Наредба за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества и на Наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви

Чл. 1

С наредбата се определят елементите, които се включват при изчисляване размера на собствените средства, границата на платежоспособност на застрахователите и здравнооси-гурителните дружества и методите, по които тя се изчислява.

С наредбата се определят редът и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви, наричани по-нататък „техническите резерви".

Чл. 2

Наредбата се прилага и от чуждестранните застрахователи, извършващи застрахователна дейност съгласно Закона за застраховането чрез клон на територията на Република България.

Техническите резерви представляват стойността на поетите от застрахователите или от здравноосигурителните дружества, наричани по-нататък „дружествата", задължения, които те очакват да изпълнят в бъдеще по влезли в сила застрахователни или здравноосигурителни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Чл. 3

Общата сума на собствените средства на застрахователите и здравноосигурителните дружества, намалени с нематериалните активи, трябва да е най-малко равна на границата на платежоспособност, изчислена по реда на наредбата.

(1) Дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са одобрени от Агенцията за застрахователен надзор, наричана по-нататък „агенцията". Използваните методи за образуване на техническите резерви се описват в представяния в агенцията годишен актюерски доклад.

(2) Възприетият метод се променя след предварително одобрение от агенцията.

Чл. 4

Заедно с годишния финансов отчет застрахователите и здравноосигурителните дружества са длъжни да представят в Агенцията за застрахователен надзор разчет за размера на собствените средства и границата на платежоспособност.

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. математически резерв;

5. капитализирана стойност на пенсиите;

6. резерви по застраховки „Живот", свързани с инвестиционен фонд;

7. други резерви, одобрени от агенцията.

(1) Застраховател, получил разрешение за извършване на застрахователна дейност по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, е длъжен да създаде застрахователни резерви, както следва:

(2) Застраховател, получил разрешение за извършване на застрахователна дейност по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, е длъжен да създаде застрахователни резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. други резерви, одобрени от агенцията.

(3) Здравноосигурителното дружество е длъжно да създаде здравноосигурителни резерви, както следва:

1. запасен фонд;

2. резерв за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. други резерви, одобрени от агенцията.

(4) Агенцията одобрява други резерви по ал. 1, т. 7, ал. 2, т. 4 и по ал. 3, т. 4, когато прецени, че очакваният размер на задълженията на дружеството, разходите, свързани с тези задължения, или възможното неблагоприятно отклонение от това очакване не могат да бъдат посрещнати с образуваните технически резерви и това може да застраши стабилността на дружеството или интересите на застрахованите, осигурените или ползващите лица. Одобрението е валидно за периода, за който е дадено.

(5) Когато одобряването по ал. 4 е по инициатива на дружеството, то представя в агенцията мотивирано искане, съдържащо обосновка на необходимостта от създаване на съответния резерв, описание на метода за изчисляване, разчети за размера на резерва за съответния период и данни за приходоизточника на средствата за образуване, предназначението и начините на изразходване на резерва.

Чл. 5

Собствени средства са свободните от всякакви задължения средства на застрахова-теля или здравноосигурителното дружество, които включват:

1. внесения капитал:

2. резервите и фондовете по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за застраховането и чл. 90в, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване;

3. неразпределената печалба от минали години, която не е предназначена за разпределяне между акционерите или членовете на кооперацията, намалена с непокритите загуби;

4. преоценъчните резерви, произтичащи от отчитане преоценката на активите и пасивите по баланса съгласно счетоводното законодателство;

5. средствата, привлечени от застрахователя или от здравноосигурителното дружество чрез инструменти, които имат характеристиките както на дългов, така и на капиталов инструмент, и

6. средствата, привлечени като подчинен срочен дълг.

(1) Застрахователните резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получено разрешение за застрахователна дейност, като частта на презастрахователите не се приспада.

(2) Когато се сключват договори, които покриват рискове от различни видове застраховки по приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, застрахователните резерви по тези договори се образуват и отчитат по видове застраховки, а когато това е невъзможно - по основния вид застраховка. Основен е видът застраховка, включващ рисковете, калкулираната премия за покриване на които има най-висок относителен дял в общата премия.

