Указ № 56 за стопанската дейност

Чл. 1

(1) Този указ се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство.

(2) Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост.

Чл. 2

(1) Основна форма за осъществяване на стопанска дейност е фирмата.

(2) В духовната сфера могат да се образуват издателски, рекламни, импресарски, изложбени и други къщи, които работят като фирми.

(3) Отделни граждани и колективи от граждани могат да извършват стопанска дейност и без да регистрират фирми.

Чл. 3

Чуждестранни юридически и физически лица извършват стопанска дейност в страната при условията на този указ.

Чл. 4

(1) На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.

(2) Стопанската дейност и инвестициите на чуждестранните лица в страната са под закрилата на държавата. Държавата осигурява еднакви икономически и правни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиции в страната на всички чуждестранни лица.

(3) Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този указ да не се прилагат изцяло или отчасти за стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, в които спрямо български фирми се прилагат дискриминационни мерки.

Чл. 5

Стопанската дейност се осъществява при съчетаване на планово-регулиращите функции на държавата по стратегията и целите на социално-икономическото развитие със самостоятелността на фирмите, с действието на пазарните механизми и в съответствие със закона.

Чл. 6

Стопанска дейност в страната не може да се извършва, без да се спазват изнсиванията на аливане на природната среда.

Чл. 7

Държавата не отговаря за задълженията на фирмите, както и фирмите не отговарят за задълженията на държавата или на други фирми.

Чл. 8

Фирмите и другите юридически лица могат да образуват дружествени фирми и да се обединяват в съюзи.

Чл. 9

Ежегодно до 31 март на следващата година фирмата представя на данъчния орган по седалището и счетоводен отчет и баланс, заверени от правоспособно лице.

Чл. 10

(1) Фирмата е имуществено, социално и организационно обособен участник в стопанската дейност с отделно наименование и работи на стопанска сметка. Фирмата е юридическо лице освен едноличните и колективните фирми на гражданите.

(2) Фирмите могат да бъдат: държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и фирми на граждани.

Чл. 11

(1) Инициатива за образуване, реорганизиране или прекратяване на фирма може да имат: държавен орган, обществена организация, банка, съществуваща фирма и граждани.

(2) Образуването, реорганизирането и прекратяването на фирмата се регистрира в окръжния съд по седалището ѝ. Решението на съда за фирмите, които са юридически лица, се обнародва в Държавен вестник, от която дата възниква, съответно се реорганизира или прекратява юридическото лице.

(3) Съдът регистрира фирмата въз основа на:

1. учредителен акт, който в зависимост от вида на фирмата може да бъде:

2. устава на фирмата доколкото законодателството изисква устав, отделен от учредителния договор и други документи, предвидени с правилника за прилагане на този указ.

(4) В регистъра се вписват: наименованието, седалището, предметът на дейност, уставният фонд, поделенията, органите и лицата, които представляват фирмата, както и настъпните промени, и се прилагат образци от подписите на лицата, които я представляват.

(5) Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 12

Фирмата се прекратява по решение на съответния орган или лице по чл. 11, ал. 3, а в случай на несъстоятелност или когато извършва спекулативна дейност и други тежки нарушения на закона — по решение на окръжния съд.

Чл. 13

(1) Фирмите се разпореждат с имуществото си свободно освен в случаите, определени със закон.

(2) Държавните и общинските фирми по решение на управителните съвети продават:

1. движими основни средства;

2. недвижими имоти, както и техния внос в дружества с одобрение на органа по чл. 11, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“. Не могат да се продават недвижими имоти, придобити от държавата въз основа на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост или изкупени по реда на Постановление № 60 на Министерския съвет от 1975 г.

(3) Продажбата на отделни обекти на държавни и общински фирми: магазини, ресторанти, ателиета, цехове, работилници, бензиностанции, складови помещения и офиси, се извършва по решение на управителните съвети на фирмите с одобрение на органа по чл. 11, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“.

(4) Продажбите по предходните алинеи се извършват само чрез търг. Началната цена на имуществото по ал. 2 и 3 се определя от органа по чл. 11, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“ въз основа на писмено заключение на независими експерти, определени измежду лицата, включени в списък, утвърден от министъра на правосъдието и министъра на финансите. Търгът се извършва по ред, установен с наредба от Министерския съвет.

(5) Средствата, получени от продажбата по ал. 1, т. 2 и ал. 3, се разпределят, както следва: 30 на сто се внасят в държавния инвестиционен фонд, съответно в общинския инвестиционен фонд, и се използват по ред, определен със закон; 40 на сто остават на разположение на фирмите и могат да се разходват за инвестиционни цели и 30 на сто се внасят за погасяване на държавния дълг.

(6) Не могат да бъдат експерти лица, които са:

1. осъждани за умишлени престъпления или са лишени от право да заемат отчетническа длъжност;

2. заинтересувани от продажбата.

(7) Експертите нямат право:

1. да съобщават на трети лица факти и обстоятелства във връзка с оценяването, които могат да имат значение за вземане на решение за покупка;

2. да придобиват лично или чрез трети лица имущества, продадени по ал. 2;

3. да участвуват в дружество, ако са оценявали дяловото участие на съдружниците.

Чл. 13а

Държавните и общинските фирми не могат да прехвърлят акции и дялове.

Чл. 14

Спрямо стопанската дейност на кооперативните и на обществените организации се прилага този указ доколкото със закон или указ не е предвидено друго.

Чл. 15

(1) Фирмите могат да образуват, реорганизират и прекратяват дъщерни фирми по реда на чл. 11. Дъщерната фирма е юридическо лице.

(2) Самостоятелна фирма след съгласие от органа, предоставил имуществото за образуването ѝ, може да приеме статут на дъщерна фирма по договор с приемащата фирма. Тази промяна се вписва в регистъра по чл. 11.

(3) Половината плюс един от членовете на управителния съвет на дъщерната фирма се определят от управителния съвет на фирмата, която я е образувала или приела.

Чл. 16

(1) Фирмите сами определят:

1. вътрешнофирмената организационна и производствена структура (институти, заводи, фабрики, магазини, цехове и други поделения);

2. правата, задълженията и отговорностите на подсленията и начина на взаимодействие между тях;

3. вътрешнофирменото управление.

(2) Поделенията на държавните и общинските фирми се изграждат и работят на принципите на самоуправлението и стопанската сметка. Тези поделения проявяват инициатива при провеждане на стопанската политика на фирмата и:

1. имат отделна банкова сметка и баланс;

2. запазват изцяло амортизационните отчисления за основен ремонт;

3. се разпореждат самостоятелно със средствата за работна заплата и за социално-битови и културни мероприятия;

4. имат други правомощния, определени с устройствения правилник на фирмата.

2-dup. Създава се следната нова ал. 3: „(3) Ръководителят на поделение по предходната алинея се смята упълномощен да сключва договори и да участвува в съдебни и арбитражни дела във връзка с дейността на поделението от името и за сметка на фирмата. При неплатежно-способност на поделението фирмата отговаря за поетите от ръководителя на поделението задължения.

Чл. 17

(1) Фирмите могат да осъществяват стопанска дейност съгласно предмета на регистрацията им и всякакви други стопански дейности с изключение на забранените със закон.

(2) Фирмите —, извършват външноикономическа дейност при условията на този указ самостоятелно, чрез дружество, в което участвуват, или чрез друга фирма.

