Закон за нотариусите и нотариалната дейност (закон за нотариусите)

Чл. 1 Предмет на закона

Този закон урежда правния статут на нотариуса и на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.

Чл. 2 Нотариус

(1) Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Нотариусът може да извършва и други предвидени от закона действия.

(2) Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара.

(3) Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия.

Чл. 3 Район на действие

Районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд.

Чл. 4 Нотариална камара

(1) Създава се Нотариална камара. В Нотариалната камара членуват по право всички нотариуси.

(2) Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в София.

Чл. 5 Регистър на Нотариалната камара

В Нотариалната камара се води регистър. В регистъра се вписват нотариусите, помощник-нотариусите, стажант-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.

Чл. 6 Задължение за вписване

Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 5, или да представи документи, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, освен ако законът определя друг срок.

Чл. 7 Публичност на регистъра на Нотариалната камара

Всеки има право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечение от него.

Чл. 8 Изисквания

(1) Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е само български гражданин и отговаря на следните изисквания:

1. има висше юридическо образование;

2. положило е предвидения стаж и е придобило юридическа правоспособност;

3. има двегодишен стаж;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;

5. не е лишено от правоспособност на нотариус;

6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;

7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;

8. вписано е в регистъра по чл. 5.

(2) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, съдия-изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление.

Чл. 9 Несъвместимост

(1) Нотариусът не може едновременно: 1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;

2. да заема длъжност в държавен или общински орган;

3. да работи по трудово правоотношение;

4. да упражнява адвокатска професия;

5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

(1) Нотариусът не може едновременно: 1. да бъде народен представител, министър, кмет, общински или районен съветник;

(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността на нотариуса се възстановява при условията на чл. 39.

Чл. 9

Чл. 10 Откриване на места за нотариуси

(1) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.

(2) Откриването на местата и насрочването на конкурса се извършва със заповед на министъра на правосъдието след вземане мнението на Съвета на нотариусите. Съветът на нотариусите заявява мнението си в 7-дневен срок.

(3) Заповедта по ал. 2 писмено се съобщава на Нотариалната камара. Влязлата в сила заповед се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) При необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район.

Чл. 11 Ред за кандидатстване

(1) В едномесечен срок от обнародването кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса и упражняваната професия или занятие на кандидата и района, за който се кандидатства.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация за липса на друго гражданство, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.

(3) Когато за определен район не се явят кандидати за всички открити места, срокът се продължава с един месец. В този случай за съответния район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст.

Чл. 12 Конкурс за нотариуси

(1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател – заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: инспектор от „Инспекторат“ към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, определен от Висшия адвокатски съвет, и представител на Нотариалната камара.

(3) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.

(4) Заповедта се съобщава писмено по реда на Гражданския процесуален кодекс на всеки от кандидатите за района и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 13 Нотариална кантора

(1) След влизане в сила на заповедта за вписване кандидатът за нотариус е длъжен да осигури нотариална кантора, което може да стане и съвместно с други кандидати или действащи нотариуси от същия район.

(2) В нотариалната кантора се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив.

(3) Нотариалната кантора трябва да се намира в района на действие на нотариуса и да отговаря на условия, които гарантират точното изпълнение на неговите задължения и правната сигурност на извършваните действия.

Чл. 14 Вписване в регистъра на Нотариалната камара

(1) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите.

(2) За вписване на нотариус в регистъра е необходимо:

1. да е влязла в сила заповедта на министъра на правосъдието за вписване;

2. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 9;

3. да се посочи адресът на нотариалната кантора;

4. да се представи документ за вещно право върху нотариалната кантора или вписан договор за наем декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на нотариалната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция

5. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 30;

6. да се представи образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;

7. да се представи образец от подписа на нотариуса.

(3) За вписване на помощник-нотариус или стажант-нотариус е достатъчно изпълнението на изискванията по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 7.