(3) Здравноосигурителните резерви се изчисляват по всеки здравноосигурителен пакет, за който е получено разрешение за здравноосигу-рителна дейност. Когато се предлагат здравни услуги и стоки, които са комбинация от няколко пакета, здравноосигурителните резерви се образуват и отчитат по здравноосигурителни пакети.

Чл. 6

Средствата по чл. 5, т. 5 се признават за собствени средства, когато:

1. сумите по тях са платени изцяло на за-страхователя или на здравноосигурителното дружество;

2. възстановяването им от застрахователя или от здравноосигурителното дружество не е обвързано със срок;

3. изплащането им не е обезпечено под никаква форма от застрахователя или от здравно-осигурителното дружество;

4. в случай на ликвидация на застрахователя или на здравноосигурителното дружество изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

5. вземанията по тях относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице одобрение от Агенцията за застрахователен надзор.

(1) Когато задълженията по застрахователните или здравноосигурителните договори са в чуждестранна валута или съдържат клауза за индексация в чуждестранна валута, техническите резерви се образуват в същата валута.

(2) Техническите резерви по ал. 1 се покриват с активи в същата валута. До 20 на сто от общия размер на техническите резерви може да се покрива с активи във валута, различна от тази, в която са образувани резервите.

(3) Техническите резерви, образувани в левове или в евро, се покриват с активи в левове и/или в евро.

Чл. 7

(1) Подчиненият срочен дълг се признава за собствени средства, когато:

1. сумите по него са платени изцяло на зас-трахователя или на здравноосигурителното дружество;

2. връщането на сумите не е обезпечено под никаква форма от застрахователя или от здрав-ноосигурителното дружество;

3. първоначалният срок до падежа му е не по-кратък от 5 години;

4. предсрочното връщане не може да се извърши, ако вследствие на това собствените средства няма да са достатъчни за покриване на границата на платежоспособност;

5. не е предвидена възможност за предсрочна изискуемост на дълга;

6. изплащането на уговорени лихви и други доходи не може да се извърши преди падежа на дълга;

7. в случай на ликвидация на застраховате-ля или на здравноосигурителното дружество изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.

(2) През последните 5 години до падежа размерът, с който подчиненият срочен дълг ще се включва в собствените средства на застрахо-вателя или на здравноосигурителното дружество, се намалява с 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло от собствените средства.

Дружеството изготвя справки за размера на техническите резерви по образци, утвърдени от директора на агенцията, и ги прилага към годишния финансов отчет и към периодичните отчети, които представя в агенцията.

Чл. 8

(1) Размерът на средствата по чл. 5, т. 5 и 6 не може да надвишава 50 на сто от по-малката стойност на една от следните две величини:

1. размера на собствените средства, или

2. границата на платежоспособност.

(2) Делът на подчинения срочен дълг в средствата по ал. 1 не може да надвишава 25 на сто.

(1) Запасният фонд се образува за покриване на очаквани неблагоприятни отклонения в плащанията на дружеството по предлаганите от него застраховки или здравноосигури-телни пакети.

(2) Запасният фонд се образува за сметка на положителния резултат, определен съгласно приложение № 1, за текущата година по съответния вид застраховка или здравноосигурите-лен пакет. Запасният фонд може да се попълва и от други източници по решение на органа на управление на дружеството.

(3) Запасният фонд се образува в края на отчетната година в определен от органа на управление на дружеството размер, който осигурява изравняване на бъдещите колебания в нетната квота на щетимост по съответния вид застраховка или здравноосигурителен пакет.

(4) Общият размер на запасния фонд не може да надвишава:

1. по застраховка на ядрени рискове и застраховка „Гражданска отговорност" срещу замърсяване на околната среда-400 на сто от найвисокия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален с отстъпената премия на презастрахователи по тази застраховка за съответната година;

2. по застраховки „Летателни апарати", „Плавателни съдове", „Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на летателни апарати и плавателни съдове, „Пожар и природни бедствия" и на земеделски кул-тури-300 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален с отстъпената премия на презастрахователи по тази застраховка за съответната година;

3. по застраховка „Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства, и „Обща гражданска отговорност"-200 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален с отстъпената премия на презастрахователи по тази застраховка за съответната година;

4. по всички останали застраховки без застраховка на кредити-100 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален с отстъпената премия на презастрахователи по тази застраховка за съответната година;

5. по всички видове здравноосигурителни пакети-150 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответния здрав-ноосигурителен пакет за последните 5 години.

