Наредба № 9 от 31 май 1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките

Чл. 1 Предмет

С тази наредба се определят критериите и начините за класифициране на кредитите и другите рискови активи на банките, както и размерите и редът за образуване и използване на задължителните специални резерви (законовите провизии) за покриване на безнадеждните и съмнителните вземания.

Чл. 2 Общи изисквания

(1) Банките редовно класифицират, наблюдават и отчитат кредитите и другите си аналогични активи съобразно с критериите и принципите, установени с тази наредба, и предприемат необходимите действия за осигуряване на достатъчно обезпечения.

(2) Във всеки момент банките трябва да разполагат със законови провизии, образувани по начините и в размерите съгласно тази наредба.

(3) Банките поддържат по всеки кредит изчерпателна документация, по която могат да се установят всички съществени условия и обстоятелства по сделката, дължимите суми към всеки момент и с която да могат да докажат и упражнят по реда, предвиден в нормативните актове, правата на банката, както и да се установят рисковете, свързани с кредита.

(4) Кредитите, които поради минималния им размер, са изключени от прегледа на портфейла, се класифицират изключително според срока на забава на просрочените суми по кредитите.

Чл. 3 Собствени правила на банките

Банките приемат с вътрешните си актове правила за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, степента на риска на придобивания актив и достатъчността на предоставените обезпечения, както и за реда за отпускане и управление на кредитите и другите си активи.

Чл. 4 Изключения

Разпоредбите на тази наредба не се прилагат по отношение на клоновете на чуждестранни банки, когато:

1. законовите провизии за покриване на рисковете по съмнителните вземания – групи А и Б, и безнадеждните вземания в България се образуват в чуждестранната банка поне в степента, предвидена в тази наредба;

2. компетентният орган за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, е поел задължението да уведомява Българската народна банка, когато констатира, че законовите провизии, образувани при чуждестранната банка, са недостатъчни за покриване на рисковете от съмнителните вземания – групи А и Б, и безнадеждните вземания в България.

Чл. 5 Искане за освобождаване и необходими документи

(1) Чуждестранна банка, която иска неин клон да бъде освободен от спазване на изискванията на тази наредба, подава чрез началника на управление „Банков надзор“ при Българската народна банка до Управителния съвет на Българската народна банка писмено заявление.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документи, издадени от лицата, които управляват и представляват чуждестранната банка, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 4, т. 1;

2. писмо, издадено от органа за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, с което се потвърждават обстоятелствата по чл. 4, т. 1;

3. писмо, издадено от органа по т. 2, с което се поема задължението по чл. 4, т. 2.

Чл. 6 Срок за разглеждане на искането

Заявлението по чл. 5 се разглежда от органа по чл. 60, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) в 3-месечен срок от подаването му.

Чл. 7 Лишаване от правото да се ползва облекчението по чл. 4

(1) При представяне на неверни сведения, които са послужили като основание за предоставяне на облекчението по чл. 4, или при неизпълнение на предвидените в т. 1 и 2 на чл. 4 условия Българската народна банка може да лиши клона на чуждестранната банка от ползването му.

(2) В случая на ал. 1 Българската народна банка определя срок за съобразяване с изискванията на тази наредба и за изготвяне на вътрешните правила по чл. 3.

(3) През периода на образуването на законовите провизии по реда на тази наредба клонът не може да превежда части от печалбата в полза на чуждестранната банка.

Чл. 8 Редовни кредити

(1) Банките класифицират като редовни кредитите, които:

1. са добре обезпечени, обслужват се редовно, в пълен размер и без забава и съществуват достатъчно основания да се смята, че длъжникът и в бъдеще ще бъде в състояние да обслужва задълженията си по тях, както и всяко друго свое задължение в пълен размер за сметка на постъпленията от текущата си дейност, или

2. се дължат или са гарантирани напълно от лице, което е безупречен платец.

(2) Банките не могат да класифицират като редовни кредити реструктурирани вземания, които не отговарят на изискванията на чл. 15 и 16.