(4) Искането за вписване в регистъра и изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 трябва да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за вписване. За незаетото място на нотариус министърът на правосъдието издава заповед за вписване на следващия по реда на класирането кандидат. Преписи от документите по ал. 2 се изпращат от Съвета на нотариусите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

Чл. 15 Полагане на клетва

(1) След постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 кандидатът полага пред Съвета на нотариусите, ако не е положил преди това, следната клетва: „Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(3) Вписването в регистъра се извършва след подписване на клетвения лист.

Чл. 16 Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра

(1) В регистъра се вписват:

1. районът на действие;

2. името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса и на стажант-нотариуса;

3. адресът на нотариалната кантора;

4. срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване, и на стажант-нотариуса;

5. наименованието и седалището на застрахователя.

(2) Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Чл. 17 Независимост

Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.

Чл. 18 Съдействие и уважение

На нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции.

Чл. 19 Достъп до документи

Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска преписи от книжа и да получава сведения с предимство.

Чл. 20 Срещане насаме

При изпълнение на служебните си функции нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица.

Чл. 21 Неприкосновеност на служебния архив

(1) Служебният архив на нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на нотариуса освен в случаите, предвидени със закон.

(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на нотариуса, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за самия нотариус, и да го уведомява за извършените по архива действия.

Чл. 22 Други действия на нотариуса

Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.

Чл. 23 Задължение за съдействие

Нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Чл. 24 Безпристрастност

При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна.

Чл. 25 Опазване правата и интересите на страните

(1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

(2) При извършване на подлежащи на вписване актове, по искане на страните, сумата, дължима на продавача или на заменителя, се депозира в банковата сметка на нотариуса, който представя документ за това пред съдията по вписванията.

(3) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.

(4) В случаите по ал. 2 след вписването нотариусът изплаща дължимите суми на продавача или на заменителя.

Чл. 26 Професионална тайна

(1) Нотариусът е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което нотариусът не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

Чл. 27 Непрекъснатост на дейността

Министърът на правосъдието определя работното време на нотариалните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни.

Чл. 28 Служебен архив

(1) Нотариусът води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

(2) Нотариусът е длъжен да осигури достъп до служебния си архив за извършване на проверки от надлежно оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.

Чл. 29 Уведомяване председателя на районния съд

Нотариусът незабавно уведомява председателя на районния съд за всяка промяна в местонахождението на нотариалната кантора и на служебния си архив.

Чл. 30 Застраховане

Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса, стажант-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.

Чл. 31 Социално осигуряване

Нотариусът подлежи на задължително социално осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.

Чл. 32 Вноски в Нотариалната камара

Нотариусът прави задължителни вноски в полза на Нотариалната камара при условията и по реда, установени с устава на камарата и решенията на общото събрание.

Чл. 33 Счетоводство

Нотариусът води счетоводство.

Чл. 34 Спазване на професионалната етика

(1) Нотариусът е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията.

(2) Нотариусът е длъжен да въвежда в работата, да обучава и напътства помощник-нотариуса, стажант-нотариуса и служителите си.

Чл. 34а Сдружаване на нотариуси

Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи е възможно нотариуси да имат общ архив и общи помощници.

Чл. 35 Основания за загубване на правоспособност

Нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до Съвета на нотариусите;

2. при смърт или с поставянето му под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9.

Чл. 36 Запечатване и опис на служебния архив

(1) С настъпването на основанията по чл. 35 нотариусът не може да извършва каквито и да са нотариални или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.

(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.

(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, вписано като нотариална кантора, може да се осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на нотариуса.

Чл. 37 Заличаване

(1) Заличаването от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно от Съвета на нотариусите чрез отбелязване в регистъра на:

1. основанието за прекратяване на правоспособността на нотариус;

2. датата и името на лицето, на което е предаден архивът.

(2) Правоспособността на нотариуса се загубва със заличаването му от регистъра освен в случаите по чл. 35, т. 2.

(3) След заличаването Съветът на нотариусите уведомява министъра на правосъдието.