(5) Запасният фонд по застраховка на кредити се образува съгласно приложение № 2.

(6) Средствата от запасния фонд се използват в случаите, когато резултатът по приложение № 1 за даден вид застраховка или здравно-осигурителен пакет е отрицателен. Освобождаване на запасен фонд по един вид застраховка или здравноосигурителен пакет с цел покриване на отрицателния резултат по друг вид се извършва след одобряване от агенцията. За получаване на одобрението дружеството представя в агенцията мотивирана обосновка, съдържаща анализ на отклоненията от средната нетна квота на щетимост, изследвани за период не по-кратък от 5 години.

Чл. 9

(1) Застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, с одобрението на Агенцията за застрахователен надзор може да включи в собствените си средства 50 на сто от бъдещите печалби, при условие че този размер не надвишава 25 на сто от по-малката от следните две величини:

1. собствените средства, или

2. границата на платежоспособност.

(2) Стойността на бъдещите печалби се получава като произведение от:

1. очакваната годишна печалба, която не може да надвишава средното аритметично от печалбите, получени през последните 5 години, и

2. множител, представляващ оставащият среден период до изтичането на срока на договорите, който множител не може да бъде поголям от цифрата 6.

1. предявени, но неизплатени претенции;

2. възникнали, но непредявени претенции;

3. разходите за уреждане на претенциите.

(3) Застрахователят по ал. 1 с одобрението на Агенцията за застрахователен надзор може да включи в собствените си средства разликата в сумите между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и резерва, който би се получил при цилмерирането с квота, равна на включената в премията добавка за аквизиционни разходи, когато не се ползва цилмеров резерв или когато образуваният резерв е цилмериран с квота, по-малка от надбавката към нето премията за разходите за аквизиция, включени в премията. Тази разлика не може да превишава 3,5 на сто от разликата между застрахователните суми и съответния математически резерв по договори, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на разсрочените аквизиционни разходи, отчетени в актива на баланса.

(1) Резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни или здравноосигурителни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията.

(2) Резервът за предстоящи плащания включва:

(3) Дисконтиране на резерва за предстоящи плащания се разрешава само след одобряване от агенцията, при условие че очакваният срок за изплащане на претенцията е най-малко 4 години след края на отчетния период. Използваният процент на дисконтиране не трябва да бъде по-висок от реализираната средна годишна доходност от инвестиции на активите за покриване на техническите резерви за последните 5 години.

Чл. 10

(1) Застраховател, който дисконтира резерва за предстоящи плащания съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигури-телните резерви, намалява собствените си средства с разликата между размера на резерва за предстоящи плащания, преди да е извършено дискон-тиране, и дисконтирания размер на резерва.

(2) Намалението по ал. 1 не се извършва за застраховки по т. 1 и 2 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, както и при равни периодични плащания на щети.

(1) Размерът на резерва по чл. 9, ал. 2, т. 1 се изчислява по метода „Претенция по пре-тенция"-очакваният размер на плащанията за всяка предявена, но неплатена претенция.

(2) Всички претенции по застрахователни или здравноосигурителни договори, предявени по съдебен ред, за които дружеството е уведомено, се включват в резерва по цената на иска заедно с дължимите лихви и известните разноски по делата.

(3) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 1 включва и неизплатените задължения с настъпил падеж по застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.

Чл. 11

Границата на платежоспособност е минималният размер, на който трябва да се равняват намалените с нематериалните активи собствени средства, необходими за осигуряване изпълнението на договорните задължения на застраховател или здравноосигурително дружество в дългосрочен план в съответствие с общия обем на дейността.

(1) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 2 включва размера на непредявените претенции по събития, възникнали преди края на отчетната година,както и размера на претенциите, които могат да бъдат възобновени.

(2) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 2 се образува в края на отчетната година, като размерът му се изчислява по един от следните методи:

1. статистическите методи съгласно приложение № 3 или други статистически методи-след одобряване от агенцията;

2. като произведение на прогнозния брой на възникналите, но непредявени претенции, и прогнозния размер на една възникнала, но непредя-вена претенция за текущата година, определени съгласно приложение № 4; този метод се използва, в случай че дружеството не разполага с данни за прилагане на статистическите методи;

3. в процент от предявените претенции или от премиите за периода, за който се очаква да са възникнали събития, които не са били обявени; методът се използва само от дружества, които са започнали да извършват дейност по съответния вид застраховка или здравноосигу-рителен пакет през последните 3 години; размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от агенцията.

