смърт.

5.5. Актюерска оценка на полово-възрастовия състав на участниците във фонда и прогнозен брой пенсионери за следващата година.

6. Актюерски анализ на инвестиционния риск и осигурителните рискове по предлагани пенсионни схеми и тяхното отражение върху осигурителните и пенсионните плащания през отчетната година.

6.1. На базата на извършен анализ се формира актюерска оценка на ефекта от реалното проявление на отделните рискове, както и отражението им върху осигурителните и пенсионните плащания.

6.2. Анализ на фактически извършените осигурителни и пенсионни плащания през отчетната година и сравнение със съответните данни съгласно направените в края на предходната отчетна година допускания.

6.3. Преценка за необходимост от промени в актюерските разчети и инвестиционната политика на съответния фонд, произтичащи от въздействието на инвестиционния риск и осигурителните рискове.

7. Анализ и оценка на актюерския баланс.

7.1. Актюерска оценка на задълженията на фонда към осигурените лица.

7.2. Актюерска оценка на задълженията на фонда към пенсионерите в професионален, доброволен и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми по всеки вид пенсионна схема при отчитане и посочване на използваните сметни основи (биометрични таблици за смъртност и технически лихвен процент) и наличието на дефицит или излишък.

7.3. Актюерска оценка на изплатените пенсии и извършените актуализации от професионален, доброволен и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми през отчетната година по месеци, съгласно приложение № 13.

7.4. Актюерска оценка на пенсионните резерви по видове пенсионни, описание на формулите и процеса на формирането им съобразно техния източник и сравнение с направените прогнози в предходния актюерски доклад. Посочване на формираните резерви за минимална доходност във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в дружеството, на резерва по чл. 193а КСО, размерите на резервите и относителните им дялове към стойността на нетните активи на фонда.

7.5. Описание на актюерските допускания (демографските и икономическите предположения), използвани при пресмятане на настоящата стойност на задълженията към лицата с пожизнени пенсии във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Актюерска оценка на чувствителността на актюерския баланс към промените в актюерските допускания.

8. Анализ и актюерска оценка на ликвидността на пенсионния фонд.

8.1. Анализ на състоянието на минималните ликвидни средства, като в табличен вид се посочват размерът и съставните им елементи. Съпоставка с текущите задължения на фонда и актюерска оценка на ликвидността на фонда за допълнително пенсионно осигуряване.

8.2. Оценка на недостига на ликвидни средства, ако има такъв, и препоръки за неговото преодоляване.

9. Прогноза за състоянието на фонда по осигурителни рискове и видове пенсионни схеми за следващата година.

9.1. Описание на актюерските допускания (демографските и икономическите предположения), приложени за разработване на прогнозата за следващата година, и тяхната обосновка. Посочват се измененията на някои от тях в сравнение с допусканията, извършени през предходни години, и причините за това.

9.2. Изготвената съгласно изискванията на т. 9.3 прогноза за отчетната година в предходния годишен актюерски доклад се сравнява с постигнатите резултати през отчетната година и се анализират причините за отклоненията от прогнозата.

9.3. В аналитичен разрез по осигурителни рискове се прави описание на прогнозата за следващата година по основни параметри – брой на участниците във фонда, в т. ч. осигурени лица и пенсионери по видове пенсионни схеми, новоосигурени лица, новоотпуснати пенсии, размер на нетната стойност на активите, постъпления от осигурителни вноски, доходи от инвестиции, размер на плащанията по видове плащания и пенсионни схеми.

10. Оценка на информационната база, използвана в актюерския доклад.

10.1. Източници на данни, използвани за актюерските допускания (демографските и икономическите предположения).

10.2. Формули, използвани за изчисляване на видовете пенсии и пенсионния резерв.

10.3.

10.4. Оценка на възможността за грешки в използваната база данни.

10.5. Използван софтуер при изготвяне на актюерския доклад.

11. Заключения и препоръки относно финансовата стабилност на фонда и подфондовете по т. 4.

Приложение 5

Приложение № 5 към чл. 24, ал. 3

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 24, ал. 3

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 24, ал. 3 Нетна стойност на активите и доход от инвестиции

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 7 към чл. 24, ал. 3 Нетна стойност на активите и доход от инвестиции на професионалния пенсионен фонд, доброволния пенсионен фонд без подфондове или доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно на подфонда в универсален пенсионен фонд, доброволен пенсионен фонд или добро...

