Наредба № 3 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация

Чл. 1

Тази наредба определя общите изисквания за пожарната безопасност на обектите в експлоатация и при извършване на монтажни, ремонтни и други видове дейности в тях.

Чл. 2

При осигуряване на пожарната безопасност на обектите наред с настоящата наредба се прилагат и други нормативни актове, осигуряващи противопожарната охрана.

Чл. 3

Ръководителите на учрежденията, организациите и фирмите съобразно особеностите на пожарната опасност в поверените им обекти и в съответствие с чл. 3 и 7 от Закона за противопожарната охрана разработват и издават наредби, заповеди и инструкции за организиране и осигуряване на противопожарната им охрана.

Чл. 4

Ръководителите на обекти при провеждане на мероприятия с масово събиране на хора предварително извършват проверка на всички помещения, евакуационни пътища и изходи, като вземат мерки за осигуряване на живота на хората и пожарната безопасност на сградите и помещенията.

Чл. 5

В края на работното време всеки работник (служител) е длъжен да провери и да остави в пожаробезопасно състояние своето работно място, апаратите, машините, съоръженията и др., с които работи.

Чл. 6

След приключване на работното време електрическите инсталации — силовата и осветителната (без дежурното осветление и денонощно работещите съоръжения), в обектите се изключват.

Чл. 7

(1) При реконструкция на цехове и замяна на оборудване без спиране на производствения процес ръководството на обекта разработва и изпълнява план за осигуряване на пожарната безопасност през този период, който предварително се съгласува със специализираните органи за противопожарна охрана.

(2) Когато дейността по предходната алинея се извършва от външна организация планът се разработва съвместно.

Чл. 8

При провеждане на вътрешни работи, свързани с изключване на участъци от водопроводната мрежа, излизане от строя на помпени станции, неизправности в пожароизвестителните и пожарогасителните инсталации, изтичане на вода от пожарните водееми или тяхното източване, незабавно се уведомява съответната противопожарна служба и се вземат необходимите мерки за осигуряване на пожарната безопасност на обекта.

Чл. 9

Производствените, административните и другите обекти се осигуряват с телефонна или друга връзка, свързваща ги с противопожарната служба на обекта или общината.

Чл. 10

Обектите се оборудват с необходимите уреди, съоръжения и средства за пожарогасене. Видът и тяхното количество се определят съвместно с органите на противопожарната охрана.

Чл. 11

(1) За ликвидирането на крупни производствени аварии и пожари ръководствата на обектите разработват съответни планове, които се съгласуват с органите на противопожарната охрана.

(2) Периодично, но не по-малко от веднъж в годината плановете за ликвидиране на пожари и аварии се проиграват практически.

Чл. 12

Ръководствата на обектите определят със заповед реда за ползуване на отоплителните уреди, местата за тютюнопушене и носят отговорност за спазването им. Чл. 13 (1) Ръководителите на учрежденията, организациите, фирмите и техните поделения назначават със заповед нещатните пожаротехнически комисии по чл. 4, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за противопожарната охрана (обн., ДВ, бр. 42 от 1980 г.; попр., бр. 45 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г.), с които определят числения състав, техните права, задължения и отговорности.

(2) Пожаротехническите комисии нямат право да отменят или изменят мероприятията и сроковете за тяхното изпълнение, предписани от специализираните органи за противопожарна охрана.

Чл. 14

(1) Територията на обекта постоянно се поддържа в добър порядък и системно се почиства от производствени и други отпадъци.

(2) Горимите производствени отпадъци се събират на определени пожарообезопасени места и периодично се изнасят извън района на обекта.

Чл. 15

(1) Към всички сгради, съоръжения, водоизточници и противопожарен инвентар в обектите се осигуряват и поддържат пътища и свободни достъпи.

(2) За предстоящо затваряне на отделни участъци от пътищата, което препятствува минаването на противопожарните автомобили, предварително се уведомява съответната противопожарна служба.

Чл. 16

Нормативно изнскващите се разстояния между сградите не могат да се използуват за складиране на материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, за паркиране на транспортни и други технически средства и построяване на временни сгради и съоръжения.