(3) Не се образува резерв по чл. 9, ал. 2, т. 2 по даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет само след одобряване от агенцията на представено мотивирано искане.

Чл. 12

(1) Границата на платежоспособност за застраховки по т.1 и 2 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя като сума от:

1. изчисленията спрямо математическия резерв;

2. изчисленията спрямо рисковия капитал.

1. разходи, които могат да бъдат отнесени към всяка претенция, се включват по тяхната прогнозна стойност за всяка претенция;

2. разходи, които не могат да бъдат отнесени към конкретна претенция, се разпределят по видове застраховки или здравноосигурителни пакети на базата на премиен приход, брой или стойност на претенциите.

(2) Изчисленията спрямо математическия резерв се извършват по следния начин:

1. брутният математически резерв, включително резервът по активно презастраховане, се умножава по 4 на сто;

2. резултатът по т. 1 се коригира с коефициент, представляващ отношение между нетния и брутния размер на математическия резерв; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85.

(3) Изчисленията спрямо рисковия капитал се извършват по следния начин:

1. за договори, за които рисковият капитал не е отрицателна величина, сумата, платима при смърт по договорите, намалена с математическия резерв по тези договори, се умножава с 0,3 на сто; за временна застраховка при смърт с продължителност на договора до 3 години включително рисковият капитал се умножава с 0,1 на сто, а при продължителност на договора над 3 години, но не повече от 5 години-с 0,15 на сто;

2. резултатът по т. 1 се умножава с коефициент, представляващ отношение между размера на рисковия капитал, намален с дела на преза-страхователите, и размера на рисковия капитал, без да се приспада делът на презастрахова-телите, определени за последната финансова година; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,5.

Размерът на резерва по чл. 9, ал. 2, т. 3 се определя за всеки вид застраховка или здравноосигурителен пакет, като се включат всички разходи, които могат да бъдат предвидени и които са свързани с изплащане на обезщетенията, сумите и другите плащания по застрахователни или здравноосигурителни договори, по следния начин:

Чл. 13

Границата на платежоспособност за застраховки по т. 3 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя като сума от:

1. когато застрахователят носи инвестиционен риск, 4 на сто от резерва по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд, без да се приспада делът на презастрахователя, се умножава с коефициент, представляващ отношението между нетния и брутния размер на резерва по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85;

2. когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ 5 години, 1 на сто от резерва по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд, без да се приспада делът на пре-застрахователя, се умножава с коефициент, представляващ отношение между нетния и брутния размер на резерва по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85;

3. когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ 5 години-сума в размер 25 на сто от административните разходи по този вид застраховка за последната година;

4. когато застрахователят покрива риска смърт, 0,3 на сто от рисковия капитал се умножава с коефициент, представляващ отношение между размера на рисковия капитал, намален с дела на презастрахователите, и размера на рисковия капитал, без да се приспада делът на презастрахователите, определени за последната финансова година; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,5.

(1) Пренос-премийният резерв се образува за покриване на претенциите и административните разходи, които се очаква да възникнат по съответния застрахователен или здравноосигурителен договор след края на отчетния период.

(2) Пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, намален със заложените в застрахователно-тех-ническия план или в здравноосигурителния технически план, наричани по-нататък „техническия план", аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове, отнасяща се за времето между края на отчетния период и края на застрахователния или здравноосигу-рителния договор, а по застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането-или датата на следващ падеж на премията.

(3) Когато заложените в техническия план аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове се разсрочват, пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края на отчетния период, отнасяща се за времето между края на отчетния период и края на застрахователния или здравноосигурителния договор, а по застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за за-страховането-или датата на следващ падеж на премията.

(4) Базата за определяне на пренос-премийния резерв съответства на базата за признаване на премийния приход в годишния отчет на дружеството. При определяне на пренос-премийния резерв от премийния приход се приспадат върнатите и дължимите, но неплатени в срок премии по прекратени договори, както и премиите по договори с изтекъл срок.

