Наредба № 4 от 12 март 2002 г. за граничен ветеринарномедицински контрол

Чл. 1

(1) Тази наредба урежда:

1. условията за внос, износ и транзит на обектите по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

2. организацията на ветеринарните проверки при осъществяване на граничния ветеринарен контрол на обектите по т. 1.

Чл. 2

Граничният ветеринарномедицински контрол обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. проверка на транспортните средства;

5. извършване на дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства.

Чл. 3

(1) Граничният ветеринарномедицински контрол се осъществява от гранични инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК) на гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

(2) В състава на една гранична инспекция може да има един или повече от един ГИВП.

(3) Непосредственият контрол на границата се извършва от гранични ветеринарни инспектори.

Чл. 4

(1) Граничният инспекционен ветеринарен пункт трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е разположен на ГКПП;

2. изградените на територията му помещения и съоръжения да са обзаведени и снабдени с необходимите приспособления и оборудване.

(2) Помещенията и съоръженията по ал. 1, т. 2 са:

1. офиси за граничните ветеринарни инспектори, които се разполагат в близост до офисите на митническите инспектори; обзавеждането на офисите е посочено в приложение № 1;

2. покрито или открито съоръжение за дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства с приспособления и оборудване съгласно приложение № 2;

3. мобилно дезинфекционно съоръжение;

4. сметогорна пещ, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 3;

5. рампа или стълба за достъп до транспортните средства за извършване на ветеринарните проверки.

Чл. 5

(1) При осъществяване на денонощен ветеринарномедицински контрол граничните ветеринарни инспектори:

1. при взаимодействие с митническите органи и в присъствие на собственика, негов представител или лицето, отговорно за товара, извършват ветеринарни проверки на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1;

2. проверяват ветеринарните сертификати и другите документи, придружаващи пратките при внос, износ или транзит;

3. съвместно с другите контролни органи на ГКПП участват в извършването на контроли на корабите и проверяват складовете за хранителни продукти, предназначени за екипажа и пътниците;

4. упражняват контрол на:

5. конфискуват обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, които нямат редовни ветеринарномедицински документи или носят епизоотичен риск и са опасни за здравето на хората и животните;

6. проверяват извършването на дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства, а при усложнена епизоотична обстановка – и на пътниците;

7. събират ветеринарномедицинските такси при внос и транзит на обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и за извършената дезинфекция на транспортните средства, за което издават съответните документи.

(2) Граничните ветеринарни инспектори запечатват складовете на корабите, когато при проверките по ал. 1, т. 4 установят наличие на продукти и суровини, които носят епизоотичен риск.

Чл. 6

Граничните ветеринарни инспектори при изпълнение на правомощията си по чл. 5 носят униформено облекло с отличителен знак и служебна карта и:

1. имат право на свободен достъп до обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, придружаващите ги документи и до транспортните средства, които преминават границата;

2. си сътрудничат и осъществяват взаимодействие с другите контролни органи на задължителния граничен контрол.

Чл. 7

Организацията на взаимодействието на граничните ветеринарномедицински органи с другите контролни органи на ГКПП се уреждат с Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (обн., ДВ, бр. 41 от 1997 г., изм. и доп., бр. 2 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г. и бр. 4 от 2001 г.).

Чл. 8

(1) Физическите и юридическите лица, които осъществяват внос, износ или транзит на обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, са длъжни:

1. да спазват изискванията, посочени във ветеринарномедицинските разрешителни за внос, износ и транзит, издадени от Главно управление (ГУ) на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

2. да превозват обектите в специализирани транспортни средства;

3. да предоставят свободен достъп на органите на граничния ветеринарномедицински контрол до обектите и придружаващите ги документи;

4. да изпълняват разпорежданията на органите на граничния ветеринарномедицински контрол;

5. да заплащат такси за внос, транзит и за извършена дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства;

6. да спазват наложените забрани по чл. 49, ал. 1 от ЗВД.

(2) Таксата за извършена дезинфекция по ал. 1, т. 5 се заплаща от водачите на всички транспортни средства, които влизат в страната.

Чл. 9

(1) Внос на обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се допуска при следните условия:

1. на ГИВП е получено писмено ветеринарномедицинско разрешително, издадено от генералния директор на НВМС;

2. всяка пратка се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентен държавен ветеринарен орган в страната на произход;

3. са извършени ветеринарните проверки и са показали задоволителен резултат;

4. няма наложена забрана по реда на чл. 49, ал. 1 ЗВД;

5. са платени ветеринарномедицинските такси.

6. е попълнена и представена декларация по образец съгласно приложение № 5 - за суровините и продуктите от животински произход, посочени в част I и част III, т. 5 от приложение № 1, от лицето, отговорно за товара, или от негов представител.

(2) Собственикът или вносителят на пратката или техен представител е длъжен да представи на граничния ветеринарен инспектор декларация по приложение № 5 с попълнени данни по т. 1.