Чл. 38 Нотариални действия по приетия архив

Нотариусът, съответно съдията по вписванията, приел служебния архив, извършва нотариални действия само по наличните в архива документи и книжа.

Чл. 39 Възстановяване на правоспособност

(1) Правоспособността на нотариус се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:

1. лишаване от правоспособност за определен срок – след изтичане на срока;

2. извършване на несъвместима дейност по чл. 9, ал. 1, т. 1 – след прекратяване на дейността.

(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред Съвета на нотариусите в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването ѝ.

(3) Възстановяването на правоспособността се отбелязва в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 14.

(4) Лицето, приело служебния архив на нотариуса, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.

Чл. 40 Компетентност

(1) Помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност. Отношенията между нотариус и помощник се уреждат с договор.

(2) Помощник-нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението „помощник“.

(3) За вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него.

(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус.

Чл. 41 Придобиване на правоспособност

(1) Нотариусът може да посочи един или повече помощник-нотариуси между лицата, които отговарят на изискванията за нотариус, независимо от тяхната възраст и стаж.

(2) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара въз основа на писмено заявление от нотариуса, приподписано от кандидата, което съдържа данните по чл. 11, ал. 1. Към заявлението кандидатът прилага документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението нотариусът може да посочи и срок.

(3) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по реда на чл. 14, 15 и 16.

Чл. 42 Загубване на правоспособност

(1) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до нотариуса;

2. с неговата или на нотариуса смърт или поставяне под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;

4. по писмено искане на нотариуса до Съвета на нотариусите;

5. с изтичане на посочения от нотариуса срок и със заличаването на нотариуса от регистъра на Нотариалната камара.

(2) Заличаването на помощник-нотариуса от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно или по искане на нотариуса чрез отбелязване в регистъра на основанието по ал. 1.

(3) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си със заличаването му от регистъра освен в случаите по ал. 1, т. 2 и 5.

Чл. 43 Компетентност

(1) Стажант-нотариусът може съгласно указанията на нотариуса да удостоверява датата, съдържанието или подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи и книжа и да извършва нотариални действия по завещания.

(2) Стажант-нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението „стажант“.

(3) Доколкото липсват особени правила, за стажант-нотариуса се прилагат правилата за помощник-нотариус.

Чл. 44 Придобиване на правоспособност

(1) Стажант-нотариусът се назначава от министъра на правосъдието между съдебните кандидати съгласно Закона за съдебната власт.

(2) След издаване на заповедта за назначение стажант-нотариусът се вписва в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 14, 15 и 16.

Чл. 45 Загубване на правоспособност

(1) Стажант-нотариусът загубва правоспособността с изтичане на срока, за който е назначен, и със заличаването на нотариуса от регистъра на Нотариалната камара.

(2) Заличаването на стажант-нотариуса от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно.

Чл. 46 Заместване на нотариус от помощник-нотариус

(1) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 2. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението „по заместване“.

(2) Заместването по ал. 1 се вписва в регистъра на Нотариалната камара, като се прилагат съответно чл. 41 и 42.

Чл. 47 Заместване на нотариус от друг нотариус

(1) Нотариусът може да бъде заместван от друг нотариус от същия район. Отношенията между тях се уреждат с договор.

(2) Заместващият нотариус използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат върху удостоверяван документ и отбелязва факта на заместването.

(3) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания нотариус, прилага се чл. 29.

Чл. 48 Заместване на нотариус от съдията по вписванията

(1) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия. В случая се прилага съответно чл. 47, ал. 2.

(2) Ако нотариусът не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив, за извършването на неотложни нотариални действия председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява влизане в нотариалната кантора, отваряне на необходимия архив и извършване на нотариалното действие от съдията по вписванията.

Чл. 49 Служебна тайна

Служителите на нотариуса са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за самия нотариус.

Чл. 50 Възлагане връчването на съобщения и книжа

Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41 – 52 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 60 Устав

(1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.