(5) Размерът на резерва се изчислява по един от следните методи:

1. метод на точната дата-частта от премията, която се пренася за следващия отчетен период, се определя в зависимост от датата, на която договорът влиза в сила, и датата на изтичането на срока му; премията се умножава с коефициент на разсрочване, получен като съотношение между броя на дните, през които договорът ще бъде в сила през следващия отчетен период, разделен на срока на договора, изразен в брой дни;

2. метод на частичното пресмятане-прие-ма се, че всички застрахователни или здравно-осигурителни договори са сключени в средата на месеца и пропорционална част от премиите за всеки неизтекъл месец се пренася през следващия отчетен период; използва се, когато не може да се приложи методът по т. 1;

3. други методи или модификация на методите по т. 1 и 2-само след одобряване от агенцията.

(6) Когато изложеността на риск през срока на договора не е равномерна и се очаква нивото на риска да варира, се правят корекции на така изчисления пренос-премиен резерв, като разпределянето на премията се извършва съобразно разпределението на претенциите през периода на покритие и нивото на очаквания риск през бъдещите отчетни периоди.

(7) Пренос-премийният резерв се изчислява по реда на чл. 15, ал. 2 за здравноосигурителни договори, по които:

1. здравноосигурителното дружество предлага гарантирано покритие за повече от една година;

2. са използвани таблици за заболеваемост при калкулиране на премиите;

3. премията е постоянна за целия срок на договора при нарастваща изложеност на риск или премията нараства с по-бавни темпове от нарастването на изложеността на риск;

4. не е предвидена възможност за увеличаване на премията или за намаляване на плащанията.

Чл. 14

Границата на платежоспособност за застраховки по т. 4 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, при които рисковете се покриват като допълнителни рискове по други застраховки и зас-трахователят не може едностранно да прекрати договора, се определя като сума от:

1. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1;

2. една трета от границата на платежоспособност, определена по реда на чл.18.

(1) Образуваният в края на годината пренос-премиен резерв се увеличава с допълнителна сума за неизтекли рискове, за рискове, които се носят за времето между края на отчетния период и датата на следващ падеж на премията или края на застрахователния или здравноосигурителния договор, за да се покрият всички свързани с тези рискове плащания и разходи, които превишават образувания пренос-премиен резерв.

(2) Пренос-премийният резерв задължително се увеличава с допълнителна сума за неизтекли рискове, когато за последните 3 години, включително текущата, резултатът по приложение №5 е отрицателен.

(3) Размерът на допълнителната сума за неизтекли рискове се определя по приложение № 6 общо за застрахователния или здравнооси-гурителния портфейл.

(4) При изчисляването на допълнителната сума по ал. 1 може да се вземе предвид бъдещият доход от инвестиции на активите, покриващи техническите резерви. В случай че е извършено дисконтиране на резерва за предстоящи плащания, доходът от инвестиции на активите, съответстващи на дисконтирания резерв, не се включва. Използваният процент на доходност не трябва да бъде по-висок от реализираната средна годишна доходност от инвестиции на активите за покритие на техническите резерви за последните 5 години.

(5) Ако в течение на две последователни години е необходимо пренос-премийният резерв да се завишава с допълнителна сума за неизтекли рискове, дружеството трябва да представи в агенцията актюерски разчет за достигане на достатъчност на премиите.

Чл. 15

Границата на платежоспособност за застраховки по т. 5 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1.

(1) Математическият резерв се образува за посрещане на бъдещи плащания по застраховките по т. 1 - 5 на раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.

(2) Математическият резерв се изчислява по следните методи:

1. проспективен метод - разликата между настоящата стойност на очакваните бъдещи застрахователни плащания и настоящата стойност на очакваните бъдещи нето премии, определени на базата на одобрения застраховател-но-технически план - таблица за смъртност, техническа лихва и добавки за разноски;

2. ретроспективен метод - разликата между акумулираната стойност на получените нето премии, определена на базата на реализираната доходност, и акумулираната стойност на извършените застрахователни плащания; ретроспективният метод се използва само в случаи, при които поради характеристиките на договора е невъзможно прилагането на проспективен метод.

(3) При периодично плащане на премиите очакваните бъдещи нето премии по ал. 2, т. 1 може да се модифицират с цилмерова квота, която отразява настоящата стойност на непо-гасените аквизиционни разходи.

