Правилник за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия (правилник за прилагане на закона за тютюна и тютюневите изделия)

Чл. 1

„Тютюн“ по смисъла на чл. 3 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) е земеделският продукт в необработено състояние, изсушен и опакован в производителски бали, както и неизсушени едролистни тютюни във вид на листа съгласно действащите стандарти.

Чл. 2

„Промишлено обработен тютюн“ е този, който е претърпял технологичните операции, посочени в чл. 20 ЗТТИ, в предприятията за промишлена обработка на тютюн от лицата по чл. 21 ЗТТИ или от внос.

Чл. 3

„Тютюневи изделия“ по смисъла на ЗТТИ са готовите за консумация продукти – цигари, папироси, пури, пурети, тютюн за лула, тютюн за ръчно свиване на цигари, енфие и тютюн за дъвчене, произведени от лицата по чл. 24 ЗТТИ или от внос.

Чл. 4

(1) Тютюнопроизводителите произвеждат сами или купуват от други производители разсада, като за целта могат да се използват само семената от този тип, произход и сорт тютюн, който е предоставен от общините.

(2) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да унищожи неупотребения разсад не по-късно от 15 юли на производствената година.

(3) Контролът по изпълнението на ал. 2 се осъществява от общините.

Чл. 5

(1) Забранява се засаждането на тютюн в смес с други земеделски култури, като овощни градини, лозя, слънчоглед, царевица, памук, цвекло и др.

(2) Беритбата на вторични листа (филизи) се забранява.

(3) Брането на вторични листа (филизи) се допуска само в случай на градушка по преценка и с предварително разрешение на общината.

(4) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да изкорени тютюневите стъбла в 30-дневен срок от приключване брането на тютюна с изключение на тютюневите стъбла върху силно наклонени терени.

Чл. 6

(1) Всяка година до 1 декември министърът на търговията предоставя на министъра на земеделието предварителни пазарни данни за необходимите количества тютюн по типове и произходи за следващата година.

(2) В срока по ал. 1 общините и представителите на тютюнопроизводителите представят на министъра на земеделието данни за произведените количества тютюни по типове и произходи и предварителни данни за количествата, които тютюнопроизводителите желаят да произведат през следващата година.

(3) Въз основа на данните по ал. 1 и 2 до 31 януари на производствената година министърът на земеделието със заповед определя количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.

(4) Заповедта по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването ѝ.

Чл. 7

(1) В общините по кметства се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн.

(2) Научните учреждения по тютюна по чл. 7, ал. 3 ЗТТИ до 1 декември на предходната година дават становища на съответните общини за пригодността на площите за производство на тютюн по местности.

(3) Регистърът по ал. 1 се води от специално натоварено длъжностно лице със заповед на кмета на общината.

Чл. 8

(1) Тютюнопроизводителите подават писмените си декларации по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ съгласно заповедта на министъра на земеделието по чл. 6, ал. 3.

(2) Тютюнопроизводителите, които едновременно са производители и на разсада, подават декларациите си по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ до 10 февруари на производствената година.

(3) Общините до 20 февруари на производствената година извършват регистрация на тютюнопроизводителите по ал. 2.

Чл. 9

Общините регистрират и разпределят по тютюнопроизводители, включително и по сдружения и кооперации, производството на тютюн по площи, тип, произход, сорт и количество след приключване подаването на декларациите, но не по-късно от 5 юни на производствената година.

Чл. 10

Правото за производство на тютюн не може да се преотстъпва на трети лица.

Чл. 11

(1) Общините разпределят количествата тютюн по площи и по тютюнопроизводители съгласно заповедта на министъра на земеделието по чл. 5, ал. 1 ЗТТИ на база среден добив от декар въз основа на писмена заповед на кмета, която се изпраща на всеки тютюнопроизводител от съответното кметство.

(2) Общините извършват разпределението по ал. 1 по тютюнопроизводители в следния ред:

1. на лица, сдружения и кооперации, които получават доходи само от тютюнопроизводство;

2. на многодетни и социално слаби семейства, които постоянно живеят в даденото населено място;

3. на лица с традиции и опит в производството на тютюн не по-малък от 5 години;

4. на всички останали лица, които са подали декларации по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ.

