Наредба № 3 от 15 април 2003 г. за системата на оценяване

Чл. 1

(1) С тази наредба се определя държавното образователно изискване за системата за оценяване по чл. 16, т. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП).

(2) С държавното образователно изискване по ал. 1 се определя организацията на оценяването в училищното обучение.

(3) С държавното образователно изискване по ал. 1 се определя и организацията на изпитите за придобиване на професионална квалификация в центровете за професионално обучение.

Чл. 2

(1) Оценяването е процес за установяване на постигнатите резултати и поставяне на оценка.

(2) Установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка се извършва от оценяващия.

(3) Установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка е индивидуално за всеки оценяван.

Чл. 3

Оценяване се извършва:

1. в процеса на училищното обучение;

2. при завършване на средно образование;

3. при завършване на професионално образование;

4. при завършване на професионално обучение.

Чл. 4

(1) Оценяването е вътрешно и външно.

(2) При вътрешното оценяване оценяващ е учителят.

(3) При външното оценяване оценяващи може да са:

1. училищна комисия, определена от директора на училището;

2. длъжностни лица или комисии, определени от министъра на образованието, младежта и науката, от началника на регионалния инспекторат по образованието или от директорите на обслужващите системата на народната просвета звена за контрол и оценяване.

(4) В края на етап или степен на образование външното оценяване се провежда като национално.

(5) Националното външно оценяване се провежда по утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката изпитни материали и обхваща учениците от цялата страна в съответния клас, етап или степен на образованието.

(6) За провеждане на национално външно оценяване министърът утвърждава:

1. преди началото на учебната година график за провеждането му;

2. до края на първия учебен срок изискванията за провеждането на националното външно оценяване.

Чл. 5

(1) Оценяването се извършва чрез:

1. текущи изпитвания;

2. изпити;

3. изпитвания за установяване усвояването на учебното съдържание по учебен предмет за определен клас;

4. изпитвания за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание по учебен предмет за завършен етап от степента на образование или на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии за един или повече класове.

(2) Текущите изпитвания са устни, писмени и практически.

(3) Изпитите са:

1. приравнителни;

2. за определяне на срочна или на годишна оценка по учебен предмет;

3. за промяна на оценката;

4. държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование;

5. изпити за придобиване на професионална квалификация при завършване на професионално образование или на професионално обучение.

Чл. 6

(1) Според организацията текущите изпитвания и изпитите са:

1. индивидуални - за отделен оценяван;

2. групови - за част от учениците от една паралелка или за ученици от една или повече паралелки.

(2)

Чл. 7

(1) Въз основа на установените резултати от текущите изпитвания и изпитите се поставя оценка с качествен и количествен показател, а за учениците от I клас - само с качествен показател.

(2) Оценките, които може да се поставят, са отличен 6, много добър 5, добър 4, среден 3, слаб 2.

(3) В предвидените в тази наредба случаи количественият показател може да не се определя като цяло число, при което качественият показател се определя, както следва:

а) за количествен показател от 2,00 до 2,99 се определя качествен показател слаб;

б) за количествен показател от 3,00 до 3,49 се определя качествен показател среден;

в) за количествен показател от 3,50 до 4,49 се определя качествен показател добър;

г) за количествен показател от 4,50 до 5,49 се определя качествен показател много добър;

д) за количествен показател от 5,50 до 6,00 се определя качествен показател отличен.

(4) При оценяването може да се поставят и други оценки, които се приравняват към оценките по ал. 2 или 3.

(5) Поставените оценки при изпитванията по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 може и да не се приравняват към оценките по ал. 2 или 3.

(6) Въз основа на установените резултати от текущите изпитвания и изпитите на учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, но не постигат държавното образователно изискване за учебното съдържание, се поставят оценки с качествен и количествен показател за усвоените знания и компетентности съгласно индивидуалните им образователни програми.

(7) Учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми и постигат държавното образователно изискване за учебното съдържание в процеса на училищното обучение, се оценяват с оценките по ал. 2 и 3.

(8) При завършването на клас, етап или степен на образование по индивидуални образователни програми учениците със специални образователни потребности, които не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, получават оценки само с качествен показател.

Чл. 8 Общи положения

(1) Оценяването в процеса на училищното обучение има за цел установяване на постигнатите резултати от учениците по учебен предмет по време на учебната година и поставяне на текущи, срочни и годишни оценки по задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка.

(2) При завършване на основно и средно образование се поставят и окончателни оценки по учебните предмети.