(3) Външноикономическата дейност на фирмите, включително образуване и участие в задгранични дружества и други инвестиции в чужбина, се извършва свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите, предвидени с този указ.

Чл. 18

(1) Министерският съвет може да забранява износа на определени от него стоки и услуги или за срок до една година да установява износни квоти и експортни такси.

(2) Министерският съвет може да забранява вноса и да установява вносни квоти за стоки и услуги от страни, които прилагат подобни мерки по отношение на български стоки и услуги, както и в изпълнение на международни договори, по които е страна българската държава.

(3) Министерският съвет може да установява условия за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване на ценни книжа и недвижими имоти, както и за прехвърляне и поддържане на авоари в чужбина. Условията за инвестиции не могат да създават разрешителен режим по целесъобразност за отделната инвестиция.

Чл. 19

(1) Условията и ограниченията на износа и вноса по предходния член и ограните, които са натоварени с прилагането и контрола за спазването им, се обнародват в „Държавен вестник“. Забранява се предоставянето на административна компетентност във връзка с външноикономическа дейност на фирми и други стопански организации.

(2) Огранът, на който са възложени прилагането и контролът за спазването на условията и ограниченията по предходния член, е длъжен да осигури на всички заинтересувани актуална информация за определените квоти и да им предоставя равноправни конкурентни условия за извършване на внос, износ или инвестиции в чужбина.

(3) Огранът по предходния член е длъжен да обнародва в „Държавен вестник“ реда и условията за участие в квоти. Той се произнася по дадените молби в тридневен срок. Ногато издаването на съответния акт става въз основа на конкурент, срокът тече от приключването на конкурента. Отказът да се издаде исканият акт трябва да бъде мотивиран. Актът или отказът да се издаде съответният акт, с който се допуска или прегражда възможността за извършване на външноикономическа сделка, се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 20

(1) Имуществото на фирмата се състои от право на собственост, съответно на стопанисване, ползуване и други вещни права, права върху обекти на интелектуална собственост, ценни книги, дялово участие в сдружения, вземания и други права и задължения.

(2) Фирмите могат да предоставят под аренда свои обекти за стопанисване на граждани и на други фирми по ред, определен с правилника за прилагане на указа.

(3) Фирмите могат да издават облигации при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на указа.

Чл. 21

(1) Фирмите могат да издават трудови акции по ред, установен с правилника за прилагане на указа.

(2) Трудовите акции могат да се придобиват от лица, които са в трудови правоотношения с фирмата не по-малко от една година.

(3) Трудовите акции са поименни, с номинална стойност на една трудова акция 50 лв. Те дават право на дивиденти от годишната печалба и се изкупуват задължително от фирмата по номиналната им стойност при поискване на притежателя и при прекратяване на трудовото правоотношение.

(4) Управителният съвет на фирмата определя максималния брой на трудовите акции, които може да притежава член на трудовия колектив,.

(5) Пенсионерите могат да запазят трудовите си акции,.

(6) Трудовите акции се наследяват. Акциите на наследници, които не са в трудови правоотношения с фирмата, се изкупуват от нея по номиналната им стойност.

Чл. 22

Органи на държавната и общинската фирма и на фирмата на обществена организация са: общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.

Чл. 23

(1) Общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове. То приема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

(2) Общото събрание обсъжда плана на фирмата и приема насоки за социалното развитие на трудовия колектив.

Чл. 24

(1) Половината плюс един от членовете на управителния и на контролния съвет се определят от органите и организациите, предоставили имуществото за образуване на фирмата, а останалите се избират от общото събрание (събранието на пълномощниците).

(2) Управителният и контролният съвет и ръководителят се избират за срок до 5 години.

(3) Управителният съвет:

1. приема устройствения правилник на фирмата;

2. определя стратегията и приема плановете за развитие на фирмата и правилата за организацията и управлението на стопанската дейност;

3. избира и освобождава председателя на управителния съвет, ръководителя на фирмата и неговите заместници;

4. определя трудовото възнаграждение, дава поощрения и налага наказания на избраните от него длъжностни лица;

5. взема решения за образуване, реорганизиране и прекратяване на дъщерни фирми;

6. приема годишния отчет за стопанската дейност на фирмата, годишния баланс и разпределението на доходите;

7. взема решение за издаване на облигации и трудови акции.

Чл. 25

(1) Чл. 25. (1) За членове на управителния съвет и за негов председател могат да бъдат избирани и лица, които не са в трудови правоотношения с фирмата, с изключение на: 1. народните представители; 2. членовете на правителството; 3. председателите, заместник-председателите и секретарите на изпълнителните комитети на областните и общинските народни съвети, председателите на комисии, както и кметовете, заместник-кметовете и секретарите на кметствата; 4. Главния секретар, секретарите, началник-отделите, ръководителите на направления и съветниците на Министерския съвет; 5. председателите, заместник-председателите, началниците на управления и главните експерти в комитетите при Министерския съвет; 6. заместник-министрите, началниците на управления, главните експерти в министерствата и приравнените към тях; 7. председателите, заместник-председателите, главните директори и директорите на Българска народна банка и на търговските банки с държавно участие над 50 на сто; 8. съдиите, арбитрите, нотариусите, съдия-изпълнителите и прокурорите; 9. свръхсрочнослужещите във Въоръжените сили на републиката и офицерския и сержантския състав на Министерството на вътрешните работи; 10. служителите при председателя (президента) на републиката.

(2) Председателят на управителния съвет и ръководителят на фирмата могат да бъдат чуждестранни граждани.

Чл. 26

(1) Членовете на управителния съвет получават годишно възнаграждение за сметка на средствата за работна заплата на фирмата, размерът на което се определя в зависимост от крайните резултати от дейността й.

(2) Членовете на управителния съвет носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на фирмата.

Чл. 27

(1) Ръководителят на фирмата:

1. организира, ръководи и контролира дейността на фирмата по принципа на единоначалното и осигурява стопанисването и опазването на нейното имущество;

2. представлява фирмата и изпълнява функциите, които са му възложени с нормативен акт или от управителния съвет.

(2) Управителният съвет не се намесва в оперативната работа на ръководителя.

(3) Ръководителят по право е член на управителния съвет.

(4) При необходимост в помощ на ръководителя се образува оперативно бюро, в което се включват заместниците му и други определени от него лица.

(5) Ръководителят може да бъде освободен предсрочно от управителния съвет или от съответния орган по чл. 11, ал. 3 само когато допусне нарушения на нормативни актове, лошо стопанисване на имуществото или ръководи неефективно фирмата.

(6) Решението за освобождаване на ръководителя може да се обжалва пред районния съд по седалището на фирмата.

Чл. 28

Контролният съвет проверява изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и опазването на имуществото на фирмата. Той се отчита за дейността си пред общото събрание.

Чл. 29

Не може да бъде член на управителен, на контролен съвет, контрольор или ръководител на фирма лице, което:

1. е осъждано за умишлено престъпление;

2. не може да заема материалноотговорна длъжност;

3. е било член на управителен съвет или ръководител на фирма, прекратена поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. е съпруг или роднина до трета степен включително по права или по съребрена линия на член на управителния съвет, на контролния съвет или на ръководителя на фирмата.