(3) Регистрираните тютюнопроизводители, които не произведат разпределените им количества тютюн, без да са налице обективни причини за това, се лишават от правото на производство за срок 2 години, а стойността на получените от тях семена се възстановява по пазарни цени чрез общината във фонд „Тютюн“.

Чл. 12

(1) Производството на тютюневи семена се организира и контролира от научни учреждения по тютюна, определени със заповед на министъра на земеделието.

(2) Научните учреждения по ал. 1 сключват ежегодно с председателя на управителния съвет на фонд „Тютюн“ договори за необходимите семена за следващата производствена година.

(3) Ориентировъчна база за необходимите семена по ал. 2 е заповедта на министъра на земеделието по чл. 5, ал. 1 ЗТТИ за предходната година.

(4) Научните учреждения на основание сключения договор по ал. 2 уговарят със семепроизводителите семената за следващата производствена година.

(5) До 15 февруари на производствената година научните учреждения разпределят и доставят тютюневите семена по общини за сметка на фонд „Тютюн“.

Чл. 13

(1) Окачествяването на тютюна по смисъла на чл. 3 ЗТТИ означава установяване на количеството на отделните класи, на примесите и на съдържанието на влага на предложения за изкупуване тютюн съгласно изискванията на действащите държавни стандарти.

(2) Класата представлява група от изсушени или неизсушени тютюневи листа с еднакво или близко качество.

(3) Примесите са нетютюневи съставки (пясък, прах, метални частици и др.), които се определят количествено при окачествяването на тютюна и не се заплащат.

(4) Наднормената влажност на тютюна, определена при окачествяването, не се заплаща.

Чл. 14

Изсушеният тютюн се окачествява на бали, а неизсушеният – в насипно състояние.

Чл. 15

Купувачите са длъжни да изкупуват освен уговорените с договора количества и произведените над договора, при условие че са получени от същите площи.

Чл. 16

(1) Изкупува се тютюн, който е изсушен, манипулиран и опакован от производителите съгласно държавните стандарти.

(2) Допуска се изкупуването на неизсушен едролистен тютюн типове „Виржиния“ и „Бърлей“ съгласно действащите държавни стандарти.

Чл. 17

(1) Тютюнопроизводителите са длъжни в 10-дневен срок след продажбата на тютюна да представят данни в общината за вписване в регистъра на количеството, цената на продадения тютюн и купувача.

(2) Тютюнопроизводителите са длъжни в 7-дневен срок след изтичане на срока по чл. 14 ЗТТИ да представят в общината данни за недоговорените неизкупени количества тютюн, произведени от регистрираните площи.

(3) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 общините уведомяват управителния съвет на фонд „Тютюн“ за неизкупените количества тютюни по типове, произходи и сортове и по тютюнопроизводители.

(4) Председателят на управителния съвет на фонд „Тютюн“ сключва договори с лицата по чл. 11 ЗТТИ за изкупуване на тютюните по ал. 3.

(5) При повече кандидати за изкупуване на тютюна договорите се сключват въз основа на конкурс при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонд „Тютюн“.

(6) При липса на кандидати за сключване на договори по ал. 4 тютюните се изкупуват от дружества с над 50 на сто държавно участие по чл. 21, ал. 1 ЗТТИ по списък, изготвян ежегодно от министъра на търговията.

(7) Списъкът по ал. 6 се изготвя в 7-дневен срок от уведомлението на управителния съвет на фонд „Тютюн“ за неизкупените тютюни по типове, произходи, сортове и райони и по тютюнопроизводители.

Чл. 18

(1) Всяка година до 31 декември научните учреждения по тютюна представят на министъра на земеделието разработки за размера на разходите за производството на 1 килограм тютюн по типове и произходи за следващата година.

(2) Минималните изкупни цени се определят въз основа на разработките по ал. 1, цените по класи, формирани на база процентното им съотношение през последните 5 години, международните цени на реализация на българските тютюни и тютюневи изделия и минималния процент на рентабилност.

(3) Международните цени на реализация на българските тютюни и тютюневи изделия се предоставят на министъра на земеделието от министъра на търговията в срока по ал. 1.

(4) Минималният процент на рентабилност се определя от Министерския съвет и се предоставя на министъра на земеделието в срока по ал. 1.

(5) Министърът на земеделието до 15 януари на производствената година предлага на Министерския съвет минимални изкупни цени на тютюна по типове, произход и класи.

