Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.
Чл. 2
Наредбата се прилага за:
1. храните, които се продават на крайния потребител;
2. храните, предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене.
Чл. 3
Наредбата не се отнася до изискванията за етикетиране на храните, подлежащи на последваща обработка, виното, спиртните напитки, както и до изискванията за представяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества.
Раздел 2. Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните
Чл. 4
Етикетирането на храните се извършва по начин, който:
1. не заблуждава потребителя по отношение на:
2. не внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика.
Чл. 5
При представяне на храните се спазват изискванията по чл. 4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.
Чл. 6
При етикетирането на храните се обявяват следните данни, написани на български език:
1. наименование;
2. списък на съставките на храната;
3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23;
4. обозначение, че храната или определена нейна съставка е произведена от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, както е указано в чл. 24;
5. срок на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни – срок на трайност;
6. специални условия за съхранение на храната;
7. нетно тегло на храните, които са опаковани предварително;
8. име/фирма, седалище и адрес на управление на производителя или на лицето, което опакова храната или което продава храна, опакована на място преди продажбата;
9. произход на храната или наименование на региона, където е произведена, когато липсата на тези данни би могла да доведе до заблуда на потребителя;
10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството ѝ, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;
11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;
12. маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната;
13. информация за цената.
Чл. 7
(1) Данните по чл. 6 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.
(2) Данните по чл. 6, т. 1, 5 и 7 трябва да са разположени на едно зрително поле.
(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.
(4) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 кв. см, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, т. 1, 5 и 7.
(5) Не се изисква обозначение по чл. 6, т. 4, когато храната или определената нейна съставка не съдържа белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация.
Чл. 8
(1) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.
(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.
Чл. 9
(1) Етикетиране на храните не е задължително, когато те:
1. се предлагат на потребителя след премерване, претегляне, разливане и др.;
2. не са предварително пакетирани в потребителска опаковка;
3. са предназначени за снабдяване на заведенията за обществено хранене.
(2) В случаите по ал. 1:
1. в документите, които придружават храната до мястото на продажбата ѝ, се посочват данните по чл. 6;
2. върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, т. 1, 5, 8 и 12;
3. на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, т. 1 и 8.
Чл. 10
Освен данните по чл. 6 при етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение №1.
Чл. 11
При етикетирането на храните се допуска обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие с данните по чл. 6 и 10.
Раздел 3. Специфични изисквания при етикетирането на храните
Чл. 12
(1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.
(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.
(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.
Чл. 13
Името на производителя или търговска марка върху етикета могат да съпровождат наименованието на храната, но не и да го заменят.
Чл. 14
Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.
Чл. 15
Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението „облъчено“ или „обработено с йонизиращо лъчение“.
Чл. 16
(1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина „състав“ или друг еднозначен термин или израз.
(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.
(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.
(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза „съставки на възстановения продукт“ или „съставки на готовия за консумация продукт“.
(5) Изискването по ал. 2 не е задължително при храни, които са смес от приблизително еднакви количества от плодове, зеленчуци или подправки, при условие че списъкът на съставките включва израза „в променливо съотношение“.
Чл. 17
Не се изисква изброяване на съставките на храната при:
1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, рязани или обработени по друг начин;
2. газирана, бутилирана питейна вода;
3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;
4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;
5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:
Чл. 18
Не са съставки на храната:
1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;
2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките ѝ;
3. веществата, които се използват като спомагателни вещества при технологията на приготвянето на храната и не присъстват в крайния продукт;
4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати.
Чл. 19
(1) Водата се включва в списъка на съставките, когато нейното количество е над 5 на сто от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото тегло на храната и теглото на останалите съставки.
(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:
1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;
2. като течна среда, която не се консумира.
Чл. 20
(1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.
(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.
(3) Съставки на храната, спадащи към някоя от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното ѝ предназначение в съответната храна.
Чл. 21
(1) Ароматните вещества се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат(и)“ или с наименованието на веществото.
(2) Терминът „натурален“ или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение.
(3) Терминът „натурален“ може да не се добавя, ако самото наименование на ароматното вещество съдържа информация, че то е от животински или растителен произход.
Чл. 22
Когато определена съставка на храната съдържа няколко компонента, тя се обявява със специфичното си наименование, а ако нейното количеството в храната е над 25 на сто, се обявяват и нейните компоненти.
Чл. 23
(1) Количеството на съставките на храната се обявява задължително върху етикета, когато:
1. наименованието на определена съставка се съдържа в наименованието на храната;
2. се подчертава наличието на дадена съставка в храната чрез текст, картинно или графично изображение върху етикета;
3. наличието име съществено за характеризиране на храната и отличаването ѝ от други подобни по наименование или външен вид храни.