Чл. 17

(1) На прелезите на вътрешнообектните железопътни линии се поставя плътна настилка до горната част на релсата и се осигурява свободно преминаване на противопожарните автомобили.

(2) Престояване на вагони и локомотиви на местата на прелезите не се разрешава.

Чл. 18

На територията на взривоопасни и пожароопасни обекти (ако това не е свързано с технологичния процес на производството), а така също и в местата, където се съхраняват и преработват горими материали, ползуването на открит огън се забранява.

Чл. 19

(1) Всички производствени, служебни и спомагателни сгради и помещения постоянно се поддържат в добър порядък и чистота.

(2) В коридорите, изходите, тамбурите и на стълбите не се разрешава складирането на различни материали и оборудване. Всички врати на евакуационните изходи трябва свободно да се отварят навън за излизане от сградите.

Чл. 20

(1) Гардероби и шкафове за дрехи могат да се установяват само в отделни помещения, канцеларии и производствени помещения от категория „Д“ по пожарна опасност.

(2) Редът за смяна на омасленото работно облекло и неговото пожаробезопасно съхраняване се определя от ръководителя (отговорника) на обекта съгласувано с противопожарните органи.

Чл. 21

(1) На пожароопасните места и тези за тютюнопушене в обектите се поставят знаци за противопожарната охрана по БДС 11010—73.

(2) Местата за поставяне на знаците за противопожарна охрана се определят от ръководителите на обекти съгласувано с противопожарните органи.

Чл. 22

На видни места в производствени и други сгради с масово пребиваване на хора се поставят схеми за евакуация на хората от съответния етаж с обозначение на стаите (помещенията), евакуационните изходи и средствата за пожарогасене и сигнализация с необходимия подсинтелен текст.

Чл. 23

Таванските, сутеренните и техническите помещения, които не се използуват, се държат заключени.

Чл. 24

В производствените и административните сгради не се допускат:

1. изменението на функционалното предназначение и техническото преоборудване на помещенията без разработването на съответна документация, утвърдена по установения ред;

2. използуването и съхраняването в сутеренни помещения на леснозапалими течности, газове и химикални в количества, които могат да образуват общообемни взривоопасни концентрации;

3. задръстването на проходи, изходи, преддверия, вестибюли, холове, фоайета, стълбища и други пътища за евакуация с предмети, мебели, оборудване и тяхното използуване за работни места и складове;

4. устройването по пътищата за евакуация на турникети и други съоръжения, препятствуващи евакуацията на хората или намаляващи ширината на пътищата за евакуация;

5. премахване на предвидените в проекта врати на стълбищни клетки, коридори, преддверия, холове и вестибюли;

6. затваряне и закриване с мебели, оборудване и други предмети на евакуационни изходи, люкове, балкони, лоджини и вътрешни пожарни кранове и електрически табла.

Чл. 25

Производствените помещения и оборудването периодично се почистват от прах и други горими и взривоопасни отпадъци. Сроковете за почистване се установяват съгласно технологичните изисквания или се посочват в обектните (цеховите) инструкции.

Чл. 26

Техническото състояние на електрическите мрежи и електрооборудването трябва да осигурява тяхната пожаробезопасна експлоатация и да съответствува на Правилника за устройството на електрическите уредби (ПУЕУ — необнародван, отпечатан в отделна книга на ДИ „Техника“, 1980 г.).

Чл. 27

Всички неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които могат да предизвикат искрене, късо съединение, наддопустимо нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др., се отстраняват незабавно. Ако това е невъзможно, инсталациите и съоръженията се спират от експлоатация.

Чл. 28

Всички електропроводни линии и електрически съоръжения периодично се почистват от прах по разработен от ръководството на обекта график в зависимост от работната среда.

Чл. 29

При експлоатацията, ремонта и поддържането на електрическите инсталации, уреди и съоръжения не се допускат:

1. използуването на нестандартни или неизправни електрически уреди, апаратура и инсталации;

2. използуването на електрически ютин, котлони, чайници, бързовари и други електронагревателни уреди в канцеларии, производствени и складови помещения, здравни и учебни заведения, хотели и други обекти за масово пребиваване на хора извън специално оборудваните за тази цел пожаробезопасни места, определени със заповед на ръководителя на обекта;

3. оставянето без наблюдение на включени в електрическата мрежа електронагревателни уреди, телевизори, радиоапарати и др.;

4. разполагането на прожектори върху горими покривни и други конструкции;

5. съхраняването на суровини, готова продукция, транспортни и други технически средства върху ревизионните шахти на тунели с електрически кабели;

6. нарушаване на защитното изпълнение на съоръженията (IP и взривозащитата);

7. нарушаване на инструкциите за монтаж и експлоатация на предприятията производители;

8. работата на лица, непритежаващи необходимата квалификация.