(3) В случай, че отделен кредит отговаря само отчасти на условията по т. 1 или 2 на ал. 1, той се класифицира като съмнително вземане по чл. 9 или 10.

Чл. 9 Съмнителни вземания – група А

(1) Банките класифицират като съмнителни вземания – група А, кредитите, които отговарят на едно от следните условия:

1. не са добре обезпечени;

2. съществуват достатъчно основания да се смята, че финансовото състояние на длъжника не е стабилно, а текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни, за да посреща задълженията по кредита и всички останали свои задължения;

3. длъжникът е обявяван в неплатежоспособност;

4. длъжникът има реструктурирани кредити, дължими към банката или към други лица;

5. задълженията по кредита се обслужват, но някои плащания по него са просрочени до 30 дни.

(2) Като съмнителни вземания – група А, се смятат още:

1. наличностите от чуждестранна валута в каса и по сметки и вземанията в чуждестранна валута, ако последните не са класифицирани в категория, която изисква образуването на законови провизии в размер, по-голям от законовите провизии по съмнителните вземания – група А;

2. наличностите в портфейла от ценни книги и аналогични инструменти, които подлежат на периодична преоценка съобразно с изискванията на действащите нормативни актове.

Чл. 10 Съмнителни вземания – група Б

Банките класифицират като съмнителни вземания – група Б, кредитите, когато е налице едно от следните условия:

1. финансовото състояние на длъжника дава основание да се смята, че той няма да може да изплати в пълен размер задълженията си по кредита или други свои задължения към банката или трети лица;

2. съществува реална опасност длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност;

3. по тях са натрупани просрочени суми със забава до 90 дни.

Чл. 11 Несъбираеми (безнадеждни) вземания

Банките класифицират като несъбираеми кредитите, когато е налице едно от следните условия:

1. длъжникът е обявен в несъстоятелност;

2. длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори.

3. по кредита, включително по други вземания на банката от този длъжник, са натрупани просрочени суми със забава повече от 90 дни.

Чл. 12 Общ принцип на класификацията

Ако за някой кредит са налице едновременно критериите за отнасяне в повече от една рискова категория, този кредит се класифицира в онази рискова категория, за която се изисква образуване на по-голям размер законови провизии.

Чл. 13 Размери на провизиите

(1) Банките набират следните размери на законови провизии спрямо сумата на главницата:

1. по съмнителни вземания – група А 20 %;

2. по съмнителни вземания – група Б 50 %;

3. по несъбираеми (безнадеждни) вземания 100 %.

(2) Банките започват да натрупват законови провизии в размерите по ал. 1 от момента, в който са налице критериите съответното вземане да бъде класифицирано в някоя от рисковите групи по чл. 9, 10 и 11.

Чл. 14 Покриване на недостига от законови провизии

(1) При недостиг на печалба от текущата година за образуване на законовите провизии банките могат да приемат и да отчитат за законови провизии средства от:

1. фонд „Резервен“ (общите резерви) по смисъла на чл. 22 ЗБКД (чл. 9, т. 2 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките);

2. другите резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането ѝ с данък върху печалбата (чл. 9, т. 3 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките).

(2) Компонентите на капиталовата база (собствения капитал) по т. 1 и 2 на ал. 1 могат да се приемат и отчитат като законови провизии само при условие, че:

1. не се отчитат и като компоненти на капиталовата база (собствения капитал) на банките;

2. останалата част от капиталовата база (собствения капитал) не е под минимално изискваните размери по чл. 2 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките.

(3) Ако недостигът от законови провизии не може да се компенсира по реда на ал. 2, банките го покриват чрез:

1. увеличение на капитала, но само за сметка на внесената му част;

2. привличане на подчинен срочен дълг от акционерите.