(2) Количеството на съставката се обявява в проценти непосредствено до наименованието ѝ. Обявява се количеството на съставката към момента на производството на храната.
Чл. 24
(1) Обозначението, че храната или определена нейна съставка са произведени от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, се извършва по следния начин:
1. когато съставката е произведена от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, изразите „произведена от генетично модифицирана соя“ или „произведена от генетично модифицирана царевица“ се изписват:
2. когато съставката е соя или царевица, обозначението, че са генетично модифицирани, се изписва така:
(2) За храните, съдържащи само една съставка, изразите „произведена от генетично модифицирана соя“ или „произведена от генетично модифицирана царевица“ се изписват ясно при етикетирането на храната.
(3) Когато съставките се обявяват с наименованието на съответната категория съгласно чл. 20, ал. 2, след категорията се изписва изразът „съдържа ... (наименование на съставката), произведена от генетично модифицирана соя/генетично модифицирана царевица“.
Чл. 25
(1) Количеството на предварително опакованите храни се обявява чрез нетното им тегло.
(2) Нетното тегло се обозначава на латиница по системата „СИ“ и се определя в единици за:
1. обем (литър, сантилитър или милилитър) – при течните храни;
2. маса (килограм или грам) – при останалите храни;
3. маса или обем – при полутвърди или вискозни храни.
(3) Когато храна в твърдо състояние се предлага в течна среда, на етикета се обявява и отцеденото нетно тегло на храната.
Чл. 26
(1) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното тегло и броят на единичните опаковки.
(2) Броят на единичните опаковки и нетното им тегло може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.
(3) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното тегло на груповата опаковка.
Чл. 27
Не се изисква посочване на нетното тегло на храната, когато:
1. обемът и масата ѝ могат да претърпят значителни загуби при съхранението ѝ;
2. храната се претегля в присъствието на купувача;
3. когато нетното ѝ тегло е под 5 г или 5 мл, с изключение на пакетираните подправки и билки.
Чл. 28
(1) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите „най-добър до“ или „най-добър до края на“, следвани от указване на срока или мястото върху опаковката, където той е посочен, и условията на съхранение на храната.
(2) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа:
1. датата и месеца – за храни с трайност не повече от 3 месеца;
2. месеца и годината – за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;
3. годината – за храни с трайност над 18 месеца.
(3) Срокът на трайност на бързо развалящите се храни се обявява с думите „използвай преди“, следвани от указване на срока, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност. След срока на минимална трайност се описват условията за съхранение на храната.
Чл. 29
Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.
Чл. 30
Не се изисква обявяването на срок на минимална трайност за:
1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;
2. безалкохолни напитки, плодови сокове, плодови нектари в опаковки с обем по-голям от 5 л, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за обекти за обществено хранене;
3. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 36 часа от производството им;
4. оцет;
5. захар;
6. захарни изделия, произведени само от ароматизирана и оцветена захар;
7. дъвка и подобни дъвчащи продукти;
8. индивидуални порции сладолед за пряка консумация.
Чл. 31
(1) Определянето и обозначаването на партидата на дадена храна се извършват от производителя или от лицето, което опакова храната.
(2) Маркировката за обозначаване на партидата на храната се предхожда от изписването на латинската буква „L“.
(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката за означаване на партидата се поставя на груповите опаковки.
(4) Не се изисква поставяне на маркировка за означаване на партидата на храната:
1. при растителни храни, които:
2. върху опаковки, чиято най-голяма повърхност е с размери до 10 кв. см;
3. когато срокът на минимална трайност е обозначен с деня и месеца, посочени в тази последователност, и е в некодиран вид.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. „Етикет“ е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.
2. „Предварително опакована храна“ е единица за предлагане на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, която се състои от храна и опаковка, в която храната е обвита преди предлагането ѝ по начин, изключващ промяната на съдържанието без отваряне или изменения в опаковката.
3. „Опаковка“ е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.
4. „Групова опаковка“ е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на заведенията за обществено хранене.
5. „Транспортна опаковка“ е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването ѝ от замърсяване и увреждане при транспортирането ѝ.
6. „Съставка“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, използвани при производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
7. „Компонент“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
8. „Спомагателно вещество“ е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.
9. „Дата на опаковане“ е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде продадена.
10. „Срок на минимална трайност“ е срокът, до който храната гарантирано запазва специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и след този период храната все още може да е с добри характеристики.
11. „Срок на трайност“ е срокът, до който може да се съхранява и консумира храната и след изтичането на който храната не трябва да се продава, тъй като може да създаде опасност за здравето на потребителя. Този срок е и срок на годност по смисъла на чл. 20, т. 2 от Закона за храните.