(3) Декларацията по ал. 2 се попълва в четири еднообразни екземпляра.

(4) Собственикът или вносителят на пратката или техен представител изпраща едно от копията на декларацията по ал. 2 до началника на митническия пункт на съответния ГКПП, а оригиналът и другите две копия — на граничния ветеринарен инспектор най-малко два работни дни преди пристигане на пратката на ГКПП.

Чл. 10

(1) Ветеринарномедицинското разрешително за внос по чл. 9, т. 1 се издава от генералния директор на НВМС след подаване на заявление по образец, към което се прилагат следните документи:

1. за живи животни:

2. за яйца за разплод – ветеринарномедицинско удостоверение за люпилня, одобрена от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС);

3. за жива риба и зарибителен материал – удостоверение за одобрен водоем, издадено от РВМС, на чиято територия се намира водоемът;

4. за продукти и суровини от животински произход, фуражи и фуражни компоненти – ветеринарно-санитарно удостоверение за одобрен склад на вносителя, издадено от съответната РВМС, или договор за наемане на склада;

5. за лекарствени средства и биопрепарати:

(2) Към ветеринарномедицинското разрешително за внос се прилагат изискванията за внос за съответния вид животни, суровини или продукти от животински произход.

(3) Ветеринарномедицинските изисквания по ал. 2 се актуализират ежегодно в зависимост от епизоотичната обстановка в страната износител и се утвърждават със заповед на генералния директор на НВМС.

(4) В 10-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешително за внос.

(5) Неиздаването на разрешително в срока по ал. 4 се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 11

Не се издава ветеринарномедицинско разрешително:

1. при забрана по чл. 49, ал. 1 ЗВД;

2. когато няма достатъчни гаранции за здравословното състояние на животните и годността и безвредността на другите обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1 от компетентните ветеринарни власти от страната на произход;

3. когато не са представени документите по чл. 10, ал. 1.

Чл. 12

Не се изисква ветеринарномедицинско разрешително при внос на:

1. единични дребни и декоративни животни;

2. обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни при условие, че са предназначени за научни цели, изложби или за дипломатически представителства;

3. продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.

Чл. 13

Документите по чл. 9, т. 1 и 2 не се изискват при внос на термично преработени продукти за лична консумация с тегло до 1 кг.

Чл. 14

(1) Ветеринарният сертификат за внос по чл. 9, т. 2 е по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, като текстът в сертификата освен на официалния език на страната на произход е и на български език.

(2) Когато обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животните, не произхождат от страната износител, те се придружават и с копие от сертификата на страната на произход, заверено и подпечатано от ветеринарния лекар, издал сертификата по ал. 1.

Чл. 15

При внос на едри животни за разплод и спортни коне всяко животно се придружава от индивидуален ветеринарен сертификат.

Чл. 16

При внос на животни, предназначени за доотглеждане или за незабавно клане, животните се придружават от общ ветеринарен сертификат.

Чл. 17

Фуражни добавки, които не са от органичен произход, както и ветеринарномедицински препарати могат да се внасят и без ветеринарен сертификат, ако пратката се придружава от анализационен протокол или сертификат за качество, издадени от производителя.

Чл. 18

(1) Животни, с изключение на птици, предназначени за доотглеждане, се допускат за внос при условие, че са родени и отгледани или пребивавали най-малко 6 месеца на територията на страната износител.

(2) Животните по ал. 1, допуснати за внос, се отправят в карантинни бази за диагностични изследвания, профилактични третирания и друга ветеринарномедицинска обработка.

(3) Животни, допуснати за внос и предназначени за зоопаркове, се отправят по местоназначение и се карантинират в отделни помещения под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 19

(1) За одобряване на карантинното помещение заинтересуваните лица подават заявление до директора на РВМС, на чиято територия се намира помещението.

(2) В 3-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на посоченото в заявлението помещение.

(3) Комисията по ал. 2 съставя протокол, в който отразява констатациите от проверката, и го представя на директора на РВМС.

(4) В 3-дневен срок от получаване на протокола директорът на РВМС издава удостоверение за одобряване на помещението или мотивирано отказва издаването му, като уведомява заявителя.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 20

Не се карантинират:

1. животните, предназначени за незабавно клане;

2. циркови животни, животни за участие в състезания и в изложби;

3. единични индивиди от дребни и декоративни животни.

Чл. 21

Животни, предназначени за незабавно клане, се допускат за внос при условие, че са родени и отгледани или пребивавали най-малко 3 месеца на територията на страната износител.

Чл. 22

Износ на обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се разрешава при условие, че:

1. на ГИВП е получено писмено ветеринарномедицинско разрешително за износ, издадено от генералния директор на НВМС;

2. всяка пратка се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар;

3. са извършени ветеринарните проверки и са показали задоволителен резултат.