Чл. 15 Капитализация на лихви

Банките договарят с длъжниците по кредитите, по които са натрупани просрочени лихви, тяхното капитализиране, ако е налице едно от следните условия:

1. кредитът, включително капитализираните лихви, е добре обезпечен;

2. капитализацията е била предвидена като възможност при условията на първоначалния договор за кредита при изпадане на длъжника в ликвидни затруднения;

3. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си;

4. програмата за развитие на дейността на кредитополучателя дава основания да се смята, че в бъдеще неговото финансово положение значително ще се подобри или приходите от текущата му дейност значително ще се увеличат;

5. не съществува непосредствен риск от загуба по кредита, включително капитализираните лихви.

Чл. 16 Предоговаряне (реструктуриране) и намаление (редукция) на кредита

(1) Банките могат да реструктурират кредита, ако длъжникът не може да обслужва кредита съгласно условията на първоначалния договор, само при условие, че са спазени изискванията на чл. 15.

(2) Кредитът може да се реструктурира чрез рефинансиране, разсрочване, отсрочване или по други начини за облекчаване на дълга.

(3) Банките могат да реструктурират и редуцират главницата и лихвите по кредити, класифицирани като съмнителни вземания – групи А и Б, само с разрешение на Управителния съвет на Българската народна банка.

(4) При реструктурирането на кредита банките могат да договарят редукция на сумата на дълга за сметка на:

1. фонд „Резервен“ (общите резерви) по смисъла на чл. 22 ЗБКД (чл. 9, т. 2 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките);

2. другите резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането ѝ с данък върху печалбата (чл. 9, т. 3 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките);

3. резерви със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането ѝ с данъци (чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките), ако е предварително предвидено, че могат да се използват за тази цел;

4. натрупаните законови провизии за съмнителни вземания – групи А и Б, когато това е предвидено в нормативен акт или е налице разрешение на Управителния съвет на Българската народна банка.

Чл. 17 Начин за отчитане на кредити с просрочени и капитализирани лихви

Дължимите, но неплатени в срок лихви и други плащания извън погашенията по главницата на кредита, които не представляват действителен приход, не се отчитат като постъпления от лихви, съответно други постъпления по кредита, а се отнасят по отделна счетоводна сметка за неполучени постъпления от лихви и аналогични доходи независимо от това дали са били капитализирани.

Чл. 18 Отписване на несъбираеми (безнадеждни) вземания

(1) Банките могат да отписват несъбираемите си вземания за сметка на натрупаните законови провизии, ако е налице едно от следните условия:

1. кредитът не е обслужван повече от една календарна година;

2. банката е останала неудовлетворен кредитор след приключване на производството по несъстоятелността на длъжника;

3. Управителният съвет на Българската народна банка е включил длъжника по кредита в списъка на безнадеждните длъжници, кредитите за които могат да се отписват незабавно.

(2) При отписване на несъбираеми вземания главницата се отписва за сметка на натрупаните законови провизии, а натрупаните лихви – за сметка на средствата по чл. 17.

(3) Банките могат да покриват загубите от реструктуриране и редукция на главницата по кредити, класифицирани като несъбираеми, за сметка на натрупаните законови провизии, а лихвите по тези кредити – за сметка на средствата по чл. 17.

Чл. 19 Покриване на загубите от реструктуриране и редукция на съмнителните вземания – групи А и Б

Загубите от реструктуриране и редукция на главницата по кредити, класифицирани като съмнителни вземания – групи А и Б, се покриват за сметка на съответните законови провизии, а загубите от реструктурирането и редукцията на лихвите по тези кредити – за сметка на средствата по чл. 17.

Чл. 20 Реинтегриране на освободени законови провизии

(1) Банките отнасят към печалбите за текущата година (реинтегрират) сумите:

1. на законовите провизии, освободени поради събиране на част или на пълния размер на дълга;

2. на платените просрочени лихви и други аналогични доходи;

3. на законовите провизии, освободени поради преминаване на кредита в група, за която не се изисква или се изисква по-малък размер законови провизии;

4. събрани по кредити, отписани като безнадеждни;

5. на законовите провизии, освободени поради постъпления от продажба на рискови активи, подлежащи на преоценка.