(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.

(3) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.

Чл. 61 Изпълнение на решенията

Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание районният съд издава изпълнителен лист.

Чл. 62 Състав

(1) Съветът на нотариусите се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират от основните членове.

(2) При по-голям състав на Съвета на нотариусите се избират двама заместник-председатели от основните членове.

(3) За членове на Съвета на нотариусите могат да бъдат избирани членове на Нотариалната камара с най-малко 5-годишен юридически стаж.

(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета на нотариусите до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на стажа.

(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на нотариусите.

Чл. 63 Свикване

(1) Съветът на нотариусите се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.

(2) Председателят на Съвета на нотариусите е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.

(3) Извънредно заседание на Съвета на нотариусите може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.

Чл. 64 Кворум

Заседанието на Съвета на нотариусите е редовно, ако на него присъстват 2/3 от членовете на съвета.

Чл. 65 Компетентност

Съветът на нотариусите:

1. ръководи работата на Нотариалната камара;

2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;

3. избира заместник-председателите;

4. определя щата и административния секретар на камарата;

5. организира воденето на регистъра на Нотариалната камара, взема решение за извършване на вписванията, отбелязванията и заличаванията в него и извършва задължителните действия при загубване права на нотариус;

6. определя кой нотариус да участва в конкурсната комисия;

7. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

8. следи за изпълнението на задълженията на нотариусите и на помощник-нотариусите, образува и участва чрез свои представители в дисциплинарни производства срещу тях в предвидените случаи;

9. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на нотариусите и на техните помощници, стажанти и служители и се грижи за защитата на професионалните им права;

10. изпълнява всички задължения, които по закона, по устава или по решение на общото събрание не са отнесени към компетентността на друг орган.

Чл. 66 Вземане на решение

(1) Съветът на нотариусите взема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите основни членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(2) Решение на Съвета на нотариусите може да се вземе и неприсъствено, ако всички членове на съвета с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.

Чл. 67 Председател на Съвета на нотариусите

(1) Председателят на Съвета на нотариусите организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на съвета.

(2) Председателят на Съвета на нотариусите:

1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на Нотариалната камара;

2. управлява, стопанисва и се разпорежда с имуществото на Нотариалната камара;

3. изпълнява бюджета на Нотариалната камара.

Чл. 68 Административен секретар

(1) Административният секретар:

1. ръководи финансово-стопанската дейност;

2. координира дейността на помощните органи;

3. организира заседанията на Съвета на нотариусите, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на Нотариалната камара.

(2) Административният секретар може и да не е член на Нотариалната камара.

Чл. 69 Състав

Контролният съвет се състои най-малко от трима членове. За председател и за членове на контролния съвет могат да бъдат избирани членове на Нотариалната камара с най-малко 10-годишен юридически стаж.

Чл. 70 Компетентност

(1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на Нотариалната камара и отчита работата си пред общото събрание.

(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава на Нотариалната камара, на решенията на общото събрание или на Съвета на нотариусите, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на нотариусите, съответно в общото събрание.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на нотариусите.

Чл. 71 Състав

(1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от шестима членове.

(2) За членове на дисциплинарната комисия могат да бъдат избирани членове на Нотариалната камара без дисциплинарни наказания с най-малко 10-годишен стаж, а за председател – с най-малко 10-годишен стаж на нотариус.

Чл. 72 Компетентност

Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу нотариуси и помощник-нотариуси по реда, предвиден в закона.

Чл. 73 Основание

(1) Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

(2) Държавата не отговаря за действията на нотариуса.

Чл. 74 Дисциплинарни нарушения

(1) За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.

(2) За нарушения на задълженията си стажант-нотариусите отговарят по реда, установен за съдебните кандидати.

Чл. 75 Дисциплинарни наказания

(1) Дисциплинарните наказания са:

1. порицание;

2. предупреждение за лишаване от правоспособност;

3. лишаване от правоспособност за срок до 5 години.