Чл. 30

Отоплителните и вентилационните съоръжения на сградите и помещенията се устройват и експлоатират при спазване на съответните нормативни актове и технически изисквания, установени за тяхното производство, монтаж и ползуване.

Чл. 31

Преди есенно-зимния сезон отоплителните съоръжения и уреди се проверяват и ремонтират. В експлоатация се допускат само изправни и стандартни уреди и съоръжения.

Чл. 32

В котелните помещения не се допускат:

1. извършването на работи, несвързани с обслужването на съответната инсталация;

2. употребата на отпадъчни нефтопродукти и други леснозапалими и горими течности, които не са предвидени в техническите условия за експлоатация на оборудването;

3. изтичането на гориво от захранващата инсталация;

4. подаването на гориво при загасени и неизстинали горелки;

5. запалването на горивната инсталация, работеща на течно гориво, без предварително продухване;

6. работата при неизправна автоматика и КИП;

7. употребата на горелки без автоматична защита;

8. оставянето на работещи котли без контрол;

9. сушенето на горими предмети п материали върху конструкцията и оборудването на котлите и тръбопроводите.

Чл. 33

Лицата, извършващи почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните уреди и съоръжения, и тези, които ги използуват, са отговорници за тяхната пожаробезопасна експлоатация.

Чл. 34

Почистването на комините и печките от сажди се извършва в началото на отоплителния сезон и при необходимост, като се вземат мерки за пожарна безопасност.

Чл. 35

При експлоатацията на отоплителните уреди не се допускат:

1. употребата на леснозапалими и горими течности за разпалване;

2. сушенето и поставянето на горими предмети и материали върху уредите и на разстояние, по-малко от това, определено в инструкциите на заводите производители;

3. използуването на вентилационните канали в качеството на димоотводи;

4. повторното запалване на печки с течно гориво, преди те да са се охладили;

5. оставянето без контрол на включени електрически отоплителни уреди (с изключение на топлоакумулиращите печки и лъчистото отопление).

Чл. 36

Проверките на вентилационните инсталации и изправността на огнезащитните им устройства, както и тяхното почистване се извършват в срокове, осигуряващи пожарната им безопасност.

Чл. 37

В технологичните процеси се използуват само вещества и материали с установени параметри на пожарната и взривната им опасност.

Чл. 38

Параметрите на режима на технологичното оборудване и процеси, свързани с употребата на горими газове, леснозапалими течности, горими течности, горими прахове и взривоопасни смеси, се поддържат в съответствие с изискванията на технологичните инструкции и паспортната документация.

Чл. 39

Не се допуска експлоатацията на неизправно технологично и друго оборудване, което може да доведе до пожари и експлозии.

Чл. 40

Строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, отоплителните тела и инсталации се почистват периодично от взриво- и пожароопасни прахове и други горими материали по ред, установен от ръководството на обекта.

Чл. 41

Подгряването на изстинал продукт и на кристалохидратни запушвания по тръбопроводите се извършва с гореща вода, пара, пясък или по други безопасни начини.

Чл. 42

На резервоарите и апаратите за леснозапалими и горими течности и газове се установява и означава максималната граница на тяхното запълване.

Чл. 43

В процеса на експлоатацията на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на дихателните и предпазните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и другите устройства, гарантиращи безопасна работа.

Чл. 44

Планово-периодичните прегледи и ремонтите на оборудването се извършват съгласно изискванията на техническата и технологичната документация на съответните съоръжения.

Чл. 45

(1) При изтичане на леснозапалими и горими течности и газове от технологичното оборудване незабавно се вземат мерки за отстраняването на неизправностите.