(3) В триседмичен срок от началото на учебната година се установява и оценява входното равнище на учениците.

(4) Поставената оценка по ал. 3 е част от минималния задължителен брой текущи оценки за първия учебен срок.

Чл. 9

(1) В процеса на училищното обучение се извършва вътрешно и външно оценяване.

(2) Вътрешното оценяване се извършва чрез периодични проверки.

(3) Външното оценяване се извършва чрез текущи изпитвания, изпити и изпитвания.

Чл. 10

(1) Задачите, другите материали и критериите за оценяване се подготвят от оценяващия.

(2) Подготвените задачи, материали и критерии за оценяване по ал. 1 за изпитите по чл. 5, ал. 3, т. 1 - 3 се утвърждават от директора на училището.

(3) Подготвените задачи, материали и критерии за оценяване по ал.1 за изпитванията по чл. 5, ал.1, т. 3 и 4 се утвърждават:

1. от министъра на образованието, младежта и науката - когато оценяването се извършва от длъжностни лица или комисии, определени от министъра на образованието, младежта и науката или от обслужващи системата на народната просвета звена за контрол и оценяване;

2. от началника на регионалния инспекторат по образованието - когато оценяването се извършва от длъжностни лица или комисии от РИО.

Чл. 11

(1) Текущите изпитвания при условията на вътрешно оценяване се осъществяват системно през първия и втория учебен срок.

(2) По време на учебния срок учителят осигурява ритмичност при оценяването на всеки ученик.

(3)

Чл. 11а

(1) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок е:

1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с четири и повече учебни часове седмично - две оценки от устни изпитвания и три оценки от писмени и/или практически изпитвания;

2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три учебни часа седмично - две оценки от устни изпитвания и две оценки от писмени и/или практически изпитвания;

3. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично - две оценки от устни изпитвания и една оценка от писмено или практическо изпитване, с изключение на производствена практика;

4. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично - една оценка от устно изпитване и една оценка от писмено или практическо изпитване;

5. по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт” и по учебна практика - три оценки от практически изпитвания.

(2) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок за ученици с нарушена моторика на горните крайници вследствие на детска церебрална парализа, физически увреждания и/или малформации е:

1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три и повече учебни часове седмично - четири оценки от устни изпитвания;

2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично - три оценки от устни изпитвания.

Чл. 12

(1) Устните изпитвания могат да се организират като индивидуални периодични проверки или като общи периодични проверки.

(2) При индивидуалните устни изпитвания ученикът дава устни решения и отговори на индивидуално поставени въпроси или задачи.

(3) При общите устни изпитвания всеки ученик дава устни решения и отговори на общо поставени задачи.

(4) Устните изпитвания на ученици с увреден слух могат да се извършват и с помощта на учител, който владее жесто-мимична реч.

(5) При устните изпитвания оценяващият е длъжен да мотивира устно оценката си пред ученика.

Чл. 13

(1) Писмените изпитвания могат да се организират като индивидуални или като общи периодични проверки.

(2) При индивидуалните писмени изпитвания ученикът дава писмени решения и отговори на индивидуално поставени въпроси или задачи. Индивидуалните писмени изпитвания се извършват за не повече от един учебен час.

(3) При общите писмени изпитвания всеки ученик дава писмени решения и отговори на общо поставени теми,въпроси или задачи.

(4) Писмените изпитвания на ученици с нарушено зрение, които са обучавани на брайлов шрифт, се осъществяват с материали и технически средства, адаптирани на брайлов шрифт, а на слабовиждащи ученици - с материали с уголемен шрифт.

(5) Писмените изпитвания на ученици с увреден слух могат да се извършват и с помощта на учител, който владее жестомимична реч.

(6) При писмените изпитвания оценяващият е длъжен да мотивира устно или писмено оценката си пред ученика.

(7) Писмени изпитвания не се извършват за ученици с нарушена моторика на горните крайници вследствие на детска церебрална парализа, физически увреждания и/ или малформации.

Чл. 14

(1) Контролната работа е общо писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по завършена част от учебното съдържание по учебния предмет.

(2) Контролната работа се провежда за не повече от един учебен час.

(3) Времето за провеждане на контролната работа на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, на които не е засегната моториката на горните крайници, може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.

Чл. 15

(1) Класната работа е общо писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците по учебния предмет в края на учебния срок.

(2) Класна работа се провежда по:

1. български език и литература и по математика - в прогимназиалния етап;

2. чужди езици - в VIII клас за паралелките с интензивно изучаване на чужд език;

3. български език и литература, по чужди езици и по математика - в гимназиалния етап.