Приложение 8

Приложение № 8 към чл. 24, ал. 3

Приложение 9

(отменен)

Приложение 10

(отменен)

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 24, ал. 3

Приложение 12

Приложение № 12 към чл. 24, ал. 3 Забележка: Приложението се попълва за професионален, доброволен и доброволен фонд по професионални схеми и за всеки подфонд в доброволен пенсионен фонд за ПЕПП.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 12 към чл. 24, ал. 3 Забележка: Приложението се попълва за професионален пенсионен фонд, за доброволен пенсионен фонд без подфондове, за доброволен фонд по професионални схеми и за всеки подфонд в доброволен пенсионен фонд и доброволен пенсионен фонд за ПЕПП.

Приложение 13

Приложение № 13 към чл. 24, ал. 3

Приложение 14

Приложение № 14 към чл. 24, ал. 6 Съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 КСО на фонд за изплащане на пожизнени пенсии

1. Наименование на пенсионноосигурителното дружество, наименование на фонда за изплащане на пожизнени пенсии, дата, към която е изготвен актюерският доклад, трите имена и подпис на отговорния актюер, трите имена и подписи на управляващите и представляващите дружеството.

2. Кратко описание на пенсионните схеми и описание на използваната методология и допусканията за създаване на актюерския модел.

3. Описание на икономическите, демографските и политическите характеристики на средата, в която фондът осъществява дейност.

4. Актюерски анализ на структурата на активите на фонда.

4.1. Анализ на постъпленията във фонда през отчетната година по източници на средства – прехвърлени средства от универсалния пенсионен фонд за изплащане на пожизнени пенсии и среден размер на едно лице, прехвърлени средства от универсалния пенсионен фонд на починали осигурени лица без наследници, прехвърлени средства от универсалния пенсионен фонд за преизчисляване на пенсиите по реда на чл. 169г, ал. 2 КСО, прехвърлени средства от фонд за разсрочено изплащане на починали лица без наследници, прехвърлени средства от пенсионноосигурителното дружество за допълване на недостиг (поотделно от резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии и от собствени средства).

4.2. Оценка на матуритетната структура на активите на фонда и сравнение с предходния отчетен период.

4.3. Анализ на дохода от инвестиране на активите на фонда и разходите за тяхното придобиване и продажба.

4.4. Анализ на разходите за изплащане на пожизнени пенсии и средства на наследници на пенсионери.

4.5. Размер на начислената такса за пенсионноосигурителното дружество по чл. 201, ал. 1, т. 3 КСО

5. Структурен анализ на пенсионерите във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, който включва най-малко следната информация:

5.1. Структурен анализ съгласно приложение № 16 на пенсионерите с новоотпуснати пенсии по пол и възраст през отчетната година и сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година. Анализ на ефективната пенсионна възраст и сравнение със законоустановената.

5.2. Структурен анализ съгласно приложение № 17 на пенсионерите по пол и възраст и по видове пенсии към края на отчетната година, и сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година. Посочва се броят, половата и възрастовата структура на починалите пенсионери.

5.3. Актюерска оценка на полово-възрастовия състав и средната възраст на пенсионерите във фонда и прогнозен брой пенсионери за следващата година.

6. Актюерски анализ на инвестиционния и биометричния риск и тяхното отражение върху пенсионните плащания през отчетната година.

6.1. Описание на методите за оценка, използвани за определяне на финансовото състояние на фонда за изплащане на пенсиите за целите на платежоспособността.

6.2. Актюерска оценка на ефекта от реалното проявление на рисковете, както и отражението им върху пенсионните плащания.

6.3. Анализ на фактически извършените пенсионни плащания през отчетната година и сравнение със съответните данни съгласно направените в края на предходната отчетна година допускания. Анализ на средните плащания и на средната настояща стойност на задълженията по видове пенсионни продукти. Анализ на броя пенсионери с гарантиран размер на плащанията и на средномесечния им размер.

6.4. Описание на подхода, използван за определяне на технически лихвен процент. Сравнение с реализираната възвръщаемост на активите на фонда и анализ на чувствителността при неблагоприятни отклонения. Прогноза за възвращаемостта на всеки клас активи и взаимовръзка с одобрения технически лихвен процент.

6.5. Анализ на биометричния риск и проявлението му спрямо таблиците за смъртност, актуални към подписването на съответните пенсионни договори.

6.6. Преценка за необходимост от промени в актюерските разчети и в политиката по инвестиране на средствата на фонда, произтичащи от въздействието на инвестиционния и биометричния риск.

6.7. Анализ на извършените актуализации и преизчислявания на плащанията.

6.8. Анализ на записите през отчетната година и салдата към 31 декември по аналитичната сметка по чл. 192а, ал. 11 КСО и по сметката по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 70 от 29.06.2021 г. за изискванията към фондовете за извършване на плащания (ДВ, бр. 60 от 2021 г.) (Наредба № 70).