Чл. 23

(1) Ветеринарномедицинско разрешително за износ се издава от генералния директор на НВМС след подаване на заявление по образец, към което се прилагат следните документи:

1. за живи животни – ветеринарномедицинско удостоверение за експортно депо, одобрено от съответната РВМС;

2. за жива риба, зарибителен материал, живи птици и яйца за разплод – удостоверение по чл. 32, ал. 1 ЗВД за регистриран обект;

3. за суровини и продукти от животински произход – удостоверение по чл. 94, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.).

(2) В 10-дневен срок от подаване на разрешителното генералният директор издава разрешително за износ.

(3) Неиздаването на разрешително в срока по ал. 2 се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 24

Не се издава ветеринарномедицинско разрешително:

1. при забрана за внос от компетентните ветеринарни власти на страната вносител;

2. при забрана по чл. 49, ал. 1 ЗВД;

3. когато не са представени документите по чл. 23, ал. 1.

Чл. 25

Не се изисква ветеринарномедицинско разрешително при износ на:

1. единични дребни и декоративни животни;

2. обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, при условие, че са предназначени за научни цели, изложби, дарения, хуманитарна помощ, дипломатически представителства;

3. продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.

Чл. 26

Документите по чл. 22, т. 1 и 2 не се изискват при износ на термично преработени продукти за лична консумация с тегло до 1 кг.

Чл. 27

(1) Ветеринарният сертификат при износ на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1 е по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, като текстът в сертификата освен на български език е и на един от най-често използваните езици в международните отношения.

(2) Допуска се ветеринарният сертификат да е по образец на страната вносител, одобрен от генералния директор на НВМС, и да съдържа текст и на български език.

(3) Когато обектите, по чл. 1, т. 1, с изключение на животните, не произхождат от България, те се придружават и с копие от сертификата на страната на произход, заверено и подпечатано от ветеринарния лекар, издал сертификата по чл. 22, т. 2.

Чл. 28

При износ на едри животни за разплод и спортни коне всяко животно се придружава от индивидуален ветеринарен сертификат.

Чл. 29

При износ на животни, предназначени за доотглеждане или за незабавно клане, животните се придружават от общ ветеринарен сертификат.

Чл. 30

Ветеринарните сертификати за износ се издават от държавни ветеринарни лекари, определени със заповед на директора на РВМС, от чийто район произхождат обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1.

Чл. 31

Транзит на животни се разрешава при условие, че:

1. на ГИВП е получено писмено разрешение за транзит, издадено по реда на чл. 79 от Правилника за прилагане на ЗВД;

2. всяка пратка се придружава от ветеринарен сертификат;

3. е извършена проверка на документацията;

4. са платени ветеринарномедицинските такси.

Чл. 32

Транзит на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати се разрешава при условията на чл. 31, т. 2, 3 и 4.

Чл. 33

(1) Транзит на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, с претоварване от едно превозно средство на друго, се допуска на пристанище и летище с разрешение от ГУ на НВМС по писмено искане на превозвача.

(2) Искането по ал. 1 се изпраща до ГУ на НВМС най-малко 10 дни преди осъществяването на транзита.

Чл. 34

Транспортните средства при транзит на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати не се отварят освен при необходимост, съгласувано с митническите органи.

Чл. 35

(1) При авария на транспортно средство, превозващо обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, което преминава транзит през територията на страната, се допуска претоварване на друго специализирано транспортно средство в присъствието на лицето, отговорно за товара, държавен ветеринарен лекар и представител на митническите органи.

(2) Държавният ветеринарен лекар по ал. 1 отбелязва върху ветеринарния сертификат номера на превозното средство, на което е претоварена стоката, и причините за претоварването, като удостоверява с подписа си и с печата на съответната РВМС, че претоварването е извършено под негов контрол.

Чл. 36

Не се допуска транзит:

1. на животни, при прегледа на които се установява наличие на болни, съмнително болни или умрели от заразни болести животни;

2. при забрана, наложена по реда на чл. 49, ал. 1 ЗВД.

Чл. 37

Проверката на документацията при внос, износ и транзит се извършва за установяване на:

1. валидност и автентичност на документите, придружаващи всяка пратка;

2. за съответствие на документите по т. 1 с ветеринарномедицинското разрешително;

3. наличие на маршрутен план по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

Чл. 38

Проверката на ветеринарния сертификат трябва да установи дали сертификатът отговаря на следните изисквания:

1. да е оригинален и да има регистрационен номер;

2. да е издаден и да е подписан от държавен ветеринарен лекар, да е изписано името му, като подписът и печатът са с цвят, различен от печатания текст;

3. да се състои само от един лист хартия, който да е изцяло попълнен;

4. да е изготвен само за един получател;

5. да е съставен на официалния език на страната на произход и на страната получател;

6. датата на издаване на сертификата да отговаря на датата на товарене на пратката;

7. да е напечатан или написан четливо;

8. направените поправки (ако има такива) да са по реда на чл. 40, ал. 1.