(3) Класни работи не се провеждат за учениците в началния етап от основната степен на образование.

(4) Класната работа се провежда за един учебен час. Класната работа по български език и литература, по чужд език и по математика - профилирана подготовка, се провежда в два слети учебни часа.

(5) Времето за провеждане на класната работа на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, на които не е засегната моториката на горните крайници, може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.

(6) Класна работа по чужди езици може да не се провежда за ученици с увреден слух по преценка на оценяващия учител.

Чл. 16

(1) Контролните и класните работи се коригират и рецензират от оценяващия и се връщат на учениците за подпис от родителя.

(2) Оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като уведомява учениците за направените изводи.

Чл. 17

(1) Контролните и класните работи се провеждат по график при спазване на следните изисквания:

1. за една и съща паралелка може да се провежда не повече от една класна или една контролна работа в един учебен ден;

2. за една и съща паралелка в една учебна седмица не могат да се провеждат повече от две класни работи; 3.не се провеждат класни работи в последната седмица от учебния срок.

(2) Графикът по предходната алинея се изготвя по предложение на учителите по съответния учебен предмет, утвърждава се от директора на училището до две седмици след началото на всеки учебен срок и се поставя на общодостъпно място в училището.

(3) За графика по ал. 1 учителите по съответния учебен предмет информират учениците, а класните ръководители-ро-дителите.,.

Чл. 18

(1) С практическите изпитвания се оценяват постигнатите практически умения на учениците.

(2) Практическите изпитвания могат да се организират като индивидуални или като общи периодични проверки.

(3) При индивидуалните практически изпитвания ученикът изпълнява практически дейности, определени в индивидуално поставено практическо задание.

(4) При общите практически изпитвания всеки ученик изпълнява индивидуално или в екип практически дейности, определени в общо поставено практическо задание.

(5) За извършване на практическите изпитвания по учебна или производствена практика се разработват индивидуални и/или групови практически задания и се осигуряват работни места за всеки ученик и съответната техническа и технологична документация, техника, инструменти, уреди и материали, гарантиращи изпълнението на практическото задание и безопасната работа на учениците.

(6) В индивидуалните и/или в груповите практически задания се формулират критерии за оценяване в съответствие с утвърдените такива в националните изпитни програми за придобиване степен на професионална квалификация.

(7) Времето за изпълнение на практическото задание се определя от оценяващия в рамките на учебните часове.

(8) При практическите изпитвания оценяващият е длъжен да анализира изпълнението на практическото задание и устно да мотивира оценката си пред ученика.

(9) Практическите изпитвания на ученици с нарушено зрение се извършват при условията на чл. 13, ал. 4.

(10) Практическите изпитвания на ученици с увреден слух се извършват при условията на чл. 13, ал. 5.

(11) Времето за практическите изпитвания на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.

(12) Резултатите от професионалната подготовка в модулните учебни планове за професионално образование се оценяват при спазване на изискванията, предвидени в модулните учебни програми.

Чл. 19

(1) След установяване на постигнатите резултати при периодичните проверки на учениците се поставят текущи оценки.

(2) Като текуща оценка се вписва и оценката от проведено външно оценяване, извършено чрез изпитвания по чл. 5, ал. 1, т. 3.

Чл. 20

(1) Срочната оценка се оформя от учителя, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание по съответния учебен предмет, изучавано през учебния срок, и при вземане предвид на текущите оценки.

(2) Срочна оценка се формира само за учебните предмети, които по учебен план се изучават с повече от един учебен час седмично.

(3) По учебните предмети, изучавани в I - IV клас, и по производствена практика не се формира срочна оценка.

(4) Не се оформя срочна оценка по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт” за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му, за време, което не позволява поставяне на минималния задължителен брой текущи оценки по чл. 11а, ал. 1, т. 5.

(5) Срочната оценка се оформя не по-рано от една учебна седмица преди приключване на съответния учебен срок.

Чл. 21

(отменен)

(1) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок е:

1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с четири и повече учебни часа седмич-но-три оценки от устни изпитвания и три оценки от писмени или практически изпитвания;

2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три учебни часа седмично-три оценки от устни изпитвания и две оценки от писмени или практически изпитвания; 3.за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично-две оценки от устни изпитвания и една оценка от писмено или практическо изпитване.

(2) Срочната оценка по учебна практика се формира въз основа на поне три оценки от практически изпитвания.