Чл. 30

(1) Фирмите могат да образуват икономически групировки за провеждане на стратегията в определена област, за изработване на основни инвестиционни решения, за маркетинг, за управление на иновационните процеси и други.

(2) Конкретните задачи и компетентността на икономическата групировка и нейните органи се определят от фирмите с договор.

Чл. 31

(отменен)

Фирмите и техните съюзи могат да членуват в Индустриално-търговски съюз. Органите на съюза се избират на конгрес, който приема и неговия устав.

Чл. 32

Акционерна е фирмата, чийто уставен фонд е разпределен в акции.

Чл. 33

(1) Акционерната фирма се учредява въз основа на учредителен договор и устав.

(2) Органи на акционерната фирма са: общото събрание на акционерите, управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.

Чл. 34

(1) Уставният фонд и акциите се определят по номинална стойност в левове. Минималната номинална стойност на уставния фонд е един милион лева.

(2) Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Български граждани могат да придобиват само поименни акции по ред, определен от Министерския съвет.

(3) Минималната номинална стойност на една акция е хиляда лева.

(4) Една акция дава право на един глас в събранието на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.

Чл. 35

Учредители на акционерната фирма могат да бъдат две или повече юридически или дееспособни физически лица.

Чл. 36

За регистриране на акционерната фирма е необходимо:

1. да е приет уставът;

2. да са записани всички акции;

3. да е внесен 30 на сто от уставния фонд;

4. да са избрани управителният и контролният орган;

5. да са изпълнени особените изисквания, предвидени в този указ и в правилника за прилагането му.

Чл. 37

В устава на акционерната фирма се определят:

1. наименованието и седалището на фирмата;

2. предметът на дейност;

3. уставният фонд;

4. броят и номиналната стойност на акциите, включително броят на поименните акции и акциите на приносител;

5. начинът на вземане на решения от колективните органи на фирмата;

6. условията и начинът за внасяне на цялата номинална стойност на акциите и последиците от неизпълнението на това задължение;

7. начинът на разпределяне на печалбата, покриване на загубата и определяне на дивидента, условията и начинът на изплащането му;

8. начинът за свикване и компетентността на общото събрание на акционерите;

9. начинът на избиране и свикване на управителния и контролния съвет, мандатът и правомощнята им;

10. редът за намаляване и увеличаване на уставния фонд.

Чл. 38

(1) Общото събрание на акционерите:

1. изменя и допълва устава;

2. определя основните насоки за дейността на фирмата;

3. взема решение за рсорганизация или прекратяване на фирмата;

4. определя броя, избира и освобождава членовете на управителния и на контролния съвет и определя възнаграждението им за участие в тях;

5. одобрява баланса, равноределението на доходите и отчета на управителния съвет ва дейността и резултатите на фирмата и взема решение за освобождаване на членовете му от отговорност;

6. одобрява доклада на контролния съвет;

7. приема решение за издаване на облигации и трудови акции;

8. приема решение за намаляване или увеличаване на уставния фонд;

9. назначава ликвидаторите освен в случай на несъстоятелност на фирмата.

(2) Решенията на общото събрание по т. 1, 3, 8 и 9 на предходната алинея влизат в сила след вписването им във фирмения регистър при окръжния съд. Тези решения се вземат с мнозинство на притежателите на не по-малко от 3/4 от акциите.

Чл. 39

(1) Управителният съвет:

1. приема и предлага за одобряване от общото събрание годишния отчет и баланса;

2. приема планове и програми за дейността на фирмата;

3. предлага на общото събрание увеличаване или намаляване на уставния фонд;

4. избира и освобождава от длъжност ръководителя и неговите заместници и определя заплатите им;

5. избира между членовете си председател;

6. одобрява правилата за ограничащия на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и другите вътрешни правила на фирмата;

7. взема решение за откриване или закриване на дъщерни фирми, поделения и представителства и за участие или прекратяване на участие в дружества в страната и в чужбина;

8. взема решение за образуване на нарични фондове и определя реда за набирането и изразходването им;

9. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права, ползуване на инвестиционни кредити даване на гаранции и поемане на поръчителство, придобиване и предоставяне на лицензии, участие в търгове и конкурси;

10. обсъжда и решава всички въпроси освен тези, които са от компетентността на общото събрание на акционерите.

(2) Решенията по т. 1, 3, 4, 7 и 9 на предходната алинея се вземат с мнозинство от 2/3 от членовете на управителния съвет.

(3) Управителният съвет може да взема решения неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.

Чл. 40

Ръководителят на акционерната фирма се избира за текущия мандат на управителния съвет и става негов член по право.

Чл. 41

Ежегодно до 31 март управителният съвет е длъжен да публикува в централен ежедневник баланса за предходната година. Заедно с баланса се публикуват:

1. печалбите и загубите за всяка от последните 5 години;

2. изплатените за всяка от последните 5 години дивиденти.

Чл. 42

(1) Всеки акционер в двуседмичен срок от узнаването може да поиска от окръжния съд отмяна на незаконосъбравните или противоуставните решения на общото събрание на акционерите и на управителния съвет.

(2) Съдът равглежда делото с участието на прожурод. Решението на съда е оноичателно.

Чл. 43

Извън общите и предвидените в устава основания ва прекратяване на фирмете акционерната фирма се прекратява и когато уставният фонд спадне под един милион лева.

Чл. 44

(1) Фирмата с ограничена отговорност има уставен фонд, в който съдружниците имат дялове.

(2) Отговорността на съдружниците за задължения на фирмата е ограничена до дяловите вноски, които са направили или са длъжни да изправят в уставния фонд.

(3) Дяловете са неделими. Уставният фонд не може да бъде по-малък от 50 000 лв.

Чл. 45

(1) Фирма с ограничена отговорност се образува най-малко от две юридически и/или дееспособни физически лица във основа на учредителен договор — устав, приет от съдружниците.

(2) В устава се определят:

1. наименованието и седалището на фирмата;

2. предметът на дейност;

3. уставният фонд и дяловете, които поемат отделните съдружници;

4. условнята или срокът за прекратяване на фирмата.

Чл. 46

Органи на фирмата са: общото събрание на съдружниците, ръководителят и контролният съвет или контрольорът.

Чл. 47

(1) Общото събрание се състои от по един представител на всеки съдружник и един представител на трудовия колектив на фирмата, който има съвещателен глас.

(2) Ръководителят на фирмата и председателят на контролния съвет участвуват в васеданията на общото събрание със съвещателен глас.

(3) Общото събрание на съдружниците:

1. изменя и допълва устава;

2. приема нови съдружници, дава съгласие за прехвърлине на дял на нов член или па друг съдружник и изключва съдружници от фирмата;

3. приема годишния отчет и баланса и разпределя печалбата между съдружниците;

4. взема решение за увеличаване и намаляване на уставния фонд;

5. избира за срок до 5 години и освобождава от длъжност ръководителя;

6. избира за срок до 5 години контролен съвет или контрольор и определя възнаграждението им;

7. взема решение за откриване или закриване на поделения, представителства и за участие или прекратяване на участието във фирми в страната и в чужбина;

8. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях и за ползуване на инвестиционни кредити;

9. взема решение за издаване на облигации и трудови акции.

(4) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в уставния фонд.

(5) Решенията по ал. 3, т. 1 и 9 се вземат с единодушие, а по т. 4, 7 и 8 с обикновене двигането, освен ако в устава е предвидено друго.