(2) За маловажни нарушения председателят на дисциплинарната комисия може да отправя лично предупреждение.

Чл. 76 Погасяване на дисциплинарната отговорност

Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Чл. 77 Образуване на дисциплинарно производство

(1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или служебно по решение на Съвета на нотариусите.

(2) Органът, по чиято инициатива е образувано дисциплинарното производство, уведомява нотариуса, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.

(3) Съветът на нотариусите изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.

(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председател и двама членове на дисциплинарния състав, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.

Чл. 78 Разглеждане на дисциплинарно дело

(1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие нотариуса, представител на Съвета на нотариусите и представител на министъра на правосъдието, когато дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Нотариусът може да ползва адвокатска защита.

(2) Заседанията на дисциплинарната комисия са закрити.

(3) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.

Чл. 79 Постановяване на решението

(1) По дисциплинарното дело комисията се произнася с мотивирано решение.

(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.

(3) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.

Чл. 80 Обжалване и влизане в сила на решението

Решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от постановяването му, съответно от датата на уведомяването.

Чл. 81 Общо правило

Лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции само доколкото това е предвидено със закон.

Чл. 82 Органи на съдебната власт

(1) Когато в района няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд.

(2) Когато има нотариус, съдията по вписванията извършва нотариалните действия само по наличните в архива на съда документи и книжа, както и нотариалните действия при заместване на нотариус.

Чл. 83 Органи на местната администрация

Когато в населеното място няма нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

Чл. 84 Български дипломатически и консулски представители

Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани.

Чл. 85 Основание и размер

(1) Нотариални такси се събират за:

1. извършване на нотариални действия;

2. извършване от нотариус на други действия.

(2) За извършване на едно и също нотариално действие от нотариус и от държавен орган се събира еднаква по размер нотариална такса.

(3) Размерите на нотариалните такси се опредеят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след съгласуване с Нотариалната камара.

Чл. 86 Внасяне

Нотариалните такси се внасят в приход на:

1. нотариуса, в чийто служебен архив е отбелязано извършването на съответното действие;

2. общинския бюджет – за нотариалните действия, извършени от органи на местната администрация;

3. държавния бюджет – за нотариални действия, извършени от други органи, включително при заместване на нотариус от съдия по вписванията.

Чл. 87 Задължени лица

Нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от нотариус или от друг орган, който изпълнява нотариални функции. Няколко задължени лица отговарят солидарно.

Чл. 88 Дължимост на нотариалните такси

(1) Нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото действие, а таксите за обстоятелствени проверки – при предаване на искането.

(2) Нотариусът има право да поиска предварително част от дължимата такса.

Чл. 89 Събиране на нотариалните такси

(1) За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице.

(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

(3) За дължимите неплатени нотариални такси районният съд издава изпълнителен лист.

Чл. 90 Обикновени нотариални такси

Обикновените нотариални такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време.

Чл. 91 Пропорционални нотариални такси

Пропорционалните нотариални такси се събират според удостоверявания материален интерес или изразходваното време и имат определен минимален размер.

Чл. 92 Такси според удостоверявания материален интерес

(1) Процентът на пропорционалната такса според удостоверявания материален интерес намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава определен максимален размер.

(2) За определени видове удостоверявания тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.

Чл. 93 Такси според изразходваното време

(1) Такси според изразходваното време се дължат само на нотариусите и се заплащат за:

1. устни и писмени консултации;

2. посредничество за изясняване волята на страните;

3. справки, набавяне на документи, книжа и други.

(2) Не се дължат такси за устните консултации, дадени по повод на друго таксувано действие.

Чл. 94 Такси за изготвяне и проверка на документи

(1) Такси за изготвяне и проверка на документи се дължат само на нотариусите.

(2) За изготвяне на проект за нотариален акт или друг документ се събира таксата, предвидена за удостоверяване.

