Наредба № 2 от 12 април 2001 г. за приемане на ученици в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография

Чл. 1

С тази наредба се определят условията и редът за приемане на ученици в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография (НПГПФ).

Чл. 2

В НПГПФ се приемат ученици за обучение по следните специалности:

1. полиграфия;

2. графичен дизайн;

3. фотография.

Чл. 3

(1) Приемането на кандидати за дневна форма на обучение става по реда на бала и по държавен план-прием, одобрен от Министерството на културата.

(2) Приемането на кандидати за задочна форма на обучение става по реда на бала и при условията и реда на чл. 44, ал. 4 от Закона за народната просвета.

Чл. 4

Приемането на ученици се извършва чрез конкурс.

Чл. 5

(1) Кандидатите за дневна форма на обучение по полиграфия, графичен дизайн и фотография трябва да са завършили VII клас в годината на кандидатстването.

(2) Срокът на дневна форма на обучение е 5 години.

Чл. 6

За всички специалности се приемат 50 на сто момичета и 50 на сто момчета. Ако бройките, предвидени за момчета (момичета), не се запълнят, приемат се момичета (момчета) по реда на бала.

Чл. 7

(1) Кандидатите за дневна форма на обучение подават следните документи:

1. молба-образец съгласно приложение № 1;

2. акт за раждане;

3. удостоверение за завършен VII клас (успехът от който е не по-нисък от добър 4,00);

4. медицинско свидетелство със заключение за здравословното състояние на ученика, удостоверяващо, че избраните от него специалности и професии не са противопоказни за здравето му;

5. декларация съгласно приложение № 2, подписана от родителите (настойника), с която удостоверяват, че са запознати със списъка на противопоказните заболявания и физическите недъзи, посочени в приложение № 3, и че кандидатът не страда от тях.

(2) Документите по ал. 1 се приемат и проверяват от комисия, назначена със заповед на директора на училището. Документи се приемат само когато са в пълен комплект и са попълнени правилно. В молбата се посочва за коя специалност кандидатства ученикът и специалностите се подреждат по реда на желанията му. Актът за раждане и медицинското свидетелство могат да са оригинал или копие, като оригиналите се представят за сверяване. Удостоверението за завършен VII клас, когато е копие, трябва да е заверено от училището, което го издава. Комисията информира кандидатите или техните близки за характера на училището, за изучаваните в него специалности, за организацията на учебния процес, за подготовката и възможностите за реализация на завършилите курса на обучение. Документите се подават в училището на адрес: София 1408, кв. Стрелбище, ул. Златишки проход 5.

(3) Срокът за приемане на документи за редовно обучение е от 15 до 27 юни включително. Документи, непредставени в този срок, не се разглеждат.

Чл. 8

(1) Кандидатите за дневна форма на обучение се явяват на конкурсни изпити, както следва:

1. за специалност полиграфия – писмен изпит по български език и литература;

2. за специалност фотография и за специалност графичен дизайн – изпит по рисуване.

(2) Конкурсният изпит по български език и литература е писмен и се състои в съчинение-разсъждение по проблем от изучавано в VII клас литературно произведение по теми, определени от Министерството на културата. Конкурсният изпит е анонимен, с продължителност 4 астрономически часа и се провежда на 3 юли от 8 ч. в училището.

(3) Конкурсният изпит по рисуване се състои в рисуване на обемни тела. Задачата за изпита се определя от Министерството на културата и се изпълнява с черен материал по избор на кандидата, размерът на рисувателния лист е 35/50 см. Конкурсният изпитът е анонимен с продължителност 5 астрономически часа и се провежда на 5 юли от 8 ч. в училището.

Чл. 9

(1) Конкурсният изпит по български език и литература се провежда по следния начин:

1. кандидатите са длъжни да се явят в залата и да заемат местата си най-късно 15 минути преди започване на изпита; кандидатите могат да пишат на изпита само със синьо мастило или със син химикал;

2. преди обявяването на темата всички кандидати получават необходимите листове за писане, малък плик с поставено в него картонче и голям празен плик. Всеки кандидат написва ясно и точно трите си имена на картончето, поставя го в малкия плик, който запечатва;

3. в определения час се обявява темата, която се изписва четливо и вярно на черната дъска; посочват се началният и крайният час за развиването на темата;

4. при завършване на работата или когато изтече определеното време, всеки кандидат поставя писмената си работа и малкия плик в големия плик и ги предава на изпитната комисия; комисията проверява броя на предадените и върнатите листове и наличието на малкия плик, отбелязва в протокола за провеждане на писмения изпит часа на предаването на писмената работа и се разписва в протокола; върху работата на кандидата не се поставят никакви знаци;

5. след приключването на изпита изпитните комисии от всички зали предават протоколите и големите пликове на директора на гимназията (или на упълномощено от него лице), който поставя еднакви номера на всеки малък плик и на писмената работа, намираща се в големия плик;

6. малките пликове и писмените работи се съхраняват от директора на гимназията;

7. при преписване, опит за преписване или подсказване писмената работа се анулира, като кандидатът се лишава от право за по-нататъшно участие в конкурса.