(4) Алинея 3 не се прилага от застраховате-ли, които посочват в актива на баланса отсрочени аквизиционни разходи.

(5) Максималният размер на техническата лихва се определя със заповед на директора на агенцията.

(6) Използваните таблици за смъртност трябва да отразяват националния опит и/или поведението на застрахователната съвкупност.

(7) Математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.

(8) Математическият резерв е сума от индивидуалните резерви, изчислени поотделно за всяка действаща застраховка.

Чл. 16

Границата на платежоспособност за застраховки по т. 6 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя по реда на чл. 18.

Капитализираната стойност на пенсиите е математически резерв, който отразява разликата между настоящата стойност на бъдещите задължения за изплащане на пенсии и настоящата стойност на бъдещите застрахователни премии.

Чл. 17

Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, е сума от резултатите по чл. 12, ал. 1, чл. 13, 14, 15 и 16.

(1) При застраховки със спестовен елемент не по-малко от 90 на сто от нетния инвестиционен доход, определен съгласно приложение № 7, подлежи на разпределяне между полиците.

(2) Неразпределеният доход, подлежащ на разпределяне съгласно ал. 1, се отнася в резерв за бъдещо участие в дохода.

(3) Разпределянето между полиците се извършва на базата на индивидуалния размер на математическия резерв или капитализираната стойност на пенсиите през текущата година.

(4) Разпределеният доход се изплаща на застрахованите или ползващите лица или се включва към математическия резерв или капитализираната стойност на пенсиите по договорите.

(5) При недостиг на собствени средства за поддържане границата на платежоспособност с разрешение на агенцията сумата за разпределяне по ал. 1 може да бъде намалена.

Чл. 18

(1) Границата на платежоспособност се определя по следните методи:

1. изчисления спрямо премиите;

2. изчисления спрямо средногодишния размер на претенциите.

(2) Изчисленията спрямо премиите се извършват съгласно приложение № 1, като за база се използва по-голямата от следните две величини:

1. премийният приход през последната финансова година, като премиите по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто;

2. спечелените премии през последната финансова година, като спечелените премии по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто.

(3) Изчисленията спрямо средногодишния размер на претенциите се извършват съгласно приложение № 2, като за база се използват претенциите по застрахователни или здравноосигурителни договори през последните 3 финансови години или през последните 7 финансови години, ако се покриват кредитни рискове или един или повече от рисковете „буря", „градушка" и „замръзване", като претенциите по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на прило жение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто.

(4) Границата на платежоспособност на зас-траховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, и на здравноосигурително дружество е равна на по-високия от двата резултата, получени от изчисленията по ал. 2 и 3.

(1) Резервът за участие в дохода включва размера на дохода, подлежащ на разпределяне съгласно чл. 17, ал. 1 между застрахованите или ползващите лица, неразпределен между тях при приключване на финансовата година, през която е получен.

(2) Размерът на резерва за бъдещо участие в дохода се определя в края на текущата година като разлика между сумата, подлежаща на разпределяне по чл. 17, ал. 1, и действително разпределената сума.

(3) Резервът се използва за допълване на нетния инвестиционен доход, подлежащ на разпределяне по чл. 17, ал. 1, или след одобряване от агенцията - за попълване недостига на доход от инвестиции за покриване на техническата лихва.

(4) Образуваният резерв за бъдещо участие в дохода подлежи на разпределяне между полиците в срок 5 години.

(5) Към резерва за бъдещо участие в дохода се отнасят 90 на сто от нетния доход от инвестиции на резерва по ал. 1.

Чл. 19

Границата на платежоспособност на здравноосигурително дружество се определя като сума от:

1. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 14, т. 1 за здравноосигури-телни договори, при които пренос-премийният резерв е образуван по реда на чл.13, ал. 7 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителни-те резерви, и

2. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 18, за всички останали договори.

(1) Резервът по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд, се образува за покриване задълженията на застрахо-вателя по застрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от притежателя на полицата.

(2) Резервът по ал. 1 включва задълженията на застрахователя, които се определят от стойността и/или нетния доход от предварително определени в полицата активи или индекс. Нетният доход може да бъде намален с разходи за управление на инвестиционния фонд, чийто размер не може да е по-висок от 10 на сто от реализирания нетен доход.