(6) Представителят на акционерната съдружник не гласува при вземане на решението за лиключване.

Чл. 48

(1) Съдружник може да бъде изключен от фирмата, когато не е внесъл уговорената дялова вносна в срока до договора или не е изпълнен други свои задължения съгласно устава.

(2) Ако с еднодушно решение на общото събрание делът на няключения съдружник не се изкупи от останалите съдружници или не се приеме дов член, с неговата стойност се намалява уставният фонд.

(3) Изключеният съдружник има право да получи по-малката сума между номиналната стойност на дела или действителната му стойност според баланса.

Чл. 49

Съдружникът се освобождава от фирмата при условията да учредителния договор. В случая се прилагат разпоредбите на ал. 2 и 3 на предходния член.

Чл. 50

Всеки съдружник може да поиска отмяна на незаконосъбравни или противоуставни решения на общото събрание по реда на чл. 42.

Чл. 51

Фирмата се прекратява с единодушно решение на общото събрание.

Чл. 60

(1) Върху имуществото на фирмата на граждани не може да се налага запор или възбрана за задължения на съдружниците. Не се допуска прихващане на задължения на съдружник срещу вземания на фирмата и на задължения на фирмата срещу вземания на съдружник.

(2) Когато кредиторите на някои от съдружниците не са удовлетворени от личното му имущество, те могат да насочат изпълнението върху дела на длъжника във фирмата. Съдружниците могат да изплатят дълга в размера на дела на съдружника в срок от 3 месеца от датата на поискването. Ако не сторят това, фирмата се прекратява от съда по искаче на кредиторите.

Чл. 61

(1) Едноличната фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на гражданина под запрещение, освен ако наследниците или някой от тях я пререгистрират на свое име.

(2) Дружествената фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на някой от съдружниците под запрещение, освен ако е уговорено друго.

(3) Всеки съдружник може да напусне дружествената фирма с предизвестие от една година, ако не е уговорено друго.

Чл. 62

Фирмата на граждани се регистрира в окръжния съд по реда на чл. 11.

Чл. 63

(1) Във фирма на граждани могат да работят по трудов договор работници и служители при спазване на изискванията на трудовото законодателство. С индивидуалния трудов договор може да се уговори участие на работника в печалбите и загубите на фирмата.

(2)

Чл. 64

Фирмите на граждани, както и индивидуалните производители могат да образуват съюзи за защита на икономическите и социалните си интереси.

Чл. 65

(1) Неплатежоспособната фирма се обявява в несъстоятелност.

(2) На фирмата, изпаднала в неплатежоспособност или обявена в несъстоятелност, може да се окаже помощ от държавата или по споразумение с кредиторите.

(3) В случай че несъстоятелността не може да се преодолее по реда на ал. 2, пристъпва се към ликвидация на фирмата по реда на тази глава.

(4) Ликвидацията на фирмата при другите случаи на прекратяване се урежда от правилника за прилагане на указа.

Чл. 66

(1) Фирмата е неплатежоспособна, ако повече от 60 дни не изпълнява отделно парично задължение поради липса на парични средства по сметките си в обслужващите я банки, които обявяват състоянието на неплатежоспособност.

(2) При обявена неплатежоспособност между фирмата и кредиторите ѝ се провежда производство за споразумение.

(3) Производството за споразумение започва по искане на фирмата или на някои от кредиторите до една от обслужващите банки. Ръководителят на фирмата в 14-дневен срок от откриване на производството уведомява с писмо с обратна разписка всички кредитори по изискуеми вземания.

(4) В производството за споразумение кредиторите и длъжникът могат да приемат мерки за възстановяване платежоспособността на длъжника, като му окажат финансова или друга помощ, отсрочат или разсрочат погасяването на задълженията.

(5) Производството за споразумение се ръководи от председателя на банката, при която е образувано производството, или от определен от него служител на банката.

(6) В производството за споразумение може да участвува и представител на държавата, определен от компетентния държавен орган.

(7) Производството за споразумение трябва да приключи в едномесечен срок от започването. По съгласие между кредиторите и длъжника срокът може да бъде удължен.

Чл. 67

(1) Ако не се постигне споразумение по предходния член, председателят на банката, който ръководи производството за споразумение, е длъжен в 3-дневен срок писмено да уведоми окръжния съд, където е регистрирана фирмата.

(2) Въз основа на съобщението по предходната алинея съдът образува дело за обявяване на несъстоятелност. Делото може да се образува и по искане на самата фирма, на кредиторите или на прокурора.

(3) Съдът дава на длъжника подходящ срок, в който да представи:

1. баланс към деня на образуване на делото;

2. списък на вземанията и задълженията на фирмата;

3. данни за наличното имущество и неговата стойност по счетоводните книги.

Чл. 68

(1) Въз основа на представените данни по предходния член след изслушване на длъжника и на встъпилите в процеса кредитори съдът обявява с решение несъстоятелността и датата на спиране на плащанията.

(2) С решението по предходната алинея съдът:

1. назначава ликвидатор — едно или повече лица;

2. налага запор или възбрана върху имуществото на длъжника;

3. определя срок, в който ликвидаторът да представи подробен баланс за имуществото на длъжника, като вземе предвид 3-месечния срок, в който кредиторите трябва да предяват вземанията си пред ликвидатора.

(3) Решението може да бъде обкалвано от фирмата в 14-дневен срок. Обкалването не спира изпълнението на решението.

Чл. 69

(1) Решението по обявяване на несъстоятелността се вписва във фирмения регистър на окръжния съд, обнародва се в Държавен вестник и по един екземпляр от него се поставя на определено място в съда и в Индустриално-търговския съюз.

(2) В 3-месечен срок след обнародване на решението по предходната алинея в Държавен вестник кредиторите са длъжни да предяват писмено пред ликвидатора вземанията си.

Чл. 70

От датата на решението за обявяване на несъстоятелността:

1. се преустановяват стопанската дейност на фирмата и компетентността на органите ѝ;

2. всички задължения на фирмата стават изискуеми;

3. се преустановява начисляването на лихва върху всички нейни задължения.

Чл. 71

(1) За ликвидатори се назначават лица с подходяща квалификация.

(2) Ликвидаторът изпълнява решението на съда.

Чл. 72

Кредиторите се поканват от ликвидатора да избегат свой представител, който има право да проверява счетоводните книжа и дейността на ликвидатора.

Чл. 73

(1) Ликвидаторът е длъжен независимо от предизвестието на вземанията от кредиторите да установи според разполагаемите данни и допълнителните проучвания всички задължения на длъжника, както и неговите вземания и да предприеме мерки за срочното им събиране.

(2) Ликвидаторът може да се споразумее да се прекратят сключените договори, да прехвърли правата и вадълженията по договорите върху други лица със съгласнето на другата страна и да продава вещите, подлежащи на разваляне или на бързо обезценяване.

Чл. 74

(1) След представяне на данните по чл. 67, ал. 3 съдът поканва кредиторите за приключване на несъстоятелността със споразумение. Проект за споразумение се изготвя от ликвидатора, който го изпраща на кредиторите.

(2) В 14-дневен срок от изпращането на проекта за споразумение съдът призовава кредиторите за приемане на споразумение за приключване на несъстоятелността. Ако не се постигне споразумение, съдът разпорежда да се пристъпи към ликвидиране на имуществото на длъжника.