(2) Оценяването се извършва по следния начин:

1. всяка писмена работа се преглежда от двама учители – членове на изпитната комисия, определена от директора на гимназията; те преглеждат, рецензират и оценяват писмените работи независимо един от друг; всеки от тях попълва и предава на директора на гимназията протокол с оценката, която дава на писмената работа, прегледана от него;

2. писмените работи се оценяват с точност до 0,25;

3. рецензиите се вписват в определена тетрадка с номерата на кандидатите;

4. назначената от директора комисия въз основа на протоколите от предходната алинея определя окончателната оценка на всеки кандидат, която е средна аритметична с точност до 0,01 от оценките на двамата учители по чл. 13, ал. 2; за тази цел се съставя трети протокол; в него оценката се вписва срещу номера на всеки кандидат, поставен на писмената му работа; когато разликата между оценките от двата протокола е по-голяма от 0,50, писмената работа се оценява от арбитър, назначен от директора, който определя окончателната оценка; тази оценка се вписва в същия трети протокол срещу номера на кандидата, поставен на писмената му работа;

5. след попълването на протоколите със средни аритметични оценки се отваря малкият плик на всеки кандидат; имената на кандидатите се вписват в протоколите срещу цифрата, която трябва да отговаря на номера, написан върху малкия плик.

Чл. 10

(1) Изпитът по рисуване се провежда по следния начин:

1. кандидатите са длъжни да се явят в залата и да заемат местата си най-късно 15 минути преди започване на изпита; кандидатите сами осигуряват необходимия черен материал в съответствие с чл. 8, ал. 3; рисувателни листове с размер 35/50 см се осигуряват от училището, както и допълнителни помощни листове с формат А4;

2. при завършване на работата или когато изтече определеното време, всеки кандидат изписва името си на гърба на рисувателния лист, залепва върху него непрозрачно правоъгълно картонче, което се осигурява от училището, и го предава на изпитната комисия; комисията проверява броя на предадените и върнатите рисувателни листове и отбелязва в протокола за провеждане на изпита часа на предаването на работата и се разписва в протокола; върху работата на кандидата не се поставят никакви знаци;

3. след приключване на изпита изпитните комисии от всички зали предават протоколите и рисунките на директора на гимназията (или на упълномощено от него лице), който поставя условни номера на всяка изпитна работа.

(2) Оценяването се извършва по следния начин:

1. изпитните работи по рисуване съгласно чл. 8, ал. 3 се оценяват от комисия, назначена със заповед на директора; всеки член на комисията поставя своя индивидуална оценка на всяка изпитна работа, която се вписва в отделен протокол срещу номера, поставен на изпитната работа;

2. оценката на изпитната работа на кандидата е средна аритметична с точност до 0,01 от оценките на членовете на изпитната комисия, поставени с точност до 0,25;

3. назначената от директора техническа комисия въз основа на протоколите по т. 2 определя окончателната оценка на всеки кандидат, която е средна аритметична с точност до 0,01 от оценките на членовете на изпитната комисия; за тази цел се съставя отделен протокол; в него оценката се вписва срещу номера на всеки кандидат, поставен на изпитната му работа;

4. след попълването на протоколите със средни аритметични оценки се разкрива анонимността от техническата комисия; имената на кандидатите се вписват в протоколите срещу цифрата, която трябва да отговаря на условния номер, написан върху изпитната работа.

Чл. 11

(1) Резултатите от конкурсния изпит по рисуване се обявяват в деня на изпита.

(2) Резултатите от конкурсния изпит по български език и литература се обявяват в 7-дневен срок от приключването на изпита.

(3) В окончателен протокол се вписват всички оценки, образуващи бала, и общият бал на всеки кандидат.

Чл. 12

(1) Кандидатите за специалност полиграфия се класират въз основа на бал, който се образува от удвоената оценка от изпита по български език и литература, от оценките по изобразително изкуство, физика, химия и математика от удостоверението за завършен VII клас. По желание кандидатите могат да представят служебна бележка с оценка от положен писмен изпит – съчинение-разсъждение по проблем от изучавано в VII клас литературно произведение, в други училища от системата на Министерството на образованието и науката или Министерството на културата съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 от Наредба № 6 от 28 декември 2000 г. за приемане на ученици, завършили VII клас или основно образование, в профилирани гимназии, професионални гимназии, техникуми, професионални училища, профилирани паралелки в средни общообразователни училища и в паралелки за професионално обучение в средни общообразователни училища (ДВ, бр. 4 от 2001 г.) или приложение № 4 на тази наредба.

(2) Кандидатите за специалност фотография и за графичен дизайн се класират въз основа на бал, който се образува от удвоената оценка от изпита по рисуване и оценките по български език и литература, физика, химия и математика от удостоверението за завършен VII клас. По желание кандидатите могат да представят служебна бележка с оценка от положен изпит по рисуване в училищата по изкуствата от системата на Министерството на културата съгласно приложение № 5.