(3) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок за учениците по чл. 13, ал. 7 е:

1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три и повече учебни часа седмич-но-четири оценки от устни изпитвания;

2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично-три оценки от устни изпитвания.

Чл. 22

(1) Годишната оценка се оформя от учителя по съответния учебен предмет, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебната година, и при вземане предвид на срочните оценки.

(2) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично и през двата учебни срока, както и по производствена практика, се формира само годишна оценка при вземане предвид на текущите оценки.

(3) За учебен предмет, който по учебен план се изучава само в един учебен срок с един учебен час седмично, се формира само годишна оценка при вземане предвид на текущите оценки.

(4) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично в един от двата учебни срока, годишната оценка се формира при вземане предвид на текущите оценки от единия учебен срок и срочната оценка от другия учебен срок.

(5) За резултатите от обучението по всички учебни предмети, изучавани в I клас, се формира обща годишна оценка само с качествен показател.

(6) Годишните оценки по учебните предмети, изучавани във II - IV клас, се оформят от учителя, като се отчитат знанията и уменията на учениците върху учебното съдържание, изучавано през учебната година, при вземане предвид на текущите оценки.

(7) Не се оформя годишна оценка по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт” за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му през двата учебни срока.

(8) Годишната оценка по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт” за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му през един учебен срок, е срочната оценка за учебния срок, през който учебният предмет е изучаван.

(9) Годишната оценка на ученик, обучавал се в чужда държава, в която не се оформят срочни оценки, се формира въз основа на текущите оценки по съответния учебен предмет, признати при условията и по реда на § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета, и/или на оценките по съответния учебен предмет, получени в приемащото училище.

Чл. 23

(1) Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация.

(2) Сроковете за вписване на оценките в документацията по ал. 1 са:

1. в деня на изпитването - за текущите оценки от устните и практическите изпитвания;

2. до две седмици след провеждане на изпитването - за текущите оценки от писмените изпитвания;

3. в деня на оформянето им - за срочните и годишните оценки.

Чл. 24

(1) Окончателните оценки при завършване на основно образование са годишните оценки по учебните предмети, изучавани в VIII клас съгласно училищния учебен план.

(4) Окончателните оценки при завършване на средно образование се формират с точност до 0,01 като средноаритметични от годишните оценки по учебните предмети, изучавани в гимназиалния етап от задължителната подготовка, от задължителноизбираемата подготовка,, и от свободноизбираемата подготовка.

(4) Окончателните оценки при завършване на средно образование по учебните предмети, които се изучават само в един клас от гимназиалния етап, са годишните оценки за съответния клас.

Чл. 25

(1) Изпитите в процеса на обучение са:

1. приравнителни;

2. за промяна на оценката.

(2) Изпитите по ал. 1 са успешно положени, когато оценката е не по-малко от среден 3.

(3)

Чл. 26

(1) Приравнителни изпити се провеждат:

1. при преместване на ученика в паралелка на същото или в друго училище, когато съществува различие между съответните училищни учебни планове; 2.при прекъсване на обучението на ученик, който желае да го продължи по действащия учебен план, ако е различен от учебния план, по който е започнал обучението си.

(2)

(3) Учениците от I до VIII клас не полагат приравнителни изпити освен в случаите, предвидени в наредбата по § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета.

Чл. 27

(1) Изпитите за промяна на оценка по учебен предмет са:

1. поправителни изпити;

2. изпити за промяна на годишна оценка - само за VIII клас и за класовете от гимназиалния етап;

3. изпити за промяна на окончателна оценка – само за гимназиалния етап.

(2) Учениците имат право еднократно да се явят на изпити за промяна на годишна оценка и/или за промяна на окончателна оценка, като общият брой на изпитите за промяна на годишна оценка и за промяна на окончателна оценка не може да е повече от три.

(3) За промяната на оценка по учебен предмет, който се изучава само в един клас от гимназиалния етап, се допуска само полагане на изпита по ал. 1, т. 2.

Чл. 28

(1) Поправителни изпити се полагат от ученици, когато годишната им оценка по някой от учебните предмети от задължителната или задължителноизбираемата подготовка е слаб 2.

(2) Поправителни изпити не се полагат от учениците в І - ІV клас. Когато годишната оценка по някои от учебните предмети е „слаб 2“ се организира допълнително обучение в извънучебно време преди началото на следващата учебна година.

(3) Поправителните изпити по ал. 1 се полагат върху учебното съдържание за съответния клас и за съответния вид подготовка.

(4) Поправителните изпити се организират в редовни и в допълнителни сесии.