(6) Минималните изкупни цени се индексират към 30 юни на производствената година в зависимост от официално обявеното нарастване на инфлацията с размера, установен за работниците и служителите от бюджетната сфера, и в зависимост от конюнктурата на пазара на тютюна по типове и произходи.

Чл. 19

Управителният съвет на фонд „Тютюн“ регулира производството, изкупуването и търговията на тютюните по чл. 1 и 2.

Чл. 20

Средствата по фонд „Тютюн“ се набират и разходват съгласно приходно-разходна извънбюджетна сметка в левове и във валута към Министерството на земеделието, ежегодно утвърждавана от Министерския съвет по предложение на управителния съвет на фонда.

Чл. 21

(1) Управлението на фонд „Тютюн“ се осъществява от управителен съвет.

(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на земеделието, представители на министерствата по чл. 19, ал. 4 ЗТТИ са заместник-министри, представител на Българската народна банка е подуправител, а производителите и купувачите на тютюн се представляват от упълномощени от тях лица.

(3) Членовете на управителния съвет участват в работата му лично и не могат да упълномощават други лица да ги заместват.

(4) В случай на отсъствие за срок, по-голям от 30 дни, председателят и членовете на управителния съвет се заместват от лицата, които по длъжност или по възлагане изпълняват техните функции за времето на отсъствието им.

Чл. 22

Съхраняването, промишлената обработка и реализацията на тютюна, изкупен със средства на фонда, се извършва на договорна основа между председателя на управителния съвет на фонда и лицата, имащи право да осъществяват тези дейности по ЗТТИ, при условията и по реда на чл. 17, ал. 4, 5, 6 и 7 от този правилник.

Чл. 23

Лицата по чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗТТИ могат да извършват промишлена обработка на тютюн и да произвеждат тютюневи изделия само ако притежават разрешение (лиценз) от министъра на финансите.

Чл. 24

Разрешенията (лицензите) по чл. 23 се издават поотделно за двата вида дейности, посочени в предходния член.

Чл. 25

(1) За издаване на разрешение (лиценз) се подава писмено заявление до министъра на финансите, придружено от:

1. оригинален документ или нотариално заверено копие от него за съдебната регистрация на заявителя;

2. документ за данъчна регистрация на заявителя;

3. удостоверение от териториалното данъчно управление по местонахождение на седалището на заявителя за дължимите държавни вземания;

4. писмено становище на комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ;

5. свидетелство за съдимост, когато заявителят е едноличен търговец;

6. документ за платена държавна такса по чл. 11 от Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 55 от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 24 от 1993 г.; доп., бр. 1 от 1994 г.).

(2) Заявленията и приложените документи по ал. 1 се разглеждат от експертен съвет към Министерството на финансите, който прави мотивирани предложения пред министъра на финансите.

(3) Експертният съвет може да изисква и други сведения и документи от заявителите.

Чл. 26

Министърът на финансите със заповед определя състава на експертния съвет и утвърждава правилник за дейността му.

Чл. 27

Издадените разрешения (лицензи) се вписват в специален регистър по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 28

(1) Разрешение (лиценз) не се издава, а издаденото се отнема:

1. при непредставяне на всички документи по чл. 25;

2. при отрицателно становище на комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ;

3. когато срещу лицето е образувано изпълнително производство по Закона за събиране на държавните вземания.

(2) Разрешението (лицензът) се отнема:

1. при нарушаване на утвърдените технологични инструкции, качеството на промишлено обработения тютюн и тютюневите изделия и тяхната автентичност по произход, установени с влезли в сила актове на компетентните органи;

2. когато са нарушени разпоредбите на ЗТТИ и на този правилник;

3. в случаите по т. 3 на ал. 1.

Чл. 29

Разрешенията (лицензите) се издават от министъра на финансите в срок 30 дни след постъпване на заявленията по чл. 25.

Чл. 30

(1) Годишните разрешения по чл. 21, ал. 4 ЗТТИ се регистрират в регистъра по чл. 27 от правилника, като за целта се водят отделни партиди по години.

(2) Разрешенията по ал. 1 се получават, след като бъде извършено заплащането по чл. 21, ал. 4 ЗТТИ.

Чл. 31

Комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ се назначава със заповед на министъра на финансите, който определя нейния състав и правилник за работата ѝ.