(2) Освободените законови провизии, когато не са образувани за сметка на печалба, подлежаща на данъчно облагане, се отнасят към съответните източници, от които са били набрани.

Чл. 21 Отчет за риска по кредитите и образуваните законови провизии

(1) Банките съставят и представят в Българската народна банка отчет за риска по кредитите и образуваните законови провизии като неразделна част от месечния и годишния си отчет съгласно приложението.

(2) Началникът на управление „Информационни технологии“ и началникът на управление „Банков надзор“ при Българската народна банка дават съвместно задължителни указания за начина на съставяне и представяне на отчета за риска по кредитите и образуваните законови провизии.

Чл. 22 Изисквания към отчетността за риска и законовите провизии

(1) Отчетът за риска по кредитите и законовите провизии задължително включва всички кредити с пълния размер на непогасената до момента главница, по които са налице просрочени суми или са необслужвани, независимо от частта, която просрочените суми представляват спрямо дължимите главници и лихви по кредитите.

(2) Отчетът включва като непостъпили приходи действителния размер на всички лихви и аналогичните дължими, но неплатени доходи независимо от срока на забавата и дали са били капитализирани към главницата на кредита.

(3) Реструктурираните кредити се включват в отчета, и то в съответната рискова група, само в случай, че и след реструктурирането им са налице условията за включване в тази група.

(4) Отчетът за риска по кредитите и законовите провизии включва всички необслужвани вземания независимо от вида на сделката, по която необслужваното вземане е възникнало, и от използвания финансов инструмент.

(5) Отчетът включва и необслужваните кредити, предоставени на длъжници, вземанията срещу които се класифицират като безрискови активи съгласно чл. 12 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките, както и кредитите, гарантирани или обезпечени от такива длъжници.

(6) По отношение на необслужваните вземания по лизинг, факторинг и хайър пърчиз се прилагат аналогични принципи за отчитане на необслужваните суми и по-конкретно:

1. като необслужван кредит се посочва първоначалната стойност на лизингования обект в случай, че лизингови вноски или част от тях са в забава повече от 90 дни, и в случай, че лизинговият обект не е бил отнет от лизингополучателя или реализиран по друг начин;

2. като необслужван кредит се посочва превишението (овърдрафт) над договорения лимит за факторинг и хайър пърчиз на кредит в случай, че същият се окаже в забава в продължение на повече от 90 дни. По отношение на дисконтно базирания хайър пърчиз като необслужваем кредит се показва действителната сума на риска, ако тази сума или каквато и да е част от нея се окаже в забава повече от 90 дни.

(7) Банковите гаранции се отчитат като необслужван кредит със сумата по издадената от банката гаранция, която е действително платена или е станала изискуема по гаранцията. Като необслужван кредит се отчитат и лихвите и другите суми, които банката е платила по издадена от нея гаранция.

(8) Банките съставят отчета за рисковете по кредитите и законовите провизии както за всяка банка, така и консолидиран отчет за цялата банкова група, включително за икономически свързаните с банката (банковата група) лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗБКД.

Чл. 23 Допълнителни сведения

Началникът на управление „Банков надзор“ при Българската народна банка може да иска от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчета за риска по кредитите и законовите провизии, включително по всеки детерминант на отчетността.

Чл. 24 Контрол за верността на данните

(1) Органите за банков надзор при Българската народна банка извършват проверка за верността на съставяне на отчета за риска по кредитите и законовите провизии, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.

(2) Проверителите по чл. 52, ал. 2 ЗБКД извършват проверка, отразяват в своя отчет и дават заключение за:

1. правилното класифициране на предоставените от банката кредити;

2. набирането на законовите провизии точно в размерите, изисквани от тази наредба, и съобразно с реда, установен от нея;

3. своевременното реинтегриране в печалбата на банката на освободените законови провизии;

4. правилното отразяване в счетоводната отчетност на банката на просрочените суми, необслужваните кредити, отписаните и реструктурираните кредити.