7. Анализ и оценка на актюерския баланс.

7.1. Актюерска оценка на задълженията към пенсионерите и техните наследници по видове пенсионни плащания при отчитане на използваните сметни основи (таблици за смъртност и технически лихвен процент) и наличието на дефицит или излишък.

7.2. Съпоставка на размера на активите на фонда с размера на задълженията към пенсионерите и техните наследници. Анализ на динамиката на прехвърлените средства към резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по реда на чл. 192а, ал. 15, т. 1 и ал. 17 КСО.

7.3. Актюерска оценка на размера на резерва за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии.

7.4. Актюерска оценка на чувствителността на актюерския баланс при промяна на техническия лихвен процент.

7.5. Анализ на финансовото състояние на фонда за изплащане на пенсии и на размера на граница на платежоспособност.

8. Анализ и актюерска оценка на ликвидността на фонда.

8.1. Анализ на състоянието на минималните ликвидни средства, като в табличен вид се посочват размерът и съставните им елементи. Съпоставка с текущите задължения на фонда и актюерска оценка на ликвидността на фонда съгласно нормативните изисквания.

8.2. Оценка на недостига на ликвидни средства, ако има такъв, и препоръки за неговото преодоляване.

9. Прогноза за състоянието на фонда по видове пенсионни плащания за следващата година.

9.1. Описание на демографските и икономическите допускания, приложени за разработване на прогнозата за следващата година, и тяхната обосновка.

9.2. Изготвената съгласно изискванията на т. 9.3 прогноза за отчетната година в предходния годишен актюерски доклад се сравнява с постигнатите резултати през отчетната година и се анализират причините за отклоненията от прогнозата.

9.3. В аналитичен разрез се прави описание на прогнозата за следващата година по основни параметри – брой пенсионери във фонда, в т. ч. по видове пенсионни плащания, лица с новоотпуснати пенсии, размер на нетната стойност на активите, постъпления във фонда по източници, доход от инвестиции, среден размер на плащанията по видове плащания.

10. Оценка на информационната база, използвана в актюерския доклад.

10.1. Източници на данни, използвани за допусканията в актюерския доклад.

10.2. Оценка на възможността за грешки в използваната база данни.

10.3. Използван софтуер при изготвяне на актюерския доклад.

11. Заключения и препоръки относно финансовата стабилност на фонда.

Приложение 15

Приложение № 15 към чл. 24, ал. 7 ВИЖ приложението

Приложение 16

Приложение № 16 към чл. 24, ал. 7 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 16 към чл. 24, ал. 7

Приложение 17

Приложение № 17 към чл. 24, ал. 7 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 17 към чл. 24, ал. 7

Приложение 18

Приложение № 18 към чл. 24, ал. 7 ВИЖ приложението

Приложение 19

Приложение № 19 към чл. 24, ал. 7 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 19 към чл. 24, ал. 7

Приложение 20

Приложение № 20 към чл. 24, ал. 8 Съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 КСО на фонд за разсрочени плащания

1. Наименование на пенсионноосигурителното дружество, наименование на фонда за разсрочени плащания, дата, към която е изготвен актюерският доклад, трите имена и подпис на отговорния актюер, трите имена и подписи на управляващите и представляващите дружеството.

2. Описание на икономическите, демографските и политическите характеристики на средата, в която фондът осъществява дейност.

3. Актюерски анализ на структурата на активите на фонда.

3.1. Анализ на постъпленията във фонда през на отчетната година по източници на средства – прехвърлени средства от универсалния пенсионен фонд за извършване на разсрочени плащания и среден размер на едно лице, прехвърлени средства от универсалния пенсионен фонд за преизчисляване на плащанията по реда на чл. 169г, ал. 2 КСО, прехвърлени средства от пенсионноосигурителното дружество за допълване на недостиг (поотделно от резерва за гарантиране брутните вноски и от собствени средства).

3.2. Оценка на матуритетната структура на активите на фонда и сравнение с предходния отчетен период.

3.3. Анализ на дохода от инвестиране на активите на фонда и разходите за тяхното придобиване и продажба.

3.4. Анализ на разходите за извършване на разсрочени плащания и плащания на наследници.

3.5. Размер на начислената такса за пенсионноосигурителното дружество по чл. 201, ал. 1, т. 3 КСО.

4. Структурен анализ на лицата с разсрочени плащания във фонда, който включва най-малко следната информация:

4.1. Структурен анализ съгласно приложение № 22 на лицата с новоотпуснати плащания по пол и възраст през отчетната година и сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година.