(5) Редовните поправителни сесии са две и се провеждат до две седмици след приключване на учебните занятия и до две седмици преди началото на учебната година по ред, определен със заповед на директора на училището.

(6) Редовните поправителни сесии за учениците от последния клас на прогимназиалния етап и от последния клас на гимназиалния етап са две и се провеждат до две седмици след приключване на учебните занятия и до един месец преди началото на учебната година по ред, определен със заповед на директора на училището.

(7) Учениците, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити в сесиите по ал. 5, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора на училището, но не по-късно от 10 октомври.

(8) Учениците от последния гимназиален клас, които имат оценка слаб 2 по учебни предмети от задължителната или задължителноизбираемата подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителна сесия или не са се явили на поправителни изпити, могат да се явяват на поправителните изпити в януарска поправителна сесия и в сесиите по ал. 5.

Чл. 29

(1) Изпитите за промяна на годишна оценка се провеждат след приключване на учебните занятия съответно за VIII клас или за ХII клас, а изпитите за промяна на окончателна оценка се провеждат след приключване на учебните занятия за ХII клас.

(2) Изпитът за промяна на годишна оценка се полага върху учебното съдържание за съответния клас и за съответния вид подготовка.

(3) Изпитът за промяна на окончателна оценка за гимназиалния етап се полага върху учебното съдържание, изучавано в класовете от етапа,.

(4) Изпитите по ал. 1 се полагат по ред, определен със заповед на директора на училището.

(5) Получената оценка на изпит по ал. 1 е крайна. Когато получената оценка е слаб 2, ученикът се явява на поправителен изпит по реда на чл. 28, ал. 4 - 8.

Чл. 29а

(1) Изпити за определяне на срочна оценка се полагат от:

(3) Не се полагат изпити за определяне на срочна оценка за учениците от началния етап на основно образование, обучавани в индивидуална или в самостоятелна форма на обучение.

Чл. 30

(отменен)

(1) Изпитванията за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание за определен клас или за етап от степента на образование се извършват по инициатива на МОН.

(2) Въз основа на обобщените резултати от оценяването по ал. 1 се взема решение за промяна на държавните образователни изисквания за учебното съдържание и учебните програми.

Чл. 31

(1) Държавните зрелостни изпити се полагат след успешно завършен XII клас.

(2) Държавните зрелостни изпити са:

1. държавен зрелостен изпит по български език и литература;

2. държавен зрелостен изпит по избран от ученика учебен предмет, изучаван в задължителната подготовка съгласно учебния план; 3.държавен зрелостен изпит по избран от ученика учебен предмет, изучаван в задължителната подготовка или в задължителноизбираемата подготовка съгласно училищния учебен план.

(3) Държавните зрелостни изпити по ал. 2, т. 1 и 2 са задължителни за придобиване на средно образование.

(4) Държавният зрелостен изпит по ал. 2, т. 3 се полага по желание на ученика.

Чл. 32

(1) Държавните зрелостни изпити по чл. 31, ал. 2, т.1 и 2 се провеждат по учебно-изпитни програми по всеки учебен предмет, приети с наредбата по чл. 24, ал. 5 ЗНП.

(2) Държавният зрелостен изпит по чл. 31, ал. 2, т. 3 се провежда:

1. по учебно-изпитните програми по ал. 1 - когато ученикът е избрал да положи изпита върху учебното съдържание от задължителната подготовка;

2. по учебно-изпитни програми, утвърдени със заповед на министъра на образованието, младежта и науката - когато ученикът е избрал да положи изпита върху учебното съдържание от задължителноизбираемата подготовка.

Чл. 33

(1) Държавните зрелостни изпити в зависимост от учебния предмет могат да се провеждат като устни, писмени или практически изпитвания.

(2) формата по ал. 1 и времетраенето на държавните зрелостни изпити за всеки учебен предмет се определят в учебно-изпитните програми.

(3) Изпитните материали за държавните зрелостни изпити се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Писмените работи при полагането и оценяването на държавните зрелостни изпити са анонимни.

Чл. 34

(1) Държавните зрелостни изпити се провеждат в три сесии:

1. през май - юни;

2. през септември;

3. през януари.

(2) Практическата част на държавните зрелостни изпити по физическо възпитание и спорт и по спортна подготовка може да се провежда само в сесиите по ал. 1, т.1 и 2.

(3) Зрелостниците, които желаят да положат държавните зрелостни изпити, подават заявление.

(4) В началото на всяка учебна година министърът на образованието и науката определя датите за провеждане на държавните зрелостни изпити в сесиите по ал. 1 и сроковете за подаване на заявленията по ал. 3.