(3) Проверителите заверяват отчета за риска по кредитите и законовите провизии, който се представя като част от годишния отчет на банката.

§ 1

По смисъла на тази наредба изброените понятия имат следните значения:

1. „Безупречен платец“ е лице, което отговаря на едно от следните условия:

2. „Гаранция“ е всяко писмено изявление на определено лице (гарант), което поражда задължение за плащане на вземане на банката към трето лице (длъжник) при условията и в сроковете, при които вземането става дължимо и изискуемо спрямо длъжника, както и всяко задължение на гаранта да плати в полза на банката в случай, че длъжникът не изпълни задължението си.

3. „Детерминант на отчетността“ е белег, по който банките са задължени да класифицират всеки единичен елемент на счетоводна отчетност, съгласно изискванията на действащия счетоводен стандарт за банките.

4. „Добре обезпечено вземане“ е кредит или друг актив, по който банката разполага с обезпечение, достатъчно за покриване на сумата на главницата, дължимите лихви и други суми, дължими на банката съгласно условията на сделката. Добре обезпечено е вземане, което е добре документирано, обезпечението по кредита е изключително и срещу него няма други учредени залози, ипотеки или искове с приоритет, по-висок или равен на този по съответното вземане.

5. „Капитализация“ е споразумение между кредитора и кредитополучателя, съгласно условията на което дължимите несъбрани лихви по кредит или друго вземане се добавят към неплатената и недължима главница по вземането към датата на падежа.

6. „Кредит“ е всяко вземане, възникнало в резултат от договор за банков кредит, кредитна линия, придобиване, приемане (акцептиране), гарантиране или поемане на менителнично поръчителство (авал), джиросване на менителници и записи на заповед или други ценни книги, прехвърляне (цедиране) на вземания, предоставяне на кредитни улеснения под формата на разсрочване или отсрочване, удължаване на гратисния период, предоставяне на привилегирован лихвен процент и други подобни, както и отпускане на аванси, откриване на акредитиви, стенд-бай акредитиви, отпускане на овърдрафт по банкова сметка и всички останали вземания, независимо от използвания финансов инструмент.

7. „Кредитен риск“ е вероятността съдоговорителят по някоя кредитна сделка да не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни условията по сделката.

8. „Лизинг“ е споразумение със собственика на имущество да предостави на другата страна ползването му за определен срок на определена цена, което по резултатите си може да бъде покупка на кредит, тъй като собствеността върху актива може в края на наемния срок да бъде прехвърлена на наемателя.

9. „Несъбрани лихви“ са дължимите лихви, но неплатени и капитализирани или в забава поради невъзможност на длъжника да ги плати от текущите постъпления от стопанската си дейност. Сумите по несъбрани лихви не представляват приход на банката, поради което се отчитат по специална пасивна сметка, предназначена за тяхното счетоводно отразяване извън сметката за печалби и загуби от текущата дейност.

10. „Обезпечение“ е всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника дължимата сума по обезпеченото вземане да се събере от поръчителя, гаранта, изявителя или чрез продажба на заложеното или ипотекираното имущество.

11. „Подчинен срочен дълг“ е такова задължение на банката с оригинален срок над пет години, което съгласно условията, при които е възникнало:

12. „Портфейл“ е съвкупността от всички активи на банката от даден вид, например кредити, ценни книги, чуждестранни валути.

13. „Рефинансиране“ е сделка, чрез която кредиторът привлича на кредитния пазар средства с цел да покрие увеличената си експозиция в резултат от натрупването на неизпълнени задължения от лихви или погашения по кредити.

14. „Факторинг“ е търговска сделка, при която едно лице поема задължението да събира вземанията на друго.

15. „Хайър пърчиз“ е вид кредит, при който купувачът на стока или услуга изплаща главницата и лихвата на редовни вноски за определен срок, като собствеността преминава върху купувача в края на срока.