4.2. Структурен анализ съгласно приложение № 23 на лицата с разсрочени плащания по пол и възраст към края на отчетната година и сравнение с направените предположения в края на предходната отчетна година. Посочва се броят лицата, прекратили участието си във фонда по причини – изтичане на срока на плащането или смърт.

4.3. Прогнозен брой на лицата във фонда за следващата година.

5. Актюерски анализ на инвестиционния риск и отражението му върху плащанията през отчетната година.

5.1. Описание на методите за оценка, използвани за определяне на финансовото състояние на фонда за разсрочени плащания за целите платежоспособността.

5.2. Анализ на фактически извършените плащания през отчетната година и сравнение със съответните данни съгласно направените в края на предходната отчетна година допускания.

5.3. Преценка за необходимост от промени в политиката по инвестиране на средствата на фонда, произтичащи от въздействието на инвестиционния риск.

5.4. Анализ на извършените актуализации и преизчислявания на плащанията.

5.5. Анализ на записите през отчетната година и салдата към 31 декември по аналитичната сметка по чл. 192б, ал. 3, т. 2 КСО и по сметката по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 70.

6. Анализ и оценка на актюерския баланс.

6.1. Актюерска оценка на задълженията към лицата с разсрочени плащания и техните наследници и наличието на дефицит или излишък.

6.2. Съпоставка на размера на активите на фонда с размера на задълженията към лицата с разсрочени плащания и техните наследници. Анализ на динамиката на прехвърлените средства към резерва за гарантиране на брутния размер на вноските по реда на чл. 192б, ал. 6, т. 1 и ал. 8 КСО и на прехвърлените средства към фонда за изплащане на пожизнени пенсии и към резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии на лица без наследници по реда на чл. 170, ал. 9, т. 3 КСО.

6.3. Анализ на финансовото състояние на фонда за разсрочени плащания и на размера на граница на платежоспособност.

6.4. Актюерска оценка на размера на резерва по чл. 193а КСО.

7. Анализ и актюерска оценка на ликвидността на фонда.

7.1. Анализ на състоянието на минималните ликвидни средства, като в табличен вид се посочват размерът и съставните им елементи. Съпоставка с текущите задължения на фонда и актюерска оценка на ликвидността на фонда съгласно нормативните изисквания.

7.2. Оценка на недостига на ликвидни средства, ако има такъв, и препоръки за неговото преодоляване.

8. Прогноза за състоянието на фонда за следващата година.

8.1. Изготвената съгласно изискванията на т. 8.2 прогноза за отчетната година в предходния годишен актюерски доклад се сравнява с постигнатите резултати през отчетната година и се анализират причините за отклоненията от прогнозата.

8.2. В аналитичен разрез се прави описание на прогнозата за следващата година по основни параметри – брой лица с разсрочени плащания, лица с новоотпуснати плащания, размер на нетната стойност на активите, постъпления във фонда по източници, доход от инвестиции, среден размер на плащанията.

9. Оценка на информационната база, използвана в актюерския доклад.

9.1. Източници на данни, използвани за допусканията в актюерския доклад.

9.2. Оценка на възможността за грешки в използваната база данни.

9.3. Използван софтуер при изготвяне на актюерския доклад.

10. Заключения и препоръки относно финансовата стабилност на фонда.

Приложение 21

Приложение № 21 към чл. 24, ал. 9 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 21 към чл. 24, ал. 9 Актюерски баланс на ………………………………………………. (фонд за срочни плащания) към 31.12. .............. г. Забележки:

Приложение 22

Приложение № 22 към чл. 24, ал. 9 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 22 към чл. 24, ал. 9

Приложение 23

Приложение № 23 към чл. 24, ал. 9 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 23 към чл. 24, ал. 9

Приложение 24

Приложение № 24 към чл. 24, ал. 9 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 24 към чл. 24, ал. 9

Приложение 25

Приложение № 25 към чл. 24, ал. 9 ВИЖ приложението

Прието изменение, в сила от 01.01.2027: Приложение № 25 към чл. 24, ал. 9

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 21, ал. 3 Структура и съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ на застрахователи с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз и на презастрахователи Раздел І Основни принципи Докладът се базира на следните принципи, които следва да бъдат взети под внимание при всяка оценка за спазване на задълженията на отговорния актюер:

Приложение 26

Приложение № 26 към чл. 4, ал. 2 ВИЖ приложението

Приложение 27

Приложение № 27 към чл. 12б, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 28

Приложение № 28 към чл. 13б, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 29

Приложение № 29 към чл. 14, ал. 1

Приложение 30

Приложение № 30 към чл. 15, ал. 1 ВИЖ приложението