(3) По застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд, за покриване на рискове по т. 1, 2, 4, 5 и 6 на раздел I от приложение № 1 към чл.6, ал. 2 от Закона за застраховането, както и на гарантирани откупни стойности и на разходи, свързани със застрахователната дейност, се образуват резерви по чл. 4, ал. 1.

Чл. 20

В случаите, когато границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 18, е по-ниска от тази за предходната година, тя се определя, като границата на платежоспособност за предходната година се умножи по коефициент, равен на отношението между нетния резерв за предстоящи плащания в края на предходната финансова година и нетния резерв за престоящи плащания в началото на предходната финансова година. Коефициентът не може да приема стойности, по-големи от единица.

(1) Дружество, което предлага бону-си и отстъпки, които не са включени в образуван друг резерв, представя в агенцията мотивирана обосновка по реда на чл. 4, ал. 5 за одобряване на резерв за бонуси и отстъпки.

(2) Резервът за бонуси и отстъпки се образува за посрещане на задълженията за плащане на суми, предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и ползващи лица, под формата на бонуси и отстъпки, произтичащи от развитието на риска.

(3) Резервът за бонуси и отстъпки включва:

1. суми, които са предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и ползващи лица под формата на бонуси и които не са изплатени към края на отчетния период;

2. участия в положителния резултат, които са неизплатени;

3. суми до размера, до който те представляват частично връщане на премии, отнасящи се за текущия отчетен период, без случаите, в които намалението е направено в началото на договора при плащането на премията.

(4) Резервът включва бонуси и отстъпки до размера, до който те не са включени в образуван друг резерв или не са отчетени като разход за отчетния период.

Чл. 21

(1) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност.

(2) Гаранционният капитал за съответния вид застраховане не може да бъде по-малък от посочения в приложение № 2 към чл. 48, ал. 2 от Закона за застраховането.

(3) Когато застраховател покрива няколко вида застраховки, за размер на гаранционния капитал се приема най-голямата сума.

(4) Гаранционният капитал на здравнооси-гурително дружество не може да бъде по-малък от посочения в чл. 90, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Застраховател, извършващ пасивно презастраховане, отчита частта на презастра-хователите в създадените застрахователни резерви за пласираната част.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Цилмериран резерв" е нето премийният резерв, намален с непогасената част на аквизи-ционните разходи.

2. „Нетен размер на математическия резерв" е брутният размер на математическия резерв, намален с частта на презастрахователя.

3. „Рисков капитал" е разликата между сумата, платима при смърт, и математическия резерв.

4. „Нетен размер на резерва по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд" е брутният размер на резерва, намален с частта на презастрахователя.

5. „Премиен приход" е признатият във финансовия отчет на застрахователя или здравно-осигурителното дружество премиен приход.

6. „Нетен резерв за предстоящи плащания" е брутният размер на резерва за предстоящи плащания, намален с частта на презастрахователя.

§ 2

Обясненията на понятията по § 1 от допълнителната разпоредба на Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви се прилагат и за тази наредба.

§ 3

Наредбата се приема на основание чл. 49 от Закона за застраховането и чл. 90а от Закона за здравното осигуряване.

§ 4

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на директора на Агенцията за застрахователен надзор.

§ 5

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 се прилага до 31 декември 2009 г. Виж приложенията в PDF-a на броя НАРЕДБА за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви

Чл. 1

Чл. 2

Чл. 3

Чл. 4

Чл. 5

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

Чл. 12

Чл. 13

Чл. 14

Чл. 15

Чл. 16

Чл. 17

Чл. 18

Чл. 19

Чл. 20

Чл. 21

Чл. 22

Застраховател, извършващ активно презастраховане, образува видовете резерви по раздели I и II съгласно условията на презастрахователния договор.

Чл. 23

Застраховател, извършващ съзастра-ховане, образува видовете резерви по раздели I и II, като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.

Чл. 24

(1) Дружеството трябва да разполага по всяко време с адекватни по размер и структура активи, съответстващи на обема и вида на техническите резерви.