Чл. 32

Търговията на дребно с тютюневи изделия се извършва само в стационарни търговски обекти и в заведения за хранене, включително и когато те са в транспортни средства, за които е издадено разрешение по чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗТТИ.

Чл. 33

Заявленията за получаване на разрешение (лиценз) по чл. 32 се подават за всеки обект или транспортно средство поотделно до кмета на общината по местонахождение на обекта, съответно местодомуването на транспортното средство, и се придружават от:

1. оригинален документ или нотариално заверено копие от него за съдебната регистрация на заявителя;

2. документ за данъчна регистрация на заявителя;

3. удостоверение от териториалното данъчно управление по местонахождение на седалището на заявителя за дължимите държавни вземания;

4. предложение за одобряване на работно време на търговския обект, съобразено с изискванията за осигуряване на обществения ред;

5. заключение на техническата служба на съответната община по правомерността на ползването на съответния обект в съответствие с изискванията на Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му;

6. документи, удостоверяващи, че търговският обект отговаря на изискванията за търговска дейност на територията на съответната община, ако такива са определени със заповед на кмета.

Чл. 34

(1) Търговските обекти, получили разрешение (лиценз) за търговия на дребно с тютюневи изделия, се вписват в специален регистър, който се води в съответната община от длъжностно лице, определено със заповед на кмета.

(2) Кметът на общината издава разрешението по чл. 32 в срок 30 дни след постъпване на заявлението.

Чл. 35

(1) Разрешение (лиценз) не се издава, когато лицата:

1. не са представили всички документи по чл. 33;

2. дължат данъци, такси и други държавни вземания.

(2) Разрешението (лицензът) се отнема, когато лицата:

1. осъществяват продажби на дребно на тютюневи изделия в нарушение на изискванията на ЗТТИ и на този правилник;

2. дължат данъци, такси и други държавни вземания.

Чл. 36

(1) Отнемането на разрешенията (лицензите) или отказите те да бъдат издадени се мотивират и се съобщават на лицата писмено.

(2) Отнемането на разрешенията (лицензите) и отказите за издаването им се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 37

(1) „Бандеролите“ са държавни ценни книжа, представляващи специална хартиена лента с нанесени трайни знаци, която доказва внасянето на акциз.

(2) Върху бандерола са обозначени серия, номер и символ.

(3) Бандеролът се закрепва (залепва) върху потребителската опаковка на тютюневите изделия по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Чл. 38

(1) Бандеролите се издават от Министерството на финансите по утвърдени от министъра проекти (макети).

(2) Изготвянето на проектите и отпечатването на бандеролите се извършва от управление „Държавно съкровище и дълг“ при Министерството на финансите.

Чл. 39

Произведените количества бандероли се предоставят на териториалните управления на данъчната администрация.

Чл. 40

(1) За получените бандероли в териториалното данъчно управление се води книга, в която на основата на складова разписка се открива партида за всеки вид и номиналната му стойност.

(2) Пореда на получаването в книгата се описват сериите и номерата на първия и на последния бандерол от всяка опаковка (пакет).

Чл. 41

(1) Териториалното данъчно управление предоставя бандеролите на данъчните служби (бюра) чрез приемателно-предавателна разписка, като в книгата по чл. 40 се отбелязват данъчната служба, видът, серията и първият и последният номер на бандерола.

(2) Данъчната служба (бюро) записва в специална книга получените бандероли, като в нея се отбелязват:

1. датата на получаване;

2. видът на бандерола;

3. броят на бандеролите;

4. единичната цена;

5. серията и номерата на бандеролите;

6. партидата на купувача (срещу съответните серия и номер на получените от него бандероли).

(3) Освен книгата по ал. 2 данъчните служби (бюра) водят книга за раздадените бандероли, в която се откриват партиди по данъчни номера за всеки стопански субект, закупил бандероли.

(4) За неуредените в чл. 40 и 41 въпроси се прилагат общите правила за работа с ценни книжа, въведени с Наредба № 4 на Министерството на финансите за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. 12 от 1980 г.; изм., бр. 81 от 1983 г. и бр. 46 от 1993 г.).

Чл. 42

(1) Право да закупят бандероли имат само:

1. лицензираните производители на тютюневи изделия;

2. търговците – вносители на тютюневи изделия, притежаващи разрешение за внос, издадено от Министерството на търговията.

(2) Бандеролите се продават от данъчната служба (бюро), на чиято територия се намира седалището на производителя, съответно търговеца вносител.