Чл. 39

(1) Поправки във ветеринарния сертификат се правят със зачертаване, подпис и печат на държавния ветеринарен лекар, издал и подписал сертификата.

(2) Поправки, нанесени с течности, с коректорски и други пособия, са невалидни.

(3) Ветеринарни сертификати, изпратени по факс или фотокопия, не се считат за оригинални документи.

Чл. 40

(1) Проверката за идентичност се извършва за установяване на съответствие на пратката с придружаващите я документи.

(2) Проверка за идентичност се извършва при условие, че проверката на документацията е установила, че документите са редовни.

(3) Проверката за идентичност обхваща:

1. проверка на вида на продукта и местоназначението на пратката;

2. проверка на печатите и здравните маркировки, които идентифицират страната, предприятието по произход и тяхното отразяване в документите, които придружават пратката;

3. преглед на животните, вкл. и за идентификация;

4. проверка за съответствие между установеното по т. 1, 2 и 3 и отразеното във ветеринарния сертификат.

Чл. 41

(1) физическата проверка на ГКПП се извършва чрез:

1. клиничен преглед на здравословното състояние на влизащите в страната животни;

2. контрол на температурния режим на продуктите по време на транспорт, а при необходи-мост—измерване на тяхната температура.

(2) физическата проверка за суровините и продуктите от животински произход, посочени в част I и част III, т. 5 от приложение № 1 се извършва в одобрен склад, посочен в декларацията по приложение № 5, чрез:

1. органолептични изследвания за мирис, цвят, консистенция и вкус;

2. проверка на условията и транспортните средства с цел да се установи дали има недостатъци или нарушаване на хладилната верига;

3. сравняване на действителното тегло на пратката и това, посочено във ветеринарния сертификат или друг документ, който придружава пратката, а при необходимост да се измери цялата пратка;

4. проверка на опаковките и маркировките;

5. проверка по ал. 1, т. 2;

6. проверка на пакетите или пробите от продукти в насипно състояние, която се извършва визуално преди органолептичните изследвания, физическите и химическите тестове и лабораторните изследвания.

(3) Проверката по ал. 2 се извършва на ГИВП, при условие че са изградени необходимите съоръжения.

Чл. 42

Проверката за идентичност и физическата проверка се извършват при подходяща светлина, дневна или изкуствена – 510 лукса.

Чл. 43

(1) Транспортните средства, превозващи обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, се проверяват за:

1. , хигиенни условия, и норми на натоварване;

2. спазване изискванията по Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт.

(2) обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, могат да се превозват с други стоки, като групажни товари, в едно и също транспортно средство при условие, че:

1. са опаковани по начин, който не позволява пряк контакт помежду им;

2. са на еднакъв температурен режим;

3. няма опасност за взаимно вредно въздействие и риск от замърсяване.

Чл. 44

(1) Транспортните средства, влизащи на територията на страната, подлежат на задължителна профилактична дезинфекция, която се извършва на местата, посочени в чл. 4, ал. 2, т. 2.

(2) Скоростта на транспортните средства при извършване на дезинфекцията е не повече от 5 км в час, като на леки автомобили, микробуси и автобуси се извършва дезинфекция на ходовата част, а на товарните транспортни средства – и цялостна външна дезинфекция.

(3) При усложнена епизоотична обстановка дезинфекция се извършва и на влизащите в страната пътници.

(4) Дезинфекцията по ал. 1 и 2 се извършва от дезинфектори при спазване изискванията, посочени в приложение № 4.

(5) За извършената дезинфекция се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл. 10, ал. 2 ЗВД.

(6) Граничните ветеринарни инспектори осъществяват периодичен контрол на концентрацията на активното вещество в дезинфекционния разтвор чрез взимане проби от него.

Чл. 45

Ветеринарните проверки следват поредността, посочена в чл. 2.

Чл. 46

(1) Когато при ветеринарните проверки се установи, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските условия за внос, износ или транзит, граничният ветеринарен инспектор допуска вноса, износа или транзита, като:

1. подписва ветеринарния сертификат и поставя:

2. фотокопира сертификата по т. 1; копието се съхранява на ГИВП за срок 3 години;

3. издава документ за платена ветеринарна такса при внос и транзит.

4. попълва втората част от декларацията по приложение № 5, след което изпраща същата по факс на РВМС, на чиято територия се намира склада, посочен във ветеринарномедицинското разрешително за внос;

5. предоставя копие на попълнената декларация по приложение № 5 на началника на митническия пункт.

(2) Копието по ал. 1, т. 5 се изпраща по факса от граничните митнически органи до митническото учреждение, на чиято територия се намира складът, посочен във ветеринарномедицинското разрешително за внос.