Чл. 75

Движимите и недвижимите вещи и вещи права на длъжника се продават по установения за тях ред, а когато няма такъв ред — чрез специализирана търговска фирма или на публичен търг. Не подлежат на продажба предоставените на фирмата държавни земи, гори, води и земни недра.

Чл. 76

(1) След осребряване на актива ликвидаторът съставя ликвидационен баланс, който съдържа:

1. събраните вземания;

2. получените суми от ликвидацията на имуществото;

3. останалото налично имущество и неговата пазарна стойност;

4. задълженията на длъжника;

5. разходите по ликвидацията.

(2) Ликвидаторът представя ликвидационния баланс в съда и на кредиторите с предложение за начина на тяхното удовлетворяване.

(3) В 14-дневен срок от представяне на предложението за разпределение кредиторите могат да направят възражение пред съда.

Чл. 77

(1) Когато един от кредиторите оспорва вземането на друг кредитор, той трябва да предави иск срещу него и ликвидатора. Ако искът не се предави в двуседмичен срок от заседанието по чл. 74, ал. 2, вземането се смята неоспорено. Предавяването на иска спира предаването на сумата, предвидена за кредитора с оспореното вземане.

(2) В разпределението се осигуряват необходимите средства за спорните задължения съразмерно с вземанията на останалите кредитори.

(3) Вземанията, заявени след изтичане на срока по чл. 69, ал. 2, се удовлетворяват от остатъка на имуществото след разпределението.

Чл. 78

(1) Съдът след изслушване на кредиторите, длъжника и ликвидатора одобрява с решение ликвидационния баланс и окончателното разпределение на сумите за отделните кредитори.

(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок. Решението на второинстанционния съд е окончателно и не подлежи на преглед по реда на надзора и отмяна.

(3) Ако активът на длъжника не е достатъчен за удовлетворяване на всички кредитори, ликвидаторът предлага разпределението, като най-изпред се отделят суми за изплащане на вземания на граждани от трудови възнаграждения и обезщетения за вреди от непозволено увреждане, суми от бюджета, вземания, обезщетения със залог и ипотека, а остатъкът се разпределя между останалите кредитори съразмерно.

Чл. 79

(1) След разпределението на актива и изплащането на сумите съдът служебно или по искане на ликвидатора постановява решение по приключване на несъстоятелността. Решението подлежи на обнародване в Държавен вестник.

(2) С влизането в сила на решението за приключване на несъстоятелността:

1. се прекратява производството по несъстоятелността;

2. се прекратяват функциите на ликвидатора;

3. се погасяват непредавените и неизплатените вземания.

Чл. 80

(1) При обявяване в несъстоятелност на фирма на граждани, която не е юридическо лице, функциите на ликвидатор се изпълняват от съдня-изпълнител и се прилагат съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

(2) При несъстоятелност на фирма на граждани по искане на кредиторите съдът с решението по чл. 68 налага възбрани и запори върху личното имущество на участниците във фирмата.

Чл. 81

Държавата осигурява условия за преизсочване и преквалификация на освободените работници и служители в резултат на прекратяване на фирмата поради ликвидация, а също и социална помощ за определен период по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 82

(1) Държавата регулира стопанската дейност чрез: система от данъци, мита и субсидии, валутни нормативи, лихвени проценти, правила за заплащане на труда, амортизационни норми, правила за ценообразуване и държавни поръчки.

(2) За данъчни цели при облагане на печалбата разходите за амортизация на дълготрайните активи се определят по ред, установен с Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.

Чл. 83

(отменен)

(1) С държавния план и държавния бюджет се определят основните цели, темпове и пропорции, материалните, финансовите, валутните и други баланси, задачите на социалното развитие, макроструктурните промени, комплексното развитие на териториалните общности и насоките за участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата интеграция, както и икономическите условия, нормативи и регулатори.

(2) Компетентните държавни органи съгласуват съвместно със заинтересуваните фирми тяхното участие в изпълнението на държавния план на основата на взаимни договорености и държавни поръчки.

Чл. 84

(1) Държавни поръчки могат да се възлагат само за изпълнение на поети международни задължения, за задачите на социалната политика, за постигане на стратегически, технологични и пазарни цели, както и за гарантиране на националната сигурност и за основни национални баланси.

(2) Държавните поръчки се възлагат с договор, включително на конкурсна основа. Те не могат да ангажират повече от 2/3 от капацитета на фирмата.

Чл. 85

Фирмата изработва самостоятелно плана за стопанската си дейност във основа на сключените договори, икономическите условия, нормативи и регулатори, държавните поръчки, собствените си пазарни, технологични и други разработки.

Чл. 86

(1) Цените на стоките и услугите се установяват в съответствие с цените на международните пазари и търсенето и предлагането на вътрешния пазар. Конкретните цени се договарят между фирмите.

(2) За определени стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната Министерският съвет определя фиксирани, минимални, пределни, прогнозни цени и максимални надценки за търговска дейност.

(3) Министерският съвет определя реда за образуване и изменение на цените по предходната алинея, както и контрола и санкциите при тяхното нарушаване.

Чл. 87

(1) Фирми с държавно и общинско участие повече от 50 на сто заплащат и данък върху нарастването на средствата за работна заплата.

(2) Данъкът върху печалбата е в размер 40 на сто. Банките, лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело и Държавната спестовна каса плащат данък в размер 50 на сто. Редът за установяване на облагаемата печалба, както и редът и сроковете за годишното и авансовото внасяне на данъчните задължения се определят в Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.

(3) Юридическите лица с държавно или общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски за общините в размер 10 на сто от облагаемата печалба.

(4) Юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност:

1. заплащат данък върху печалбата в размер 30 на сто, ако годишната им облагаема печалба е до 1 млн. лв.;

2. намаляват облагаемата си печалба със средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване или създаване на материални и нематериални дълготрайни активи в страната, налични в края на годината, в размер, непревищаващ положителния годишен резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II, III от отчета за приходите и разходите от приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Намалението се прилага при придобиване на следните материални дълготрайни активи: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства (без леки автомобили), предназначени за превоз на товари и пътници и за извършване на услуги; продуктивни и работни животни;

3. не включват като разход при определяне на облагаемата печалба амортизационните отчисления за дълготрайните активи, за които са ползвани данъчни облекчения до размера на ползваните облекчения.

(5) Облагаемата печалба на лицата по предходната алинея се увеличава с размера на ползваните данъчни облекчения за материални и нематериални дълготрайни активи при продажба на същите през следващата данъчна година.

(6) С отрицателния финансов резултат (загубата) за една данъчна година, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II и III от отчета за приходите и разходите от приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, може да се намалява облагаемата печалба през следващите пет години по ред, установен с Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.

(7) Работодателите освен тези на бюджетна издръжка правят задължителни вноски във фонд „Професионална квалификация и безработица“ в размер 7 на сто от фактически начислените средства за работна заплата, които се включват в разходите им.

(8) Юридическите лица с държавно и общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят задължителни вноски във фонд „Мелиорации“ в размер 2 на сто върху положителния финансов резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели I, II и III от отчета за приходите и разходите, приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.