§ 2

Банките набират законовите провизии, определени в тази наредба, както следва:

1. до края на 1993 г. – не по-малко от 50 на сто от съответните размери по чл. 13;

2. до края на 1994 г. – не по-малко от 75 на сто от съответните размери по чл. 13;

3. до края на 1995 г. – пълните размери по чл. 13.

§ 3

До момента, в който не бъдат изпълнени изискванията по § 2, банките не могат:

1. да разпределят дивиденти, нито пък да изплащат лихви или погашения по подчинен срочен дълг без изрично писмено разрешение на Българската народна банка, като задължително отнасят пълния размер на реализираната печалба за образуване на законови провизии;

2. да разпределят неразпределените, обложени печалби от минали години в степен и по начин, който би довел до намаление на размерите на законовите провизии, установени по силата на тази наредба.

§ 4

Банките са длъжни в срок до шест месеца от влизането на тази наредба в сила да приемат правилата по чл. 3.

§ 5

Българската народна банка препоръчва на финансовите къщи и на брокерите да се придържат към изискванията на наредбата по отношение на образуването и използването на провизии срещу рисковите си вземания, включително и за рисковите вземания на инвестиционните фондове и колективните инвестиционни схеми, които те управляват.

§ 6

Тази наредба се издава на основание чл. 26 във връзка с § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело и е приета с Решение № 171 на Управителния съвет на Българската народна банка от 31 май 1993 г.

§ 7

Управителният съвет на Българската народна банка дава указания по прилагането на тази наредба. Управител: Т. Вълчев