(3) Минималният бал за класиране на кандидатите е 24.

(4) Кандидатите, които желаят да участват в класирането със служебна бележка, информират за това при подаването на документите. Служебната бележка се представя в срок до 16 юли. Кандидатите със заявени служебни бележки, но непредставени в срок, не участват в класирането.

(5) Класирането се извършва по реда на заявените желания.

(6) Класирането на кандидатите с равен бал се извършва по реда на балообразуващите оценки, посочени в предходните алинеи.

(7) Кандидатите, получили оценка слаб 2,00 на конкурсен изпит, отпадат от класирането.

Чл. 13

(1) Успехът на кандидатите от конкурсните изпити се определя от комисии.

(2) Съставът на изпитните комисии се определя със заповед на директора на училището.

(3) Председател на изпитните комисии е директорът на училището или упълномощено от него лице.

(4) Оценките на комисиите са окончателни. Преразглеждане не се допуска.

(5) С оценките от конкурсните изпити кандидатите не могат да се класират или приемат в други училища по изкуствата и културата.

Чл. 14

(1) Резултатите от класирането се обявяват писмено в училището на 19 юли. В 3-дневен срок от обявяването им кандидатите (или техните родители) могат да видят лично работите си и да се запознаят с мотивите за тяхната оценка.

(2) В срок до 19 юли директорът на училището утвърждава списъка на приетите ученици, като броят им се определя съобразно специалностите и бройките, обявени по държавен план-прием.

(3) Когато балообразуващите оценки са еднакви, учениците, класирани на последното планово място за специалността, се приемат над утвърдения държавен план-прием.

(4) Когато в класирането участват близнаци и само единият от тях е приет, другият (другите) се приема извън разчета за прием при условие, че е издържал успешно конкурсните изпити.

Чл. 15

(1) Приетите кандидати се записват от 23 до 30 юли включително.

(2) За незаетите и освободените места могат да кандидатстват следващите класирани по бал кандидати. За участие във втори етап на класиране от 27 до 30 август в канцеларията на училището се подава молба, в която кандидатът може да промени реда на желанията си.

(3) Приетите на втори етап кандидати се записват от 3 до 5 септември включително.

(4) Незаетите и освободените места след втория етап на класиране се попълват от следващите класирани по бал кандидати за съответната специалност.

(5) Записването на учениците се извършва с оригиналите на документите съгласно чл. 7.

(6) След всеки етап на класиране ученикът, който се е записал, но е изтеглил документите си, не запазва мястото си.

Чл. 16

(1) За задочна форма на обучение се приемат кандидати по специалностите полиграфия, фотография и графичен дизайн. Срокът за задочна форма на обучение е 2 години.

(2) За задочна форма на обучение могат да кандидатстват само лица, завършили средно образование по реда и условията на чл. 44, ал. 4 от Закона за народната просвета.

(3) Кандидатите младежи, навършили 18 г., трябва да са отслужили, освободени или отложени от редовна военна служба.

Чл. 17

Кандидатите подават в канцеларията на училището в срок от 15 юни до 31 август следните документи:

1. молба по образец съгласно приложение № 1;

2. диплома за завършено средно образование;

3. медицинско свидетелство за здравословното състояние съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4.

Чл. 18

Конкурсът за прием в задочна форма на обучение е по документи.

Чл. 19

Балът за класирането по всички специалности се образува от оценката по български език и литература и оценката по химия от дипломата за средно образование.

Чл. 20

(1) Протоколите на класиралите се кандидати се утвърждават от директора на училището.

(2) За незаетите и освободените места кандидатите подават документи по реда на чл. 17.

Чл. 21

(1) Ученици, завършили VIII клас на общообразователното училище с успех не по-нисък от добър 4,00, могат да се явят на приравнителни изпити за освободените места в училището по програма, одобрена от Министерството на културата.

(2) Освободените места се обявяват в училището до 25 юни.

(3) Кандидатите за приравнителните изпити подават следните документи:

1. молба по образец съгласно приложение № 1;

2. удостоверение за завършено основно образование (VIII клас) в годината на кандидатстване;

3. акт за раждане;

4. медицинско свидетелство със заключение за здравословното състояние на ученика, удостоверяващо, че избраните от него специалности и професии не са противопоказни за неговото здраве;

5. декларация съгласно приложение № 2, подписана от родителите (настойника), с която удостоверяват, че са запознати със списъка на противопоказните заболявания и физическите недъзи, посочени в приложение № 3, и че кандидатът не страда от тях.

(4) Срокът за подаване на документи е от 25 до 29 юни включително.

Чл. 22

(1) Кандидатите се явяват на приравнителни изпити за специалност полиграфия по обща полиграфия; за специалност фотография – по обща фотография и оптика и апаратура; за специалност графичен дизайн – по предпечатна подготовка и фотография и видеотехника.