(2) За покритие на частта от пренос-премийния резерв, образувана на базата на неполучени премии, се признават вземания по застрахователни или здравноосигурителни договори, намалени с частта на презастрахователите в тези вземания. Когато пренос-премийният резерв е образуван по реда на чл. 13, ал. 2, от вземанията по застрахователни или здравноосигурителни договори се приспада и частта на заложените в техническия план аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове в неполучените премии. Когато вземанията по застрахователните или здравноосигурителните договори са с настъпил преди края на отчетния период падеж, неиздължените в срок премии, включени в резерва със закъснение до 3 месеца, се редуцират с 25 на сто, а тези със закъснение над 3 месеца не се признават за покритие на резерва.

Чл. 25

Дружествата управляват средства, съотвестващи на размера на предстоящите плащания, по начин, който им гарантира, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения и да посрещнат във времето паричните си плащания.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Дружества" са акционерните застрахователни дружества, взаимозастрахователните кооперации, чуждестранните застрахователи, извършващи застрахователна дейност в Република България чрез клон, и здравноосигурител-ните дружества.

2. „Нетна квота на щетимост" е отношението между нетните възникнали претенции и нетните спечелени премии за същия период.

3. „Нетни възникнали претенции" са претенциите, отнасящи се до събития, настъпили през отчетния период, намалени с частта на пре-застрахователи. Определят се като сума от извършените плащания и разходите за уреждане на претенции през текущата година, намалени с възстановените обезщетения и суми от пре-застрахователи, и разликата между резерва за предстоящи плащания в края на годината и резерва за предстоящи плащания в началото на годината (без дела на презастрахователите в резерва за предстоящи плащания).

4. „Нетни спечелени премии" е частта от премийния приход, отнасящ се до поетия от дружеството риск през отчетния период, намален с частта на презастрахователи. Определя се като сума от премиите през текущата година, намалени с отстъпените премии на презастрахователи, и разликата между пренос-премийния резерв в началото на годината и пренос-премийния резерв в края на годината (без дела на презастра-хователите в пренос-премийния резерв).

5. „Претенция" е възникналото право на застрахован, осигурено лице или ползващо лице за получаване на плащане по застрахователен или здравноосигурителен договор, което право е било предявено или може да бъде предявено и пред застрахователя или здравноосигурителното дружество. В застраховането „претенция" и „щета" са синоними.

6. „Технически план" е аналитичното представяне на съставните елементи на застрахователната или здравноосигурителната премия.

7. „Аквизиционни разходи" са разходите, произтичащи от сключване или подновяване на застрахователните или здравноосигурителните договори. Те са преки и косвени:

8. „Административни разходи" са разходите по събиране на премии, обслужване на застрахователните или здравноосигурителни-те договори и презастраховането, обработване на бонуси и намаления и управление на застрахователния или здравноосигурителния портфейл.

9. „Разходи за уреждане на претенции" са разходите за уреждане на претенции за изплащане на застрахователни или здравноосигурителни обезщетения, суми или други задължения на дружеството на основание на застрахователни или здравноосигурителни договори, независимо дали са направени от наетия щатен персонал на дружеството, или са разходи за външни услуги.

10. „Отсрочени аквизиционни разходи" са ак-визиционните разходи, отнасящи се до неизтеклия период на риска по действащи договори към датата на баланса, които са пренесени от един отчетен период за следващи отчетни периоди.

11. „Премиен приход" е признатият във финансовия отчет на застрахователя или здравно-осигурителното дружество премиен приход.

12. „Нетен премиен приход" е премийният приход, намален с отстъпените премии на пре-застрахователи.

13. „Нето премии" е настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, разсрочена за срока на плащане на премиите.

14. „Среднопретеглената стойност на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите" отчита: размера на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите в началото на текущата година, включващи и размера на разпределения доход по чл. 18, ал. 2 от предходни години; спестовната част на всички получени текущо през годината премии и момента на получаването им; размера и момента на плащанията от математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите.

15. „Регрес" е правото на дружеството да възстанови извършено от него застрахователно или здравноосигурително плащане от застрахования или от трето лице, което е частично или изцяло отговорно за вредата.

16. „Абандон" е придобитото право от застрахователя върху застрахован обект, частично или изцяло увреден при застрахователно събитие, за който застрахователят е извършил застрахователно плащане.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 51, ал. 4 от Закона за застраховането и чл. 90в, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.

§ 3

Директорът на Агенцията за застрахователен надзор дава указания по прилагането на наредбата. Виж приложенията в PDF-a на броя