(3) Оригиналът на декларацията по приложение № 5 придружава пратката, а копие от нея се съхранява в ГИВП на ГКПП.

Чл. 46а

(1) При разтоварването на пратката в склада, посочен в декларацията по приложение № 5, ветеринарният инспектор от ДВСК поставя същата под възбрана на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗВД и съвместно с митническия инспектор извършва физическа проверка на пратката и взема представителна средна проба от партидата/ите, посочена/и във ветеринарния сертификат, придружаващ пратката.

(2) Пробата от всяка партида по ал. 1 се разделя на три части, като всяка от тях се опакова, пломбира и подпечатва от ветеринарния инспектор от ДВСК и митническия инспектор и се разпределя, както следва:

1. първата част на пробата се изпраща за изследване за годност и безвредност в лаборатория, определена със заповед на генералния директор на НВМС;

2. втората част от пробата се предава на собственика на стоката или негов представител за съхранение; 3.третата част от пробата се съхранява от органите на ДВСК и в случай на спор се изследва в независима акредитирана лаборатория.

(3) При съмнение относно тарифната позиция на пратката пробата по ал. 1 се изследва и за целите на тарифното класиране съгласно митническото законодателство.

(4) След приключване на процедурите за вземане на проби по ал. 1 и получаване на резултатите от изследванията митническият инспектор разрешава „вдигане на стоката" съгласно митническото законодателство, като същата остава под възбрана от органите на ДВСК в склада, до окончателното решение за нейното освобождаване и реализация съгласно изискванията на чл. 75, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗВД.

(5) Разходите за лабораторните изследвания по ал. 2 и 3 са за сметка на собственика на пратката и се заплащат съгласно Тарифата за таксите, които се събират от НВМС по ЗВД, одобрена с ПМС № 166 от 2002 г. (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).

Чл. 47

Когато при внос граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за внос, се прилага процедурата по чл. 181 – 190 от Правилника за прилагане на ЗВД.

Чл. 48

Когато при износ граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за износ, се прилага процедурата по чл. 191 – 193 от Правилника за прилагане на ЗВД.

Чл. 49

Когато при транзит граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия за транзит, се прилага процедурата по чл. 80 и 81 от Правилника за прилагане на ЗВД.

Чл. 50

При пратки с обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни:

1. които излизат от страната до свободна зона в страната или до свободна зона в друга страна, се прилагат изискванията за износ;

2. които излизат от една свободна зона в страната до друга свободна зона в страната или до друга страна, или до свободна зона в друга страна, се прилагат изискванията за транзит.

Чл. 51

(1) При осъществен износ на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, връщането им обратно в България се разрешава при условие, че:

1. на ГИВП е получено писмено потвърждение от ГУ на НВМС за приемането им;

2. се придружават от ветеринарния сертификат, с който са изнесени, или от ветеринарния сертификат, издаден при влизането им в страните – членки на Европейския съюз.

(2) При осъществен внос в Република България на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, връщането им в страната износител се разрешава при условие, че:

1. получателят/собственикът на стоката или негов представител представи в ГУ на НВМС писмено потвърждение от официалните власти на страната износител за приемането й обратно;

2. стоката се придружава от официалния документ, с който е внесена, и сертификат за не манипулация на стоката, съдържащ причините за връщането и издаден от държавен ветеринарен инспектор от ДВСК.

(3) При отказ на получателя/собственика на стоката или негов представител да изпълни процедурите по връщането й в страната износител стоката се конфискува от органите на ДВСК и се прилагат разпоредбите на чл. 177 - 180 от Правилника за прилагане на ЗВД.

Чл. 52

Граничните ветеринарни инспектори на ГИВП водят следните документи:

1. отделни папки за получените ветеринарномедицински разрешителни за внос, износ или транзит;

2. дневници за разрешен внос, износ и транзит;

3. книга с протоколи за задържани пратки;

4. дневник с опис на протоколи за умрели животни по време на транспортирането им;

5. дневник за животните, отстранени при транспортирането им и изпратени за незабавно клане;

6. дневник с опис на пратките по чл. 51;

7. книга с протоколите за конфискация;

8. книга с протоколи за пратките, които не са допуснати за внос, износ или транзит;

9. отделни папки за копията на заверените ветеринарни сертификати при внос, износ и транзит;

10. книга за месечните отчети;

11. книга за входяща и изходяща кореспонденция;

12. дневник за отразяване проверките за дейността на ГИВКК.