(2) Приравнителните изпити се провеждат от 1 до 10 юли в училището по обявен график по програма и конспекти съгласно приложение № 6.

Чл. 23

(1) Кандидатите се класират при условие, че са получили успех не по-нисък от добър 4,00 по всеки един от приравнителните изпити.

(2) Кандидатите, получили оценка слаб 2,00 на приравнителен изпит, не се допускат до следващия изпит и отпадат от класирането.

(3) Кандидатите се класират въз основа на бал, който се образува от удвоената оценка от приравнителните изпити, посочени в чл. 22, ал. 1, и оценката по изобразително изкуство от свидетелството за основно образование (VIII клас).

(4) Класирането на кандидатите с равен бал се извършва по реда на балообразуващите оценки, посочени в предходната алинея.

(5) Когато балообразуващите оценки са еднакви, учениците, класирани на последното планово място за специалността, се приемат над утвърдения държавен план-прием.

(6) Оценяването на кандидатите се извършва от комисии, назначени от директора на училището. Изпитните работи се оценяват с точност до 0,25.

Чл. 24

(1) Български граждани, обучавани в чуждестранни училища, се приемат при условията и по реда на тази наредба.

(2) Учениците по ал. 1 представят при кандидатстването си документите по чл. 7, ал. 1, по чл. 17 и по чл. 21, ал. 3, признати и легализирани от Министерството на образованието и науката.

(3) Чужденци могат да кандидатстват при условията и по реда за приемане на български граждани, ако:

1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;

2. са от българска народност, установена по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.

(4) Лицата със статут на бежанци се приемат при условията и по реда на тази наредба.

(5) Чужденци, които заплащат обучението си, се приемат извън утвърдения държавен план-прием, ако са издържали успешно конкурсните изпити. Размерът на средствата, които чужденците заплащат за своето обучение, се утвърждава по реда на § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета.

(6) Лицата по ал. 5 подават в съответното училище следните документи:

1. молба;

2. копие на документите за завършен клас, признати и легализирани по реда на Наредба № 1 от 1996 г. за признаване на завършен клас или степен на средно образование и професионална квалификация по документи, издадени от легитимни училища на други държави (ДВ, бр. 20 от 1996 г.);

3. копие на документ, доказващ, че лицето е чужденец.

(7) При подаване на документите по ал. 6 се представят оригиналите за сверяване.

§ 1

Изпитните работи на кандидатите се съхраняват 2 учебни години.

§ 2

Възражения от неприети кандидати или техни близки поради допуснати технически или процедурни грешки се приемат от директора на съответното училище в срок до 3 дни след обявяване на резултатите от класирането. Директорът разглежда възраженията и разрешава всички спорни въпроси в 7-дневен срок от подаването им, като уведомява писмено жалбоподателите за решението си.

§ 3

Наредбата се издава на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 19 от 2000 г.) и отменя Наредба № 2 за приемане на ученици в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография (обн., ДВ, бр. 24 от 1999 г.; изм., бр. 55 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2000 г.).

§ 4

По желание на кандидатите училището издава служебна бележка, с която се удостоверяват резултатите от положените изпити, съгласно приложения № 4 и 5 от тази наредба.

§ 5

Приложение № 6 към чл. 22, ал. 2 се обявява в училището. Министър: Е. Москова

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 17,

т. 1 и чл. 21, ал. 3, т. 1 ДО Директора на НПГПФ гр. София МОЛБА от ....., ЕГН ....., (трите имена на кандидата) адрес: ....., тел.: ..... ГОСПОДИН (ГОСПОЖО) ДИРЕКТОР, Моля да ми разрешите да кандидатствам за приемане в ..... клас, ДНЕВНА ФОРМА или ЗАДОЧНА ФОРМА на обучение с полагане на приемни (приравнителни) изпити за специалностите: 1. ....; 2. ....; 3. .... Прилагам следните документи: 1. ....; 2. ....; 3. ....; 4. .... Запознат(а) съм с условията на наредбата за прием. С уважение Подпис на кандидата: ..... Подпис на родител/настойник: ..... София, ..... 200 .. г.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, т. 5,

чл. 21, ал. 3, т. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаните ..... ..... ....., родители (настойник) на ....., декларираме, че сме запознати със списъка на противопоказните заболявания и физическите недъзи, посочени в приложение № 3, и че синът (дъщеря) ни не страда от тях. Родители/настойник: ..... ..... Дата: ..... г.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1, т. 5,