(5) Зрелостниците могат да се явяват на неограничен брой изпитни сесии до успешното полагане на държавните зрелостни изпити.

Чл. 35

(1) Подготовката, организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се осъществява на национално, регионално и училищно равнище.

(2) Подготовката, организацията и провеждането на национално равнище се осъществява от:

1. Министерството на образованието и науката;

2. Националното звено за оценяване в средното образование;

3. комисии за подготовка на изпитните материали.

(3) Подготовката, организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити на регионално равнище се осъществява от:

1. регионалния инспекторат по образованието;

2. регионалната комисия за организация и контрол на държавните зрелостни изпити;

3. регионални комисии за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет.

(4) Подготовката, организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити на училищно равнище се осъществява от:

1. училището, в което зрелостникът подава заявление за полагане на държавен зрелостен изпит; 2.училището, в което се провежда държавен зрелостен изпит;

3. зрелостна комисия в училището по т. 1;

4. квестори;

5. учители - консултанти.

Чл. 36

(1) Оценяването на държавните зрелостни изпити е външно и се осъществява от национални комисии за оценяване по всеки учебен предмет.

(2) Съставът на комисиите по ал. 1 се определя от министъра на образованието, младежта и науката и включва учители и представители на висшите училища.

(3) За извършване на оценяването членовете на комисията се разпределят на едно или повече места в страната.

Чл. 37

(1) Всяка изпитна работа се проверява и оценява индивидуално от двама оцените-ли - членове на съответната национална комисия за оценяване.

(2) Всяка изпитна работа се оценява в съответствие с критериите и изискванията от учебно-изпитните програми и правила за оценяване на конкретния изпитен материал, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката.

(3) Оценката от държавния зрелостен изпит за всяка изпитна работа се формира като средноаритметична от индивидуалните оценки на двамата оценители с точност до 0,01.

(4) Оценката от държавния зрелостен изпит е окончателна. Когато получената оценка е слаб 2, зрелостникът може да се яви отново на съответния държавен зрелостен изпит.

Чл. 38

(1) Учениците със специални образователни потребности и/или с хронични заболя-вания-с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, които не могат да положат писмен изпит, полагат устни държавни зрелостни изпити, след представяне на медицински документ от районна експертна лекарска консултативна комисия.

(2) Изпитните материали за ученици с нарушено зрение, които са обучавани на брайлов шрифт, се адаптират на брайлов шрифт, а за слабовиждащи ученици-на уголемен шрифт.

(3) Времетраенето на държавните зрелостни изпити за ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, които се обучават интегрирано или в специални училища, се увеличава с 60 минути от предвиденото време за съответния учебен предмет.

(4) Квесторите и учителите-консултанти, при провеждането на устните и писмени държавни зрелостни изпити за ученици с увреден слух или нарушено зрение трябва да владеят съответно жесто-мимична реч или брайл.

Чл. 39

Правомощията на органите по чл. 35, редът и организацията за провеждане на държавните зрелостни изпити се определят с инструкцията по чл. 49, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.

Чл. 40

(1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация по този раздел се полагат от лицата, обучавани по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 3 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).

(2) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация са:

1. изпит по теория на професията и специалността;

2. изпит по практика на професията и специалността.

Чл. 41

(1) Държавните изпити за придобиване втора степен на професионална квалификация се полагат след успешно завършен XII клас.

(2) Държавните изпити за придобиване трета степен на професионална квалификация се полагат след успешно завършен XIII клас, а за професиите от област на образование „Изкуства", които се изучават в училищата по изкуствата-след успешно завършен XII клас.

Чл. 42

(1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат по националните изпитни програми по чл. 36 ЗПОО.

(2) В националните изпитни програми са определени изпитните теми и критериите за оценяване на държавните изпити.

Чл. 43

(1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат в три сесии:

1. през юни и/или юли;

2. през септември;

3. през януари.

(2) Обучаваните, които желаят да положат държавни изпити, подават заявление.

(3) Обучаваните могат да се явяват на неограничен брой изпитни сесии до успешното полагане на държавните изпити.

Чл. 44

(1)

(2) Подготовката, организирането и провеждането на държавните изпити се извършват от: 1.комисия по допускане до изпитите; 2.комисия по подготовка и организиране на изпитите; 3.комисия от квестори за изпита по теория; 4.комисия за оценяване на изпита по теория; 5.комисия за провеждане и оценяване на изпита по практика;

6. комисия за придобиване на професионална квалификация.