(9) Юридическите лица, плащащи на данък върху печалбата, при определяне на облагаемата печалба намаляват финансовия резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели I, II и III от отчета за приходите и разходите, приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, с предоставените средства за дарения в страната на български институции и лица, както следва:

1. юридическите лица с държавно или общинско участие – до 2 на сто от положителния финансов резултат за дарения на учебни, научни, културни, просветни, здравни, социални, спортни и туристически организации с идеална цел или на бюджетна издръжка; на вероизповеданията на общностите в страната; на фондации с благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни и културно-просветни цели; на фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия, за национална сигурност и отбрана, фонд „Социално подпомагане“, фонд „Социално подпомагане на военнослужещите“, за питейна вода и Българския червен кръст, както и дарения за възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници; за подпомагане на социално слаби и инвалиди; за научни изследвания; за стипендии и помощи на учащи се, за деца с увредено здраве или без родители;

2. юридическите лица без държавно или общинско участие – до 7 на сто от положителния финансов резултат за дарения по предходната точка, както и за дарения на държавата и общините.

(10) Данъчното облекчение по ал. 9 се ползва при условие, че юридическите лица нямат неизплатени задължения за данъци, такси, мита, акцизи, вноски за общините, Държавно обществено осигуряване, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и фонд „Мелиорации“, включително и авансови вноски към момента на извършване на дарението.

(11) Сборът от всички предоставени данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по раздели I, II и III от отчета за приходите и разходите, приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.

(12) Сдруженията с идеална цел плащат 40 на сто данък върху увеличението на имуществото им в резултат на дейност, която би била стопанска, ако се извършва по занятие. Не се смята за такова увеличение приходът от лихви и от ценни книги.

Чл. 87а

(1) Когато една или повече сделки са предприети с цел заобикаляне на данъчния закон, дължимият данък на тези лица се определя, без да се вземе под внимание частично или напълно резултатът от тези сделки. Данъчното задължение се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, предвидени за постигане на стопанския резултат.

(2) Когато свързани лица осъществяват сделки при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите по чл. 109 се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 88

След изплащане на данъците и другите задължения на юридически лица с държавно и общинско участие повече от 50 на сто остатъкът от печалбата се разпределя по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 89

(1) Фирмите осигуряват валутните си средства от постъпления от износ на стоки и услуги, валутни кредити от български и чуждестранни банки, покупца на валута от държавата от валутните търгове и от други фирми.

(2)

(3)

Чл. 90

(1) От държавния бюджет на фирмите могат да се предоставят премии и субсидии, които се определят от Министерския съвет по предварително обявени условия. Премиите се изплащат за реализирана продукция.

(2) За определени от Министерския съвет производства и дейности погашенията по инвестиционни кредити могат да се изплащат от печалбата преди облагането й с данък.

(3) Частта по лихвите по ползваните кредити, която се признава като разход при установяване на облагаемата печалба, е 75 на сто считано от 1 юли 1993 г.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност.

(5) Условията за предоставяне на предвидени с този указ премин, субсидии, облечения и привилегии се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 90а

(1) В случаите на прекратяване на стопанската дейност на местни и чуждестранни лица и на клонове на чуждестранни лица дължимият данък върху печалбата, съответно върху доходите по чл. 109, се установява към датата на решението за прекратяването им.

(2) Дължимият данък се определя върху:

1. печалбата на прекратеното юридическо лице, която не е била обложена;

2. печалбата, чието облагане е отсрочено в резултат на създадени необлагаеми резерви (провизии).

Чл. 90б

По реда на чл. 90а се облагат и печалбата и доходите по чл. 109 на лицата, преобразувани съгласно глави IX и XVI от Търговския закон, включително и когато преобразуването е направено с цел намаляване на печалбата.

Чл. 90в

(1) Разпоредбите на чл. 90б не се прилагат, когато в резултат на преобразуването не се изменя данъчният статут на правоприемниците и не се осъществява продажба или разпореждане със собствеността.

(2) Определянето на случаите по ал. 1 се извършва съгласно наредба, утвърдена от министъра на финансите.

Чл. 91

(1) Министерският съвет определя общите правила за заплащане на труда, началните основни заплати по категории персонал и по квалификационни степени, размера на минималната работна заплата.

(2) Във фирмите с държавно или общинско участие повече от 50 на сто основните заплати на работниците, специалистите и ръководителите се определят на основата на три квалификационни степени — за начална, средна и висша квалификация.

(3)

(4) Съобразно конкретните условия изплащането на работната заплата се извършва почасово, дневно, седмично или месечно.

Чл. 92

(1) Фирмата самостоятелно определя средствата за работна заплата във основа на приети от нея правила за заплащане на труда в съответствие с показателите, заложени в технологичните и техническите проекти, и с изискванията по предходния член.

(2) Нарастването на средствата за работна заплата във фирмите с държавно или общинско участие повече от 50 на сто се облага с данък, който се изплаща по ред, установен с Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.

Чл. 93

(1) Фирмата може да бъде обслужвана и да получава кредити от различни банки. Отношенията между фирмата и банките се уреждат с договори.

(2) Банките упражняват контрол чрез лева за ефективното използване на предоставените от тях кредити.

(3) Лихвите се договарят между фирмите и банките на базата на основния лихвен процент в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита и други, а за валутните кредити — в съответствие с условията на международните кредитни пазари.

(4) Курсовете на чуждестранните валути в левове се определят от Българската народна банка в съответствие с измененията на международните парични пазари.

Чл. 94

Фирмите могат да се договарят плащанията на доставки и услуги да се извършват при условията на фирмен (търговски) кредит при договорена лихва.

Чл. 95

(1) Държавните органи създават условия за разгръщане на конкуренция между фирмите и за предотвратяване на монополна дейност и нелоялна конкуренция на вътрешния и международния пазар.

(2) В случай че интересите на български фирми са засегнати от нелоялна конкуренция от други български или чуждестранни фирми и фирми на чуждестранни лица или от съвместна дейност на български и чуждестранни фирми на вътрешния и на международния пазар, засегнатата българска фирма може да се обърне за съдействие към Индустриално-търговския съюз или да поиска от компетентния държавен орган да вземе мерки за преустановяване на нелоялната конкуренция, а от съда — обезпечение за причинените ѝ вреди.

Чл. 96

Общините могат да участвуват в акционерни фирми и да издават облигации по ред, установен с прагилника за прилагане на указа.

Чл. 97

Подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и на други държавни органи, които противоречат на този указ, се отменят от Върховния съд по молба на занатересуваните или по предложение на прокурора.

Чл. 98

Имуществените спорове във връзка със стопанската дейност могат да бъдат въвлагани за решаване от доброволен арбитраж, състоящ се от един или трима арбитри, ано съгласнето за това е изразено писмено. Решението на доброволния арбитраж е окончателно и подлежи на принудително изпълнение.

Чл. 99

(1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност в страната самостоятелно, чрез филиал — фирма, или чрез дружество по реда на този указ.

(2) Този указ се прилага и за външноикономическата дейност на чуждестранни лица, филиали и дружества с чуждестранно участие.

Чл. 100

(1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност самостоятелно или заедно с местно лице, без да учредяват фирма, след като регистрират място на стопанска дейност в страната и подадат данъчна декларация.

Чл. 101

(1) Чуждестранните лица могат да създават свои филиали по реда на чл. 100.