чл. 21, ал. 3, т. 5 СПИСЪК на противопоказни заболявания и физическите недъзи 1. Тежки неврологични заболявания, които водят до значителни нарушения на двигателните функции: дисеминирана склероза, паркинсонизъм, атетоза и други екстрапирамидни хиперкинези, травмена енцефалопатия, травмени увреди на гръбначния мозък и периферните нерви, трайни остатъчни увреди на централната и периферната нервна система след възпалителни, токсични и съдови заболявания, сирингомиелия, системни прогресиращи заболявания на нервната система и мускулния апарат – за всички специалности. 2. Психични заболявания: шизофрения – изходно състояние (с шизофренен дефект), трайна шизофренна промяна на личността, непрекъснато протичаща шизофрения; циклофрения – антернентно и хронично протичане, чести психотични фази, епилепсия – изразена епилептична промяна на личността, чести (особено големи) епилептични припадъци; доказана истинска параноя; травматични и други енцефалопатии с тежки характерови и интелектуално-мнестични промени – за всички специалности. 3. Открити форми на туберкулоза, алергии, заболявания на опорно-двигателния апарат на горните крайници, пълна слепота, далтонизъм – за всички специалности. 4. Хронично и тежко протичащи заболявания на дихателните пътища и сърдечно-съдовата система – за полиграфия.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1

СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА за оценките от изпит по български език и литература в средните училища по изкуствата и културата ..... издава настоящата (пълно наименование на училището) служебна бележка на кандидата ..... ....., вх. № ....., ЕГН ....., в уверение на това, че е получил на изпита по български език и литература оценка ..... (.....). Директор: ..... ..... Дата: ..... г.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 5

СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА за оценките от изпит по рисуване в средните училища по изкуствата ..... издава настоящата (пълно наименование на училището) служебна бележка на кандидата ....., вх. № ....., ЕГН ....., в уверение на това, че е получил на изпита по рисуване оценка ..... (.....). Директор: ..... ..... Дата: ..... г. ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ МЕТОДИКА за определяне на броя на мандатите в избирателните райони и на резултатите от гласуването ЧАСТ I МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА МАНДАТИТЕ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ Чл. 1. За определяне на броя на мандатите в избирателните райони пропорционално на броя на населението при единна норма на представителство за цялата страна се използва методът на най-големия остатък. Чл. 2. Единната норма на представителство е частното от делението на броя на населението на Република България с броя на мандатите в Народното събрание. Чл. 3. За всеки район броят на населението му се дели на единната норма на представителство. Полученото число в общия случай е дробно и се нарича общ дробен мандат, например 7,31. Общият дробен мандат е сума от цяла част (в случая 7) и остатък (в случая 0,31). Чл. 4. Първоначално всеки район получава толкова мандати, колкото е цялата част на общия му дробен мандат. Остават неразпределени мандати, чийто брой е равен на сумата от всички остатъци. Чл. 5. Неразпределените мандати се разпределят, както следва: първи получава един мандат районът с най-голям остатък, после един мандат получава районът с втория по големина остатък и т.н. до изчерпване на неразпределените първоначално мандати. Чл. 6. Когато два или повече района с еднакви остатъци трябва да получат мандат, получава го районът с най-малка цяла част на общия дробен мандат. Когато два или повече района с еднакви общи дробни мандати трябва да получат мандат, се тегли жребий. Пример 1. Разпределят се 23 мандата в 5 района P1, P2, P3, P4 и P5 с население, показано във втория ред на табл. 1. Таблица 1 P1 P2 P3 P4 P5 Всичко 1 Район 2 Население 18000 36500 46400 56000 73100 230000 3 Общ дробен мандат 1.8 3.65 4.64 5.60 7.31 23 4 Остатък 0.8 0.65 0.64 0.60 0.31 3 5 Цяла част 1 3 4 5 7 20 6 Допълнителен мандат 1 1 1 0 0 3 7 Всичко мандати 2 4 5 5 7 23 Общите дробни мандати са дадени в третия ред, а в четвъртия са показани остатъците, наредени в намаляваща редица. На първия етап на процедурата районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат, показана на петия ред в табл. 1. Остават нераздадени 3 мандата, което е сумата от остатъците в четвъртия ред. Те се дават последователно по един на районите P1, P2 и P3 с остатъци 0.8, 0.65 и 0.64 съответно. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 1. Пример 2. Разпределят се 23 мандата в 5 района P1, P2, P3, P4 и P5 с население, показано във втория ред на табл. 2. Таблица 2 P1 P2 P3 P4 P5 Всичко 1 Район 2 Население 18000 36500 46200 56200 73100 230000 3 Общ дробен мандат 1.8 3.65 4.62 5.62 7.31 23 4 Остатък 0.8 0.65 0.62 0.62 0.31 3 5 Цяла част 1 3 4 5 7 20 6 Допълнителен мандат 1 1 1 0 0 3 7 Всичко мандати 2 4 5 5 7 23 На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 2. Остават нераздадени 3 мандата. По един мандат се дава на районите P1 и P2 с остатъци 0.8 и 0.65 съответно. Районите P3 и P4 имат еднакви остатъци 0.62, но последният мандат се дава на P3, защото има по-малка цяла част (4) на общия си дробен мандат от цялата част (5) на общия дробен мандат на P4. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 2. Пример 3. Разпределят се 23 мандата в 5 района P1, P2, P3, P4 и P5 с население, показано във втория ред на табл. 3. Таблица 3 P1 P2 P3 P4 P5 Всичко 1 Район 2 Население 18000 36300 46300 46300 83100 230000 3 Общ дробен мандат 1.8 3.63 4.63 4.63 8.31 23 4 Остатък 0.8 0.63 0.63 0.63 0.31 3 5 Цяла част 1 3 4 4 8 20 6 Допълнителен мандат 1 1 ? ? 0 3 7 Всичко мандати 2 4 4 + ? 4 + ? 8 23 На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 3. Остават нераздадени 3 мандата. Един мандат се дава на район P1 с остатък 0.8. Районите P2, P3 и P4 имат еднакви остатъци 0.63, но един мандат се дава на P2, защото има най-малка цяла част (3) на общия си дробен мандат в сравнение с целите части (4) на общите дробни мандати на P3 и P4. За последния мандат се тегли жребий между P3 и P4, което е отбелязано с ? в последния ред на табл. 3. ЧАСТ II МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 7. (1) Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители. (2) Мандатите за независимите кандидати за народни представители се разпределят съобразно избирателните квоти в съответните райони, а мандатите за листите на партиите и коалициите се разпределят по пропорционалния принцип по метода на Д’Ондт. Чл. 8. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия. Глава втора ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МАНДАТИТЕ ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЪОБРАЗНО ПОЛУЧЕНИТЕ ГЛАСОВЕ ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ КАНДИДАТИ И ЛИСТИТЕ НА ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ Раздел I Изчислителна процедура в районните избирателни комисии Чл. 9. За всяка листа (на партия, коалиция или независим кандидат) се пресмята сумата от подадените за нея гласове във всички секции от съответния район. Чл. 10. (1) Районната избирателна квота се получава, като общата сума на гласовете, подадени за всички коалиции, партии и независими кандидати в района, се раздели на броя на мандатите, които са предварително определени за този район от Централната избирателна комисия. (2) Ако полученото частно не е цяло число, то се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число. Чл. 11. Независим кандидат се счита за избран в района, ако броят на подадените за него гласове е равен или по-голям от районната избирателна квота. Раздел II Изчислителна процедура в Централната избирателна комисия Чл. 12. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички мандати за страната с изключение на тези за независимите кандидати, определени вече в районните избирателни комисии. Чл. 13. Централната избирателна комисия определя броя на незаетите мандати за страната, оставащи след приспадане от общия брой мандати за страната (240) на всички мандати на избраните независими кандидати по райони. Чл. 14. (1) Право на участие в разпределението на незаетите мандати имат партиите и коалициите, получили най-малко 4 на сто от всички гласове в страната, включително гласовете, подадени за независими кандидати за народни представители. (2) Ако 4 на сто от всички действителни гласове е дробно число, то се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число. Чл. 15. (1) Незаетите мандати от чл. 13 се разпределят между партиите и коалициите от чл. 14, ал. 1 според получените от тях гласове в национален мащаб по метода на Д’Ондт (приложение № 1). (2) Гласовете, подадени за независими кандидати, както и за коалиции и партии, получили по-малко от 4 на сто от общия брой действителни гласове, не участват в разпределението на незаетите мандати. Чл. 16. (1) Получените от всяка партия или коалиция мандати в национален мащаб (съгласно чл. 15, ал. 1) се разпределят по избирателни райони, като се прилага методът на Д’Ондт (приложение № 1) към гласовете на партията или коалицията в районите. (2) Ако има несъответствие между предварително определените мандати за районите и получените такива в резултат на разпределението по райони по ал. 1 за коалиции, партии и независими кандидати, то се извършва преразпределение съгласно приложение № 2. В преразпределението участват само коалициите и партиите по чл. 8, ал. 1, регистрирали листи в съответните райони. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Тази методика е съобразена с Методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната избирателна система (ДВ, бр. 46 от 1990 г.), Инструкцията за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители и общински съветници (ДВ, бр. 82 от 1991 г.), Инструкцията за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители (ДВ, бр. 30 от 1997 г.) и се издава на основание чл. 23, ал. 1, т. 9 от Закона за избиране на народни представители. Председател: Л. Джелепова Секретар: В. Георгиев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1