(2) Топлоизолацията на технологичното оборудване, напоена с леснозапалими или горими течности, се заменя незабавно след ликвидиране на повредите, предизвикали изтичането на продукт.

Чл. 46

За разположението и реда на включване и спиране на основните и аварийните взриво- и пожароопасните, пожарозащитните и пожарогасителните комуникации се изработва схема, която се поставя на видно място.

Чл. 47

Обслужващият персонал е длъжен да знае технологичната схема на тръбопроводите, местата на пусково-спирателните устройства и да може да ги използува при аварии или пожар.

Редът и начинът за очистването на повърхността на апаратите и тръбопроводите от самозапалващи се отлагания се определят с инструкция, утвърдена от ръководителя на обекта.

Чл. 48

(1) Системите за евакуация на горими газове, леснозапалими и горими течности от вместномостите и апаратите в случай на авария или пожар се поддържат постоянно в изправност.

(2) Крановете на линиите за аварийно отвеждане на горими газове, леснозапалими и горими течности се означават и се осигурява свободен достъп до тях. Редът и последователността на операцията за аварийно отвеждане се определят с инструкция, утвърдена от ръководителя на обекта.

Чл. 47

Чл. 50

Не се допуска машините с движещи се механизми и апарати с бъркалки при обработване на взриво- и пожароопасни вещества и материали да работят с изключени и неизправни уповители на твърди предмети и частици и без ваземлване.

Чл. 51

Във взривоопасни зони всички дейности се извършват с искронеобразуващи инструменти. Обслужващият персонал ползува искронеобразуващи и антистатични обувки, работно облекло и бельо.

Чл. 52

При експлоатацията на оборудването всички огнепреградители се поддържат в постоянна изправност. Проверката на тяхното състояние и почистването се извършват в съответствие с установените изисквания на техническата и технологичната документация.

Чл. 53

Във взриво- и пожароопасни цехове и върху оборудването се поставят определените със съответния стандарт знаци, забраняващи ползуването на открит огън, а така също и знаци, предупреждаващи за внимание поради наличие на възпламеняващи се и взривни вещества.

Чл. 54

Откритите повреди по апаратите с горими газове, леснозапалими горими течности и взривоопасни вещества незабавно се отстраняват.

Чл. 55

За миене и обезмасляване на изделия и детайли се употребяват негорими състави, пасти, разтворители и други безопасни в пожарно отношение материали и инсталации. Допуска се след съгласуване с противопожарните органи употребата за тази дейност на леснозапалими и горими течности при спазване на необходимите мерки само в случаите, когато негоримите почистващи състави не са ефективни.

Чл. 56

Взривоопасните и горимите изходни суровини за боядисване, миене и други цели се доставят на работните места в готов вид. Приготвянето им се извършва в отделни помещения или на открити площадки при спазването на изискванията за пожарна безопасност.

Чл. 57

Разлетите или разсипаните взриво- и пожароопасни вещества и материали се събират и почистват незабавно.

Чл. 58

Празните съдове от използувани взривоопасни вещества и материали се държат плътно затворени и се съхраняват извън производствените помещения на специално определени площадки.

Чл. 59

(1) В лабораториите и другите места, предназначени за работа с пожаро- и взривоопасни течности и вещества, не се допуска съвместно съхраняване на сгъстен въздух и кислород в едно помещение с горими течности и масла.

(2) Употребата на огън за откриване на изтичането на газ от газопроводни инсталации и газови прибори не се разрешава.

(3) При провеждането на лабораторни работи в камините не се допуска съхраняването на материали, вещества и оборудване, които не се отнасят към изпълняваната работа или са в количества, по-големи от необходимите.

Чл. 60

Отработените леснозапалими и горими течности се събират в специален негорим и херметично затворен амбалаж, който след приключване на работата се изнася от лабораторията (помещението) и се съхранява на подходящо място. Изливането на леснозапалими и горими течности в канализацията не се допуска.

Чл. 61

Не се допуска оставянето без контрол на запалени горелки и други нагревателни уреди, които не са оборудвани със съответна автоматика.

Чл. 62

Не се допуска вареждането с втечени и състени горими газове на съдове, работещи под налягане и неосвидетелствувани за якост.