Приложение 1 Приложение към чл. 21, ал. 1

До Българската народна банка Управление „Банков надзор“ пл. Княз Александър Батенберг 1 1000 София ОТЧЕТ за риска по кредитите и законовите провизии към .....(дата на баланса)..... на .....(име на банката)..... Този отчет е съставен съобразно с изискванията на Наредба № 9 за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките и методическите указания за съставяне на отчета. Известни са ни и носим лична отговорност за верността на данните и съответствието на отчета с правилата за установяване на риска по кредитите и образуваните законови провизии. ...(място на подписване)... ...(дата на подписване)... ...(печат на банката)... Изпълнителен директор: .....(име).....(подпис)... Главен счетоводител: .....(име).....(подпис)... Съставил: .....(име).....(длъжност).....(подпис)... (хил. лв.) Код Наименование Кредити Норма Законови провизии Налични провизии пред-ходен период отче-тен период пред-ходен период отче-тен период 1000 Редовни кредити 0.0 - - - 1100 За безрискови длъжници 0.0 - - - 1110 За правителството 0.0 - - - 1120 За чужди правителства или централни банки 0.0 - - - 1130 За международни институции 0.0 - - - 1200 За безупречни длъжници 0.0 - - - 1300 Добре обезпечени кредити 0.0 - - - 1310 С недвижимости 0.0 - - - 1320 От правителството или с държавни ценни книги 0.0 - - - 1330 От други безрискови длъжници или с техни ценни книги 0.0 - - - 1340 От безупречни длъжници или с техни ценни книги 0.0 - - - 1341 От банки 0.0 - - - 2000 Съмнителни кредити – група А 0.2 - - - 2100 Обезпечени 0.2 - - - 2110 За правителството или гарантирани от него 0.2 - - - 2120 За безрискови длъжници или гарантирани от тях 0.2 - - - 2130 Гарантирани от безупречни длъжници 0.2 - - - 2200 Кредити и наличности в чуждестранна валута, непровизионирани по друг начин 0.2 - - - 2300 Други наличности, подлежащи на преоценка 0.2 - - - 3000 Съмнителни кредити – група Б 0.5 - - - 3100 Обезпечени 0.5 - - - 3110 За правителството или гарантирани от него 0.5 - - - 3120 За безрискови длъжници или гарантирани от тях 0.5 - - - 3130 Гарантирани от безупречни длъжници 0.5 - - - 4000 Безнадеждни кредити 1.0 - - - 4100 За длъжници в ликвидация или в несъстоятелност 1.0 - - - 4110 Обезпечени 1.0 - - - 4111 Гарантирани от правителството 1.0 - - - 4200 Други безнадеждни кредити 1.0 - - - 4210 Обезпечени 1.0 - - - 4211 Гарантирани от правителството 1.0 - - - (ХИЛ. ЛВ.) Код Наименование Предходен период Отчетен период 5000 Непостъпили приходи от лихви и други аналогични доходи 5100 Капитализирани непостъпили приходи от лихви и други аналогични доходи 5110 Добре обезпечени капитализирани непостъпили приходи 6000 Реструктурирани кредити 6100 Реструктурирани съмнителни кредити – група Б 6200 Реструктурирани безнадеждни кредити 7000 Общо необходими законови провизии 7100 Общо налични законови провизии 7200 Законови провизии за набиране (+) / освобождаване (-) ЗАПОВЕД № 100-00315 от 20 юли 1993 г. На основание чл. 52, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската народна банка нареждам да се обнародва в „Държавен вестник“ счетоводният баланс на Българската народна банка за юни 1993 г. Управител: Т. Вълчев Баланс на Българската народна банка към 30 юни 1993 г. (млн. лв.) Активи 92460 Наличност в български монети 94 Наличност в чуждестранна валута 2 Участие в международни институции 2379 Наличност в чуждестранни ценни книжа 11672 Предоставени депозити и кредити на ТБ 35030 Предоставени кредити на държавата 27746 Ценни книжа 1978 Други активи 13559 Пасиви 92460 Основен капитал 200 Резервни и други фондове 22556 Банкноти в обращение 22367 Текущи и депозитни сметки 40713 Други пасиви 6624 12168 КОМИТЕТ ПО ТУРИЗЪМ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ РЕШЕНИЕ № П-1 от 15 юли 1993 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 23 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 3 от Наредбата за реда за придобиване при облекчени условия на акции и дялове, собственост на държавата и общините (ДВ, бр. 81 от 1992 г.) Комитетът по туризъм РЕШИ : 1. Открива процедура за приватизация на „Интербалкан“ – ЕАД, София. 2. Обявява 1 август 1993 г. за начална дата за продажба на акции при облекчени условия. Заявленията за придобиването им се подават в тримесечен срок в дружеството. 3. Забранява извършването на разпоредителни сделки с имуществото на „Интербалкан“ – ЕАД. Председател: Е. Лозанов РЕШЕНИЕ № П-2 от 15 юли 1993 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 23 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 3 от Наредбата за реда за придобиване при облекчени условия на акции и дялове, собственост на държавата и общините (ДВ, бр. 81 от 1992 г.) Комитетът по туризъм РЕШИ : 1. Открива процедура за приватизация на „Интертур Импекс“ – ЕАД, София. 2. Обявява 1 август 1993 г. за начална дата за продажба на акции при облекчени условия. Заявленията за придобиването им се подават в тримесечен срок в дружеството. 3. Забранява извършването на разпоредителни сделки с имуществото на „Интертур Импекс“ – ЕАД. Председател: Е. Лозанов РЕШЕНИЕ № П-3 от 15 юли 1993 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 23 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 3 от Наредбата за реда за придобиване при облекчени условия на акции и дялове, собственост на държавата и общините (ДВ, бр. 81 от 1992 г.) Комитетът по туризъм РЕШИ : 1. Открива процедура за приватизация на „Плевентурист – 91“ – ЕООД, Плевен. 2. Обявява 1 август 1993 г. за начална дата за продажба на общ дял при облекчени условия. Заявленията за придобиването му се подават в тримесечен срок в дружеството. 3. Забранява извършването на разпоредителни сделки с имуществото на „Плевентурист – 91“ – ЕООД. Председател: Е. Лозанов