(3) За проверка на изготвен проект от документ, извършена без нотариално удостоверяване, се събира половината от таксата, предвидена за удостоверяване. Ако в едномесечен срок бъде извършено нотариално удостоверяване на същия документ от същия нотариус, събира се само другата половина от таксата.

Чл. 95 Допълнителна нотариална такса

(1) Допълнителната нотариална такса се дължи за действия, извършени по искане на молителя извън нотариалната кантора в неработно време или в почивни и празнични дни.

(2) Таксата по ал. 1 се дължи общо в размер половината от таксата за удостоверяване.

Чл. 96 Сделки с вещни права

(1) При прехвърляне право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е:

1. пазарната цена на вещта;

2. пазарната цена на по-скъпата вещ – при замяна;

3. пазарната цена на всички дялове – при договор за доброволна делба.

(2) При учредяване или прехвърляне на други вещни права удостоверяваният материален интерес е:

1. при право на строеж – 90 на сто от пазарната цена на мястото, съответно на частта от него, върху която се учредява или прехвърля правото;

2. при учредяване право на ползване – пазарната наемна цена, която би могла да се вземе за целия срок на ползването, а ако такъв не е посочен – за 3 години.

(3) При разлика между оценката по § 2 и удостоверения материален интерес нотариалната такса се събира върху по-високата от двете.

Чл. 97 Особени случаи

(1) Удостоверяваният материален интерес е:

1. при сделка с моторно превозно средство – стойността, по която същото е застраховано;

2. при сделка с търговско предприятие – балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие;

3. при учредяване на търговско дружество – размерът на капитала;

4. при продажба на наследство – пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти;

5. при изпълнение на завещания – пазарната цена на завещаното имущество;

6. при управление на имущество – месечният доход от имуществото;

7. при сделка, която има за предмет парично вземане – номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен – за 3 години.

(2) При изменения и допълнения на сделки и документи удостоверяваният материален интерес е само този на промените.

(3) При възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда на този раздел.

§ 1

„Нотариална такса“ по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.

§ 2

Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влият върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

§ 3

Заварените от този закон лица, изпълняващи нотариални функции в районните съдилища, продължават да ги изпълняват по досегашния ред, но не по-късно от 1 октомври 1998 г..

§ 4

Министърът на правосъдието назначава съдиите по вписванията.

§ 5

(1) Първото общо събрание на Нотариалната камара се състои от лицата по § 3, които отговарят на изискванията по чл. 8, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 и са се кандидатирали за нотариуси в срока и по реда на § 6.

(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в 3-месечен срок от влизане в сила на закона при следния дневен ред:

1. приемане на устав на Нотариалната камара;

2. избор на нейните органи;

3. определяне размерите на застрахователната сума по чл. 30;

4. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;

5. приемане на бюджета до края на текущата година.

(3) Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в дневния ред.

(4) Въз основа на резултатите от първия конкурс вписването в регистъра по чл. 14 и заповедите по § 6 се извършва от „Инспекторат“ при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. След провеждането на първото общо събрание на Нотариалната камара и избора на нейните органи от нотариусите регистърът се представя на Съвета на нотариусите.

(5) Първото общо събрание на Нотариалната камара, проведено по реда на ал. 4, се свиква от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция в едномесечен срок от вписването на не по-малко от 2/3 от лицата, издържали конкурса по чл. 12.

(6) Органите на Нотариалната камара, избрани по реда на ал. 2, т. 2, изпълняват функциите си до провеждането на общото събрание съгласно ал. 5.

§ 6

(1) Лицата по § 3, които до влизането на закона в сила са изпълнявали нотариални функции в продължение на една година и отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, придобиват правоспособност на нотариус без конкурс за района, в който са изпълнявали нотариални функции, ако в едномесечен срок от влизане на закона в сила подадат заявление и документи по чл. 11.

(2) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на лицата по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на Министерството на правосъдието.

(3) Лицата по ал. 1 се вписват в регистъра по реда на чл. 14, 15 и 16 без заплащане на такса, като искането за вписване трябва да бъде направено в срока по § 3. С вписването на лицето трудовото му правоотношение се прекратява.