(3) Когато данъчнозадълженото лице по ал. 2 не заплати веднага закупените бандероли, то внася банкова гаранция в размер на цената им и представя оригиналния документ в данъчната служба.

(4) Банковата гаранция се освобождава с разпореждане на началника на данъчната служба, ако в 60-дневен срок от издаването ѝ бъде изплатено задължението за продадените бандероли.

(5) След изтичането на срока по ал. 4 банковата гаранция се превежда на данъчната служба.

(6) Неупотребени бандероли могат да бъдат върнати, при което данъчната служба възстановява на купувача цената, по която са закупени, и отразява тези обстоятелства в книгите по чл. 41, ал. 2 и 3.

(7) Бандероли, получили дефекти в процеса на производството на тютюневи изделия, се бракуват с двустранно подписан протокол между производителя и съответната данъчна служба.

(8) Сумите по ал. 6 се връщат по реда, предвиден в чл. 30 от Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 43

(1) Данъчнозадължените лица водят аналитична отчетност за получените и използваните бандероли.

(2) При повишаване на цените на тютюневите изделия данъчнозадължените лица декларират пред данъчната служба номерата и стойността на неизползваните бандероли и на бандеролите, залепени върху продукцията, намираща се на склад, и довнасят сумата на акциза.

Чл. 44

(1) Лицата по чл. 42, ал. 1 до 30 ноември на текущата година правят писмени заявки за количествата бандероли, посочени по видове и единична цена, които ще им бъдат необходими за следващата година.

(2) Заявките по ал. 1 се представят в съответните данъчни служби (бюра) по седалището на производителя или търговеца.

Чл. 45

(1) Производителите на тютюневи изделия са задължени да ги продават в страната:

1. облепени с бандерол;

2. на търговци, притежаващи разрешение (лиценз).

(2) Във фактурата за продажбата освен задължителните реквизити се вписват данъчният номер на търговеца, както и номерът, датата и населеното място, откъдето е издадено разрешението (лицензът) му.

(3) Когато тютюневите изделия се изнасят пряко от производителя или чрез комисионер, но за негова сметка, те се облепват със специален бандерол, който не съдържа в цената си акциз.

Чл. 46

(1) Търговец, който закупи тютюневи изделия в страната и ги изнесе, има право да получи обратно платения акциз.

(2) Връщането на акциза се извършва по общия ред.

Чл. 47

(1) Търговец може да внесе в страната тютюневи изделия само ако са облепени с български бандерол.

(2) Когато тютюневите изделия по ал. 1, включително и при обратен внос на вече изнесени български тютюневи изделия, пристигнат на границата, вносителят е длъжен да ги облепи с бандерол.

(3) В случаите по ал. 1 търговецът може да закупи необходимите му количества бандероли, да ги изнесе, като посочи вида, броя и номерата им в митническата декларация, и да ги предостави за залепване от чуждестранния производител или търговец.

(4) Видът, броят и номерата на бандеролите по ал. 3 се обявяват в митническата декларация при внос на вече облепените тютюневи изделия.

(5) Тютюневи изделия по ал. 2 остават под митнически надзор до облепването им с бандероли.

Чл. 48

(1) Министерският съвет определя цените, по които тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар, по предложение на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество и министъра на финансите.

(2) Цените се определят по групи и марки в зависимост от:

1. търговската марка и потребителните качества;

2. вида на тютюневите изделия;

3. вида и вместимостта на опаковката.

4.

5.

6.

7.

Чл. 49

(1) Когато тютюневи изделия не са посочени при определяне на цените по чл. 48, техните производители или вносители подават заявление за определяне на продажни цени за търговия в лицензирани търговски обекти за продажби на дребно на произвежданите или внасяните от тях тютюневи изделия.

(2) Заявленията се подават чрез председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите до министъра на търговията и туризма, който след съгласуване с министъра на финансите ги внася в Министерския съвет.

(3) Министерският съвет разглежда предложенията в 30-дневен срок след подаването им.

Чл. 50

(1) Цените по чл. 48 са задължителни за всички производители и вносителите.

(2) При продажба на тютюневи изделия на вътрешния пазар се допуска начисляване на търговска надценка не по-голяма от 20 на сто към минималните продажни цени, определени от Министерския съвет, или към регистрираната от съответния производител или вносител цена, както и данък върху добавената стойност за тази надценка.