13. папка с копия на декларациите по приложение № 5, които се съхраняват в ГИВП.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Пратка“ е определено количество животни от един и същ вид или определено количество суровини или продукти от един и същ вид, които са включени в индивидуален или общ ветеринарен сертификат и са превозвани с едно превозно средство, натоварено в една държава;

2. „Страна на произход“ е страната, в която е добита стоката или са родени и отгледани животните.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 43, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС. Министър: М. Дикме

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2, т. 1

Изисквания към обзавеждането на офисите на граничните ветеринарни инспектори 1. Бюра със заключващи се чекмеджета 2. Столове 3. Шкафове за папки със заключващи се чекмеджета 4. Телефони 5. Факс 6. Фотокопирна машина 7. Компютър и съоръжение за поставяне 8. Лавици 9. Шкаф за съхранение на документи (заключващ се) 10. Шкафове за личните вещи на персонала 11. Каси 12. Аптечка 13. Климатик 14. Радиоапарат 15. Телевизор 16. Печати 17. Гише за работа с клиенти 18. Светлинно табло

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4 ал. 2, т. 2

Приспособления и оборудване на съоръжения за дезинфекция на транспортните средства 1. Дезинфекционна площадка 2. Тръбна инсталация с дюзи 3. Команден пулт на оператора 4. Резервоари за подготвителен и работен дезинфекционен разтвор 5. Складово помещение за дезинфектанти 6. Складово помещение за препарати, инактивиращи отработените дезинфекционни разтвори 7. Резервна дезинфекционна площадка 8. Сондажен кладенец 9. Съоръжение с рампа за почистване и измиване на замърсените транспортни средства, които са заразени или са под съмнение за зараза 10. Хидрофорна уредба 11. Помпа за аварийно водоснабдяване 12. Помпени агрегати 13. Електрическа бъркалка 14. Дозатор 15. Система за автоматично включване на помпения агрегат за дезинфекция 16. Халогенни прожектори за дезинфекционния тунел 17. Система за автоматично включване на помпения агрегат за аварийно водоснабдяване 18. Подгряващо устройство 19. Бюро и столове 20. Шкаф за документи (заключващ се) 21. Шкаф за защитно работно облекло 22. Телефон 23. Лавици 24. Каса 25. Гише за работа с клиенти 26. Аптечка 27. Радиоапарат 28. Светлинно табло

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2, т. 4

Изисквания към сметогорната пещ На сметогорната пещ трябва да има: 1. складово помещение; 2. работен плот; 3. хладилник; 4. мивка с гореща и студена вода; 5. поставка за сапун и дезинфекционен разтвор; 6. ножове; 7. ръкавици; 8. защитно работно облекло; 9. вентилационно съоръжение; 10. камера за изгаряне; 11. източник за подаване на гориво; 12. устройство за обезвреждане на газовете; 13. транспортно платно; 14. светлинно табло.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 44, ал. 4