§ 7

(1) Правоспособност на нотариус могат да придобият при условията на § 6, ал. 1 и лица, които не изпълняват нотариални функции към деня на влизане на закона в сила, но отговарят на изискванията по чл. 8 и са работили като нотариуси в продължение най-малко пет години, ако в съответния район бъдат открити места за нотариуси. При повече кандидати се взема предвид стажът на нотариуса.

(2) Първият конкурс се организира и финансира от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.

§ 8

Лицата по § 3 могат да придобият правоспособност на нотариус по общия ред и когато нямат стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3.

§ 9

Висящите нотариални производства след изтичането на една година от влизането на закона в сила се довършват от съдиите по вписванията.

§ 10

До обнародването на тарифата по чл. 85, ал. 3 нотариалните действия се таксуват по досегащния ред.

§ 11

В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. – Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 35, ал. 1, т. 3 след думата „съдия-изпълнителите“ се поставя запетая и се добавя „съдиите по вписванията“.

2. В чл. 36, ал. 2 думата „нотариусите“ се заменя със „съдиите по вписванията и нотариусите“ и се създава второ изречение: „Инспектори на нотариусите могат да бъдат и други нотариуси с най-малко 10-годишен стаж на нотариус, посочени от Нотариалната камара.“

3. В чл. 56, ал. 1, т. 4 и чл. 60, т. 2 думата „нотариусите“ се заменя със „съдиите по вписванията“.

4. В чл. 63, ал. 1, т. 5 думата „нотариуси“ се заменя със „съдии по вписванията“.

5. В чл. 109 думата „нотариус“ се заменя със „съдия по вписванията“.

6. В чл. 127, ал. 5 след думата „нотариус“ се поставя запетая и се добавя „съдия по вписванията или помощник-нотариус“.

7. Глава дванадесета се изменя така: „Глава дванадесета СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА Чл. 158. (1) В районните съдилища има съдия по вписванията. (2) Съдията по вписванията извършва нотариалните действия по вписванията, отбелязванията и по тяхното заличаване, по даването на справки по книгите за вписване, както и други действия, предвидени от закона. (3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията, функциите му се изпълняват от районния съдия. (4) Министърът на правосъдието може да възложи на съдия-изпълнител от същия съд да изпълнява функции и на съдия по вписванията. Чл. 159. Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район. Чл. 160. (1) Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на изискванията по чл. 126. (2) Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния окръжен съд. (3) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител по реда на старшинството. Чл. 161. Съдията по вписванията при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109, като се спазва разпоредбата на чл. 110. Чл. 162. Разпоредбите на чл. 152, 154, 156 и 157 се прилагат и за съдиите по вписванията.“

8. Член 166 се изменя така: „Чл. 166. Съдебен кандидат, който е прослужил шест месеца, може да бъде назначен да изпълнява за срок до един месец длъжността съдия-изпълнител, а по искане на нотариус – длъжността стажант-нотариус до изтичане на предвидения по чл. 164, ал. 1 срок. При назначаване за срок над един месец е необходимо писменото съгласие на съдебния кандидат.“

9. В чл. 185 думата „нотариус“ се заменя със „съдия по вписванията“.

10. В чл. 190, чл. 191, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 навсякъде думата „нотариусите“ се заменя със „съдиите по вписванията“.

11. В чл. 198, т. 1 думите „нотариалните служби“ се заменят със „службите по вписванията“.

§ 12

В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37 и 44 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 302, ал. 1 думата „нотариусът“ се заменя със „съдията по вписванията“.

2. В чл. 315, ал. 1 думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

3. В чл. 319, ал. 2 думите „нотариус“ и „нотариусът“ се заменят съответно със „съдия по вписванията“ и „съдията по вписванията“.

4. В чл. 343, ал. 2 думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

5. В чл. 374 думата „нотариата“ се заменя със „службата по вписванията“.