(3)

Чл. 51

(1) Тютюневи изделия се предлагат в търговски обекти, които:

1. имат поставен задължителен надпис на български език „ЦИГАРИ“ или „ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ“;

2. имат обособени самостоятелни помещения (складове) или части от тях (отдели и щандове), позволяващи отделното им съхраняване и продажба самостоятелно или с допустимите за съвместна продажба стоки.

(2) Допустими за съвместна продажба с тютюневи изделия са консумативите и помощните средства за тяхната употреба – кибрит, запалки, лули и др.

(3) Изключения по ал. 1 се допускат само при продажбата на тютюневи изделия в казармени лавки и в населени места под 1000 жители.

(4) Разрешението (лицензът) за продажба на тютюневи изделия се поставя задължително на видно място в търговската зала на обекта, позволяващо установяване на неговото наличие и валидност от мястото на купувача на тютюневите изделия.

(5) В търговския обект задължително се съхраняват документите за установяване произхода на тютюневите изделия.

Чл. 52

(1) Задължителни елементи за информиране на потребителите по чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗТТИ на български език са:

1. брой на късовете цигари или тегло на тютюневото изделие;

2. данни за произхода на тютюневото изделие.

(2) Върху транспортните опаковки задължително се поставят указания за съхраняването на тютюневите изделия в съответствие с изискванията на този правилник и санитарните норми.

(3) Министърът на търговията съгласувано с министъра на здравеопазването може със заповед да определи и други елементи за информиране на потребителите.

Чл. 53

(отменен)

(1) Вносът на тютюни и тютюневи изделия се извършва с разрешение от Министерството на търговията съгласно изискванията на външнотърговския режим.

(2) Износът на тютюни по чл. 2 от този правилник и на тютюневи изделия се регистрира в Министерството на търговията съгласно изискванията на външнотърговския режим.

§ 1

По смисъла на този правилник:

1. „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.

2. „Многодетно“ е семейството с три или повече деца.

3. „Социално слабо“ е семейството, което има общ месечен доход, по-нисък от размера на две минимални работни заплати, установени за страната.

§ 2

Технологичните инструкции за производство на тютюн по чл. 8 ЗТТИ се изготвят от научните учреждения по тютюна в 30-дневен срок от влизане в сила на този правилник и се утвърждават от министъра на земеделието.

В буква „в“ на т. 32 от ал. 4 на чл. 11 накрая се добавя „и което може да се заверява с подписи и печати от компетентните органи“.

§ 3

Заварените лица по чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗТТИ са длъжни в срок 30 дни от влизането в сила на този правилник да подадат заявления до министъра на финансите за издаване на съответните разрешения (лицензи).

1. В първото изречение думите „едноцифровия код“ се заменят с „кода“.

2. Текстът „Когато се декларират стоки съгласно приложение № 5 към чл. 4 на Постановление № 72 на Министерския съвет от 1993 г. (ДВ, бр. 30 от 1993 г.)“ се заменя с „Когато се декларират стоки съгласно приложение № 6 към чл. 6 от Постановление № 241 на Министерския съвет от 1993 г. (ДВ, бр. 109 от 1993 г.)“.

3. След думите „за съответната митническа тарифна позиция“ текстът „съгласно колона 3 от приложение № 5 на ПМС № 72“ се заменя със „съгласно колона 3 от приложение № 6 на ПМС № 241“.

4. В буква „а“ текстът „за т. 1, 2, 3, и от т. 4 – позиции 4102 и 410310 от приложение № 5 на ПМС № 72“ се заменя със „за т. 1, 2 и от т. 3 – позиции 4102 и 410310 от приложение № 6 на ПМС № 241“.

5. В буква „б“ текстът „т. 6 от приложение № 5 на ПМС № 72“ се заменя с „т. 5 от приложение № 6 на ПМС № 241“.

6. В буква „в“ текстът „за т. 4 (без позиции 4102 и 410310), т. 5, 7 и 8 от приложение № 5 на ПМС № 72“ се заменя със „за т. 3 (без позиции 4102 и 410310), т. 4, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от приложение № 6 на ПМС № 241“.

В т. 34 от ал. 4 на чл. 11 се правят следните изменения:

§ 4

Лицата, които са получили разрешения (лицензи) по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия, приета с ПМС № 192 от 1993 г. (ДВ, бр. 90 от 1993 г.), запазват правата си, ако в срок 30 дни приведат търговските си обекти в съответствие с изискванията на този правилник.