(2)

(3) Уставният фонд на филиала се пресмята в левове. В уставния фонд трябва да бъдат внесени най-малко 20 000 щатски долара, а при банков филиал — 500 000 щатски долара или равностойността им в друга конвертируема валута по курса към деня на регистрацията. Когато действителната стойност на уставния фонд според баланса спадне под регистрирания размер, трябва да се регистрира действителният размер, а ако той е по-малък от минималния, филиалът се обявява в ликвидация освен ако чуждестранното лице допълни уставния фонд.

(5) Филиалът се регистрира в окръжния съд по седалницето му въз основа на заявление на чуждестранното лице, което съдържа:

1. наименование и седалнице на филиала;

2. предмет на дейност;

3. данни за чуждестранното лице: наименование, седалнице, регистрация, предмет на дейност и капитал;

4. размера на уставния фонд и имуществото, което се внася в него;

5. лицата, които го представляват.

(6) Регистрацията на филиала се извършва по реда на чл. 11. Юридическото лице възниква от датата на обнародването на решението за регистрацията в Държавен вестник.

(7) Счетоводният отчет и балансът на филиала се удостоверяват от правоспособно лице.

Чл. 102

(1) Чуждестранните лица могат да откриват в страната търговски представителства. Търговското представителство се регистрира в Българската търговско-промишлена палата. За поддържането на регистрацията се събира годишна държавна такса в размер, определен от Министерския съвет. За представителската дейност не се събира данък върху печалбата.

(2) Представителството не е юридическо лице. То не може да извършва стопанска дейност от свое име и за своя сметка.

Чл. 103

(1) Чуждестранните лица могат да учредяват или да придобиват дялове в дружество с ограничена отговорност.

(2) Министерският съвет може да определи стопански отрасли, отделни географски райони, отделни фирми и дружества с уставен фонд над определен размер, в които чуждестранно участие в дружество с ограничена отговорност повече от 49 на сто се допуска с разрешение на определен от него орган.

(3) По смисъла на ал. 2 чуждестранно е участието и на дружества с повече от 49 на сто участие на чуждестранни лица.

Чл. 104

(1) Дружество с ограничена отговорност се образува и регистрира по реда на този указ.

(2)

(3)

Чл. 105

(1) Чуждестранните лица могат да придобиват акции от акционерни дружества в страната по реда на този указ. Министерският съвет може да определи стопански отрасли, отделни географски райони, отделни фирми (и акционерни дружества с уставен фонд над определен размер), в които чуждестранно участие в акционерно дружество повече от 20 на сто се допуска с разрешение на определен от него орган. Същият орган може да разрешава придобиването на акции на приносител от чуждестранни лица. Чуждестранните лица трябва да внасят пълния размер на записаните акции.

(2) Предходната алинея се прилага и за участие на дружества по чл. 103, ал. 3 и акционерни дружества с чуждестранно участие повече от 20 на сто.

(3) Когато чуждестранни лица придобият акции в българска акционерна фирма, в управителния и съвет могат да участвуват и чужди граждани.

Чл. 106

(1) Инвестициите на чуждестранни лица не подлежат на конфискация или изземване по административен ред.

(2) Инвестиции в недвижимо имущество на чуждестранни лица не могат да бъдат отчуждавани освен за държавни и обществени изклик, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

(3) Отчуждената инвестиция се заплаща на чуждестранното лице по споразумение. Ако не се постигне споразумение, размерът на обезщетението се определя от окръжния съд.

Чл. 107

(отменен)

Доколкото в този раздел не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите за дейността на филиали, за самостоятелна стопанска дейност по чл. 100, за търговски представителства и за дружества с чуждестранно участие.

Чл. 108

Печалбата от самостоятелна стопанска дейност на чуждестранно лице, включително и от място на стопанска дейност, се облага с данък в размер 40 на сто.

Чл. 109

(1) Чуждестранни юридически лица, които реализират в страната доходи от дивиденти, дялово участие, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, заплащат данък в размер 15 на сто.

(2) Освобождават се от данък:

1. полученият дивидент при условие, че се използува за закупуване на акции и облигации в страната;

2. лихвите върху заеми, сключени от правителството на Република България или Българската народна банка с международни финансови организации;

3. лихвите върху заеми, предоставени от чуждестранни банки на български банки при преференциален лихвен процент;

4. лицензионните възнаграждения за предоставяне на обекти на индустриалната собственост в приоритетни направления съгласно списък, утвърден от Министерския съвет;

5. възнагражденията за технически услуги, предоставени във връзка с доставката на комплектни обекти, технологично, научно, производствено или търговско оборудване.

Чл. 110

Дружества с чуждестранно участие, които получават дивиденти от акции и печалба от дялово участие по реда на този указ, заплащат данък в размер 10 на сто от брутната сума на дивидентите.

Чл. 111

(отменен)

Печалбата от стопанската дейност на територията на свободните безмитни зони се освобождава от облагане с данък за първите пет години, а след изтичането на този срок се облага с данък в размер 20 на сто.

Чл. 112

(отменен)

Дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 и филиалите на чуждестранни лица се освобождават от облагане с данък върху печалбата за срок от пет години от регистрацията нм, когато осъществяват стопанска дейност във високотехнологични направления, определени от Министерския съвет в селското стопанство и в хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 113

(отменен)

Загубите от стопанската дейност за данъчната година могат да бъдат приспаднати от печалбата през следващите пет данъчни години.

Чл. 114

(отменен)

Освобождава се от облагане с данък частта от печалбата, предоставена по договор за дарения в страната на български културни, научни и просветни институти, фондации, висши учебни заведения и фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия, възстановяване на паметници, свързани с историческото минало на българския народ.

Чл. 115

Дружествата с чуждестранно участие, клоновете на чуждестранните лица, другите юридически лица, както и неперсонифицираните дружества с чуждестранно участие водят отчетност съгласно изискванията на нормативните актове за счетоводната отчетност на предприятията. Те ежегодно и при поискване на данъчния орган му предоставят счетоводна и стопанска информация за извършената от тях дейност.

Чл. 116

(1) Годишната печалба се декларира в едномесечен срок от деня на утвърждаване на годишния счетоводен баланс, но не по-късно от 31 март на следващата данъчна година.

(2) Облагателният акт се издава от данъчния орган в едномесечен срок от подаването на данъчната декларация.

(3) Актът може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред окръжния съд.

Чл. 117

Дружествата с чуждестранно участие заплащат данък върху добавената стойност, местни данъци и такси.

Чл. 118

Когато чуждестранното лице внася за нуждите на упражняваната от него стопанска дейност суровини, материали и съоръжения, предназначени за производство за износ, те се освобождават от мита за този внос.

Чл. 119

(1) Цените на стоките и услугите, купувани и предлагани от дружества с чуждестранно участие, производствени и търговски филиали и чуждестранни лица в вътрешния пазар и за износ, се договарят свободно.

(2) Чуждестранните лица, филиалите и дружествата с чуждестранно участие могат да сключват сделки в конвертируема валута с български фирми и други юридически лица в страната.

(3) Стоките и услугите за населението, за които Министерският съвет е определил фиксирани или пределни цени, се продават в съответствне с определените цени.

(4) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за чуждестранни лица относно цените на някои емергийни и суровинии ресурси.

Чл. 120

(1) Чуждестранното лице може да превежда в чужбина реализираната във валута печалба и валутната част от ликвидационната квота.