Чл. 63

(1) В складовите помещения без рафтове материалите са складират на фигури. Местата ва подреждане на фигурите се означават с органичителни линии. Височината на фигурите да не вадвишава 5 м при липса на пожарогасителни внеталации.

(2) Срещу вратите на складовете се оставят проходи (пътеки), широки на по-малко от 1 м. Проходите в вакритите складове, под навеси, а така също и празните пространства между фигурите на откритите площадки се означават и се поддържат свободни от всякакви материали.

(3) Преди разтоварването на насилни пожароопасни вещества и материали мястото, определено за складиране, се почиства от други горими материали.

Чл. 64

При съхраняването на взриво- и пожароопасни вещества и материали се спазват изискванията на съответните технологични и други инструкции.

Чл. 65

Гариране и ремонт на товарно-разтоварни и транспортни средства в складови помещения, както и съхраняването на амбалаж в тях не се допуска.

Чл. 66

Не се допуска съхраняването на окислители (водороден прекис, неговите високократни разтвори и други) с основи, метални соли и други органични съединения. Те се съхраняват на тъмно и прохладно място в самостоятелни добре вентилирани помещения.

Чл. 67

Върху амбалажа, предназначен за съхраняване на взриво- и пожароопасни вещества и материали, се поставя надпис (етикет) с наименованието на материала и знак за съответна опасност съгласно БДС.

Чл. 68

При откриване на изтичане на газ от бутилките те незабавно се изнасят от склада и се вземат мерки за тяхното обезопасяване.

Чл. 69

Площадките за складиране на дървен материал, въглища, бутилки с горими газове, съдове с леснозапалими и горими течности се почистват от горими материали и тревна растителност или се покриват със слой от пясък или пръст.

Чл. 70

Не се допуска складирането на въглища над източници на топлина (паропроводи с гореща вода и др.), а така също и над тукели с електрически кабели.

Чл. 71

Не се разрешава приемането на склад, транспортирането на ленти и товаренето в транспортни средства на самовъзпламеняващи се вещества и материали с изразени признаци на самозапалвания (тлеене, пушек, висока температура).

Чл. 72

Не се допуска използуването на открит огън на разстояние, по-малко от 50 м от пожаро- и взривоопасни обекти.

Чл. 73

На местата, където се извършват товарно-разтоварни работи с взриво- и пожароопасни материали, не се допуска използуването на открит огън, необезопасена техника и транспортни средства за работа в съответната среда.

Чл. 74

Шофьори, машинисти, кранисти и др. очакващи товарене или разтоварване, или по време на извършване ма товарно-разтоварните работи не трябва да оставят транспортните и другите средства без наблюдение.

Чл. 75

При забелязване на повреден амбалаж (опаковка), разсипани или разлети вещества незабавно се отделя повреденият амбалаж (опаковка), подът се почиства и се събират разсипаните или разлетите взриво- и пожароопасни материали.

Чл. 76

При извършване на товарно-разтоварните работи с взриво- и пожароопасни материали се спазват изискванията на маркировката и предупредителните надписи на опаковката.

Чл. 77

Не се допуска извършването на товарно-разтоварни работи с взриво- и пожароопасни материали при работещи двигатели на транспортните средства.

Чл. 78

При превозване на взриво- и пожароопасни вещества и материали на превозните средства и на всяко място, където те са разтоварени, се поставя знак за безопасност съгласно БДС 11010—73. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДВИ

§ 1

(1) По смисъла на тази наредба обектът е структурно обособено звено от материалната и духовната сфера.

1. В т. 1 на ал. 2 думите след „научно-техническо сътрудничество“ се заличават.

2. В ал. 2 се създава нова точка 5: „5. стипендианти на обществени, стопански и други организации от страната и чужбина на тяхна финансова издръжка.“

(2) В големи производствени фирми, сдружения и други организации за обект се счита всеки отделен завод, поделение или производство, а в селското стопанство — кооператив, бригада или друго териториално обособено производствено звено. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДВИ

В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

§ 2

При констатиране на несъответствия между състоянието на обектите и изискванията на тази наредба и другите нормативни актове по противопожарна охрана съгласувано с противопожарните органи могат да се осъществят допълнителни мероприятия за осигуряване на пожарната им безопасност.