(3) Съставът на комисиите по ал. 2 за всеки изпит и срокът за изпълнение на задълженията им се определят със заповед на директора на училището.

(4) Комисията по ал. 2, т. 1:

1. взема решение за допускане до държавни изпити за съответната сесия;

2. изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите до държавни изпити и ги оповестява на общодостъпно място в училището.

(5) Комисията по ал. 2, т. 2:

1. взема решение за мястото на провеждане на изпита;

2. определя работното място на всеки ученик;

3. осигурява необходимата документация за работата на квесторите по време на провеждане на изпита.

(6) Комисията по ал. 2, т. 3 се определя за всяка професия и специалност, по която ще се полага държавен изпит, като в състава й се включват лица, които не са специалисти по съответната професионална подготовка.

(7) Комисиите по ал. 2, т. 4 и 5 се определят за всяка професия и специалност, по която ще се полага държавен изпит, в съответствие с чл. 35 ЗПОО.

(8) В състава на комисията по ал. 2, т. 6 се включват председателите на комисиите по ал. 2, т. 4 и 5.

(9) Комисиите по ал. 2, т. 1 и т. 3 - 6 оформят решенията си в протоколи съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

Чл. 45

(1) Държавният изпит по теория е писмена разработка по изпитна тема или тест върху учебното съдържание от задължителната професионална подготовка и е с продължителност до четири астрономически часа.

(2) Обучаваните за една и съща професия и специалност в училището полагат държавния изпит по ал. 1 по една и съща изпитна тема.

(3) Изпитните билети се подготвят от комисиите по чл. 44, ал. 2, т.3 в съответствие с националната изпитна програма по професията и специалността.

(4) Във всички училища държавният изпит по ал. 1 за всички професии и специалности се провежда на една и съща дата.

(5) Датите за провеждане на държавния изпит по ал. 1 и сроковете за подаване на заявленията по чл. 43, ал. 2 за всяка сесия се определят в началото на учебната година от министъра на образованието, младежта и науката, а за училищата по изкуствата - от министъра на културата.

Чл. 46

(1) Оценяването на писмените работи се извършва от комисията по чл. 44, ал. 2, т.3 в съответствие с критериите, определени в националната изпитна програма.

(2) Всеки член на комисията оценява писмената работа, като вписва оценката си в индивидуален протокол.

(3) За всяка писмена работа се изготвя рецензия.

(4) Оценката от държавния изпит по теория за всяка писмена работа се формира като средноаритметична от индивидуалните оценки на членовете на комисията с точност до 0,01.

(5) Рецензията и оценката по чл. 46, ал. 4 се вписват от комисията върху писмената работа.

(6) Оценката от държавния изпит по теория е крайна. Когато получената оценка е слаб 2, обучаваният може да се яви отново на държавния изпит.

(7) За резултатите от изпита комисията съставя протокол.

(8) Обучаваните могат да се запознаят с рецензията по ал. 3 за писмената си работа.

Чл. 47

(1) Държавният изпит по практика е изпълнение на практическо задание.

(2) Държавният изпит по практика е с продължителност не повече от три дни и не повече от шест астрономически часа дневно.

(3) Всеки, който полага държавния изпит по ал. 1, получава индивидуално или групово практическо задание, в което се формулират критерии за оценяване в съответствие с утвърдените такива в националните изпитни програми за придобиване степен на професионална квалификация.

(4) Практическите задания се изготвят от комисията за провеждане и оценяване на изпита по практика.

(5) Датите за провеждане на държавните изпити по практика и сроковете за подаване на заявленията по чл. 43, ал. 2 за всяка сесия се определят в началото на учебната година от директора на училището.

(6) Комисията за провеждане и оценяване на изпита по практика наблюдава изпълнението на практическото задание и може да се намеси само в случаите на очевидна грешка, която води до злополука, изхабяване на материали и повреда на техниката и инструментите.

Чл. 48

(1) Изпълнението на практическото задание се оценява от комисията по чл. 44, ал. 2, т. 4. в съответствие с критериите, определени в националната изпитна програма.

(2) Всеки член на комисията оценява изпълнението на практическото задание, като вписва оценката си в индивидуален протокол.

(3) Оценката от държавния изпит по практика за всяко практическо задание се формира като средноаритметична, от индивидуалните оценки на членовете на комисията с точност до 0,01.

(4) Оценката от държавния изпит по практика е крайна. Когато получената оценка е слаб 2, обучаваният може да се яви отново на държавния изпит.