12. „Е-номер“ е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.
13. „Бързо разваляща се храна“ е храна, която, ако не се съхранява правилно, при специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на биохимични промени в нея.
14. „Партида“ е няколко единици от храна, предназначена за продажба, произведени и опаковани при еднакви условия, които имат почти идентични производствени и опаковъчни характеристики.
15. „Генетично модифицирана соя“ и „генетично модифицирана царевица“ са генетично изменени висши растения по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК-технология на Министерството на земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр. 70 от 1996 г.).
16. „СИ“ е международна кохерентна система единици, приета и препоръчана от Генералната конференция по мерки и теглилки.
17. „На едно зрително поле“ е такова разположение на данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им възприемане.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата влиза в сила една година след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
§ 3
Храните, които се намират в търговската мрежа към момента на влизането в сила на наредбата и не са етикетирани съгласно изискванията ѝ, могат да се продават до изчерпването им от пазара.
§ 4
(1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен и държавния ветеринарно-санитарен контрол.
(2) Контролът за изпълнение на условията по наредбата върху храни, които се предлагат на пазара, се осъществява и от Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на икономиката по Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.
§ 5
Наредбата се приема на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за храните.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 10
Категории храни и задължителните данни, които се включват при тяхното етикетиране в допълнение към данните по чл. 6 Категория на храната Задължителни данни Храна, съдържаща подсладител(и) „с подсладител (и)“ Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. Храна, съдържаща добавени захар(и) и подсладител(и) „със захар(и) и подсладител(и)“ Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. Храна, съдържаща аспартам „съдържа източник на фенилаланин“ Храна, съдържаща повече от 10 на сто добавени полиоли „високата консумация може да предизвика разслабително действие“ Храни, чиято трайност е удължена поради използването на опаковъчни газове „опаковано в защитна атмосфера“
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 20, ал. 2
Списък на съставките, които могат да се обявяват само с наименованието на съответната категория Наименование на съставката Наименование на категорията 1 2 Рафинирани масла, различни от маслиненото масло „Масло“ Наименованието на категорията може да се допълни със: – „растително“ или „животинско“; – обозначаване на региона на произход на растителните или животинските масла. Терминът „втърдено“ („хидрогенирано“) задължително съпровожда наименованието на втърденото масло. Рафинирани мазнини „Мазнина“ Наименованието на категорията може да се допълни със: 1 2 – „растителна“ или „животинска“; – обозначаване на региона на произход на растителните или животинските мазнини. Терминът „втърдена“ („хидрогенирана“) задължително съпровожда наименованието на втърдената мазнина. Смеси от брашна, получени от два или повече вида зърно „Брашно“ Изброяват се и видовете зърно, от които е произведено, със своя тегловен дял в низходящ порядък. Естествени нишестета и модифицирани по физически или ензимен път нишестета „Нишесте“ Наименованието винаги се съпровожда с обозначаване на растителния произход на нишестето, когато съставката може да съдържа глутен. Всички видове риба, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид риба „Риба“ Всички видове сирене, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид сирене „Сирене“ Подправки, които са количество не по-вече от 2 на сто от теглото на храната „Подправка(и)“ или „Смес от подправки“ Билки или части от билки, които са в количество не повече от 2 на сто от теглото на храната „Билка(и)“ или „Смес от билки“ Всички видове материали, които се използват за производството на масата за дъвчене на дъвките „База за дъвки“ Брашно от какъвто и да е произход, предназначено за паниране „Брашно за паниране“ Захароза от всякакъв вид продукти „Захар“ Безводна декстроза или декстроза Монохидрат „Декстроза“ Глюкозен сироп и безводен глюкозен сироп „Глюкозен сироп“ Всички видове млечни белтъци (казеин, казеинати и серумни белтъци) и смеси от тях „Млечен белтък“ Какаово масло като извлек или в пресован или рафиниран вид „Какаово масло“ 1 2 Захаросани плодове, ненадвишаващи 10 на сто от теглото на храната „Захаросани плодове“ Смеси от зеленчуци, ненадвишаващи 10 на сто от теглото на храната „Зеленчуци“
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3
Наименование на категориите, с които трябва да се обозначат съставки на храната, спадащи към тях Оцветител Консервант Антиоксидант Емулгатор Сгъстител Желиращ агент Стабилизатор Овкусител Киселина Регулатор на киселинността Антислепващ агент Модифицирано нишесте * Подсладител Набухвател Антипенител Глазиращ агент Емулгаторна сол Агент за обработка на брашна Влагозадържащ агент Пълнител Втвърдител Опаковъчен газ * Наименованието „модифицирано нишесте“ трябва да е съпроводено с обозначение на неговия специфичен растителен произход, когато тази съставка може да съдържа глутен.