Метод на Д'Ондт Целта на метода е разпределяне на определен брой мандати между партии или коалиции пропорционално на получените от тях гласове. Същият метод се прилага при разпределяне на мандатите на отделните партии или коалиции по избирателни райони. Всички частни се сравняват като рационални числа. Действието на метода е илюстрирано с пример в края на приложение № 2. 1. За всяка партия или коалиция частните на получените гласове с делител целите числа 1, 2, 3, ... се подреждат в таблица с редове по делители и със стълбове по партии и коалиции (вж. примера, табл. 1 и 2). Деленията в табл. 2 се извършват дотогава, докато се получат достатъчен брой частни така, че да се покрие броят на определените мандати, но за всеки стълб – не повече от броя на кандидатите в съответната листа. 2. Мандатите се разпределят между партиите и коалициите строго по реда на намаляване на частните в таблицата до изчерпване на определения брой мандати: първият мандат се присъжда на тази партия или коалиция, която има най-голямо частно, вторият мандат – на партията или коалицията, която има второ по големина частно, и т.н. (Виж табл. 2 от примера. Числата в скобите в тази таблица показват местата на съответните частни при подреждането им по големина до изчерпване броя на мандатите.) 3. Ако при процедурата по т. 2 се достигне до няколко равни частни, мандатът се присъжда на тази партия или коалиция, чието частно е на най-горен ред (вж. в табл. 2 от примера частните с номера 9 и 10). 4. Ако при процедурата, описана в т. 1 – 3, няколко партии или коалиции имат равен брой гласове и не могат да получат равен брой мандати, то присъждането на оставащите мандати се извършва между тях по жребий, теглен в Централната избирателна комисия.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 16, ал. 2