Член 7 се изменя така: „Чл. 7. Всички въпроси по преместването на чуждестранните учащи се, приети в изпълнение на плановете за културно и научно сътрудничество и други междуправителствени споразумения, от една специалност в друга и от едно учебно заведение в друго се решават от Министерството на науката и висшето образование съгласувано с висшето учебно заведение.“

§ 3

За неуредени въпроси в тази наредба при осъществяване на различни производствени и други дейности се прилагат изискванията на съответните нормативни актове по противопожарна охрана.

В чл. 18 думите „Правилника за приложение на Закона за висшето образование“ се заменят със „Закон за академичната автономия на висшите учебни заведения“.

§ 4

Нарушителите на тази наредба носят административнонаказателна отговорност по вид и размери, определени в Закона за противопожарната охрана.

Създава се нов член 39а: „Чл. 39а. (1) Стипендиите на чуждестранните студенти се изплащат: 1. по т. 1 и 2 на ал. 2 на чл. 1 — от средствата за издръжка, предоставени на висшето учебно заведение; 2. по т. 5 на ал. 2 на чл. 1 — от средствата, преведени от спонсориращата организация. (2) Български организации, които спонсорират обучението на чуждестранните граждани в страната, не могат да получават от тях средства във валута.“

§ 5

Тази наредба се издава на основание параграф 6 от Закона за противопожарната охрана.

Отменят се чл. 23, 38, 46 и ал. 2 на чл. 39.

§ 6

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националната служба „Противопожарна охрана“ при МВР и нейните органи в страната. Министър: А. Семерджев 12827 МИНИСТЕРСТВО НА НАУКАТА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 за реда на приемане и обучение на чуждестранни граждани във висшите и средните специални учебни заведения на НРБ (ДВ, бр. 15 от 1986 г.)

Навсякъде в текста на наредбата думите „Министерство на народната просвета“ и „Министерство на народната просвета — Съвет за висше образование“ се заменят с „Министерство на науката и висшето образование“.

§ 1

§ 2

§ 3

§ 4

§ 5

§ 6

§ 1

Алинея 2 на чл. 2 се изменя така: „(2) На аспирантите, защитили дисертационен труд, се присъжда научна степен в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и актовете за прилагането му.“

§ 2

Алинея 2 на чл. 4 се изменя така: „(2) На защитилите докторска дисертация чуждестранни граждани се присъжда научна степен съгласно Закона за научните степени и научните звания и актовете за прилагането му.“

§ 3

Член 20 се изменя така: „Чл. 20. Редовните аспиранти, завършили висшето си образование извън НР България, изучават през първите две години на аспирантурата задължително български език.“

§ 4

Алинея 1 на чл. 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Аспирантите полагат изпитите си от кандидатския минимум съгласно утвърдения индивидуален план.“

§ 5

Член 23 се изменя така: „Чл. 23. Аспиранти, които не покажат способности в провеждането на научните изследвания, не изпълняват работните си програми или нарушават законите на НРБ, се отчисляват с мотивирана заповед от ректора на висшето учебно заведение, директора (ръководителя) на научноизследователската организация.“

§ 6

Алинея 4 на чл. 39 се изменя така: „(4) Чуждестранните граждани, прекъснали аспирантурата за срок повече от три месеца, с изключение на прекъсналите поради болест или майчинство, не могат да ползуват аспирантски права, както и да пребивават в целевия жилищен фонд.“

§ 7

Член 48 се изменя така: „Чл. 48. Въпросите, свързани с приемането, обучението и материалното осигуряване на чуждестранните аспиранти и специализанти, които не са уредени в тази наредба, се решават по взаимна договореност между ръководствата на висшите учебни заведения или научноизследователските организации и Министерството на науката и висшето образование.“

§ 8

Второто изречение на ал. 1 на чл. 19 и текстът в т. 2 на ал. 1 на чл. 6 след думата „младежта“ се заличават.

§ 9

Отменят се чл. 7, 8, 9, ал. 2 на чл. 40 и ал. 2 на чл. 41.

§ 10

Навсякъде в текста на наредбата думите „Министерство на народната просвета“ и „министър на народната просвета“ се заменят с „Министерство на науката и висшето образование“ и „министър на науката и висшето образование“.