Изисквания за извършване на дезинфекция I. Дезинфекцията на влизащите в страната транспортни средства се извършва с дезинфекционен разтвор, който съдържа дезинфектант от групата на алкалиите, хлорсъдържащи, йод/бромсъдържащи, формалдехидни, повърхностноактивни вещества или техни комбинации, употребени в концентрации, при температура, време на действие, разходна норма и други условия, посочени от производителя. II. При понижаване на концентрацията на активното вещество под посочените стойности дезинфекционният разтвор се подменя с нов, а когато не е замърсен, се допуска добавяне на активно вещество с цел поддържане на необходимата концентрация. III. При зимни условия дезинфекция се извършва, както следва: 1. на ходовата част – с 3 % разтвор на натриева основа, приготвен с 15 % прясно варно мляко; за предотвратяване на замързването на дезинфекционните разтвори се добавя технически натриев хлорид, като: a) при температура – 5°C се добавят 0,8 кг натриев хлорид на 10 л разтвор; b) при температура – 10°C се добавят 1,6 кг натриев хлорид на 10 л разтвор; v) при температура – 15°C се добавят 2,3 кг натриев хлорид на 10 л разтвор; g) при температура – 20°C се добавят 3 кг натриев хлорид на 10 л разтвор; 2. при външна дезинфекция – с халогени или повърхностноактивни вещества, като разтворът се затопля до 40 – 50 °C. IV. При извършване на дезинфекция на хора се спазват следните изисквания: 1. монтират се дозаторни устройства, заредени с дезинфекционни средства, които не дразнят кожата; 2. след намокряне с дезинфекционния разтвор ръцете не се измиват или избърсват в продължение на наймалко 3 мин.; 3. за дезинфекция на обувките се преминава през дезинфекционно устройство от неръждаема ламарина с дължина наймалко 1,5 м, широчина над 2 м и дълбочина 15 см; на дъното на устройството се поставя плътен дунапрен, а върху него – метална или пластмасова мрежа, за да се ограничи потапянето на обувките до 0,5 см. V. Методики за извършване на титриметрични изследвания за определяне концентрацията на активното вещество в дезинфекционния разтвор: 1. определяне на съдържанието на натриева основа в кристална сода каустик: вземат се около 4 г от содата, почистват се от сивия налеп; възможно найбързо се претеглят и се разтварят в около 200 мл прясно преварена дестилирана вода; разтворът се прехвърля в еднолитрова мерителна колба и след охлаждане се долива до марката; отделят се 50 мл от приготвения разтвор и се титруват с 0,1 нормален разтвор на солна киселина, при индикатор 3 – 4 капки метилоранж, до появата на розово до оранжево оцветяване; процентното съдържание на натриевата основа се определя по формулата: X = \frac{0,04 \times 1000 \times 100 \times a}{C \times 50} където: a е изразходваното количество в милилитри на 0,1 нормален разтвор на солна киселина; c – теглото (в грамове) на пробата от сода каустик; 2. определяне съдържанието на активно вещество в работни дезинфекционни разтвори от натриева основа: В 100-милилитрова колба се наливат 10 мл от изпитвания разтвор, прибавят се 3 капки метилоранж и се титруват с 0,1 нормален разтвор на солна киселина до преминаване на жълтото оцветяване в розово. 3. определяне на натриева основа в проценти се изчислява по формулата: X = B \times 0,04 \times K, където: X е съдържанието на натриева основа в проценти; B – количеството на 0,1 нормален разтвор на солна киселина в милилитри, изразходвано при титруването; K – поправката към титъра на 0,1 нормална солна киселина, когато факторът не е 1; 3. определяне съдържанието на активен хлор в сухата хлорна вар: В 200 – 250-милилитрова колба с 35 стъклени перли се поставят 0,5 г от изследваната хлорна вар и се разклащат. Наливат се 100 милилитра дестилирана вода, като най-напред се прибавят 1,5 мл, а след това и останалото количество. В колбата се прибавят 2 г калиев йодид, 15 капки концентрирана солна киселина или 25 капки концентрирана оцетна киселина. При това течността се оцветява в тъмнокафяв цвят. Претеглят се 2 г натриев тиосулфат и на малки порции се изсипва в колбата до пълно обезцветяване на течността, след което в колбата се добавят още 2 – 3 капки солна или оцетна киселина. Ако се появи оцветяване, титруването продължава до пълно обезцветяване на течността. След това се претегля останалият натриев тиосулфат и по разликата се определя изразходваното количество. Процентното съдържание на активен хлор се определя по формулата: X = \frac{0,142 \times \Pi \times 100}{500}, където: \Pi е изразходваното количество натриев тиосулфат в милиграми; 4. определяне съдържанието на активен хлор в разтвор от хлорна вар: Към 50 мл 2 % разтвор на калиев йодид се доливат 50 мл дестилирана вода и 5 мл разтвор на сярна киселина (1:5) за подкиселяване. След разбъркване се прибавя 1 мл от изпитвания разтвор на хлорната вар и получената смес се титрува с 0,1 нормален разтвор на натриев тиосулфат. Към края на титруването се прибавя 1 мл 1 % разтвор на скорбяла (индикатор) и титруването продължава до пълно обезцветяване на течността. Процентното съдържание на активен хлор в разтвора се определя по формулата: X = 0,354 \times a, където a е количеството в милилитри на тиосулфатния разтвор, изразходван при титруването. Активността на разтвора от натриева основа се контролира чрез измерване на рН стойностите с индикаторна хартийка. При спадане на рН под 13 се увеличава концентрацията на разтвора до рН над 13,5. 14564 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 1 буква „а“ се изменя така: „а“ дебелината на материалите, върху които ще се разстила хумусният пласт, е не по-малка от дебелината на почвения профил в прилежащите на терена почви;“.

§ 2

В чл. 4, т. 2 след думата „рекултивация“ се добавя „в случаите на чл. 2, ал. 3, т. 2 и 3“.

§ 3

В чл. 6, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Рекултивация на земеделска земя от държавния поземлен фонд и на земя от държавния горски фонд се разрешава от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице.“

§ 4

В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Хумусният пласт не се отнема, когато мощността му е до 10 см и/или съдържанието на хумус е под 1,0 %, и/или е средно до силно каменист. (5) В случаите по ал. 4 Изпълнителната агенция по почвените ресурси изготвя почвена карта по възлагане от инвеститора на обекта. Площите се обозначават върху картата. (6) Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенцията по почвените ресурси със заповед разрешава от тези площи да не се отнема хумусният пласт.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 7.

§ 5

В чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице, когато хумусният пласт е отнет от: земеделски земи от държавния поземлен фонд; земи, отчуждени за публични държавни нужди; земи от държавния горски фонд, или е предвиден за рекултивация на площи, които ще бъдат причислени към държавния поземлен фонд или държавния горски фонд;“.

2. В ал. 1 т. 3 се заличава.

3. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на околната среда и водите издава предписания за използването на хумусен пласт, замърсен с тежки метали, металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации.“

§ 6

В чл. 13, ал. 1 думите „чл. 20 ЗОЗЗ“ се заменят с „чл. 21 ЗОЗЗ“.