(2) Българската народна банка разрешава и обменя български левове във валутата, в която инвестицията е извършена, когато чуждестранното лице:

1. изнася от Народна република България полученото обезщетение за отчуждена инвестиция;

2. изнася ликвидационната си квота от прекратено дружество с чуждестранно участие до размера на направената валутна вноска;

3. е реализирало печалба в български левове от стопанска дейност по договор с компетентния държавен орган.

(3) Паричните суми се преизчисляват от български левове в чуждестранна валута и от чуждестранна валута в български левове по курса, по който Българската народна банка купува валута от фирми и от граждани.

Чл. 121

(1) Трудовите правоотношения с филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 както и чуждестранни лица, които извършват самостоятелна стопанска дейност в страната по ал. 1 на чл. 100 се уреждат с трудовия договор.

(2)

(3) Трудовите спорове с филиали и дружества с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 както и чуждестранни лица, които извършват самостоятелна стопанска дейност в страната по ал. 1 на чл. 100, когато страна е работник — български гражданин, се решават от българските съдилища, а когато страна е чужд гражданин — съгласно уговореното с трудовия договор.

(4) За неуредените с трудовия договор въпроси се прилагат разпоредбите на българското трудово законодателство.

(5) Работниците във филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 както и чуждестранни лица, които извършват самостоятелна стопанска дейност в страната по ал. 1 на чл. 100 се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност по българското осигурително законодателство.

(6) За общественото осигуряване на работниците дружествата и филиалите с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 както и чуждестранни лица, които извършват самостоятелна стопанска дейност в страната по ал. 1 на чл. 100 внасят осигурителни вноски в размер 30 на сто върху изплащаното трудово възнаграждение.

(7) Този член се прилага и за трудовите договори между чуждестранни лица и работещите в представителството по чл. 102.

(8) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за трудовото възнаграждение на български граждани, които работят във филиали, дружества с чуждестранно участие и представителства на чуждестранни лица.

Чл. 122

(отменен)

Разпоредбите на този раздел се прилагат към филиалите на чуждестранни лица и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3. В останалите случаи за дружествата с чуждестранно участие се прилагат общите правила за фирмите по този указ.

Чл. 123

(1) Дружествата с чуждестранно участие и филиали на чуждестранни лица могат да придобиват на територията на страната право на строеж и право на ползуване върху недвижими имоти за срок до 70 години за осъществяване от тях на стопанска дейност.

Чл. 124

При прекратяване на дружество с чуждестранно участие българският партньор има право да изкупи с предимство недвижимите имоти и вещините права върху недвижими имоти, собственост на дружеството. При прекратяването на филиал или дружество с чуждестранно участие без български партньор, както и когато българският партньор не упражни правото си на изкупуване, имотът трябва да бъде продаден на българско юридическо лице или на български гражданин чрез търг.

Чл. 125

Цената на недвижимите имоти и вещните права върху тях, прехвърлени по реда на тази глава, се уговарят свободно между страните.

Чл. 126

Дружествата с чуждестранно участие и филиалите на чуждестранни лица не могат да придобиват собственост върху земята, земните недра, горите и водите.

§ 1

За укриване на данни и за внасяне на неверни данни в данъчната декларация виновното лице носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

§ 2

(1) При укриване на доход, който подлежи на данъчно облагане, данъчният орган съставя акт. За укриване на доход се счита и неподаването на данъчна декларация в срока по чл. 116, ал. 1.

(2) Въз основа на акта началникът на териториалното данъчно управление налага на виновното лице с наказателно постановление глоба в петорен размер на дължимия данък за укрития доход. Ако наложената глоба не може да се изплати в пълния размер от виновното лице, остатъкът се дължи от фирмата.

(3) Наказателното постановление може да се обкалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 3

(1) Гражданските правоотношения между чуждестранните лица,, дружествата с чуждестранно участие и българските фирми и други юридически и физически лица се уреждат от общото българско гражданско законодателство. Споровете между тях се решават от българските съдилища.

(2) По съгласие на страните споровете между чуждестранни лица,, дружества с чуждестранно участие и български фирми и други юридически лица могат да бъдат решавани от уговорен от тях арбитраж.

§ 4

Компетентните органи, на които се възлагат функции по този указ, ако не са определени със закон или указ, се определят от Министерския съвет. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛОЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДВИ

§ 4а

(1) „Свързани лица“ по смисъла на този закон са:

1. съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, и по съребрена линия – до четвърта степен включително;

2. работодател и работник;

3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

4. съдружниците;

5. дружество и лице, което притежава повече от пет на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;

7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;

9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.

(2) „Свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

§ 5

Запарежите от този указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл. 11.

§ 6

Отменят се:

1. Членове 1—15, 17—24 от Закона за външната търговия (обн., ДВ, бр. 94 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 60 от 1974 г. и бр. 63 от 1976 г.).

2. Указ № 3420 за установяване на данъци, с които се облагат стопанските организации (ДВ, бр. 99 от 1987 г.).

3. Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица (обн., ДВ, бр. 25 от 1980 г.; изм., бр. 26 от 1988 г.).

4. Член 19, ал. 2, 3 и 7, чл. 20, ал. 2 и чл. 12 от Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г.; попр., бр. 54 от 1973 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г. и бр. 33 от 1988 г.).

5. Член 13, ал. 4 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 55 от 1987 г.).

§ 7

Член 19, ал. 1 от Закона за данък върху общия доход се изменя, както следва: „Обществените организации, ако не е предвидено друго със закон или указ, за стопанската им дейност се облагат с данък върху печалбата в размер 20 на сто.“

§ 8

В чл. 43 от Закона за данък върху общия доход числото „42“ се заличава.

§ 9

В чл. 3, ал. 1 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони думите „и данъци“ се заличават.

§ 10

До въвеждането в действие на данъка върху добавената стойност се прилагат данъкът върху оборота и данъкът върху печалбата със ставки, определени от Министерския съвет.

§ 11

Разпоредбите на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм., бр. 26 от 1968 г. и бр. 92 от 1969 г.) не се прилагат за случаите, когато този указ допуска свободни разплащания във валута и свободно движение на ценни книги.

§ 12

Заварените сдружения, образувани по Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица от 1980 г., ако не се пререгистрират по този указ, осъществяват дейността си по досегашния ред.

§ 13

При противоречие между разпоредбите на този указ и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа.

§ 14

Изпълнението на указа се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за неговото прилагане. Издаден в София на 9 януари 1989 г. и подпечатан с държавния печат. Председател на Държавния съвет на Народна република Вългария: Т. Живков Секретар на Държавния съвет на Народна република Вългария: Н. Манолов МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 20 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 1988 Г. ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА С. КАТУНИЩЕ, БУРГАСКА ОБЛАСТ, ЗА АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РАЗПОРЕДИ: Обявява с. Катунище, община Котел, Бургаска област, за архитектурен резерват с обща площ 301 ха и с граници на резервата и охраняваната зона към него съгласно приложението. Комитетът за култура и Комитетът по териториално и селищно устройство съгласувано с Министерството на земеделието и горите да издадат указание и да установят режим за опазване на паметниците на културата и използуване на обработваемата земя и горите на територията на резервата и охраняваната зона. Председател на Министерския съвет: Георги Атанасов