Преразпределение на мандатите 1. След изпълнението на чл. 16, ал. 1 от методиката е възможно сумата от мандатите на отделните коалиции, партии или независими кандидати в даден район да е различна от предварително определения от Централната избирателна комисия брой мандати за района. За отстраняване на различията се прилага методика, в която се използват понятията: частно на последен разпределен мандат х/у и частно на първия неразпределен мандат х/(у+1), където х е броят на действителните гласове за една коалиция или партия в район; у – броят на мандатите, получени от съответната коалиция или партия в същия район. 2. От разглежданите коалиции или партии се намира коалицията или партията с най-голямо частно на първия неразпределен мандат във всички райони, където броят на разпределените вече мандати е по-малък от определения. Районът, в който това частно се намира, се посочва. 3. Ако при процедурата по т. 2 няколко коалиции или партии са с равни частни, избира се тази коалиция или партия, която е получила най-много гласове в цялата страна; ако такива коалиция или партия са няколко, една от тях се избира чрез жребий, теглен в Централната избирателна комисия. 4. Ако при процедурата по т. 2 и 3 се достигне до няколко района, в които коалицията или партията има равни такива частни, избира се районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, един от тях се избира чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия. 5. За коалицията или партията, намерена по т. 2 – 4, се посочва районът, където броят на разпределените вече мандати е по-голям от предварително определения от Централната избирателна комисия и в който тя има най-малко частно на последния разпределен мандат. От този район се прехвърля един мандат на същата коалиция или партия в района, посочен в т. 2 – 4. 6. Ако за коалицията или партията по т. 5 се получи едно и също най-малко частно на последния разпределен мандат в няколко района, се избира районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, един от тях се избира чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия. 7. Ако коалицията или партията по т. 5 няма получени мандати в районите, чиято сума от мандатите е по-голяма от определената, тази коалиция или партия се изключва от по-нататъшно преразпределение. 8. Ако във всички райони сумата на мандатите на партиите се е изравнила с определения от Централната избирателна комисия брой, преразпределението на мандатите приключва. В противен случай отново се преминава към т. 2 – 4. Забележка. В т. 8 може да се получи, че в районите с брой разпределени мандати, по-малък от предварително определения от Централната избирателна комисия, са изключени всички коалиции и партии по т. 7. Тогава се прилага същият метод, като се прехвърлят мандати и на партии, неполучили гласове в разглежданите райони. Пример за прилагане на метода на Д’Ондт В следните таблици числово е илюстриран пример за разпределянето на 24 мандата между пет партии (коалиции) – А, Б, В, Г и Д, като страната е разпределена на 6 многомандатни района – Р1, Р2, Р3, Р4, Р5 и Р6. Броят на мандатите, които подлежат на разпределение в районите, и броят на действителните гласове, които са дадени по райони, по партии и за страната, е, както следва: Таблица 1 Партии Райони Общо за страната Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 А 540000 460000 320000 270000 160000 150000 1900000 Б 310000 270000 340000 250000 170000 160000 1500000 В 250000 200000 260000 240000 220000 130000 1300000 Г 310000 220000 100000 80000 50000 40000 800000 Д 90000 50000 80000 60000 100000 120000 500000 Общо за района 1500000 1200000 1100000 900000 700000 600000 6000000 Мандати за района 6 5 4 4 3 2 24 В примера е прието условието, че всяка партия във всеки район има листа от поне четирима кандидати. Първото прилагане на метода на Д’Ондт за разпределение на мандатите в национален мащаб (съгласно чл. 15) дава следните резултати: Таблица 2 Делител Партии А Б В Г Д 1 1900000.0 (1) 1500000.0 (2) 1300000.0 (3) 800000.0 (5) 500000.0 (9) 2 950000.0 (4) 750000.0 (6) 650000.0 (7) 400000.0 (13) 250000.0 (22) 3 633333.3 (8) 500000.0 (10) 433333.3 (12) 266666.7 (20) 166666.7 4 475000.0 (11) 375000.0 (15) 325000.0 (16) 200000.0 125000.0 5 380000.0 (14) 300000.0 (18) 260000.0 (21) 160000.0 100000.0 6 316666.7 (17) 250000.0 (23) 216666.7 133333.3 83333.3 7 271428.6 (19) 214285.7 185714.3 114285.7 71428.6 8 237500.0 (24) 187500.0 162500.0 100000.0 62500.0 9 211111.1 166666.7 144444.4 88888.9 55555.6 Забележка. Частните от табл. 2 са рационални числа, а в таблицата за илюстрация са записани като реални числа с един знак след десетичната точка. Първият мандат (1) се присъжда на партия А според най-голямото частно, в случая 1 900 000, намиращо се в колонката на партия А. Вторият мандат (2) се присъжда на партия Б според второто по големина частно, в случая 1 500 000. Присъждането продължава до разпределението и на последния 24-и мандат. Всяка от партиите в този пример получава по-малко мандати от броя на кандидатите в листата ѝ. Ако при делението се получат равни частни в различните колонки, мандатът се присъжда на тази партия, чието частно е в по-горен ред на таблицата. В случая това е показано чрез частните 500 000 и мандатите (9) и (10). Крайният резултат от разпределението на 24-те мандата на национално ниво (за 5-те партии общо за 6-те района) е следният: Партии А Б В Г Д Общо Мандати 8 6 5 3 2 24 Следващата стъпка е разпределянето съгласно чл. 16, ал. 1 на така определените мандати по избирателни райони за всяка партия поотделно. Повторно се прилага методът на Д’Ондт за всяка партия, като в първия ред се подреждат гласовете, които тя е получила в избирателните райони. Партията А е спечелила в национален мащаб 8 мандата, а получените гласове за нея по райони са дадени в първия ред на таблицата (вж. забележката към табл. 2): Партия А Делител Райони Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 1 540000.0 (1) 460000.0 (2) 320000.0 (3) 270000.0 (4) 160000.0 (8) 150000.0 2 270000.0 (5) 230000.0 (6) 160000.0 135000.0 80000.0 75000.0 3 180000.0 (7) 153333.3 106666.7 90000.0 53333.3 50000.0 4 135000.0 115000.0 80000.0 67500.0 40000.0 37500.0 Тук се илюстрира правилото за по-горния ред при равни частни (вж. (4) и (5), също и частните 160 000 в районите Р3 и Р5). Партия А получава следните мандати по райони: Партия А Райони Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 Общо Мандати 3 2 1 1 1 0 8 Прилагайки същия метод и за партиите Б, В, Г и Д, получаваме следното разпределение по партии и райони: Партии Райони Общо Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 А 3 2 1 1 1 0 8 Б 1 1 2 1 1 0 6 В 1 1 1 1 1 0 5 Г 2 1 0 0 0 0 3 Д 0 0 0 0 1 1 2 Брой мандати, разпределени по Д'Ондт 7 5 4 3 4 1 24 Брой мандати, предварително определени от ЦИК 6 5 4 4 3 2 24 Разлика +1 0 0 -1 +1 -1 0 Получават се два „излишни“ мандата – по един в райони Р1 и Р5, както и два незаети мандата – по един в Р4 и Р6. Получените мандати се преразпределят по ал. 2 на чл. 10. За целта се прилага алгоритъмът от приложение №2. Образуват се частните на първите неразпределени мандати в районите с незаети мандати (в случая районите Р4 и Р6). Те са: Партии Райони Р4 Р6 А 135000 150000 Б 125000 160000 В 120000 130000 Г 80000 40000 Д 60000 60000 Най-голямото частно се получава за партия Б в район Р6. Следвайки т. 5, 6 и 7, се разглеждат частните на последните разпределени мандати на партия Б в районите с „излишни“ мандати (Р1 и Р5). Тези частни са съответно 310 000 и 170 000. Мандатите на партия Б се увеличават с един в район Р6 и се намаляват с един в район Р5. Новото разпределение е: Партии Райони Общо Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 А 3 2 1 1 1 0 8 Б 1 1 2 1 0 1 6 В 1 1 1 1 1 0 5 Г 2 1 0 0 0 0 3 Д 0 0 0 0 1 1 2 Брой мандати, разпределени по Д'Ондт 7 5 4 3 3 2 24 Брой мандати, предварително определени от ЦИК 6 5 4 4 3 2 24 Разлика +1 0 0 -1 0 0 0 По същата процедура се прехвърля един мандат на партия А от район Р1 в Р4. Окончателното разпределение на мандати за отделните листи на партии е следното: Партии Райони Общо Р1 Р2 Р3 Р4 Р5 Р6 А 2 2 1 2 1 0 8 Б 1 1 2 1 0 1 6 В 1 1 1 1 1 0 5 Г 2 1 0 0 0 0 3 Д 0 0 0 0 1 1 2 Окончателно разпределение 6 5 4 4 3 2 24 Окончателното разпределение по райони съвпада с предварителното разпределение на мандатите, дадено от Централната избирателна комисия.