(5) За резултатите от изпита комисията съставя протокол.

(6) Обучаваните могат да се запознаят с резултатите от оценяването на практическото си задание.

Чл. 49

(1) Изпитите за придобиване на професионална квалификация в професионалното обучение са:

1. държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация;

2. изпити за придобиване на професионална квалификация.

(2) Изпитите по ал. 1 могат да се полагат в неограничен брой изпитни сесии до успешното полагане на държавните изпити.

Чл. 50

(1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се полагат от:

1. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 1 ЗПОО - за придобиване на първа степен на професионална квалификация;

2. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 2 ЗПОО - за придобиване на втора степен на професионална квалификация;

3. лицата, навършили 16 години, обучавани по програмите по чл. 12, т. 4 ЗПОО - за придобиване четвърта степен на професионална квалификация;

4. лицата, навършили 16 години, обучавани по чл. 12, т. 6 ЗПОО - за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация.

(2) Изпитите за придобиване на професионална квалификация се полагат от:

1. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 5 ЗПОО;

2. лицата, навършили 16 години, обучавани по програмите по чл. 12, т. 6 ЗПОО - за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация.

Чл. 51

(1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация са:

1. изпит по теория на професията и специалността;

2. изпит по практика на професията и специалността.

(2) Изпитите за придобиване на професионална квалификация са:

1. по теория;

2. по практика.

(3) Продължителността на изпитите по ал. 1, т. 1 е до четири астрономически часа и се определя с националните изпитни програми.

Чл. 52

(1) Учениците, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в училищата, полагат изпитите по чл. 51, ал. 1 в сесиите по чл. 43, ал. 1.

(2) За неуредените в този раздел отношения, свързани с провеждането на изпитите по чл. 51, ал. 1 за учениците, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в училищата, се прилагат съответно разпоредбите на раздел I от тази глава.

Чл. 53

(1) Подготовката, организацията и провеждането на изпитите по чл. 51, ал. 1 за лицата, навършили 16 години, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в квалификационен курс, се осъществява от обучаващата институция.

(2) Сесиите за полагане на изпитите по ал. 1 от лицата, навършили 16 години, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в квалификационен курс, се определят от обучаващата институция, като първата от тях е не по-късно от 15 дни след приключване на обучението.

(3) Оценяването при изпитите по ал. 1 се извършва от комисиите по чл. 35 ЗПОО.

(4) За неуредените в този раздел отношения, свързани с провеждането на изпитите по ал. 1, се прилагат съответно разпоредбите на раздел I от тази глава.

Чл. 54

(1) Организацията и съдържанието на изпитите по чл. 51, ал. 2 се определят от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците.

(2) Комисиите за провеждане на изпитите се определят съгласно чл. 35 ЗПОО.

§ 1

Когато професионалната подготовка се осъществява чрез обучение по модули, за оценяването се прилагат съответно разпоредбите на тази наредба.

§ 2

(1) Учениците, постъпили в IX клас през учебната 1999 - 2000г., в това число постъпилите през учебната 1998 - 1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след VII клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след VII клас в професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно XII клас през учебната 2002/2003 г., имат право по свое желание да положат държавните зрелостни изпити по чл. 31, ал. 2.

(2) Организацията и оценяването на изпитите по ал. 1 се извършва по реда на глава трета.

(3) Учениците по ал. 1 подават заявленията по чл. 34, ал. 3 за сесията през май - юни в срок до 22 април 2003 г.

§ 3

До утвърждаване на националните изпитни програми по чл. 36 ЗПОО изпитните теми и критериите за оценяване на държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация в професионалното обучение се определят от обучаващата институция.

§ 4

(1) Учениците по § 7а и 7б от преходните и заключителните разпоредби на ЗПОО полагат изпитите по § 7а, ал. 3 и по § 7б, ал. 2 от същия закон по реда, действащ до приемане на тази наредба.

(2) Лицата по § 7в от преходните и заключителните разпоредби на ЗПОО полагат изпитите по § 7в, ал. 2 от същия закон по досега действащия ред.

§ 5

Министърът на образованието и науката дава указания по прилагането на тази наредба.

§ 6

Тази наредба се издава на основание чл. 16, т. 5 във връзка с чл. 17, т. 4 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1998 г.; доп., бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 68 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г.) и отменя Държавните образователни изисквания за оценяване на държавните зрелостни изпити (необн.).

§ 7

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник" с изключение на раздел III от глава втора, който влиза в сила от учебната 2003/2004 г. Министър: Вл. Атанасов