6. В чл. 392, ал. 2 думата „нотариата“ се заменя със „службата по вписванията“.

7. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:

8. В чл. 466 ал. 1 се изменя така: „466. Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват от съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът.“

9. В чл. 467 думите „до нотариуса“ се заличават.

10. В чл. 469, ал. 2 думата „сделки“ се заменя с „нотариални актове“.

11. Член 470 се изменя така: „470. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.“

12. В чл. 473 ал. 1 се изменя така: „473. Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа.“

13. Член 473а се отменя.

14. В чл. 474 се правят следните изменения и допълнения:

15. В чл. 480 буква „е“ се изменя така: „е) работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.“

16. В чл. 485 се създава ал. 3: „Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 478.“

17. В чл. 488, ал. 1 думата „нотариата“ се заменя с „нотариуса“.

18. Създават се чл. 488а и 488б: „488а. При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис. 488б. При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис. За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра.“

§ 13

В чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.) се създава четвърто изречение: „За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.“

§ 14

В Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37 и 100 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 3 и 4 се отменят.

2. В чл. 4 буква „в“ се изменя така: „в) за извършване на действия и услуги от съдия-изпълнители и от съдии по вписванията;“.

3. В чл. 4а ал. 2 се отменя.

§ 15

В § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г. и бр. 60 от 1992 г.) думите „както и за издаване и вписване на нотариални актове на жилищностроителните кооперации и на членовете им“ се заличават.

§ 16

В чл. 9, ал. 1, т. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16 и 56 от 1996 г.) след думите „Закона за адвокатурата“ се добавя „и Закона за нотариусите“.

§ 17

В чл. 13, ал. 5 от Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г.; попр., бр. 54 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.; попр., бр. 30 от 1991 г.; изм., бр. 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 53 и 59 от 1995 г., бр. 28, 33, 58 и 59 от 1996 г.) след думите „на едноличния търговец“ се поставя запетая и се добавя „на нотариуса“.

§ 18

В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г., бр. 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – Решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9, ал. 6 и чл. 9а, ал. 4 думата „Нотариусът“ се заменя със „Съдията по вписванията“.

2. В чл. 23 думата „нотариата“ се заменя със „службата по вписванията“.

3. В § 16, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „държавни такси“ се заменят с „нотариални такси“.

§ 19

В Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 41, ал. 2 и чл. 48 думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

2. В чл. 60 думите „нотариалната служба“ се заменят със „службата по вписванията“.

§ 20

В Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 32, ал. 2 думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

2. В чл. 35, ал. 4 думите „нотариалната служба“ се заменят със „службата по вписванията“.

§ 21

В чл. 31, ал. 4 и чл. 104, т. 2 от Закона за териториалното и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г. и бр. 63 от 1995 г.) думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

§ 22

В чл. 185, буква „б“ от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г.; бр. 12 и 56 от 1993 г. и бр. 83 от 1996 г.) думата „нотариусите“ се заменя със „съдияте по вписванията“.

§ 23

В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83 и 86 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 16, ал. 2 думата „нотариата“ се заменя със „службата по вписванията“.

2. В чл. 73, ал. 5 думите „нотариата“ и „нотариусът“ се заменят съответно със „службата по вписванията“ и „съдията по вписванията“.

§ 24

В чл. 14, ал. 1 от Закона за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г.) думите „Нотариалните служби“ се заменят със „Службите по вписванията“ и след думите „едномесечен срок“ се добавя „от деня на вписването им, съответно“.

§ 25

В Закона за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 26 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 59, ал. 1 думата „нотариуса“ се заменя със „съдията по вписванията“.

2. В чл. 60 думата „нотариата“ се заменя със „службата по вписванията“.

§ 26

В § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 80 от 1991 г.) след думата „нотариус“ се поставя запетая и се добавя „съдия по вписванията или помощник-нотариус“.

§ 27

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.

§ 28

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.