§ 7

В чл. 14 ал. 1 се отменя.

§ 8

В чл. 17 след думите „земеделските земи“ се добавя „от държавния поземлен фонд“, а думите „председателя на Комитета по горите“ се заменят с „началника на Национално управление по горите“ и „кмета на съответната община – за общински земеделски земи“.

§ 9

В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 2 думите „по чл. 32 ЗОЗЗ“ се заличават.

2. В т. 3 думите „по чл. 31 ЗОЗЗ“ се заличават.

3. Точка 4 се заличава.

§ 10

В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „В състава на комисията задължително се включва представител на Изпълнителната агенция по почвените ресурси (ИАПР).“

2. Алинея 4 се изменя така: „(4) За земите, рекултивирани при условията на чл. 2, ал. 3, т. 2 и 3, инвеститорът на обекта предава на собственика (ползвателя) на земята проекта за биологична рекултивация, като на базата на сключен договор осигурява средства за изпълнението ѝ.“

§ 11

В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „техническа“ се добавя „и биологична“.

2. Създават се нови ал. 4, 5 и 6: „(4) При приемане на извършените дейности по рекултивация на нарушени терени се изискват следните документи: 1. за техническа рекултивация: а) проект за рекултивация на нарушените терени; б) становища за авторски и инвеститорски контрол; в) акт за категоризиране на земята от Изпълнителната агенция по почвените ресурси (ИАПР) – в случаите по чл. 2, ал. 3, т. 1; г) проект за биологична рекултивация – в случаите по чл. 2, ал. 3, т. 2 и 3; 2. за биологична рекултивация: а) протокол за приета техническа рекултивация; б) протоколи от анализи на селскостопанската продукция, произведена по време на биологичната рекултивация, за случаите, когато се изискват по проект; в) акт за категоризиране на земята от ИАПР. (5) При приемане на извършените дейности по рекултивация за земи, засегнати от уранодобивна дейност, се изискват следните документи: 1. материали от извършеното проучване за замърсяване – карти и аналитични данни; 2. решение на Комисията за земеделските земи за временно ползване на земеделските земи за извършване на рекултивация в землищата на населените места, придружени с карти, схеми и скици от областните дирекции „Земеделие и гори“ или поземлените комисии, съобразени с плановете за земеразделяне;

3. протокол за изпълнението на работни проекти по техническа ликвидация;

4. протокол за приета техническа рекултивация;

5. проект за биологична рекултивация;

6. протоколи от анализи на селскостопанската продукция, произведена по време на биологичната рекултивация;

7. резултати от контролните радиометрични измервания след проведените ликвидационни и рекултивационни дейности;

8. становища за авторски и инвеститорски контрол;

9. актове на Изпълнителната агенция по почвените ресурси за категоризиране на земите.

(6) Таксите по категоризирането на рекултивираните земи се заплащат от инвеститора на обектите съгласно действащите тарифи.“

§ 12

В чл. 21 ал. 3 се изменя така: „(3) След извършването от инвеститора на мероприятията по чл. 4, т. 2, буква „б“ рекултивираната земя за горскостопанско ползване се причислява към горския фонд. Дейностите по рекултивация за тези земи се приемат от комисията по чл. 19, ал. 1. За земите, засегнати от уранодобива, извършената дейност по рекултивация се приема от комисия по реда на чл. 20, ал. 5.“

§ 13

В чл. 22, ал. 4 думите „фондовете по чл. 31 и 32 ЗОЗЗ“ се заменят с „бюджета на Министерството на земеделието и горите“, а думите „същия закон“ – със „ЗОЗЗ“.

§ 14

В чл. 24, ал. 2 думите „регионалните служби за растителна защита, карантина и агрохимия“ се заменят с „Националното управление по горите“.

§ 15

В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 думата „ограничен“ се заменя с „органичен“ и в края на изречението се добавя „определен в средна проба през 10 см“.

2. В т. 4 думата „ограничен“ се заменя с „органичен“.

§ 16

Параграф 4 от заключителните разпоредби се изменя така: „§ 4. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите.“

§ 17

Навсякъде в наредбата думите:

1. „министъра/ът на земеделието и хранителната промишленост“ и „Министерството на земеделието и хранителната промишленост“ се заменят съответно с „министъра/ът на земеделието и горите“ и „Министерството на земеделието и горите“;

2. „министъра/ът на околната среда“ и „Министерството на околната среда“ се заменят съответно с „министъра/ът на околната среда и водите“ и „Министерството на околната среда и водите“;

3. „регионалните служби „Земя и поземлена собственост“ се заменят с „областните дирекции „Земеделие и гори“;

4. „негов заместник“ се заменят с „упълномощено от него лице“. Министър на земеделието и горите: М. Дикме Министър на околната среда и водите: Д. Арсенова Министър на регионалното развитие и благоустройството: К. Паскалев