Към ал. 4 на чл. 11 се създава нова т. 42 със следното съдържание: „42. В клетка № В „Счетоводни данни“ деклараторът записва номера на банковата сметка, по която е задължен да преведе дължимата сума за експортна такса.“

§ 5

Лицата, които не са подали заявления или не са получили разрешения (лицензи) по § 3 и 4, са длъжни да прекратят незабавно осъществяваната дейност.

В ал. 1 на чл. 14 след думата „стоки“ се добавя текстът „(за всички митнически режими по внос)“.

§ 6

Висящите производства за издаване на разрешения (лицензи) по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия се довършват по реда на този правилник.

1. След текста „Вписва се с думи“ се добавя „наименованието на банката и номера на банковата сметка, по която вносителят е длъжен да внесе данъка върху оборота или акциза,“.

2. Накрая точката и запетаята отпадат и се добавя „и верността на банковата сметка“.

В т. 7 от ал. 4 на чл. 15 се правят следните допълнения:

§ 7

Правилникът се издава на основание § 5 от допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия. 4000 МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 2 на Министерството на финансите за попълването на митническата декларация и за отчитане на дължимите мита, такси, данъци, лихви и други (обн., ДВ, бр. 50 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 62, 85, 89 и 102 от 1992 г.; бр. 21, 53, 60 и 75 от 1993 г.; бр. 12 от 1994 г.)

В буква „в“ на т. 35 от ал. 4 на чл. 15 накрая се добавя „и което може да се заверява с подписи и печати от компетентните органи“.

§ 1

В ал. 1 на чл. 10 в първото изречение след думата „стоки“ се добавя текстът „(за всички митнически режими по износа)“.

§ 2

§ 3

§ 4

§ 5

§ 6

§ 7

§ 8

В т. 37 от ал. 4 на чл. 15 се правят следните изменения:

1. В първото изречение думите „едноцифровия код“ се заменят с „кода“.

2. В четвъртото изречение текстът „сборът от митническата облагаема стойност, вносното мито, митническата такса и импортната такса. Вносното мито, митническата такса и импортната такса се добавят в случаите, когато се дължат“ се заменя със „сборът от митническата облагаема стойност, вносното мито, митническата такса, временната такса по вноса и импортната такса в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху оборота или акциза и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6 на Министерството на финансите за прилагане на ЗДОА (ДВ, бр. 82 от 1993 г.). Вносното мито, митническата такса, временната такса по вноса и импортната такса се добавят в случаите, когато се дължат“.

§ 9

В приложение № 4 „Класификатор на митническите учреждения в Република България“ след думите „Свободна безмитна зона митническо бюро 1111“ се добавя текстът „Ро Ро Терминал пристанище Русе – Изток митнически пункт 1112“.

§ 10

В приложение № 6 „Класификатор на валутите“ се правят следните изменения:

1. Вместо „английска лира 826“ се записва „британска лира 826“.

2. Вместо „анголска кванца 024“ се записва „анголска нова кванца 024“.

3. Вместо „бразилско крузейро 076“ се записва „бразилско крузейро реал 076“.

4. Вместо „китайски юан 156“ се записва „китайски ренминби юан 156“.

5. Вместо „мексиканско песо 484“ се записва „мексиканско ново песо 484“.

6. Вместо „суданска лира 736“ се записва „судански динар 736“.

7. Вместо „чехословашка крона 200“ се записва „чешка крона 200“.

8. Вместо „съветска рубла 810“ се записва „руска рубла 810“.

9. След думите „ЕКЮ на ЕИО 954“ се добавят: „естонска крона 805 латвийски лат 806 литовски литаз 807 македонски денар 892 словашка крона 201 словенски толар 891 украински карбованец 804 хърватски динар 893“.

§ 11

В приложение № 5 „Класификатор на страните“ вместо „ОНД (СССР) 810“ се записва „Русия 810“.

§ 12

В приложение № 11 накрая се добавя забележка със следното съдържание: „Забележка. За останалите стоки, непосочени в приложение № 11, които могат да се измерват в брой, в клетка № 41 на митническата декларация се посочва кодът на мярката „брой“ и с цифри съответното количество, което се декларира.“