(1) Изплащането на пенсията се възобновява:
1. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3, като изплащането се възобновява от датата на спирането, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;
2. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението;
3. по писмено заявление на пенсионера или въз основа на получена информация, че е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 5, като изплащането се възобновява от датата на отпадане на основанието за спиране, ако заявлението или информацията са получени в тригодишен срок от тази дата, а ако са получени след това – от датата на получаването им;
4. по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.
(2) Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от:
1. датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;
2. датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.
(3)